Грешка от възродителния процес
Продължава да сее крамоли сред мюсюлманите
Те няма да престанат, докато не бъде възстановено Главното мюфтийство на българите-мохамедани
И последната конференция на мюсюлманите в България , която избра нов главен мюфтия, не можа да сложи точка на противоречията между турците и българите, изповядващи исляма. Не бяха нещо необичайно атаките срущу бившия главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, които се повтарят многократно в последните години. И една от причините за това е , че той бе първият помак главен муфтия, откакто българи и турци са обединени в едно главно мюфтийство.
Преди седем десетилетия сред населението в Родопите, изповядващо мохамеданската религия, се заражда патриотично движение за възраждане на българщината в планинските селища. Повсеместно се създават организации на дружба "Родина", чиито родоначалници са изтъкнати представители на интелигенцията, произлизаща от средите на българите-мохамедани. Целта е да се издигне културното равнище на младежите и девойките и те да се приобщят към българската национална кауза. Разгръща се огромна културно-просветна дейност, без да се накърняват религиозните чувства на хората. Десетки младежи са изпратени да учат в средните училища, като в Пловдив се създава и нарочен пансион за даровитите деца от Родопите.
Религиозните служби в джамиите се провеждат на български език, като за целта е направен превод на Корана. Всичко, което се предприема, е основано на столетните традиции сред българите, изповядващи мохамеданската религия. И това не е случайно.
След като преди столетия наложили с насилие исляма, управниците на султана никога не са си позволявали за духовни водачи да назначават турци, а са предоставяли в ръцете на българите мохамедани сами да се грижат за своето духовно-религиозно развитие. За тази цел те са създали Ахъчелебийското мюфтийство, което е ръководело джамийските настоятелства във всички селища, в които живеели българи мохамедани от Места до Свиленград и от Марица до Беломорската низина. Един от най-дългогодишните Ахъчелебийски мюфтии е бил Абдуррахман Ел Емали - българин мохамеданин от с. Арда, Смолянско. Тази длъжност той започнал да изпълнява още преди Освобождението на България от турско робство през 1878 г. та чак до края на живота си. След неговата кончина тази духовна длъжност се заема също от българомохамедани и турското правителство не променя статуквото до Балканската война и окончателното освобождаването на Родопско-Пиринския край от турско владичество.
След установяването на българско управление в Ахъчелебийската околия за мюфтия бил назначен Мехмед Фикри Мюдеризов от с. Търън. От там насетне този пост винаги е бил заеман само от българи-мохамедани и винаги Ахъчелебийското мюфтийство е играело водеща роля в уреждането на религиозното управление на мохамеданите от целия планински масив. С едно единствено изключение. При управлението на т.н. "Демократически сговор" група депутати се опитали да внедрят турско самосъзнание сред българите-мохамедания, с цел печелене на изборите, но мюфтията Мехмед Мюдеризов, макар че бил завършил висши ислямски науки в Истанбул, не се съгласил, поради което тогавашното българско правителство го уволнява и назначава за мюфтия Хафъз Халил от Кърджали.
По негово време турски правителствени чиновници започнали да ухажват Смолянското мюфтийство, като се опитвали да обсебят религиозния живот в целите Родопи. Но това не им се отдало. Когато на власт идва "Народният блок" Хафъз Халил бил уволнен, тъй като не знаел нито една българска дума и си служел с преводач. Показателно е, че и по онова време, както и днес, в средите на българо-мохамеданското духовенство витаел духът на разколничеството, отделните районни мюфтии се злепоставяли един на друг с едничката цел кой да води бащината дружина. В същото време дружба "Родина" и нейните организации в различните селища подемат инициативата за създаване на самостоятелно българо- мохамеданско Главно мюфтийство със седалище в Смолян. Идеята е горещо подкрепена и от тогавашния смолянски мюфтия, който продължавал да бъде духовен водач на българите-мохамедани от Пиринско-Родопската област. Искането било да се отделят от тогавашното Софийско главно турско мюфтийство и да се обособят в самостоятелно духовно управление. Предложението било подкрепено от всички околийски мюфтии в родопските селища, включително и тези от Неврокопския и Чепинския край. В това изложение, което е изпратено до правителството през пролетта на 1942 г., в т. 4-та е записано: "Да се отделят българите-мохамедани в свое самостоятелно духовно управление, тъй като сме в свое отечество. Същото да се ръководи от българи мохамедани с народностен дух и разбиране".
Това изложение било връчено на правителството на 5 май 1942 г. от осемчленна делегация. На 22 декември 1942 г. всички мюфтии от Пиринско-Родопския край, които били на съвещание в Смолян, изпратили специална телеграма до председателя на Министерския съвет, с копие до министъра на външните работи и вероизповеданията, министъра на вънтрешните работи и народното здраве, министъра на войната, министъра на правосъдието, председателя на Народното събрание, до редакцията на списание "Родопа" и до отделни народни представители, в което се казвало: "Оставането ни под управлението на турското главно мюфтийство е недостойно и противно на народностното ни съзнание и интереси. Не намираме нравствено основание да се продължава това. Молим освобождаването ни от това турско духовно робство". Телеграмата е подписана от Смолянския мюфтия Духовников, от златоградския мюфтия Ехленов, от ардинския мюфтия Огнянов, от девенския мюфтия Северинов, от чепинския мюфтия Шарков, от неврокопския мюфтия Адъров и от ксантийския мюфтия Боляров.
