Бръснати глави имат своя философия и чакат Деня
Бръснатите глави имат своя философия и чакат Деня
"Was mich nicht unbringt macht mich starker"*
/Фр. Ницше/
На този ден преди 111 години се е родил Адолф Хитлер. Стотици момчета с бръснати глави от цялата страна ще се съберат днес в Априлци и всички ще вдигат ръце и ще се снимат за спомен. Не са кришнари, макар че ако обърнат якетата-бомбъри с подплатата навън ще станат оранжеви като кантонери. За тях Майкъл Джордан заслужава крематориум, а Наоми Кембъл е грациозна маймуна. Навремето се говореше, че по време на акция черните или зелените якета на скиновете се обръщат, а сигналният цвят привлича съмишленици отдалеч. "Това е една от градските легенди и отдавна не е така", заявява ми Гаргата от Пазарджик, който всъщност носи в паспорта светското име Атанас. "Сега трябва да се съобразяваме с ченгетата. А преди обръщахме подплатата, за да не се цапат якетата с кръв. Не за друго".
В Пазарджик са не повече от двайсетина. Нацисти и националисти, футболни ултраси или "хулигани", и футболофоби (последните са по-малко), позьори и пушачи на треви... Униформени са - дънки, камуфлажни гащи, кубинки с бели връзки. Ако не са униформите, ще приличат на отличници от средно (основно) училище. "Белите връзки на кубинките са символ на чистотата на расата - не можеш да си ги вържеш сам, както не можеш да се обръснеш без разрешение. По бялото личи и най-малкото петънце. Това са едни от причините за респекта, който всяваме", казват момчетата - повечето от тях още не бръснат нищо освен косата.
Пз-Ъндърграунд
"Не правим сбивания с другите неформални групи - малък град сме и всички се познаваме. Не, че това ни пречи де... Но с нищо не показваме, че сме тук. Засега. " С метълите намират общ език - повечето били националисти, а и слушат една и съща музика. Брат по оръжие можел да стане всеки, освен мърлявите хипари, които са "пийс мен". В Плевен метълите "прочистили" града от циганите, докато скинарите кротко пиели бира. Пънкарите били по-опаки хора, макар че скинове охранявали "Хиподил" на концерти. Омразата идвала от това, че българските пънкове до един били анархисти, а не "наци". А в историята на скин-движението пънкарите са докопали важна роля на кастинга.
История (резюмирана от интернет-сайта на скин-групировката "Blood&Honour-Sofia")
Годината е 1968 - по Брайтънските плажове и в лондонските квартали рокери, модове и дребнобуржоазни синчета се поступват помежду си. Рокерите са открити расисти, докато модовете слушат ска и реге и се мешат с ямайски момчета. Но хубавите им костюми най-често стават на парцали след поредната улична битка и това довежда до смяната им с груби панталони, якета без яки и тежки обувки със стоманени бомбета. Обръсват си главите. Скоро Децата на цветята заличават всичко, а сивите улици са оплискани с мир и любов. Девет години по-късно, когато излизат пънкарите, скинхедс се появяват с тях. Пънкарите искат да бъдат поне толкова грозни, колкото големите градове, в които живеят и успяват да го сторят. Така, както успяват да залеят цял Лондон с класова борба. А скиновете са аполитични с мотото си "футбол, бира и палки". Това е и логото на първите бръснати в София през 1989 г. Според списващия интернет-страницата, "отричайки политиката, скинърите са безпомощни и недотам организирани като скинърите-неонацисти". Едва прикрита гордост се усеща от изредените подвизи в страницата на движението - например "Група цигани, живеещи в изоставена къща в столицата, са хванати от скинове и накарани да скочат от 3-я етаж. Един от тях почива на място. На първия фест на татуировката един пънкар е ударен с палка в гърба - остава парализиран за цял живот". В Плевен циганин е убит с желязна тръба след многобройни намушквания с нож, арабин издъхва на Синьото кафе в столицата. Май продавал хероин.
