Между училищата в Пазарджик започна "война" за първокласници
Демографският срив в България стана причина за разгарящата се всяко лято "война" между основните училища. Тя се води подривно, оплакаха се преподаватели. Едно от пострадалите учебни заведения е пазарджишкото трето основно "Проф. Иван Батаклиев". "Доброжелатели" пуснали слуха, че малчуганите от 1-и и 5-и клас ще изучават само руски език. За западен и дума не ставало. Което накарало много родители да потърсят спасение за децата си другаде, възмутени от подобни церберски мерки. И то във времето, когато английският и немският са толкова необходими.
При нас се изучават чужди езици - френски, немски и английски език по желание. Това важи и за руския, каза за "Знаме" директорката г-жа Гинка Демирова. Продължаваме със записването на ученици в първи и пети клас. Тази конкуренция между училищата, ако мога така да я нарека, е нелоялна. При нас работят квалифицирани преподаватели, които дават отлична подготовка. За това говори и масовият прием след 7-и клас на наши възпитаници в елитните гимназии.
Г-жа Демирова поясни още, че са създадени и т.нар. групи по интереси към училищното настоятелство - компютри, езици, драматично изкуство, рисуване, допълнително обучение в СИП по български език и математика. В учебната програма е заложено и ранно чуждоезиково обучение по английски за първолаците.
Този град го строих аз
Майсторът не трябва да мисли къде да клекне, казва циганският "архитект"
Георги Дъбов, 74-годишният майстор, известен в квартала и като Архитекта, всъщност се казва Георги Дъбов. Дай му лист и молив, ще ти направи блок, басейн или леярен завод барабар с пещите. Той е последният от измрелия вид на старите майстори - хора без образование, но универсални строители. Георги Перфанов-Мостовака (правил Моста на дружбата в Русе), Иван Кузманов-Радиловеца, Иван и Георги Макеви, Димитър Босев... Георги Дъбов е техен ученик, колега и приятел.
Най-много се учил от бай Иван-Радиловеца, с него били 30 години заедно.
Преди да стане мостовак, Георги Дъбов е фронтовак. Воюва в 27-и Чепински полк при Страцин през 45-а, а на близка позиция е баща му Нейчо. Докато пушат в окопите, Георги получава писмо, но това всъщност е некролог на баща му. Немците са го простреляли. Синът поема трупа и го връща в Пазарджик. За него войната свършва, но семейството трябва да се изхранва. Георги е видял какво значи град, изпречил се на пътя на войната. Като разкопан мравуняк. И решава да прави обратното, да строи. Отива с първия набор кандидат-строители в Стара Загора по специална програма на ОФ.
"Курсовете бяха година и половина - а ние, 40 души, излязохме комплексни специалисти - зидари, кофражисти, арматуристи. Започнах в строителна бригада в СМК-Пазарджик. Аз си я сформирах - приятели ме питаха за работа, техни приятели питали тях. И ги събрах. Винаги, когато съм свиквал "четата", се ръководех от два принципа, рядко ги съчетавах и двата едновременно. Първият - по човещината. Вторият - по майсторлук. И да ти кажа, дори да са събрани по човещина, работата спори. Това винаги ме е учудвало. Момчетата ми винаги са били орлета. Много са добри, ама сега повечето са по чужбина.
Правеха на ден по 5 кубика зидария
Две хиляди иззидани тухли. Една обикновена къща (100 кв. м, на два етажа) я очатквахме за 15 дена. Понякога аз правех плана и проекта, ако чорбаджията не иска да вика контрола - но това е за по-малките къщи. Слава Богу, още нищо не е паднало. Случвало се е да се изкриви някоя стена, но това става и с контрол, и без контрол. Но без план не работя - да се фукаме няма смисъл..."
