Немско-селски туризъм правят в Семчиново
Селото е включено в престижен световен каталог, скоро ще има телецентър
Има разни видове туризъм, но за България селският, като най-модерен, сега си търси мястото. Имаме си екотуризъм в Странджа, сафари с катъри край Самоков, чуждо участие в ръчното производство на китеници. За някои хора селският туризъм означава учудено цъкащи колхозници във варненския делфинариум. Според други селски туризъм успешно продължават да правят в "Балкантурист". Трети са на мнение, че този вид туризъм задължително подлежи на забрана, тъй като трудовите хора трябва да се хващат за ралото, а не за раниците.
През това време село Семчиново е на път да стане курорт. Всеки там е грамотен на тема "германци" и горд от факта, че останалите кметства в община Септември пращат емисари със заръката да измъкнат информация. Нещо, което да осветли въпроса как и с какво семчиновци са привлекли германците.
Dobre do6li v Sem4inovo
Може би нещо такова ще се появи утре в специалната интернет-страница за селото. Там подробно ще са представени десетте къщи с хазяите. "Целта е хората сами да си избират къде да гостуват. Така и Европа ще дойде при нас, преди да сме тръгнали затам", шегува се кметът Йордан Тодоров. След празниците съселяните му с гордост ще се кичат с нова придобивка - телецентър като този в Септември. "Цяла година търчахме за него", казва Тодоров. Преди това бягането било за спечелване за туристическата кауза на туроператори, гости, даже и селяни. Сега немски разговорници и речници циркулират из Семчиново, а всяка събота и неделя в читалището се провеждат уроци по немски. Води ги Катя.
"Катя е родена в селото, но живее в София. Кой да ти вярва, че германци ще отсядат у нас, ама на, дойдоха, и хареса им на хората", доволно философстват хазяи и техни комшии. Катя Драгнева направила връзката с немската туроператорска фирма SCR-Ziele. Германците по-късно признали че да се захванат с българи в началото им изглеждало налудничаво.
За тях всекидневието на нашенеца било като в треторазряден уестърн. Мислели, че само турист с наклонности към екстремните спортове би посетил страна с боботещи танкове по границите. В каталога за миналата година Семчиново не присъствало. След идването на пионерите (първите 28 туристи!) в тазгодишните лъскави страници място намерили и Милеви скали, и семейство Мичеви от селото. Виждаме подредена софра, а на нея - щастливи домакини и забравили сериозните си германски физиономии гости.
Четири пъти от фирмата идвали агенти, които да уточнят последните приготовления. Харесали къщите - с модерни стаи, стилен интериор и вътрешни санитарни възли.
Програмата
Преди да дойдат, туристите прекарали два дни в София и разгледали храм-паметника "Ал. Невски", Рилския манастир, Банско. От фирмата им приготвили богата програма и през петте дни, които ще прекарат в септемврийското село. Първи ден - екскурзия до Копривщица, втори - Пловдив и Бачковския манастир, трети - на разкопките на Пистирос в Септември и Пазарджик с църквата "Св. Богородица", къщата-музей на Ст. Доспевски, включително и работещата часовникова кула, четвърти - пикник в Балкана и плаж на минералните бани в Белово и Варвара, пети - прощаване (с хора и песни, както станало по-късно). И гостите усърдно изпълнили програмата. Всяка нощ селото се тресяло от дискотеки (първите туристи били ученици в 10 и 11 клас). А германците играели, обути в подарените им терлици.
Началото
То не предвещавало такъв развой. Стъпвайки на семчиновска земя, първите туристи гледали уплашено наобградилите ги коли с гостоприемно отворени врати. Самите коли не можели да мръднат от излязлото за посрещането население. Било 29 август. Паметна дата за селото. "Уплашени бяха завалийките. Чак на третия ден се опомниха, отпуснаха се, а накрая не искаха да си тръгват", свидетелстват очевидци. Нямало вечер, в която гостите да не изпратят залеза от местността "Джибивец". Оттам се виждали блоковете на Пазарджик и Пловдив.
Новодошлите никога не били виждали овце, нито такива огромни праскови, надпреварвали се да снимат отрупаните асмалъци. Дотогава познавали гроздето само във вид на компот. Снимали, блещели се при вида на всяко плодно дръвче. "Казаха, че никога не са яли толкова сладки плодове. Правех им всякакви салати. При тях всичко е много строго и за пръв път виждаха такава непринуденост.
При нас бяха настанени водачките Марая и Ивет, мъжът ми предлагаше и домашни ракийка и вино". Това разказва бившата учителка Парашкева Мичева (жената от каталога). И Марая, и Ивет с удоволствие обръщали предложените няколко чаши, домакинът бай Асен ги водил с колата до Милеви скали, гостували и на сина му. Много спонтанни гостувания имало в Семчиново през онези пет дни. Чичо Иван свирел с акордеон на децата, а Гошо Шопов организирал конна езда на квартирантите си. На поляната се палел огън, за да видят хората какво значи пържола на плоча.