Тези момчета са много чувствителни на тема наркотици. "Не можем да понасяме дори тревата", казва Гаргата. "Всички в провинцията сме наострени срещу софийските скинове именно заради това. Отива някой току-що обръснат, гледа Големите Скинове там - те са готини, много яки, и изведнъж те свиват сас и започват да пушат коноп. И той вече не е възхитен, а отвратен. Преди три години пушачите бяха по-малко, включително и в Пазарджик - тогава тук пишехме позиви и пропагандни материали. Сега всичко замира. На Шипка бяхме едва 100 души".
Но Фронтът остава
Три са местата, където всеки скин може да даде воля на юмруците си - едно от тях са концертите с вихреното пого (онзи танц, в който влизаш в контакт със съседа с всички възможни крайници). Другите две са футболът и компютърът. Електронните игри обаче могат да служат единствено за тренажор на малки скинчета, и то не игри, в които се избиват нацисти. С киберпространството се точи духовното оръжие на всеки бръснат. Дори с изчезнали от библиотеките книги и брошурки, преведени у нас през 30-те, като "Какво видях в еврейските кланици" на руския философ Василий Розанов. Благодарение на компютъра бръснатите глави поддържат контакти с цял свят, а впоследствие си гостуват взаимно с колеги от Унгария, Сърбия, Швейцария, Англия. Повечето голи глави боготворят коженото кълбо, а повечето от футболните ултраси са фенове на ЦСКА. Имат си и организация - CSKA SS Front. Само че на Цар Футбол се кланят и "ционистите, които изнудват Запада с някакви си 6 млн. жертви на холокоста".
"Национализмът"
Това е общата база на тяхната идеология, но по-скоро прилича на шовинизъм. Сблъсъците в Пазарджик ставали спонтанно. Особено ромите често си патели от такива изневиделични срещи с бръснатите - "Бием по 5-6 души след мач. ". И твърдите фашисти, и "националистите" тук са единодушни, че национализъм е "измитането на черната измет", т.е. всички небългари. На твърдението, че спрямо ромите и сега има дискриминация - например в заведенията по центъра, а едва ли повечето заслужават подобно отношение, скиновете мъдро поклащат глави в знак на отрицание. "Покажете ни такъв ром, ще седнем, ще поговорим... Па нищо не ни пречи да му счупим кратуната, ако не ни харесат отговорите му". Те не искат царя, не искат да влизаме в ЕС, не искат МТВ, защото била еврейска колкото БГА "Балкан" и "Мобилтел", а евреите управлявали света. Искали само синият чичо Ушев (полицията) да ги уедини с небългарите в някоя тясна уличка. Те ще изкъртят капака на Вашия телевизор, стига да могат, ще изкъртят и стените покрай него, ако са в кв. "Изток", и ще са убедени, че така правят истинските българи. Цялото скинско войнство е малко като бройка - 800 души за България. Със сигурност има и зарибяване от страна на по-старите, съзнателно или не. Те не са еднолични тартори, но като лидери смело свързват прабългарската история, римските поздрави и соларните свастики, и убедително и добре премерено отливат омразата си в тежки калъпи. Останалите "зайци" слушат с отворени усти.
Денят наближава
"Много от по-възрастните скинове започват целенасочено да се въоръжават, влизат в охранителни фирми, развъждат питбули и бултериери" (по Интернет)... В мрежата има много сайтове на тема скинхедс - има и сектанти като RaHoWa (Свещена расистка война), има и антирасисти, има даже и гей-скинове. "Дали се готвим за Ден на борба ли, аз лично се готвя, имах колекция от 44 ножа, но Ушев ми я прибра. Но замислете се - с все по-пропадащият начин на живот на цялата нация, не може да не дойде ден, когато всички ще кажат "Стига! " Все пак паметникът на Шипка е кух - разцепи ли се, не се знае какво ще излезе отвътре... " - това пак е Атанас Гаргата. Той е единадесетокласник в "Аксаков" и смята да следва химия и биология. Няма да вдига ръка в Априлци днес, но със сигурност ще куфее на детфеста в Бургас. През 97-а там полицаите изземат богат арсенал от бръснатите глави преди концерта - палки, вериги, боксове и... една брадва. Може би тази, която ще разцепи паметника на Шипка след време.
