Най-големият воден басейн в Родопите е радиоактивно замърсен
Ще се каже ли истината за язовир "Доспат"?
Най-големият воден басейн в Родопите е радиоактивно замърсен
Още преди да започне строителството на язовир "Доспат", в Доспатската котловина имаше два действащи рудника за добив на уран. Единият - село Барутин, другият - недалече от Побит камък.
Строго секретни обекти, за които нито се пишеше, нито се говореше
Първоначално рудата се превозваше в камиони, покрити с брезент и придружавани от въоръжен с автомат милиционер. По-сетне това правило беше отменено и рудата се превозваше в открити самосвали в две направления: по долината на Въча и дефилето на Чепинска река, за да достигне до обогатителната фабрика в Бухово, недалече от София. Всеки e наясно къде се изпращаше обогатеният уран - в съветските заводи за производство на атомни бомби, атомни подводници и ракети, а когато си направихме атомната електроцентрала, си го купувахме от братушките. Така беше до 10 ноември 1989-а, когато родните природозащитници скочиха и уранодобивът беше замразен.
А дотогава? Рудата се разпиляваше по стръмните завои на шосетата и никой не го бе еня за радиационното облъчване. Впрочем дотогава никой не е обръщал внимание за опасните последици, които могат да споходят местното население. Куриозен е например случаят, че само на стотина метра от открития рудник, в местността Селище, е била изградена свинеферма за помощното стопанство на рудник "Възраждане". Горското стопанство пък поддържаше голямо стадо овце, което свободно пашуваше близо до рудника.
С каква ли доза са били облъчени животните, чието месо е използвано в работническите и ученическите столове? Поради силната ветрова ерозия земните частици, обогатени с уранови прашинки, са разнасяни из цялата околност, а при дъжд свободно са се стичали към речните корита и оттам - в язовирната чаша. Може би именно поради тази причина в справка, изготвена за бившия областен комитет на БКП в Пловдив, се посочваше, че след Чернобилската атомна катастрофа водите на язовир "Доспат" са най-силно радиоактивно замърсени.
Има и нещо друго - откритият рудник в местността Селище се разработваше в непосредствена близост до коритото на река Доспатска и всичките отпадни води се втичаха в нея, още повече, че тук нивото на подземните води е много високо и местността някъде е блатиста. Поради строгата секретност на обекта никой не смееше да провери каква е радиацията в изтичащата от рудника отпадна вода.
Наистина, имало е някаква примитивна пречиствателна станция, но тя едва ли е била в състояние да улови всичкия уран, за да не изтече в реката. Не са били изключени и аварии - по онова време всичко се прикриваше и никой не знае как са се развивали нещата. Ако някой си позволеше дори намек за нередности в рудника, не му мърдаше затвора, а можеше и в Белене да му гният костите. Така от 1965-а до днес - десетилетия наред в язовир "Доспат" са се вливали радиоактивни води.
Дали са били замърсени с по-голяма или по-малка доза - това няма никакво значение. И тъй като песъчинките са отлагат в язовирното дъно, можем да си представим какво обогатено с уран хвостохранилище е то.
Макар че се знае за съществуването на открит рудник за добив на уран в средното течение на река Доспатска, недалеч от опашката на язовира, никой досега не е измервал радиоактивността на наносите в язовира.
От Регионалната инспекция по опазването на околната среда и водите в Пазарджик ни информираха, че се вземат проби само на течащите води. Но само от половината язовир, тъй като другата част била в Благоевградска и Смолянска област. Получените резултати от изследваните проби се съхраняват в Пловдивската регионална инспекция, защото Пазарджишката не разполага с подобна техника. И така, както се казва в народната поговорка, много баби - хилаво дете! След като контролът не е съсредоточен на едно място. Макар че от няколко години действа специална система за наблюдение в Западните Родопи, и по-точно в долината на Места - заради урановия рудник в Елешница, но тя се отнася по-скоро за Места, отколкото за река Доспатска. Нещо повече, някои от природозащитниците смятат, че водите на язовир "Доспат" се оттичат в Места. Те дори не знаят, че от язовир "Доспат" по подземна деривация, дълга повече от 25 километра, водите се прехвърлят във Въча и чрез нея се вливат в язовир "Въча" ("Антонивановци"). Така, че рудникът в Селище може да се окаже замърсител на няколко язовира за столетия.
Защото знае се какъв е периодът на разпада на урановите елементи... През последните две-три години са предприети мерки за възстановяване на околната среда. Уранодобивът е "замразен", започнала е рекултивацията на открития рудник, който се простира на дължина над 4 километра и ширина до 1 километър, а някъде и повече. Изкопните ями са зарити, но с остатъчната пръст при разкривката.
Дали и тя не е радиоактивна, никой не може да даде гаранции. Оправданието е, че щом мястото е разкопано, реакцията невинаги може да бъде укротена.
Тогава пита се в задачата: кому е нужна подобна рекултивация, когато не се гарантира пълното премахване на радиационния фон около рудника? Според неговия началник Младен Орцев, всичко е изпълнено по утвърдения проект.