И хората видели. Научили се и ярешка дробсърма да хапват, и да люпят вкусната храна на пойните птички, и да се къпят в минерална вода. Веселието било общо, когато към групата се присъединило и германче, зарязало Несебър, защото научило по мобифона какво изпуска в Семчиново. После дошла раздялата, но връзките с гостоприемното село продължили благодарение на пощите и телефоните.
След всичко това, семчиновци с право виждат всяка къща като екстра-хотел след година-две. А в началото всички се подсмихвали на приказките на кмета за германци. Вярно, че Семчиново е красиво и от него започва истинската Родопа планина. Че освен изворите и местностите, има църковище зад асфалтовата база (бастисано от иманярите), а на пътя към Белово е запазен параклис от ранното средновековие. И стените на старото село стоят от памтивека горе в планината, но какво ще ти разбере от това германецът? Когато обаче кметският трактор започнал да чисти боклуците и да подканя всеки да почва да си мете пред вкъщи, когато каменното корито на реката светнало, а тонове чакъл засипали разкаляните улици, всички разбрали, че рейсът може и да спре в Семчиново.
И тази година го чакат, а старите им немски приятели идват през август. Освен тях още 6 групи от по 20 човека на възраст между 40 и 60 години ще гостуват в Семчиново и областта. Цели 120 туристи. "Очакваме да станат повече - първите идват на 23 юли, нищо чудно и през октомври да има желаещи", не крие оптимизма си кметът. Избраниците в селото тайно се опасяват, че ще ги обложат с нови данъци. Нали кметството има регистрация по Закона за туризма (че как - те печелят по 7 лв. от нощувка и 8 лв. за закуска и вечеря). Но връщане назад няма - специалните стикери вече са напечатани в София. Всеки хазаин ще си залепи по един такъв на къщата.
Работата обаче тепърва започва. Иконописите на старата църква се реставрират (подновена е през 1854 г. - наскоро под един от долните пластове до входа на храма е разкрито нарисувано Колелото на живота - дело на неизвестен майстор). До юли ще се вдигнат нови люлки, и магазин за саморъчно направени битови изделия ще има. Защо не, след като предния път турист си купил парцалена черга за 30 лв. метъра от Копривщица. Всички го ожалили, защото семчиновските били къде-къде по-хубави.
Обмисля се идеята за зимен туризъм
На х. "Милеви скали" има малка писта и работещ ски-влек. Не успели да се качат дотам германчетата, заради огромния автобус, но проблемът с транспорта вече е решен от фирмата. Нека се дивят на приказната ни природа хората.
Не че в Европа страдат много от липса на такава природа, но спонтанността и непринудеността там битуват в по-странни измерения от нашите. Там широките чисти усмивки ги има само в рекламите на пасти за зъби и дъвки с вкус на лимон. Най-скришната част от магията, наречена Непознатата България, е именно в онова простичко и казано мимоходом "приехме ги като свои". Затова в каталога са документирани и лъчезарните българи (с прихваналите по нещо от тях гости - онези, дето харесали домашната алкохолна продукция на сем. Мичеви). Тази магия омайва много по-сигурно от подозрителните чашки с течност, напомняща шнапса.
Пеещо цукало сътвори млад татко и спечели конкурс
Александър Кметски е млад мъж, родом от Септември, но работи в беловската поща. Занимава се с междуселищните телефонни връзки. Още 9-10 годишен се увлича по електротехниката. Важна роля в живота му изиграва получен подарък - електротехнически набор и радиоконструктор. Завършил Висшето военнотранспортно училище в София със специалност "Съобщителна и осигурителна техника". Съпругата му Станислава и двегодишната им дъщеричка Мая са най-голямата му подкрепа в живота. За себе си Александър казва, че е голям оптимист. Това му дава сили да се бори с живота.
Сред приятели и колеги е известен с изобретенията си, които майстори в помощ на домакинството. Не бих ги нарекъл изобретения, по-скоро са сътворения, пояснява Сашо, защото всичките елементи си съществуват, аз само ги сглобявам. Друг е въпросът, че сътворенията му са нестандартни. Като пеещото цукало, ползвано от дъщеричката му. С него Сашо печели и конкурсът, обявен от bTV. Повече за себе си разказа самият той.