Днес е времето, когато свеждаме глави пред падналите в Априлското въстание. Бръснатите казват, че ще го почетат, но носят значки със свастики и петлици на СС. На всеки 20 април центърът на София - онзи, дето порасналите момчета с "кожените" глави преди 12 години искали да изчистят от всичко, което не им е харесвало, е ошарван със свастики, както и синагогата. В Пазарджик тази участ се пада на джамията, а ходжата освен да чете молитви, вече знае да бърка вар. Това е тяхното скин-послание - те не могат да влязат с ритници в местната кабелна телевизия и да го изреват в ефир. Затова има светли дати, спрейове и палки. Това е посланието на Чаго, Гаргата, Попа, Чоко, Коцьо, Дъ Рока и другите. Омразата ги прави по-силни. Времето ще покаже дали след някоя година ще натъпчат якето в килера или ще пуснат обява "Търся да купя питбул". Омразата далеч не е всичко, момчета. Всяка философия, обилно поливана с омраза, след време заприличва на постна вар, която и пазарджишки ходжа ще откаже.
Нашенец пази парадните ботуши на Цар Борис III
Нашенец пази парадните ботуши на цар Борис III половин век
Що страх брах, не смеех да кажа на никого - припомня си Велко Ботев от Овчеполци
Велко Ботев е роден на 15 април 1933 година в Овчеполци. Но вече повече от 50 години живее в Пловдив. Дошъл в града на тепетата след казармата и започнал работа като шофьор на товарна таксиметрова кола в ДАП. Като такъв се и пенсионирал. През целия си живот обаче бай Велко пазел от хорските очи едни черни чизми. Парадните ботуши на цар Борис III. Сега ценната вещ се съхранява на специално място, далеч от дома му, за да не му ги откраднат лоши хора. Но екипът на "Знаме" имаше възможността да ги види и пипне. Навярно само експертиза би могла да докаже наистина ли са пренадлежали на царя. Но поне по външни белези вероятността е голяма. Защото много факти съвпадат. Времето, когато са дадени на Велко Ботев, изработката, дървените калъпи и най-вече размерът им. Доказано исторически е, че царят е имал дълъг, но тесен крак. Такива каквито са ботушите, съхранявани при бай Велко - тесни и дълги. Историята им ни разказа самият той.
Как царските ботуши сменили притежателя си
Годината беше май 1958. Не помня точно. Гледам около колата се върти един човек. "Другарю (тогава се обръщахме така), имам един багаж, дали ще можем да го закараме до родното ми село. Съгласих се. Като пристигнахме, му помогнах да свалим куфарите. Преди да си тръгна, той ме извика и отвори един сандък. Извади черни кожени ботуши и ми ги подаде с думите: "Вземи ги, те са ценни, защото са царски. Даде ми ги лично адютантът на цар Борис III". Притесних се. Викам си заради тия ботуши в затвора ще ме вкарат.
Тогава и за по-малки провинения бутаха в занданите. Какво да крия, беше ме страх от милицията. Ще вземат да ме разпитват, иди, че обяснявай как и откъде ги имам тези ботуши. Затова и ги прибрах в един куфар и ги скрих в бараката до къщата, където си държах дървата и въглищата. През онези години живеех на Джумаята. Царските ботуши прекараха там близо 10 години. Нито смея да ги извадя, нито да кажа на някого какво притежавам. Само от време на време ходех в бараката и отварях сандъка. Забърсвах ги от праха и пак ги прибирах.
