На автобуса си намерихме бележка "Дано пукнете!"
Директорката на кукления театър от Вологда Лидия Макаровская: На автобуса си намерихме бележка "Дано пукнете!"
Но знам, че в България така мислят малцина
Руският куклен театър от град Вологда гостува вчера в Пазарджик. Пред малките зрители актьорите представиха на български език известната руска приказка "По заповед на щуката". Препълнената с деца зала "Маестро Георги Атанасов" съпреживяваше емоционално заедно с героите тяхната история.
Малките ръкопляскаха, тропаха с крака в такт на музиката, влизаха в диалог с актьорите Владимир Даценко и Нина Кошкина.
Заинтригувани от видяното, потърсихме за разговор директорката на театър "Теремок" госпожа Лидия Прокофиевна Макаровская, заслужила деятелка на културата в Русия. Четиридесет години вече работи в театъра, завършила е Ленинградския институт за театър, музика и кинематография.
- Тази сутрин в София станахме в 6 часа, за да тръгнем за Пазарджик. На автобуса намерихме две бележки. На едната пишеше: "Скоро ще си тръгнете, дано пукнете", а на другата: "Ако се задържите още, ще ви изгорим". Знаем, че това са мисли на единици хора. Ние не сме политици, ние носим култура за децата. Навсякъде у вас ни посрещат с цветя, подаряват ни фотографии.
Нашият театър "Теремок" ще навърши 65 години. Гастролирали сме в САЩ, Унгария, Финландия и навсякъде представленията се изнасят на съответния език. Билетите при нас се разпродават месеци напред.
В репертоара си имаме 28 заглавия. Поставяме спектакли и за най-малките. Някои от тях, като "Златното пиленце", замразяваме за 4-5 години и след това пак ги съживяваме. Защото зрителите растат. Имаме спектакли и за възрастни като "Пристанище" по "Морски разкази" на Шаргин. Това е разказ за живота на един млад човек, който напуска родината си. Пътува из Дания, Индия, САЩ, но в крайна сметка носталгията по майка и родина го кара да се завърне.
Днешният спектакъл е по известната руска приказка "По заповед на щуката". Донесохме още един спектакъл - "Чук, чук, кой е там".
- Какъв е актьорският състав на театъра.
- Имаме 25 актьори, както и свои ателиета - шивашки, дърводелски, за направа на куклите. Композитори от Москва и Петербург ни пишат музиката.
- С какво си обяснявате успеха на Вашия театър?
- Явно работим добре. В града ни идват много туристи. Театърът ни е много красив. А градът ни се превърна в руската родина на Дядо Мраз. Неотдавна в града пристигна голяма група от Германия. Питат ни как да ни поканят, за да играем и при тях. Казахме им, че ще се уговорим и ще отидем при тях със спектакъл на немски език.
Нашият губернатор полага големи грижи за театъра ни. Неотдавна той ни отпусна 2 милиона рубли за ремонт. Направихме го много красив. Имаме си великолепна зимна градина, а в нея различни птици и животни, аквариуми с риби. Децата много се радват. Получаваме и дотации от държавата. Колкото по-често детето посещава театъра, колкото по-често се занимаваме с него, толкова повече у него се поражда желание да посещава театър, концерти, изложби. Имаме три автобуса и возим децата от районите. Купихме си нов автобус и лека кола. Ходим и в детските градини, и по училищата. Играем не само с кукли, но и с марионетки, на живо.
- По чия покана пристигнахте в България?
- На Руския културно-информационен център. Навсякъде, където бяхме в България, ни посрещат много добре. Бяхме в Русе, Свищов, Овча могила, Козлодуй, Лом, Враца, Мездра, София, Перник. След Пазарджик ще посетим Самоков.
Знаете ли колко хубави думи са записани в книгата ни за впечатления. Радваме се, че в България е топло. А от нашия град тръгнахме в снежна виелица и в сняг до кръста. А тук се стоплихме от слънцето и пролетта. Затова думите, които днес прочетохме, ни огорчиха, но знаем, че повече от хората в България обичат Русия. И това е по-важно.
Пазарджиклийка се пребори с ядрените отпадъци
Сбъдната американска мечта
Пазарджичанка се пребори с ядрените отпадъци
Д-р Тина Ненов ръководи екип в Албукъркския университет по молекулярна химия
Новите радиоактивни частици, наречени Сандия, са в основата на изследванията, които се извършват от екип химици в института в град Албукърки, щата Ню Мексико. Ръководител на именитите американски химици е българка, чийто род е от Пазарджик. Това е Тина-Мария Ненов, д-р по неорганична химия. Казват, че крушата не пада по-далече от дървото. Това е напълно вярно за младата пазарджичанка. Баща й е известният ни съгражданин д-р Владимир Ненов, който със съпругата си Лидия емигрира в Щатите преди повече от 20 години. Семейство Ненови обаче сега се вижда рядко с дъщеря си, защото те живеят в Ню Джърси, а тя на хиляди километри от тях - в щата Ню Мексико.
