Кметът Колчаков заплашва с репресии "Знаме"
Съвсем не по европейски... Кметът Колчаков заплашва с репресии
"Знаме"
Прелитайки над България, в краткия промеждутък между поредното кацане и отлитане, пазарджишкият кмет д-р Колчаков сметна за своя най-важна задача да наругае и заплаши "Знаме". Вчера сутринта позвъни на домашния телефон на главния редактор на вестника Никола Динков, за да изсипе куп заплахи. Когато журналистът се опита да се вмести във височайшата тирада и да обясни нещо, последва гневно хлопване на телефона. Което освен липса на политическа култура у пазарджишкия първенец, показва и нещо друго... За какво се гневи кметът
В бр. 229 на "Знаме" е публикувана информация под заглавие "Екологията заема приоритетно място в програмата за развитие на Пазарджик". Тя е по изнесеното на кмета на редовна седмична пресконференция и става дума за няколко екологични програми, в които Пазарджишката община щяла да се включи в бъдеще. На края има малък коментар на "Знаме", в който се казва, че програмите са много хубави, но време е вече да видим реализацията на поне един от толкова много проекти. Една година от мандата на д-р Колчаков вече мина и през него се наслушахме на думи, обещания и програми. Време е за дела.
Ето тези общо взето доброжелателни думи са причина за кметския гняв. Явно д-р Колчаков не е разбрал, че меденият месец на неговото управление отдавна мина и че хората не искат повече да ги баламосват с приказки, а искат конкретна работа.
Не е разбрал също, че вестник като "Знаме" не се интересува толкова от неговите самооценки за собствената му работа, а от оценките на обществеността, на чиято страна нашият вестник винаги е бил.
Защото, докато кметът сяда на богати трапези у нас и в чужбина, хиляди семейства се чудят с какво да стоплят и нахранят децата си, а стотици наши съграждани ровят в кофите с надеждата да открият парчето хляб. Защо д-р Колчаков не се срещна с избирателите си по повод първата година на своето управление? Щеше да чуе много по-горчиви думи. Той ни обеща, че ще направи Пазарджик европейски град. А сега този град е мръсен, тъмен и с най-изкъртените улици в България (за което кметът е отговорен). С паничка, протегната към правителството за субсидии (за което не само кметът е отговорен), с отчайваща безработица.
Нашият кмет от всичко разбира - и от журналистика включително. Според него вестникът нямал право да изказва мнение, трябвало само да информира. Сиреч да вика осанна за неговите дела. По-добре докторът да не продава на краставичар краставици. (Ние никога не сме му давали акъл как да си гледа лекарските дела.) Какъв ще е този вестник, който да не коментира, да не изказва мнения. Скопен. Е, за десет години поне това "Знаме" е доказал - че не е скопен. Като политик д-р Колчаков би трябвало да познава българската конституция, в която се е клел. Та в нея е казано: " Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено и устно, чрез звук, изображение или по друг начин" (Чл. 39, ал.1).
Заплахите на кмета
"Забранил съм повече да се дава всякаква информация на "Знаме". Вашите журналисти са нежелани на моите пресконференции" - изрепчи се д-р Колчаков. Трябва да го разочароваме - не е първият кмет, който ни заплашва по този начин. Сигурно няма да е и последният. Това го слушаме вече десет години. Досега не можахме да угодим нито на един пазарджишки кмет (а не се и стараем). В интерес на истината от всички най-демократично, възпитано и толерантно се държеше Георги Терзов, въпреки че четири години бе постоянен вестникарски герой. "Вашата работа е да пишете. Не ви се сърдя" - бе неговият коментар на многобройните ни критични публикации.
Ако д-р Колчаков си бе стоял повече в България и бе посещавал редовно сините семинари, щеше да е запомнил първото основно правило, което сините имиджмейкъри внушават: "Не започвай война с този, който купува печатарско мастило на килограм. Защото ще я загубиш. " От подобна война само растат тиражите на вестниците.
Припомняме на любимия ни кмет, че сградата на общината не му е бащиния, а място, което ние, избирателите, временно сме му предоставили, за да защитава нашите интереси. Освен това, ако не знае, да научи, че в България има Закон за достъп до обществена информация. В него е записано "Този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България (чл. 3, ал.1). Всеки гражданин има право на достъп до обществена информация (чл. 4, ал.1). Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация (чл. 7, ал.1)".
