Българите все още са с комунистически манталитет
Един американец в Пазарджик: Българите все още са с комунистически манталитет
Стивън КУШАК от Корпуса на мира работи в общината по проект за интегрирането на ромското население
От миналата година в помощ на община Пазарджик се включи 29-годишният американец Стивън Кушак от Корпуса на мира. Завършил икономика и изкуствознание в Американския университет в Париж, той с радост споделя наученото с пазарджишките си колеги.
Високото приветливо момче с готовност отговори на въпросите ни.
- Кое Ви отведе в Корпуса на мира - романтична нагласа, любознателност или нещо друго?
- Корпусът на мира окуражава американците да работят в различни страни, да се запознаят с техните нрави, обичаи, постижения. И когато се върнат в Америка, да разкажат за видяното. Това ще ни даде възможност да разширим кръгозора на сънародниците си, да разберат, че има и други култури по света. Да им покажем как другите хора работят, с какво са по-различни от нас. Това е много важно за американците. Добре е за нас да работим тук по различни проекти. Това е от полза за България.
- Родителите Ви как приеха решението да се включите в Корпуса на мира?
- Майка ми намрази тази идея и си помисли, че не съм добре, щом съм решил да дойда тука. Ако съм искал да помагам на хората, то по-добре би било да остана в Щатите. И парите, които получавам, да ги давам на нея, защото и тя се нуждае от пари. Не я послушах, разбира се.
- Може би това Ваше решение е резултат от нейното възпитание?
- Мисля, че тя наистина е "виновна" за това, че аз съм тук.
- Имахте ли някаква представа за България?
- Не. Познавах няколко български студенти, с които учех в Париж. Мога да кажа, че те бяха най-добрите студенти в университета.
- Обхващат ли Ви понякога съмнения? Не си ли казвате: "Господи, какво правя тук"?
- Наистина много се питах защо съм дошъл тука. Но когато започнахме да работим по важни проекти, например за ромското население, за бизнесинкубатора, настроението ми се подобри. Защото знам, че тези проекти ще помогнат на българите да влязат в Европейския съюз. И след всичко това аз забравям за тези си мисли.
- Какво Ви харесва у българите?
- Добре е това, че се стремят да разрешат проблемите си. Ето тук, в общината, всички отиват при кмета и му казват: имаме проблеми. Той винаги казва: "Ами, да. Имаме проблеми, намерете им решението и тръгвайте към следващия". Това е животът - да има проблеми и да се решават.
Българите все още са с комунистически манталитет, нямат пазарно мислене. Те трябва да произвеждат разнообразни и качествени стоки. Това трябва да се промени, но то ще отнеме време.
- Самотен ли сте тук, как минава свободното Ви време?
- Аз нямам свободно време. В България само работя. Когато съм във ваканция, отивам да си видя приятелите, семейството. Пътувам из Западна Европа - Франция, Швейцария.
- Свое семейство имате ли?
- Не още. Вероятно ще имам след 2 години.
- Бихте ли си взел жена от България?
- Може би, но след 2 или 3 години. Харесват ми българките, но нямам време за тях.
- Интересувате ли се от културните прояви в града?
- Да. Често посещавам художествената галерия. Много интересна експозиция. Там открих и картина на колежката Елена Лютакова. Много ми хареса.
- А къде се храните?
- Във Франция се научих да си готвя. Купувам си продукти от супермаркета и си готвя вкъщи.
- В началото на разговора споменахте за разработваните от Вас проекти. На кой най-много държите?
- Това е проектът за интегриране на ромското население. Без това България не може да влезе в Европейския съюз. Хората в махалата живеят при отвратителни условия - без вода, без тоалетни, без осветление, сред калта. Това води до ред здравословни проблеми. Европа никога няма да приеме България, ако не разреши проблема с ромите. Това място трябва да стане нормално за живот. Парите, които ще похарчим, няма да се вземат от българите. Те са на Световната банка. Сега очакваме средствата. Ще се работи по инфраструктурата, прокарването на вода и канализация. След това трябва да се осигури работа на тези хора. А за да ходят децата им на училище, тези заведения трябва да станат привлекателни, да имат парно отопление и т.н. Ние сме илюстрирали проекта си със снимки от махалата. Надяваме се нещата да се променят. Ето тази дейност ми дава удовлетворение.
Разделихме се със Стивън, като му пожелахме да намира време и за развлечение и отдих.