Капан за улавяне на йони
Изследванията за откриване на радиоактивни химически потоци, които са в основата на рисковите отпадъчни продукти, създаде нов клас молекулярни частици, които като щипки на омари, улавят останалите. В новия микроскопичен материал, наречен осемструктурно молекулярно сито, са открити частиците, които стават основа на чист индустриален отпадъчен процес, служещ за филтър на ценни химически елементи. Д-р Тина Ненов и екипът й успяха да патентоват способ за унишожаване на ядрените отпадъци.
Освен това те визират и конкретните надежди за спасяването на екологичната среда като част от човешкото съществуване. Проблемът е сериозен. Става въпрос за 53 милиона галона с радиоактивни отпадъци.
Те се намират в 177 цистерни, заровени под земята в района на Ханфорд, Вашингтон. Това огромно количество е резултат от 50-годишното производство на ядрено оръжие. Новото молекулярно сито е селектирано от стронций - 90, един от двата най-широко разпространени радиоизотопи в цистерните. При лабораторните изследвания е използвана смес, която съдържа 99.8 процента стронциеви йони-90 в концентрация едно към милион. Новополученото химично съединение е сходно с високо наситените натриеви йони.
Екипът на д-р Тина Ненов
Работи по време на изследванията си съвместно с известни химици от Калифорнийския университет, Северозападната национална лаборатория Пацифик, Университета в Мичиган, Националния университет в Ню Йорк и Националната лаборатория. Дейността им се спонсорира от правителството по проект, свързан с опазването на околната среда. Целта му е откриването на начини за по-бързото и ефикасно "изчистване" на природата от радиоактивните замърсители.
Разработването на молекулярното сито отнело 2 години.
Но пък дава нов тласък в развитието на неорганичната химия, разработвайки нов клас материя - кристален натрий и силикотитанов цезий. Ако бъдат втечнени отпадъците в цистерните, те ще могат да се изпомпат с помощта на специални колони, съдържащи молекулярното сито, смята д-р Тина Ненов. Ако то бъде натоварено с повече стронций - 90, радиоактивният отпадък би могъл да се отстрани.
Заедно, цезий - 137 и стронций - 90, съставляват близо 98 процента от радиоактивното съдържание на цистерните в Ханфорд. Тези отпадъци са на много по-високо технологично ниво, отколкото останалите, са категорични учените. Д-р Тина Ненов вярва, че патентованият от нея и екипа й метод, може да се приложи на практика точно с тези отпадъци. Тя се основава на вече многократно направените симулативни тестове с отпадъчни продукти, наподобяващи тези от Ханфордските цистерни. Молекулярното сито се прилага опитно в две малки производствени компании за прочистване отпадъчните продукти.
Улавянето на йоните
Процесът е описан в издавания от университета в Албукърки вестник. В него се казва, че ситото наподобява тънка гъба, която всмуква отделените катиони (представляващи атомна група с +2 заряда) през микроскопичните пори, улавя ги и при преминаване през ситото те се свързват с отрицателно заредените в "гъбата" частици, които по-късно се освобождават като йони със слаб заряд. Процесът е наречен "Йонно заменяне".
Така при диапазон на отворите от 4 до 15 ангстрьома (един ангстрьом се равнява на 0,0001 микрона) изследванията са в състояние да отделят потока от йони или молекули, които ще преминат през тунела, а също и тези, които няма да успеят. Екипът обосновава теорията си със следния пример. Когато Ханфордските отпадъци се свържат с една молекула вода, стронций -90 се оказва много по-малка частица от ангстрьома, отколкото милион пъти по-изобилната молекула на комбинацията между натрий и вода. Резултатът: стронцият се просмуква от мрежата, а натрият - не.
Д-р Тина Ненов смята, че порестата мрежа трябва така да се настрои спрямо химичната структура по наноскалата, че молекулярното сито да прихване стронция в по-голямата му част, за да се постигне бърз ефект по отношение на околната среда. Защото ситото е молекулярно и неорганично, т.е. да предизвика разяждаща реакция в цистерните.
Освен това, когато се подложи на нагряване до 500 градуса наситеният стронций се преобразува в плътно стъкло и влияе на кристалната структура.
Американският екип от учени, ръководени от талантливата пазарджичанка д-р Тина Ненов, разчитат на пълната подкрепа на американското правителство в стремежа им да се преборят с радиоактивните отпадъци. Защото единственото, което им дава сили да продължат, е желанието им хората да живеят заобиколени от чиста природа.