Когато смениха Тодор Живков, ги извадих
Жена ми, лека й пръст, непрекъснато ми викаше: "Защо са ти тия ботуши? Или ги носи, или ги продай". Но аз не й се подведох по акъла. Ама като ни подгони безпаричието, взех торбата с царските ботуши и отидох в Историческия музей в Пловдив. Защо съм го направил? Ще ви кажа. След като се пенсионирах, заминах на гурбет в Либия като шофьор. За повече от четири години добри пари изкарах. Като се върнах в България, понакупихме вкъщи туй - онуй, а останалата сума я вложихме в банка. Кой да знае, че ще се окаже пирамида. Изгоряха ми спестяванията. Та затова реших да изкарам от ботушите някой лев. Сиромах човек, жив дявол.
В музея ме прие един такъв рошав и брадат човек. Казва ми: Личи си, че са от царско семейство. 7-8 хиляди стигат ли ти?
Това са много пари. Как да не стигат! Само, че музеят нямал пари, защото бил на държавна издръжка. Затова ми написаха на машина писмо, че им ги давам на съхранение. Пък за парите - по-нататък щели да помислят. След няколко месеца реших да видя какво става. С парите нищо не ставаше и аз си поисках ботушите. В края на краищата са си мои. Като не могат да ми платят! Нещо се задърпаха, но накрая се съгласиха и ги донесоха. Оставих им писмото и си ги взех.
Много мислих защо толкова трудно ми ги върнаха. Спомням си думите на музейния работник. Докато ги оглеждаше, все едно и също повтаряше -малко са носени, това е добре, кожата е специална, изработката - също, гьонът е здрав. Номер на тях нямало, но вървели за 43-и размер. Но пък били много тесни. Значи ги е носил човек с много фини крака. Но най-голямо впечатление им направиха дървените калъпи. Изработени са от бук и после са лакирани. За всичките тези години не са мръднали, дървояд не ги е прогризал.
Реших да дам ботушите на Симеон II
Приятели ми казаха адреса на Симеон в Мадрид. Писах му, че съхранявам от дълги години чифт от парадните ботуши на баща му. Но желая да му ги дам. Отговорът дойде от секретарката му. Било е през март, защото получих мартеница и снимка на царското семейство. В него се казваше, че царят бил много зает и не можело да бъде занимавн с този въпрос, затова да запазя ботушите за себе си. После цар Симеон Втори дойде в България и отиде в Бачковския манастир. Взех найлоновата торба с ботушите и заминах и аз. Но до него не можах да се добера. Имаше много хора и голяма охрана. Направих още един опит, когато царят пристигна в Пловдив. Отново нямах успех. Въртя се на площада с голямата торба и по едно време към мен се приближава журналистка. Дядо, ми вика тя, какво носиш в торбата, та се блъскаш така напред? Нищо не отговорих, а си тръгнах.
От цар не е редно да искаш пари
Но ако реши все пак Симеон Втори да ги вземе, ще си поискам. Вярно, че някак си не върви от такъв човек да вземаш, но беднотията какво ли не прави. Такива ботуши сега не се изработват. В крайна сметка толкова години съм ги пазил и съм мълчал за тях. Ако пък Симеон не ги иска, съм решил да пиша писма до музеите в Англия и Германия. Може пък и да се получи нещо.
В Пазарджик
Реституция грози пешеходни алеи и градинки
Юристи и общинари сърбат попарата на измененията и допълненията на законите "Лучников"
С решение на Върховния съд бяха върнати два парцела на ул. "Втори януари" в Пазарджик. Единият е на наследник на сем. , другият - на близки на художника Методи Пешунов.
Част от върнатите парцели попаднаха в рамките на съседния паркинг и улицата около недовършената сграда на комплекс "Тракия". (В непосредствена близост до скенера на частна болница "Хигия"). След реституцията обаче терените не са върнати. Тъй като роднини на наследниците също предявили претенции. И сега по проблема се чака решението на Окръжния съд в Пазарджик.
