Срам
За паметника на Оборище не събраха и 100 лева
ПАНАГЮРИЩЕ. Само 96 лева и 69 стотинки събра инициативният комитет за възстановяване на паметника в местността Оборище. Припомняме, че миналата година вандали откраднаха металните части по монумента - веригата и буквите на надписа.
Повече от два месеца всяка събота нарочно приготвена за дарения урна беше изнасяна на централния площад с плахата надежда, че ще се събере сума, която може да отсрами панагюрци.
Общественото участие обаче се оказа с много отрицателен знак. В урната имаше пуснати само 2 банкноти от 20 лева и една от 10 лева. Най-много бяха монетите от 10 стотинки - 24 на брой, следвани от левчета, пуснати от 22-а души. Като гавра може да определи отношението на хора, пуснали по 1 и 2 стотинки. В урната имаше и чужда пара, която присъстващите оприличиха на цент.
Урната бе отворена в края на миналата година в присъствието на представители от партиите-инициаторки: Илия Делийски от Отечествената партия на труда, Иван Радков от ВМРО, Филип Филипов от Демократичен форум и Атанас Атанасов от патриотичния съюз "Защита".
Добре, че "Асарел-Медет" АД пое инициативата да плати сумата по възстановяването на буквите. Така в скоро време оскверненият паметник ще придобие истинския си вид.
Уморените радиоводещи или Един ден до смъртта
"Гинес" изпадна в потрес
Рекордът със сигурност влиза в българската Книга, рекордьорите гостуват на Сашо Авджиев в "Добро утро"
През седмицата Пазарджик се прочу и извън пределите на родината с уникален рекорд. С 5-дневен неспирен радиомаратон, пробяган от водещите в Радио Пазарджик Сотир Узунов и Стоян Гърков, и колегата им от врачанското "LUX FM" Иван Ласков. Ласков, който е двигател на известните Топ лист 40 и Фанта фиеста - класации, прелитащи в ефира над повечето градове в страната, прави и рекламите на поне половината софийски радиа. В това ни уверяват двамата радиогерои, минути след като 120-часовото шоу е свършило в 10 сутринта в сряда. Освен от радостни колеги с бутилки шампанско (как няма да са радостни при 5 дни извънредна почивка?!) и развълнувани приятелки и родители, маратонците са подхванати и от любопитни журналисти с камери, тетрадки и касетофони. Така че просто продължават да не млъкват и след напускането на пулта с всички кабели, микрофони, дискове и необелени шоколади край него.
Странно, много странно се чувстваха тогава двете момчета - може би заради свръхнапрежението не паднаха като отсечени и не потънаха в предълбок сън. В началото си беше бая странничко, разказаха двамата. Точно в десет без една минути на 29 декември двамата се "вързали" с Иван. Той от своя страна се свързал с най-добрия интернет-доставчик във Враца (шести в България) - "Враца он лайн". Всичко било готово, но катастрофични мисли споходили ентусиастите - "Ами, ако нещо засече?? ".
Е, не засякло. Провайдерът препредавал по интернет живото предаване, а стотици радиоманиаци по света надали ухо към предизвикателството на тримата. Аудиторията на Радио Пазарджик този път удвоена слушала кандидатите за "Гинес", лягала да спи периодически, после пак сядала да слуша. И пред LUX FM напрагяла слух цяла Враца, тъй че двете страни на българския мост хванали бас за повече получени обаждания. Компютрите още смятат кой точно е победил, но имало и парадокси - някои от слушателите се обаждали в града под прохода Вратцата, само за да ги свържат с пазарджишкото студио - на телефоните чакали кохорти слушатели за огромна радост на тримата приятели и на БТК. А в самото пазарджишко студио в това време се случвали интересни неща. Като раздумката с доктор Батра Индиеца.
Ей, ама специално, специално искаме да благодарим на този човек, почти в едно извиват глас Сотир и Стоян. Много държим, дължим му го. Докторът, който се грижеше за вас? Невероятен е. Завършил в България, живее в Пазарджик, специализирал в Англия. Адски пич. Даже се шегувахме помежду си, че е спец по индийската рулетка. С единайсет змии и една глуха. Невероятен е. Като ни беше гост, телефоните прегряха. Никога не са гърмели така. Такива неща ни каза. Какви неща ви каза? Толкова много бисери бяха. Казва ей така, между, другото, не мога да се свържа с джиесема на сестрата, сигурно е минал някой тайфун. Ние го питаме, как, та има ли тайфуни при вас, той отвръща, че нямали проблем с тайфуните, вече им били свикнали. Друг индиец пък стоял 11 години на един крак.