Предстои биологичната рекултивация,което ще рече залесяване и затревяване на терена. За 2001 година са предвидени 10 хиляди лева. Но те са капка в морето, тъй като има твърде много площи за залесяване и затревяване. Местността е песъчлива и въпреки направените тераски, подпрени с дървени плетчета, ерозията от стичащата се повърхностна вода вече казва своята дума. Образуват се дълбоки ровини. А песъчинките се знае къде отиват - в коритото на Доспатска река, а оттам - в язовирното дъно.
От няколко години фирми, които изкупуват гъби от този район, се оплакват, че бизнесът им пропада. При изследване на продукцията в чуждестранните лаборатории се открива радиоактивност. И чуждестранните партньори им връщат обратно гъбите , защото никой не желае да се трови с радиоактивни продукти.
Но кой може да защити хилядите туристи, които всяко лято отсядат край бреговете на язовир "Доспат", за да прекарат годишната си отпуска? Ще им гарантира ли някой, че не са подложени на радиоактивно облъчване? Дали уловената риба от язовира не е жива отрова? Никой досега не е изследвал този проблем и за него въобще не се говори.
Доспатската котловина е едно от най-красивите кътчета в Западните Родопи. Покрай язовир "Доспат" и Сърница се оформя голямо курортно-туристическо ядро с добро бъдеще. След като сме решили да развиваме туризма като екологически чиста и перспективна икономика за страната и Европа, екологичното министерство да каже истината за язовир "Доспат" и неговите околности. Ако водите му са чисти - добре, но ако са радиоактино замърсени, следва да се вземат мерки за тяхното прочистване. Навярно световният опит е казал как да се стори това. Във всички случаи "информационното затъмнение" не носи полза, а вреда. Защото и до днес на един от стълбовете стои надпис: "Предпазна зона. Престоят нежелателен!"
Сигурно е поставен, за да предпазва хората от опасностите, когато навлизат в терена на открития рудник в Селище. А кой ще предпази хората, живеещи в рудничните блокове в Селище и тези на държавното лесничейство? А жителите на село Побит камък? Там вече започнаха да се оплакват, че зачестяват смъртните случаи от ракови заболявания. И то на млади хора. Другаде се оправдават с Чернобилската катастрофа, но тук едва ли тя е причината от белия свят да си отиват млади мъже и жени, чиито родители са избрали да живеят в това селище.
Въпросителните са твърде много. И те чакат своя отговор!
Разплаках се като видях пустеещите ви лозя
Топекспертът по лозарство и почвознание "сеньор" Петер Дерщапен пред "Знаме": Разплаках се като видях пустеещите ви лозя
Политиците ви много говорят, а малко изпълняват - трябва реално да помогнат на малките и средните предприятия
Петер Дерщапен е дипломиран инженер-технолог в областта на винопроизводството. Вече е пенсионер, но продължава да ръководи в Германия предприятие за производство на вина. Член е на Международната асоциация на виноекспертите. В България е, за да помага на частния винопроизводител Стоян Димитров не само да изгради предприятието си в Памидово, но да произвежда и качествено вино.
Обява, публикувана на страниците на вестник "Знаме", по времето на ликвидационните съвети за продажба на селскостопански сгради в село Памидово, привлича вниманието на Стоян Димитров от София. Той решава да продължи традицията, защото е потомък на стар кръчмарски род. Във виното има морал и любов, и българинът има право да пие качествен продукт, е категоричен Стоян. В малкото си предприятие той се е заел да преработва не повече от 1500 тона грозде. За консултант привлича един от най-големите специалисти по лозарство и почвознание в Германия Петер Дерщапен.
За няколко седмици немският консултант е отново в Памидово и бе любезен да отговори на въпросите на репортерка от "Знаме".
Петер Дерщапен е колоритна, широко скроена личност. Чувства се удобно навсякъде по света. Живее сам в малко френско градче на границата с Германия, собственик е на винарска изба. Допреди няколко години е имал изба и в Германия, но се е отказал от нея. Въпреки пословичната германска студенина, очите му издават вечно горящото пламъче на духа, за който границите не съществуват.
- Г-н Дерщапен, харесва ли Ви България?
- България е невероятно красива страна. И присъствието ми тук ми доставя удоволствие. Има реални предпоставки да се изгради винопроизводство. Българското вино преди години имаше в Европа висока репутация. Напоследък тя малко спадна, аз съм тук, за да помогна тези позиции да се възстановят. А защо точно в Памидово? Ами, защото основните предпоставки за този вид производство са точно тук - в Южна Тракия.
- Носите със себе си подвижна лаборатория. Защо?
- Преди няколко дни пробвах червеното вино от тазгодишната реколта на Стоян Димитров. Но е необходимо да се извършат съответните проби за зрелостта и качеството му. Затова съм донесъл личната си подвижна лаборатория от Германия. Пазарът изисква високо качество и сме длъжни да го предоставим на клиентите.
- А качествени ли са българските вина?
