Артистичен мост между две хилядолетия
Наистина, това е предизвиканата у мене асоциация от живописната изложба на Снежана Генева от Батак. Открита няколко дни преди Нова година в базата на Министерския съвет във Велинград, тя ще бъде експонирана до 10 януари 2001-а. Картините, 22 на брой, звучат като украшения в новогодишната празничност. Боровите клонки, икебаните със свещички и гирлянди засилват тържествеността в изложбената зала. Присъстващите на откриването - приятели, колеги, депутати, с нескрит интерес се спираха пред всяка от картините.
За мене беше трудно и приятно да открия изложбата й като художник и приятел, движейки се по крехката граница на обективността... Картините, чудесно аранжирани, ме "водеха" в двете посоки на нейното творчество - "природа, видяна през чувство", както казват уважаваните от мене импресионисти, и "Размисли" - артистично-абстрактни взривове от цвят, емоция, искреност, без претенциите да те шашнат на всяка цена. Дори когато чувството е изпреварващо, Снежана оставя четките и твори с пръсти - най-краткият път до сърцето.
"Най-хубавото се вижда със сърцето" - спомням си "Малкият принц" и уроците на лисицата - толкова философски усетени от Екзюпери. На въпроса ми как твори, Снежана открехва вратата на това, което всеки художник обикновено ревниво пази в себе си.
"Рисувам, когато съм в хармония със себе си" - казва Снежана.
Започването е ритуал за нея. Сяда на витата дървена стълба на ателието в дома си в Батак с чаша силно кафе и цигара. После започва магията... Обича светлите тонове - бяло, зелено, жълто... В привидния хаос на цветовата мазка, почти винаги кръгово - спираловидно (както спиралата на човешкото развитие), прозира една чувствителност, нежност, с която създава своите цветя, пейзажи, размишления. "Изкуството е изповед, а изповедта е откровения пред Бога". Това в пълна степен се отнася за Снежана Генева - твори, вярна на себе си, без фалшивата за много артисти амбиция да те потопят понякога в една превзета и чужда естетика и стил.
Като отговор на любезната покана, изпратена до президента Петър Стоянов, той лично я поздравил по телефона с изложбата и обещал при възможност да я види. (Самият той притежава картина от Снежана). произведения се намират в Москва, Ню Йорк, Торино, Холандия.
Тези дни изложбата бе посетена от г-н Стамен Стаменов, директор на асоциация "Феномен". Той направи изявление, че Снежана Генева заслужено ще бъде наградена със златната статуетка на асоциацията. Това ще стане на 26 януари в столичния НДК по повод 10-годишния юбилей на асоциацията. Там изложбата й отново ще бъде експонирана.
22 платна, свързващи две хилядолетия... Изкуството е живо... 1 - 4 февруари - Зимни музикални вечери
Готова е програмата на фестивала
В Пазарджик започна подготовката за 26-я фестивал "Зимни музикални вечери "Проф. Иван Спасов". Тази година той ще се проведе от 1 до 4 февруари. По този повод помолихме Деян Павлов, който временно е главен художествен ръководител на симфонично-оперетното дружество, за коментар върху програмата.
- Както всяка година при съставянето на програмата на зимния фестивал, с музикалния директор проф.Василка Спасова, сме се стремили да изпълним завета на Иван Спасов - в него да преобладава българската музика, да съчетава класиката и съвременните произведения.
По традиция започваме с творческата вечер на композитора Иван Спасов. Ще бъдат включени произведенията "Концерт за виолончело и оркестър N 2" със солист Джефри Дийн и ораторията "Човечеството ХХ век". Солисти - Тиха Генова - сопран, и Шемуел Бехар - бас-баритон. Ще участва хор "Васил Арнаудов" с диригент Теодора Павлович. Тази оратория е безкрайно подходяща в началото на 21 век. Написана е върху текстове на Георги Струмски - България, Гийом Аполинер - Франция, Пабло Неруда - Чили, Константий Галчински - Полша, Карл Сандбърг - САЩ и Александър Жаров - Русия.
Първата фестивална вечер ще премине под егидата на Негово превъзходителство посланика на САЩ в София Ричард Майлс.
По традиция втората и третата вечер са камерни. Във втората ще изнесе концерт Албена Кехлибарева - мецосопран. Тя сама си акомпанира на пианото и изпълнява цикъл от песни от края на 19-и и началото на 20-и век. Във втората част ще чуем три двойни концерта на Бах със струнен оркестър и две пиана. Участва Колегиум музикум "Банкя" с диригент Емил Янев и солисти Райна Петрова, Арно Ховагимян, Надежда Кузманова.