Майсторът веднъж забравил да сложи стълбище към втория етаж а стопанинът излязъл много лют човек... Но по-често е откривал грешки на архитекти и проектанти още преди да започне строителството, само докато мерне плана. Така "засякъл" неразчетеното разстояние между носещите спираловидни колони на пазарджишко училище. Казва и откъде започва строителството.
"Веднъж един майстор започнал да гради къща. Чорбаджията го оставил да работи на спокойствие, но тайно го наблюдавал и когато на майстора му се приходило по нужда, още неразпасал колана, бил изгонен. Защото тоалетната е най-важното нещо на един дом. Направи ли я майсторът, вече няма да има зор, спокоен е и работата му ще върви още по-гладко, вместо да мисли къде да клекне.
Бай Георги правел и обществени тоалетни. И много други неща. "Целият Пазарджик бе гол. Като едно голямо село. Почти всичко бе построено от нас - Пощата, Съвета, Културния дом, Месокомбината, Банята. Изкарахме и почти целия Маришки мост - дето сега ще го събарят. С един северняк го правихме. С пелоти, пунктови огради, помпите изхвърляха водата, а ние слагахме подвижни ролки върху носещите греди за по-добро разпределение на тежестта. Имаше и инциденти - още помня писъка на онова момче, дето го затрупа стената при някогашната аптека "Герон".
Когато вдигнахме първия жилищен блок в Пазарджик през 65-а онзи 3-етажния до автогарата, бяхме много горди. Той бе красавец, открояваше се сред останалите къщета, а го правихме кажи-речи 2 години. Вървяхме по улиците, носовете ни сочеха облаците и се радвахме на уважение от ръководители и граждани. Панелните блокове ставаха най-бързо, побивахме ги като колчета за домати. Набиеш ли 5-метровите пелети с лебедките и засееш ли арматурите върху тях, блокът сам си се вдига. Не по-бавно става, ако започнеш строителство с ростери и постна армираща плоча.
Не се спира бай Георги. Като излезе на улицата, гледа фасадите, вижда и конструкциите през тях. "Много сме експедитивни българите. Днеска не новите, а старите фасади се открояват".
Седнал той преди време на кафе на кооперативния пазар. Край сгради, които сам той построил. "Поисках кафе. Все едно бях камък. Момичето, хубаво момиче, гледаше през мен, а устните й се свиваха. Когато след 5 минути казах "Може ли едно кафе, моля", едно яко момче изскочи, стисна ме за ръката и каза "Скоро да се махаш, мръсен циганин". Излязох като попарен. Вече не ходя на пазара, къде ще ти ходя, пък и е далече от дома."
И Майсторът имал къща но му я отчуждили и сега живее в панелен блок с откъртени прозорци на стълбището. Вдигнал я много след сватбата, когато събрал пари. Двете му момчета и трите дъщери вече заякнали и му помагали заедно с булката. "Направих дълбоки основи, турих огромни дялани камъни. Брациговски. На два етажа. И къщата, и тухлите, си направих сам. Да знаеш, че от всяка пръст тухла не става - най-добре е да не е много тлъста, а от песъкливо-глинестите наноси. И огънят в коптора да е много силен. " (В махалата има няколко къщи с такива "печени" тухли. Техници-кабелджии и майстори по дограмата от собствен опит знаят, че такава тухла е здрава като кремък и като я биеш с желязо, пуска искри). И Архитекта е като кремък. От завършването на курса досега.
"Началник на комплексна бригада" пишеше в удостоверението. Да чета по план се научих още там. Спуснеха ли ни проекта по конструкция, разпределях извадки от него по звената и имаше постоянен технически контрол, докато върви работата. Така навремето един руски инженер ни четеше лекции, докато строихме "Кремиковци". Той чете преди началото на смяната и после ни задава въпроси. Обаче хората още се разсънват и никой не го слуша. Накрая той пита на руско-български "Ти разбирал? ". Но хората нарочно се правеха, че не разбират, защото щеше да ги изпитва. И всеки вдига рамене и му отговаря уж обидено - "Не аз. Ти разбирал! ". А руснакът започва да пита всички дали "разбирал" наистина значи "понял".