Потенциалните собственици обаче са оптимисти. Възложили са проект за изграждането на две кооперации, общината извършила квартална разработка.
Какво ще трябва да се унищожи
Ако пазарджишките магистрати удовлетворят искането на бившите собственици ще трябва да се унищожава досега построеното и да се секат дървета.
Наемателите на бар "Олимп" (Гъбката), който се намира в спорните терени, недоумяват от закона "Лучников". Под техния бар има комуникации и съоръжения. Как тогава ще се копае? - питат те. Освен това ще трябва да се унищожат пешеходни алеи, строени навремето с дялан велинградски мрамор. Дърветата от градинката ще трябва да бъдат изсечени, тревните площи заличени. За утешение ще посочим, че на улицата до недовършената сграда на комплекс "Тракия" няма да се строи, тъй като се предвижда обезщетение на земя на друго място.
От общинската администрация не отрекоха фактите. Поясниха, че очакват становището на пазарджишките магистрати.
Законите "Лучников" - за едни има, за други няма
Собственици и наследници на земи в приватизирани предприятия получиха не имуществени обезщетения, а акции или дялове. Там, където имотите им били отчуждени и "мероприятието било изпълнено" - компенсаторни записи, които на 20 април на борсата стигнаха рекордно ниска цена - 17 на сто от номинала.
Има обаче и такива, които си получиха исканото. В Пещера например беше реституирана градинка с паметника на Христо Ботев. В Пазарджик наследник си върна паркинга между улиците "Цар Самуил" и "Иван Вазов". И сега там се строи внушителна кооперация. Имаше опити да се реституира и паркингът зад ДТ "Константин Величков", но въпреки напъните на влиятелни люде това не стана.
В редакцията на "Знаме" се оплака наследничка (в момента безработна) на терен, отчужден през 50-те години. Тя поискала да и върнат парцел край Младежкия дом. Но общинари и магистрати отказали. И тя ще обжалва във Върховния административен съд.
Парадоксите по законите "Лучников" не са един или два. Дори има заведени прокурорски преписки. Но досега виновни няма.
На общинари, юристи и магистрати им се изправят косите, когато трябва да решават този вид съдебни дела. Защото вратичките "за едни има, за други няма " са много. И ако тази практика продължава един ден може да осъмнем без паркове, паркинги, дори и пешеходни зони.
Футбол, Висша лига, XXI кръг
"Ловеч" ни отвя с 4 гола
И съдията подпираше гостите
В събота всички разбраха, че именно "Ловеч" заслужава да е шампион на страната. Гостите показаха и с играта си, че са с класа над "Левски" и ЦСКА. Необяснимо защо обаче и главният съдия Евгени Георгиев явно подпираше ловчанци, особено през първата част, а помощниците му проспаха няколко явни засади. Няма логично обяснение и защо именно пловдивчанин ни се падна за рефер, след като водим люта битка за оцеляване с "канарчетата". Натискът на "Ловеч" започна от първата минута, а хебърци бяха неузнаваеми. Грешки в защита допускаше дори Вальо Дъртилов, а Петров и Богданов сякаш очакваха Господ да вкара топката във вратата след неориентираните им включвания пред вратаря на гостите Стоян Ставрев. В 4-та мин. при едно от малкото разбърквания пред стража на "оранжевите" Маринов подаде на Пенчев, но десният халф-бек стреля неточно. Малко след това Богданов насочи топката към Маринов, който не успя да я засече. В 9-та мин. Патраску, необезпокояван премина защитата ни като чевръста бригадирка - колчета за домати, и наниза топката в мрежата. Две минути по-късно Ивайло Петев изправи косите на 3 хиляди запалянковци на "зелените", след като прати топовно "гюлле". Нашият Йорданов самоотвержено го изби, но то попадна в краката на Йовов, който би встрани. В 19-та мин. Жан отново спаси стопроцентова голова топка, след удар на Петев. Патраску притесни вратаря ни на два пъти в рамките на пет минути. Хебърци рядко минаваха центъра, а стъпеха ли в чуждата половина, краката им сякаш омекваха. Незаслужено бе изгонен за втори жълт картон Веско Игнатов (30-а мин.) при сблъсък с Йовов. Пет минути преди това Чангата получи предупреждение в жълто. В 35-та мин. Кирил Николов вкара за 0:2 с рикошет и умишлено подразни публиката. В 41-а мин. бразилецът Луиш-Карлуш Мота изведе Хр. Йовов отдясно. Но Йорданов, останал очи в очи срещу национала, успя да парира удара му.