- Поне тези, които досега съм опитал - да. Добри са за България! Но са трудно продаваеми на пазарите в Западна Европа. Липсва добър маркетинг, липсва запазената марка, също и необходимата субстанция, която да ги направи известни.
- Познавате ли виното "Памид"?
- Разбира се. То е едно от най-консумираните. Но е с ниско качество. Категоричен съм, че то не би могло да се реализира на междунарония пазар. Пазарните червени вина са "Каберне совиньон", "Мерло" и най-вече "Мавруд". Те биха могли реално да излязат на световните пазари и да завоюват позиции. За да се постигне това обаче е необходим и привличащ външен вид на бутилката и етикета. На етикетите на "елегантните" вина, които се предлагат в Южна Африка и Австралия, са снимани прекрасни млади момичета, оскъдно облечени, с леко зачервени бузки.
- Г-н Дерщапен, може ли да се произвежда добро вино в Памидово?
- Естествено. За мен Памидово е центърът на Тракия за винопроизводство. Предпоставките за него са тук. Въпросът е как да бъдат използвани рационално. Но проблемът е в това, че държавата ви не се грижи за малкия и средния бизнес. Политиците ви много говорят, а малко изпълняват.
Банковото кредитиране е страшно рисковано за производителите, които желаят да направят нещо. Винопроизводството изисква големи финансови възможности, които повечето хора ги нямат накуп. В европейските страни е нещо напълно нормално да се използва системата на кредитирането. Но в България е прекалено опасно и това въздържа донякъде чуждите инвеститори. Един милион евро е крупна сума и само ентусиазмът на българския бизнесмен може да го накара да направи рискованата крачка. Защото качеството се постига не само с много труд и желание, но и с пари. Аз също слагам гумените ботуши, когато трябва да се прелива и филтрира течността. Но това не е решение. Трябват машини, защото следващата крачка е бутилирането. Идваше ми да се разплача, когато пристигнах в Памидово и видях пустеещите лозови масиви. Възраждането на лозарството е шанс да се намали и високият ръст на безработица, но държавниците ви сякаш не желаят това да стане.
- Германските винопроизводители страхуват ли се от българската конкуренция в тази област?
- Не бих го нарекъл точно страх. Смятам, че както България, така и Германия, трябва да се стремят да съществува благородната конкуренция. Истина е, че германските червени вина нямат високото качество на българските червени вина. Но когато последните са добре направени. За сметка на това германските бели вина превъзхождат българските, говоря за тези, които съм опитал до момента.
- Като експерт как виждате шансовете на малките и средните предприятия?
- Малките предприятия са тези, които ще успеят да запълнят свободните пазарни ниши. Те са маневрени и са в състояние да произведат по-качествена продукция. Големите предприятия, като винпромите, са ориентирани към количества за масова консумация, но предимно за вътрешния пазар. Затова съм тук, в Памидово, за да помогна на собственика на малкото предприятие Стоян Димитров, да сглоби сегментите, за да произвежда на европейско ниво. Малките фирми имат възможност да поддържат по-добре собственото си лозе, за да затворят производствения цикъл.
Желанието ми е да помогна да се отглеждат старите български сортове грозде, вместо да се използват европейските сортове. Така ще спазим и старата максима, че това, което е традиция за една страна, е с най-добро качество. За да се постигне това е необходимо да се внесе отвън ноу хау и да се съчетае с местните природни дадености. Това е най-добрият вариант. Засега "Мавруд" е виното, което би могло да намери място на пазарите в Америка, Англия, Германия и скандинавските държави.
- Доколко екологично може да бъде винопроизводството?
- Не зная на този етап доколко е възможно в България да се произвежда екологично чисто вино. Първата стъпка е обучение и специализация в областта на екологията. Най-важното в технологията за получаване на добро вино е възможно по-малко химия и повече натуралност. Вината, които донесох от Германия, са екологични, произведени в екопредприятия.
- Това ли е причината да признавате само виното, произведено от грозде?
- Само от грозде. Не познавам друго вино и не искам да зная. Не признавам нищо друго. Аз съм роден с виното и ще умра с вино.
- Бихте ли разтълкували наименованието "Сеньор експертен сървис"?
- Това е неправителствена организация на виноекспертите под егидата на германското министерство на земеделието със седалище в Бон. В нея членуват над 4 хиляди пенсионирани топмениджъри, завоювали през годините сериозни позиции в селскстопанския сектор. По-известни сме по света като "Сеньори". Работим с ентусиазъм, но за това не получаваме никакви пари. Вършим всичко от идеализъм. Обучаваме специалисти от средните предприятия, за да ги превърнем в професионалисти. Задължително условие е, че когато един екперт работи в чужбина, той няма право да се занимава с никаква друга дейност. Най-вече - политическа. Близо 1000 експерти в момента консултират малки и средни предприятия в Южна Америка, Източна Европа, бившите съветски републики, Азия. Аз работя например в Китай. След Памидово заминавам отново за огромната азиатска страна. В крайна сметка сме пенсионери и имаме достатъчно свободно време, за да помагаме. Разбира се, докато съм жив и здрав.
