Внучката на Стамболийски се гневи
Заради различен аршин при реституцията внучката на Александър Стамболийски се гневи
Иска вилата на дядо си, а кървавия надпис ще дари на ООН
Факс до Областния управител на Пазарджишка област арх. Даниел Мирчев и до главния редактор на "Знаме" изпрати Милена Асенова Стамболийска, внучка на зверски убития през 1923 година министър-председател Александър Стамболийски.
Поводът
През 1998 година наследниците на земеделския трибун подали молба за реституция на вилата -музей на Александър Стамболийски край Славовица. Областният управител арх. Даниел Мирчев отказал да възстанови имота на наследниците. Тъй като с постановление на Министерския съвет през 1958 година къщата с прилежащите й площи е отчуждена за музей. На времето наследниците са получили парично обезщетение. Според арх. Мирчев имотът край Славовица не може да се реституира, тъй като това противоречи на закона. И че неговата заповед може да се обжалва в Окръжния съд.
Отказ на отказа
Милена Стамболийска пише на арх. Даниел Мирчев, че доброволно се отказва да обжалва неговата заповед пред магистратите. Мотивите - "синът на Александър Стамболийски - моят баща Асен Стамболийски, отдаде целия си живот на Българския земеделски народен съюз. Голяма част от живота си преживя по затворите и лагерите като деец на БЗНС, като ръководител и автор на множество статии в неговите печатни издания като антифашист, като съратник и съидейник на Никола Петков. Асен Александров Стамболийски (1904-1965) не би предявил претенции към материалните постановки, отразени във Вашата заповед. Александър Стамболийски е оставил на наследниците си тази къща край Славовица и къща на 40 кв.м край София. Съпругата на Асен Александров Стамболийски, моята майка Гина, трябваше за 24 часа да напусне дома си в София и сама с трите си деца Милена, Мария и Александър изживя част от младостта си от 1948 до 1953 година в същата къща край Славовица.
С болка и съпричастност към живота и делото на Александър Стамболийски наблюдавах как това свещено историческо място за БЗНС и България край Славовица не бе охранявано и поддържано по изискванията за спазване на музеите - паметници, свързани с историята на България. С болка и чувства, неизразими с думи, наблюдавах как пред очите ми изгоря и се изпепели същата тази къща, в която Александър Стамболийски, министър-председател на България, е зверски убит с деветдесет и седем ножа, забити в душата и тялото му... Със съжаление отбелязвам, че в страшния за мен и за хилядите последователи на Александър Стамболийски ден на пожара, не Ви видях на мястото, където с помощта на съселяните му се опитахме с голи ръце да предотвратим огъня да не обхване и малката постройка. На нейната стена се намира кървав надпис, който Александър Стамболийски е написал преди да бъде обезглавен.
Ние, наследниците на Александър Стамболийски, даряваме на България този кървав надпис. Смъртта за България не се заплаща.
Ако нашата страна няма възможност да опази уникалната реликва, каквато няма другаде по света, ще се обърнем към ООН да приеме нашето дарение. Желанието ни произтича от факта, че България е приета в Обществото на народите по време на управлението на Александър Стамболийски."
Няма да коментираме спорът между наследниците на Александър Стамболийски и Областният управител. Но ще допълним, че "по-заслужили" дейци си върнаха имотите. Някои от тях по съмнителен начин, други станаха собственици дори на площади и паметници. И пак по различните изменения и допълнения на закона "Лучников" частна собственост станаха къщите - музеи на Никола Вапцаров, Пейо Яворов. Та нали и те са одържавени с ПМС? Пита се тогава как властта има два аршина при реституцията на този вид имоти?!
Милена Стамболийска е права в едно - смъртта за България не се заплаща. Докато останалото, според сегашните закони, струва и то доста...