В началото на втората част "зелените" живнаха малко. Една от причините бе и заздравяването на защитата на домакините - незабележимият в този мач нападател Румен Петров бе заменен със защитника Дим. Мутафов. В тези начални минути Богданов изстреля в аут добра топка, след успешна комбинация между Маринов и Деянов в 52-а мин. Отново Георги Богданов можеше да намали преднината на "Ловеч", ако бранителят Станислав Бачев не бе спрял с ръка домакинска голова атака. Треньорът Войнов подсили и нападението на "зелените". При едно меле в 72-а мин. Тонов, Минчев и Иванов не успяха да отиграят както трябва головата ситуация, а в ответната атака Марин Петров от гостите стреля, топката рикошира в Йовов и влезе в мрежата - 0:3. Секунди след това Иванов и Мутафов изпробваха ударите си, но буквално от голлинията защитници в оранжево изчистиха опасните удари. В 76-а мин. Иванов нацели гредата на гостите, а Минчев вкара топкта зад Ставрев - 1:3. В 79-а мин. капитанът Дъртилов бе спънат пред наказателното поле на "Ловеч". След удара на Мутафов топката "облиза" отвън напречната греда. Десет минути преди края Йовов изпълни корнер, а един от най-дейните в мача Петев стреля встрани с глава. В 88-а мин. обаче Марин Петров разстреля Йорданов от 2 метра за крайното 1:4.
На пресконференцията старши треньорът на "Ловеч" Ферарио Спасов призна, че гледал мача на хебърци с "Левски" и контролата с ЦСКА. "Получихме предимство с първия гол, а бяхме подпомогнати и от изгонването на Игнатов", добави той.
Колегата му Войн Войнов честити победата на гостите. "Ловеч" спечели абсолютно заслужено. Не само аз мисля, че този отбор играе най-резултаттния футбол в страната, но съжалявам, че загубихме пред нашата публика. Преди мача казах на момчетата, че трябва да се постарят, да надминат себе си. Не можаха. Повлия и изгонването на Игнатов - след това мачът се доиграваше", коментира старши треньорът на "Хебър".
Състави: "Хебър" - Йорданов, Пенчев, Дъртилов, Тунчев, Тодоров, Игнатов (ж. картон - 30, черв. кар. - 35), Деянов (Минчев, 60), Маринов, Богданов (В. Иванов, 70), Тонов, Петров (Мутафов, 46);
"Ловеч" - Ставрев, Бачев (ж. карт. - 54), Желев, Найденов, Патраску, Петев, Йовов, Димитров, Николов (Петров, 46), Янкович (Мота, 35 - Юруков, 70), Йеленкович;
Съдии - Евгени Георгиев, Гулев, Горанов.
"Приватизираха" и градското сметище
"Приватизираха" и градското сметище, когато бяха уловени много дерета и рекички в изворните области на най-голямата и пълноводна българска река и вкарани в чашата на язовир "Белмекен". Тогава възникна необходимостта от изграждането на пречиствателна станция в Септември, което и до днес не е сторено.