Омръзна ни чиновници от различен ранг да ни плащат с отказ от информация, омръзна ни чиновници да се държат като феодали с медиите. За всяко непредоставяне на достъп до обществена информация, ще сезираме съда. И нека виновният си понесе отговорността. А д-р Колчаков е добре да знае, че никой партиен секретар преди Десети ноември не си е позволявал да се държи така с журналистите като него. Поведението му има навярно аналог само в сталинистките времена.
Още заплахи
Понеже не сме си изпълнявали ролята като вестник да информираме ПРАВИЛНО обществеността, кметът щял да си направи вестник. И тогава щял да ни смачка. Милият доктор! За десет години в Пазарджик излизаха 11 вестника, които започваха все с амбициозната задача да смачкат "Знаме". От тях отдавна няма спомен. И знаете ли защо не успяха, докторе? Защото всичките гледаха да се сложат на някоя власт - била общинска, била партийна. Читателят трева не пасе, той много бързо забелязва слагачите и просто ги отминава.
Впрочем всички имаме пресен спомен с вестник "Начало" , който много бързо стигна до края. Този вестник се правеше с благословията и в името на д-р Колчаков. От негово име се изнудваха държавни и частни предприятия за реклами. После тези рекламодатели се жалваха при нас, че не им издават нито касови бележки, нито данъчни фактури за дадените суми. Къде са отивали парите бог знае, защото след фалита на "Начало" останаха завлечени печатници, завлечени журналисти, завлечени абонати, завлечена беше и разпространителската фирма на "Знаме", която абонираше за "Начало" (с подписан с редакцията договор). Пак такъв ли вестник ще прави д-р Колчаков? Това ли е най-важната му задача като кмет?
Кметът може да издава не един, ако иска да издава и сто и един вестници.
Но не с парите на "Знаме"
Кметът ни дължи все още за предизборната си кампания 1997 лева. Не са платени рекламните материали от брой 203 от 19.10.1999 г. (цяла страница), от брой 204 от 20.10. 1999 г. (цяла страница), от брой 205 от 21.10.1999 г. (две страници). Материалите са поръчани от предизборния щаб на синия кандидат-кмет. Лидерът инж. Панайот Ляков каза: "Разбрали сме се с д-р Колчаков тези пари да ги плати той". След изборите неколкократно д-р Колчаков заяви, че ще се разплати, като молеше за разсрочено плащане. До днес обаче не е дал нито стотинка. Да беше спестил от командировъчните си в чужбина, че да се издължи. Така "Знаме" се оказа един от най-големите спонсори на кмета за предизборната кампания. Без да е искал това.
Пари, които сме дали за хартия, печатарско мастило, за услугата на печатницата, за предпечатна подтготовка, за да може д-р Колчаков да омайва с обещания избирателите.
Не подобава на един длъжник да се държи така със спонсора си!
Пак ще дойдат избори, д-р Колчаков!
Знаем кой нашепва на д-р Колчаков тези идеи за вестник - един разпространител, който дължи на "Знаме" около шест хиляди лева (той сам ни се похвали какво говори на ушенцето на кмета). Разбрахме, че дължи и на други. Дано не излезе - каквито приятелите, такъв и кметът. С тия пари (чужди) може да започнете издаването на вестник. Трудното е да продължите, защото за тая работа се искат не само пари.
На всеки новоизбран кмет обясняваме - медиен комфорт не обещаваме, но на всеки даваме възможност да изкаже своето мнение.
Ако г-н кметът не е съгласен с някоя публикация, може да ни опровергае, да защити своята позиция. Това са цивилизовани взаимоотношения между власт и медии. А не да заплашва. Язък, че г-н кметът посети толкова европейски страни, посети и Щатите, а не научи как трябва да се държи с медиите. А свободата на словото е майката на всички свободи. Не сме чули президентът Клинтън да е заплашвал американските медии, които го направиха за две стотинки по случая "Моника". Нито пък сме чули да е почнал да издава вестник, за да осветли ПРАВИЛНО обществеността. Не сме чували същото и за премиера Костов, който в последно време е основен вестникарски герой.
Мома, която не иска да я щипят, не се хваща на хорото. Който не иска да бъде критикуван, да не е ставал публична личност. Досега вестник "Знаме" не е променил нищо в отношението си към властта, може би властта трябва ПРАВИЛНО да се отнася към "Знаме". По законите в тази страна, много от които е гласувал и д-р Колчаков.
"ЗНАМЕ"