Като консултант за направата на квартален стадион разчертал и игрището в квартала. 100 кг райграс били разхвърляни, наоколо засадили дървета, китайски рози. Нетърпеливите футболисти обаче изпотъпкали всичко, оттогава бай Георги не иска да говори за игрището. Говори за други неща.
И пак почва зидарията
Много нещо са направили ръцете му - по канала, в кварталите, голямата къща на д-р Бояджиев, на директора на кланицата Ашикян, безброй вили и станции по морето. Често го вземали от къщи и местни големци, за да им прави вилите. Той обаче направо отрязвал партийните величия с черни волги, след като веднъж се скарал с тях. Заради умишленото задържане на момчетата му на по-ниска квалификация. Въпреки това ухажванията на властимащите продължавали. Попаднал и в затвора, но началникът на дивизията генерал Стойчев го освободил.
В бригадата на Георги Дъбов лабави момчета нямало.
"Едно кьоше, една връзка да вържеш, трябва мерак. Не мога да ги правя оттук оттам, когато тухлите бягат точно по канапа, сърцето ми се радва. И когато се е случвало чорбаджията да ни кара да събаряме една къща по два пъти, защото не му е харесала, съм се ядосвал, но сърцето ми не ме слуша и пак му е весело. Защото е хубаво, когато правиш нещо от нищото.
И годините бяха хубави. Тогава слагахме и послания за здраве, зазидани под стълбището или в малки шишета в стената. Но вече не. Вече краката не ме държат. До по-миналата година работихме едни хангари в МТС, иначе се пенсионирах на 65 години, но и от СМК, и най-различни хора идваха и ми предлагаха работа. Тогава събирах старата бригада, казвах им офертата и се захващахме за работа. И всички тръгваха със светнали очи като едно време. А сред тях имаше хора, които някога съм забирал от сватби и погребения.
Заради "Знаме" бай Георги набързо разчертава план на къща, мърмори неща като "кота нула" и "шнурово скеле". Набързо, но се сеща да ми поиска кибрита, за да го използва като линийка. "Трудът гони теорията", казва на раздяла. Може би има предвид негови мургави ученици, станали инженери от строителни работници. Или някой от многото висшисти от големия му цигански род (брат му е например е завършил Художествената академия - пловдивският художник Асен Дъбов). После тръгва на обиколка из квартал "Изток", постоянна като сутрешното му кафе.
Пъргавият старик не спира на едно място за повече от едно кафе. Шета от дюкян на дюкян, зида шега след шега и не се сеща за легло. Само за бетонни възглавници.
Хапчета от кисело мляко даряват здраве
Хапчета от кисело мляко даряват здраве и сили
Разказва д-р Запряна ДЕНКОВА - съавторка на чудодейния продукт
Д-р Запряна Денкова работи в Катедрата по микробиология на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. Дълги години се занимава със селекцията на микроорганизмите, а в последно време - и на млечно-киселите бактерии, които се включват в състава на закваските на кисело мляко, сирене, кашкавал, както и със създаването на нов тип кисело мляко с добавка на бифидни бактерии.
Втората насока, в която работи д-р Денкова, е създаването на хранителни добавки. Те се използват за профилактика и лечение на някои от заболяванията на храносмилателната система и на жлезите с вътрешна секреция. На тази основа е създадена серията Ентеросан. Д-р Денкова работи заедно с проф. д-р на биологичните науки Иван Мургов.
За читателите на "Знаме" д-р Денкова разказа за продуктите Ентеросан:
- Хиляди хора вече са ползвали продуктите от серията Ентеросан. Те са предназначени за укрепване, за балансиране на стомашно-чревната микрофлора и оттам на всички останали функции на организма - нормализиране на въглехидратната обмяна, на обмяната на мазнините, на белтъците и т.н. С това се подпомага сърдечно-съдовата дейност, организмът се предпазва от инфекциозни заболявания, засилват се неговите защитни сили.