За да не спре работата на комбината, въпросът с промишлените отпадъци бе решен частично. С решение на Министерския съвет през 1972-а бяха отредени 10 дка в местността Мемище, върху които да се оформи площадка за складиране на утайките от изградената към комбината локална пречиствателна станция. Тази площ обаче никога не е използвана. Защото ако там се изхвърлят утайките, ще се замърси намиращият се наблизо микроязовир и вододайната зона на село Мененкьово. Затова с решение на Министерския съвет от 6 юли 1974-а на ДСО "Целулоза и хартия" бяха предоставени 20 дка в землището на село Дъбравите за изграждане на съоръжения, където да се депонират утайките от комбината. Този правителствен акт бе подписан от акад. Мако Даков, по онова време отговарящ за опазването на околната среда.
Оттук нататък започват екологичните проблеми на община Белово
Мястото не е добре избрано. Тежкотонажните камиони и самосвали преминават през центъра на село Дъбравите и разрушават асфалтирани улици и двукилометровата шосейна отсечка. И все пак това е по-малкото зло. Комбинатът периодично отпуска пари за ремонт на пътното платно, но "сметището" се превърна в клоака. По замисъл отпадъците трябваше да се струпват в дълбокото суходолие, което постепенно да се запълва, но това се оказва само разпореждане на книга. Камионите изсипват товара си не там, където трябва, а боклуците постепенно обхващат все нови и нови терени. В продължение на повече от три десетилетия тук са изсипани хиляди тонове отпадъци, които не гният и крият потенциална опасност вторично да замърсят водите на Марица след дъждовете и топенето на снеговете.
По-късно бившият Окръжен народен съвет в Пазарджик с решение от 20 октомври 1979-а определя за градско сметище на Белово, Момина клисура и квартал "Благой Захариев" ( с.Малко Белово) "предоставената площадка на КМХ "Д.Благоев" в местността Савови ниви в землището на Дъбравите".
И възниква сложен юридически казус: собствеността на площадката за промишлени отпадъци на КМХ "Д.Благоев" е преотстъпена на кметството в Белово, без да се определя площта и нейните граници.
Впоследствие проблемът се развива. Изискванията за чиста околна среда стават все по-актуални: предстои раздържавяване на завода, необходимо е да се установят неговите движими и недвижими активи. Министерството на финансите съставя акт номер 236 за частна държавна собственост, вписан в регистър 1, картотека 98, досие 236, Пз и утвърден от управителя на Пловдивска област Андон Андонов. С него беловското сметище с размери 30 471 дка се включва в капитала на КМХ "Белово" ЕАД - Белово.
Документът е съставен от Елена Ангелова Ковачева, експертка в управление "Държавни имоти", на 10 април 1997-а в Пловдив. Гръцки бизнесмени купуват книжния завод. По този начин те се сдобиват с площадка за промишлени отпадъци върху 30 хиляди и 471 дка.
Дали това е направено нарочно или е неволно допусната грешка?
Не е известно. Защото цялото землище на Дъбравите е 12 хиляди и 732 дка, а на Белово - 135 хиляди и 83 дка.
След като сметището е продадено на гръцката фирма, за общината не остава място, където да си изхвърля боклука. Същевременно Районната инспекция за опазване на околната среда и водите прави предписание сметището да се приведе във вид, съобразен с действащото законодателство.
Задава се дълга съдебна разправия, която ще погълне много средства и ще къса нервите както на новите собственици на завода, така и на общинската управа в Белово.
Потърсихме за коментар г-н Керкемезос Апостолис, заместник-генерален директор на завода за хартия "Белово". Той беше твърде лаконичен: "Ние не спорим с никой за нищо. Това, което искаме, е: да приключат формалностите документално и да продължим изпълнението на Закона за опазване на околната среда".
Какви проблеми могат да възникнат, когато едната ръка не знае какво прави другата. Кога държавните чиновници ще се научат как да си вършат работата и да започнат да защитават интересите на работодателя си, т.е. на българската държава?! А Белово ще продължава да бъде без сметище. Боклуците ще замърсяват землището на Дъбравите, а в тях ще продължават да се ровят десетки мъже, жени и деца в търсене на парче хляб.