Трети правел незнамкаквоси. Говорихме и за още много рекорди. Въобще толкова гости минаха през студиото. Мис Пазарджик'2000 бе първата гостенка и като се почна една. Щангистът Гошо Гърдев (как иначе, нали е бил световен рекорд), предишният рекордьор по продължително радиоводене Здравко Стоянов от София (изкарал 104 часа зад микрофона, но не получил вниманието на "Гинес"). Здравко ни каза "Евала, момчета, възхищавам ви се! " И това искрено, без никаква завист. Поздравяваха ни и ни ободряваха и приятелите от "Тутурутка", Росен от "Уикеда", Виктор и Камен от "Каналето", сценаристите от "Шоуто на Слави", Радио Витоша, от Радио Алматея дойдоха две момчета. Най-тежко ни бе на Новогодишната нощ и на последната пета. Сума ти време се поздравявахме обаждаха ни се от Палма де Майорка от Германия двама, един пич от Холандия - а, от Амстердам ни се обадиха и две момичета, една манекенка и една радиоводеща, от Виена. Все българчета. Нито един не ни каза, че България му липсва, даже и навръх празника. Всички си викаха "Тука е живота! " (Явно не са погълнали нужната доза алкохол, б.р.). На 30-и срещу 31-и на майтап започнахме да решаваме кръстословица в един от всекидневниците, заедно със слушателите. Един засича отвесно, друг водоравно и така откарахме от 18 до 6 сутринта. Сменихме 4 вестника. На Нова година беше голяма лудост. Всичко трябваше да е синхронизирано, химна, многая лета, речта на... Абе усетихме Новото хилядолетие някъде към 1 след полунощ. При нас Нова година закъсня с един час.
Но атмосферата си струваше напрежението и умората. Всичко беше адски готино, нямаше никаква разлика между нас и слушателите, бяхме една голяма фамилия. На другарски начала - говорехме си на "другарки и другари". С умората стилът ни стана още по-свободен попаднахме в някакво състояние на истерия.
По едно време взаимно констатирахме, че фигурите на календара срещу нас играят хоро - абсолютно истинско българско хоро. Не грохнахме, защото имаше моменти, в които изведнъж ставахме много бодри. Кафе изобщо не сме пили. Само чай - индийски. Д-р Батра, ей много готин човек, ни преглеждаше задължително по два пъти на ден, каза ни да му се обаждаме по всяко време, а самият той ни звънеше през половин-един час... Освен на чая, наблягали и на глюкозата, заедно с обикновената храна. И най-важното.
Никой не дремнал нито за миг
Няма начин, хората постоянно те търсят, откровеничи Стоян. Било, за да проверят дали не си нарушил правилата и си полегнал на стола, било, за да видят дали не ти е станало лошо. Сотир почти не слагал нищо в уста, заради язвата, но Стоян ("Аз ям като ненормален! ") явно поглъщал и неговата дажба.
Третата част от радио-троицата Иван Ласков (не Ласкин!) вчера дойде в Пазарджик и намери будните (!?!?!) Сотир и Стоян - между другото той е човекът, който пръв ще научи дали "Guiness book of world's records" ще отпусне страница за 120-те часа (121 - ако броим и този за журналистите). Това може да не стане само по една причина - ако наблюдаващите я по интернет "редактори" на книгата решат, че случилото се застрашава живота на участниците. Всеки лекар ще ви каже, че, човек не може да издържи без сън повече от 6 дена - на седмия настъпва смърт предшествувана от халюцинации, най-често приемащи образа на отдалечаваща се в бесен кариер възглавница. Иван ни каза, че със сигурност маратонът влиза в българската Книга на рекордите, а Сашо Авджиев ги поканил в "Добро утро".
Но рекордът е факт! В чест на събитието бе сформиран и фенклуб на Рекорда.
Рекордът ли? Много хора казват, ей мене (или нас) ме слушат (или гледат) в цяла Южна България, в половин Северна. Нас пък, освен редовния ни "контингент", който сега бе удвоен, ни слушаха и в цяла Северозападна България - за пръв път. Адски сме удовлетворени, че го направихме. Майната му на "Гинес".
Да. "Гинес" отича в канала, не признае ли, че рекорд все пак се е случил. Че нали всеки рекорд застрашава нечие здраве - и изпитите бири, и няколкото хиляди лицеви опори, и прескочените коли, да не говорим за 11-годишното стоене на един крак - (Кой ли му е рязал ноктите на краката на тоя?) - сигурно след регистрацията на рекорда индиецът е свалял крака си от рамото още 11 години. Майната му на "Гинес". Пък и, другари, никой от задокеанските регистратори на рекорди не е сядал на малкия стол и не е чакал да види как календарът ще заиграе хоро насреща му, а микрофонът бавно ще се заизвива като змия под индийска свирка, нали? И това цели... хм... сто и двадесет часа. Сто двадесет и един впрочем.