Двете части на третата вечер са посветени на съвременната музика. Пианистът Людмил Райчев, който от години живее във Франция, ще изпълни рецитал от произведения на Бела Барток, Мануел де Файя и Роберт Шуман. Във втората част Клавирно академично трио ще представи творби от Сергей Рахманинов, Красимир Тасков и Бохуслав Мартину.
В последния ден по традиция правим концерт-матине. Той ще бъде весел и забавен. В първата част е квартет "Еолина", който ще състави програма по желание на публиката. Предоставя се на зрителите лист със списък от около 45 известни произведения. Това са аранжименти на "Еолина" на популярни класически произведения. Взема се мнението на публиката и се изпълняват тези, които са събрали най-много точки.
Във втората част на матинето нашият оркестър, под моето диригентство, ще изпълни Концерт за маримба и оркестър от Ней Розарио. Ще поясня, че маримбата е ударен инструмент от дървени блокчета, по които се чука с чукчета. Солист ще бъде Иван Манчинели от Италия. След това ще изсвирим Концерт за смях и оркестър от Виктор Чучков по мотиви на Росини. Солисти са самият автор на пиано и актьорът Иван Балсамаджиев.
В закриването на фестивала ще участва нашият оркестър. Под палката на големия диригент Иван Маринов той ще поднесе Адажио в сол минор от Албинони и Концерт за цигулка и оркестър от Моцарт. Солист ще бъде Доминик Шасар - посланик на Република Франция в България. Ще бъде изпълнена и Зигфрид - идилия от Вагнер и Класическа симфония от Прокофиев.
Както вече "Знаме" отбеляза, вечерта е под патронажа на Негово превъзходителство Доминик Шасар.
Като съпътстващи прояви на фестивала ще бъде изложбата "Визия -Звук" с участието на художника Георги Божилов- Слона. Ще звучи музика на Иван Спасов. Ще бъде представена и монографията "Клавирната музика на Иван Спасов" на Цанка Андреева и Ромео Смилков.
Единствен в страната
Съюз ще помага на земеделците
Учреденият миналата година съюз на земеделските производители "Тракия" си поставя основна цел развитие на селското стопанство, поясни неговият председател Ангел Пейчев.
В годините на дългия нашенски преход производителите се нуждаят от взаимопомощ, обединяване на интересите и решаване на проблемите, каза за "Знаме" г-н Пейчев. Истинско предизвикателство е при днешните условия да се реализираме като земеделски производители. Известен е упадъкът на земеделието в резултат на десетилетия централизирано обработване и отглеждане на селскостопанска продукция. Желаещите да членуват в съюза са много, въпреки че засега учредителите са само 20. Всички физически и юридически лица, свързани пряко или косвено със земеделското производство и преработката, са добре дошли при нас. Условието е да са регистрирани като земеделски производители. Няма пречка да участват и животновъди, пчелари и други.
Най-скорошната ни цел е до месеци да създадем кооператив, подобен на изградените в развитите страни. Той ще обедини различните интереси за взаимопомощ - подпомагане с препарати, евентуално изграждане на база за съхраняване на зърно, сушилня за тютюн и други. Ще се използват средства от отстъпките при доставки, фонд "Земеделие" и членски внос, който засега е 20 процента от минималната работна заплата (около 15 лева) за годиниата и вероятно след време ще се повиши.
Съюзът на земеделските производители е единствен в България и ще се радваме, ако и други области ни последват. Дай Боже да се сформира подобна структура и на национално ниво. Така синдикалната и професионалната защита ще бъде по-добре гарантирана. Защото държавата не субсидира производителите под формата на безлихвен заем. Като станем икономически силни, ще можем в определени периоди да помагаме финансово на наши колеги в зърнопроизводството, млекопреработката и други дейности. След реализацията на продукцията те ще върнат тези пари, подчерта г-н Пейчев.
Убеден съм, че земеделието може да помогне на българската икономика с добри пазари за изкупуване на продукцията. Хората биха се върнали към земята си не само за едното препитание. Загубихме руския пазар и нещата тръгнаха зле. За да пробием на него и на западния, е нужна повече култура в земеделието, която засега не ни е достатъчна. Навсякъде по света приемат само качествена и екологично чиста продукция. Надявам се след няколко години да се върнем на източните пазари, вярва председателят.
Той смята, че в днешно време е нужен кураж и повече амбиция да се инвестира в земеделието и да се печели. Вярно е, че то крие доста рискове от природни неблагополучия, но традицията е да произвеждаме. Дано по-скоро докажем кои сме и какво можем в областта на земеделието, допълни г-н Пейчев.
Отскоро на ул."Екзарх Йосиф" 24 в Пазарджик съюзът има офис. За повече информация може да се използва тел. 2-51-90.
