Отмъщението на природата
Озоновата дупка ни остави без гъби
Но пък расте броят на гъбарите
Повечето от изкупвачите на гъби недоволно свиват юмруци, вместо да потриват ръце, всеки път когато чуят прогнозата за времето. Миналата година кампанията започна през май, но тогава нямаше толкова чести застудявания. Сега поне падна дъжд, макар че облаците са заобикаляли Велинградско и челадинката там се е скрила.
Малко гъби
"Досега сме събрали едва 50 кила. Гъбите са учудващо малко", казаха от панагюрската фирма "Извор". За разлика от гъбите, гъбарите в Панагюрско станали почти двойно повече. Все пак манатарката в района е една от най-евтините - I качество стига таван до 8 лв., докато в Пазарджик, Велинград и Пещера си е на обичайните 10 лв. Пазарджишки търговци (някои започнали изкупуването още преди месец, б.р.) признават, че това никак не е много - при условие, че килограм свински врат струва 7 лв. Другата хитова гъба - пачият крак, също върви по 10 лв. килото, за разлика от челадинката - от 1 до 2 лв. в зависимост от качеството, а масловката е 50 ст. Логиката изисква, когато има дефицит, цената да се повишава. В противен случай събирачите могат спокойно да си затварят буркани или да сушат гъби за собствена консумация при такова рехаво наличие на горския деликатес.
Цените няма да мръднат, уверени са гъбарите-изкупвачи. Определят ги западноевропейски или източноевропейски фирми-производителки на деликатеси, както и чужди посредници (най-вече), а там всичко си е нормално, няма "гъбени" трусове. Е, тук ни тресе дефицитът. А и освен, че е малко гъбата не е твърде качествена.
В момента критериите за качество са малко... снижени и самите "брокери" признават, че стоката не е това, което трябва да бъде. Но май партньорите зад граница или минават по тънката тарифа спрямо българите, или приказките за никакво сътресение на пазара им не са много верни.
Само озоновата дупка ли е причината и ако да, защо си върши работата само над България? Хората не се колебаят, че "Времето се изражда с всяка нова година", но стават още по-непоколебими, заговори ли се за радиоактивност на наша почва. Макар някои гъбари от високите райони да са на друго мнение. По-бързо от всякаква радиация пък действат безогледните орди, които не режат пънчетата, а изскубват всичко из корен. И така повече от десет години. Дойде времето природата да накаже нашата неразумност.
Истината е, че в Панагюрище от 7 години не се е появявал пачи крак, а шумарката я няма никаква във Велинградско - за пръв път от много години. Като ще е късно, поне да е до зимата, надяват се на гъбения берекет хората, а живеещите край стари уранови находища са скрупулите си за кошници.