- Разкажете по-подробно за продуктите Ентеросан.
- Създадени са на млечна основа с високо съдържание на жизнеспособни клетки на лактобацили и бифидобактерии. Тези микроорганизми имат способността да се закрепват в стомашно-чревната микрофлора и по този начин произвеждат млечна киселина, подтискат гнилостните микроорганизми и ги изтласкват навън. По този начин от организма се отстраняват вредни и отровни вещества, намалява се холестеролът. Подборът на чистите микроорганизми, които могат да живеят и да се размножават в симбиоза помежду си, има и ползотворно действие върху стомашно-чревния канал.
- Колко препарати включва серията Ентеросан?
- Ние сме направили осем препарата от серията Ентеросан, четири от които са пробиотици. Единият, така нареченият основен Ентеросан, е предназначен за лечение на инфекции. Той се приема и след употреба на антибиотици, тъй като тогава се унищожава полезната микрофлора. Приема се и при салмонелоза, полибактероза. Този препарат е подходящ и за страдащите от киселини в стомаха.
Вторият препарат - Ентеросан форте, регулира нивото на холестерола. Оттам се подобрява сърдечно-съдовата дейност. Третата форма, наречена Ентеросан АБВ 2000, е предназначена за заболявания на храносмилателната система. Токсините, които се получават от гнилостните и патогенните микроорганизми, се наслагват в кухините на дебелото черво. То е най-уязвимата част на стомашно-чревния канал. С този препарат даваме възможност да се предотвратят доброкачествените образувания или т.н. полипи. Изработихме серия от хранителни добавки, в които има микроелементи като магнезий, цинк, желязо и някои витамини. По този начин създадохме два препарата Ентеросан Д - единият за възрастни диабетици, а другият - за деца. В него към основния пробиотик сме добавили хромпиколинат. Така се подобрява нивото на кръвната захар.
Във всекидневието човекът е подложен на непрекъснат стрес - психически тормоз и умствено натоварване. Всичко това рефлектира върху щитовидната жлеза. Затова препоръчваме Ентеросан Т. Специално за мъжкото съсловие над 50 години създадохме Ентеросан Р. Той също е хранителна добавка и съдържа основната част за регулиране на стомашно-чревния канал, но намалява увеличената простата и възпрепятства раковото образуване.
Ентеросанът зарежда организма със здраве и много жизнени сили.
- Вие лично какво вземате?
- Имах подуване на стомаха. Не можех да ям сладолед, плодове с кората. Направих една серия с обикновената форма Ентеросан. Оттогава нямам такива стомашно-чревни проблеми. Сега една кофа сладолед мога да изям, без да ми навреди. Моето момиченце беше алергично към пух, перушина и с нея страдахме цялото семейство. С месеци я тормозех с антибиотици. Но в един по-продължителен период приемаше обикновен Ентеросан и алергията отшумя. Моето семейство и семейството на проф. Мургов не боледуваме от грип и инфекциозни заболявания. В пролетно-есенния сезон, когато зачестяват грипните епидемии, всяка сутрин между храненето приемаме по една таблетка от основния Ентеросан.
Серията пробиотици струват по 3.05 лв., а с хранителните добавки за диабета, щитовидната жлеза и простатата най-високата цена е 4.50 лв. - Къде са правени клиничните изследвания на препарата Ентеросан.
- В Инфекциозната болница в Пловдив са направени изследвания с обикновената форма. За останалите форми, а също и за обикновената - в гастроентерологията от завеждащия клиниката доц. Стойнов. В онкодиспансера са направени клиничните изследвания на Ентеросан - България. Клинични изследвания са направени и в гастроентерологията в Ямбол. За хранителните добавки клинични изследвания се правят в детската клиника на ВМИ - Пловдив.