Идеята ми се роди спонтанно
Бях полегнал на дивана една вечер пред телевизора и в същото време наблюдавах как съпругата ми се опитва да принуди дъщеричката ни Мая да седне на гърнето. Не си представях до този момент, че преходът от памперса към цукалото ще бъде толкова труден. В този момент решението дойде. Използвах сътворения преди това от мен датчик за течности и части от счупеното детско пластмасово телефонче на Мая. Датчикът е елементарен - две топлийки. Някои течности провеждат електрически ток. Хванах поялника, силиконовия пистолет, разглобих музикалното телефонче, за да използвам и бутоните. Удължих изводите, пробих отдолу пластмасовото гърне и просто сглобих чарковете.
Но решението не бе много удачно
Защото, след като дъщеричката си свършеше работата, гърнето продължаваше да си свири, докато не го почистим. Съпругата ми реши, че това не е най-удачният вариант. Наложи се да подобря сътворението си. Поставих едно ключе между останалите елементи. Дъщеричката ми Мая е моят най-добър помощник. Участва в заниманията ми в работилницата, която си направих в двора на къщата ни. Често ми крие поялника или отверките.
В началото Мая бе напълно равнодушна към пеещето куку. Интересът й постепенно започна да се засилва. Което създаде и проблема. Детето се чудеше откъде идва музиката. И след като си свършеше работата, просто обръщаше гърнето, за да погледне отдолу. Белята беше готова. Но постепенно се отучи да прави това. Дори сега, когато отидем на гости и й се наложи да пишка, се чуди, защо цукалото не свири.
Участието ми в предаването "Сръчно" по bTV бе малко на майтап
Колегите ме накараха. В движение написах едно писмо, доста нестандартно. Защото изобщо не спазих изискванията. Като това например да приложа снимка на изобретението си. Просто го нарисувах. След една седмица получих поканата за участие.
Предаването "Сръчно" го правят млади и интелигентни хора, с напредничава мисъл. Страхотен екип са. Когато ме въведоха в студиото, никой не ми обърна внимание. Но след като разбраха, че аз съм този, който е направил пеещото гърне, се скупчиха около мен. Започнаха майтапите. Демонстрирах с чаша вода, че работи. Като награда получих много аплодисменти. Застанах пред камерата с мисълта, че първо ще направят някоя и друга проба и тогава ще започнат да снимат. Докато се усетя и режисьорът ми каза, че всичко е готово. И ето ме по телевизията.
Обичам да майсторя, явно наследствена черта
В рода ми няма изобретатели, но има сръчни майстори. Прадядо ми (по бащина линия) е бил бъчвар. Занаятът е продължен от дядо ми. Чичо ми е дърводелец. Та затова и аз по техните стъпки. Имам интерес към много неща. Дори понякога се ядосвам вечерно време, когато ме търсят по телефона, защото ме откъсват от работата ми в работилницата. Така се получи например преди няколко дни. За пореден път се опитвах да си настроя дървения струг, който сам си измайсторих, и ме потърсиха по телефона. Важното е да продължавам с опитите. Все някога ще успея да направя голямото изобретение.
Цар Симеон Втори го грози убийство
Отец Николай Касабов от Пазарджик: Цар Симеон Втори го грози убийство
Съновидение ми подсказа, че престъплението ще извърши за пари човек от царското обкръжение
Отец Николай Касабов е известен сред пазарджишкото духовенство като разколник. Той твърди, че посочвал недъзите на отците, затова не го долюбвали. Роден е на 31 март 1950 година. Завършил е богословския факултет в СУ "Св. Св. Кирил и Методий" с магистърска степен по богословие. В момента е учител по религия в училищата "Отец Паисий" и "Г. Бенковски" в Пазарджик и добровнишкото "Св. Св. Кирил и Методий". Само преди ден той бил в София и се е опитал да се срещне със Симеон Втори, за да го предупреди,че го грози голяма опасност. Пред репортерския ни диктофон той бе категоричен, че посещението му е имало частен характер. Но до среща с царя не се е стигнало. За "Знаме" отец Касабов разказа: Аз и моята съпруга Стоянка сме християнско семейство. И двамата имаме способността да получаваме съновидения, да съзираме чудесата божии. И двамата, едновременно, видяхме извършителя на престъплението пред входната ни врата. Образът му беше малко неясен. Цар Симеон Втори го грози убийство и то от много близък човек, от неговото обкръжение. Той ще се съгласи да извърши това срещу огромна сума. Затова ние всеки ден се молим за царя. На него може единствено да му помогнат Бог и народната любов.
Когато се участва в предизборни кампании, винаги са възможни изненади. Затова човек трябва да е много внимателен при такива ситуации, както е в момента. От шаха знаете, че Царят е командващата фигура. Затова и появата на Симеон Втори предизвика голямото раздвижване. Борбата ще бъде неимоверно голяма.
Отново ще се опитам да се видя с царя, дано да успея. Смятам, че охраната му е ненужно .
