Американци определиха нашенец за "Мъж на годината - 2001"
Честта е оказана на д-р Васил Ковачев от Септември
Наскоро вестник "Знаме" запозна читателите с усилията на колектива на Опитната станция по лозарство в Септември и най-вече на нейния ръководител - старши научен сътрудник, д-р на селскостопанските науки Васил Ковачев, да запазят този адрес за българската аграрна наука.
И се оказахме съвсем прави в оценката си за мъжеството на този уважаван не само в страната, но и в чужбина, наш специалист. "Потвърдиха" наблюденията ни чак отвъд океана, от Американския биографичен институт, където всяка година се определя сред цялото мъжко население на планетата и "Мъж на годината". И ето голямото признание - то идва с писмото от престижния международен институт, в което се казва:
"Скъпи д-р Ковачев,
Желая ви успехи и в бъдеще!
С искрено уважение:
Заедно с писмото, избраният за Мъж на 2001 година септемврийски учен е получил и почетния диплом-награда - за съжаление ксерокопирната техника не е в състояние да предаде разкошния вид на този документ и особено златния печат на Американския биографически институт. Така земляците на д-р Ковачев имат повод да вдигнат наздравица за здравето на човека, който доказа още веднъж, че лозарството е професия за големи мъже!
На София
Башикаров дари 100 японски вишни, които бяха отгледани в Белово
Преди две години 100 японски декоративни вишни са донесени от Япония от Петър Башикаров - зам.-председател на дружеството за приятелство със страната на изгряващото слънце. Вишните са засадени в разсадника на беловското горско стопанство. След аклиматизирането им под наблюдение на специалисти, те вече са засадени в градинките пред Народната библиотека, Парламента, Светия синод и около паметника на Незнайния воин в столицата.
Утре президентът на токийския университет проф. Тацуро Мацумае ще присъства на официална церемония по символичното засаждане на дърветата.
Визитата на професора е свързана със 100-годишнината от рождението на неговия баща проф. Шигоши Мацумае, основател на токийския университет. С неговото име е свързана цялата история на българо-японските отношения след Втората световна война.
Мистерии
Обедини и поведи българите, сине!
Послание от отвъдното на цар Борис до сина му Симеон
Известната пазарджишка лечителка, ясновидка и контактьорка Гина ДЕМИРОВА донесе в редакцията текст, който твърди, че й бил продиктуван от покойния цар Борис Трети при едно от нейните видения. Тя го получила на 26 май 1996-а, когато Симеон Втори за пръв път стъпил на българска земя. След време г-жа Демирова изпратила текста до царя и получила от него картичка с благодарствени слова.
26 май, 1996 година, 1.00 часа през нощта
Легнала съм си вече. Мисля за цар Симеон. В този момент пред мене застана мъж. Познах го - цар Борис Трети. Каза ми: "Много се радвам, че моят син Симеон е в своята родина. Много ми е мила България. За България аз платих със своя живот. Защото аз не исках войни в моите земи.
Не съм починал, Симеоне, от собствена смърт. Няколко дни преди да умра, лоши хора искаха да продам България, но аз не се съгласих, защото обичах много своя народ. Тогава предателска ръка отне моя живот. Дадена ми е отрова, която действа бавно, но сигурно. Специална отрова, която предизвиква инфаркт на сърцето.
Симеоне, обичай България така, както я обичах аз!
Върни се, Симеоне, там, където си се родил. Много мъки изживяхте вие по чужди земи, но ти не бъди злопаметен. Помогни на своя народ. Не проявявай политически пристрастия. Не дели хората на червени, сини, зелени. Лоши хора има от всички цветове.
Поведи, Симеоне, хората български!
Помогни им, защото са изпаднали в беда. На България не й трябва цар, а здрав държавник. Цар имаше в стари времена, когато хората тънеха в невежество.
Обедини, Симеоне, българите. Да не се изяждат един друг, защото тази злоба озлобява целия народ. Нека всички да мислят за България, защото ако продължават така, ще стане по-страшно и от Босна.
Въпреки че тялото ми е в земята, духът ми витае из земята българска. Когато ходиш из страната, аз ще бъда винаги до тебе. Не вярвай на тези, които сега ти се кланят.
И в гроба не съм спокоен, че България загива.
Помогни, сине! Трябва да се спаси народът от война, глад и мизерия".