Тази телеграма ускорява правителственото решение и още в първите дни на януари 1943 г. се получава заповед на министъра на външните работи и изповеданията, с която българите, изповядващи мохамеданската религия в България, се отделят от турското главно мюфтийство в София, считано от 1 януари 1943 год. и се обособява самостоятелно духовно управление на българите-мохамедани с център Смолян. С друга заповед Смолянското мюфтийство се определя за главно мюфтийство на българите-мохамедани, към което се включват околийските мюфтийства в Ардино, Неврокоп (дн. Гоце Делчев), Девин, Златоград, Ксанти и Чепино-Лъджене (дн. Велинград). С още една заповед на смолянския мюфтия се възлагат правата и задълженията на главен мюфтия по отношение българите-мохамедани. По този начин в Смолянското главно мюфтийство за българите мохамедани са били включени вярващите от всички населени места от Пирино-Родопската област. Това означава, всички населени места днешните Смолянска и Благоевградска области, а от Пазарджишка област - Чепино, Лъджене, Драгиново, Грашево, Сърница, Медени поляни, Ракитово, Пашово, Цветино, Света Петка, Костандово и всички останали българо-мохамедански махали. От Хасковска област - селата Криво поле и Мелево, а от Кърджалийска област онези населени места, в които и до ден днешен живеят българи-мохамедани.
По времето на т.н.
Възродителен процес по предложение на тогавашния турски главен мюфтия в София Миран Топчиев, който отдавна мечтаел да приюти под свое управление Смолянското главно мюфтийство, Комитетът по въпросите на българската православна църква и религиозните култове свиква разширено съвещание на Висшия духовен съвет, на което е решено главното мюфтийство за българите мохамедани в Смолян да престане да съществува от 1 януари 1987 година.
Извършено е истинско национално предателство спрямо българите мохамедани които по своя собствена воля пожелаха да се разграничат от турско говорещите мохамедани. От тогава насам се засили ислямистката религиозна пропаганда в Родопите, започнаха и политическите спекулации, чрез които родопското население, изповядващо мохамеданската вяра, е обявено за "родопски турци". Редно е да се възстанови старото статукво и българите мохамедани да бъдат отново обособени в самостоятелно религиозно духовно управление чрез българо-мохамеданско главно мюфтийство, в което ще се потвърди историческата правда и прекратят политическите спекулации за народностите на това българско население.
В последния си ден като областен управител
Д-р Колчаков реституира центъра на Пещера
Прокуратурата ще нищи дали има престъпления по възстановяването на имотите
Грандиозен скандал се вихри в община Пещера и в него са замесени сериозни държавни институции. Поводът е, естествено, имуществен. Но той заплашва част от центъра на града да стане частен. За нашата област това е уникален случай. Тъй като се реституират част от паркове и от административната сграда на общината.
Историята
Тя започва още в далечната 1976 година. На 6 юни комисия, начело с Тоню Иванов, тогавашен зам.-председател на Градския народен съвет взема решение да се отчуждат имоти за улица и паркинг. Имотът по планоснимачен номер 1899 в квартал 94 е бил собственост на наследниците Стоянка Зафирова и Петър Зафиров. Същата комисия определя цена на отчуждения имот - за застроено и незастроено дворно място от 318 кв м - 954 лева, за стопанска масивна сграда, построена през 1908 година - 2863 лева.
В протокола, с който разполага в."Знаме", е записано, че недоволните могат да обжалват оценката в съда в 14-дневен срок. Изглежда това не е сторено. Явно наследниците са били доволни от получените пари, които за времето си са били добра сума. И случаят бил приключен.
Но дойдоха демократичните времена и наследници на бивши собственици решиха да си осигурят финансово благополучие. Под егидата на синьото юридическо гуру Светослав Лучников бяха приети поредица реституционни закони.
И в Пещера започнаха неразбориите.
През 1992 година наследниците на одържавия имот подават молба за реституция. И получават отказ от тогавашната общинска управа. Не е безинтересно да се посочи, че основен противник на реституцията е първият син кмет на Пещера Димитър Такев, който едва ли може да бъде упрекнат, че не защитава интересите на бившите собственици. Но той вместо да се изязява като политик, взема решение като общинар. И отказва реституционните искания.
Жалбата на наследниците на одържавения имот стигнала до Окръжния съд в Пазарджик. През март 1993 година окръжните магистрати отхвърлят претенциите на Зорка Зафирова, Марена Кираджиева и Евгения Стоилкова за отмяна на отчуждаването на бившата им собственост. "Жалбата е неоснователна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ", се казва в писмо на Окръжния съд, изпратено до страните по делото.
Но наследниците не се примиряват
На 29 октомври 1999 година (петък) бившият областен управител д-р Иван Колчаков издава заповед за връщането на имота. Датата на издаването на заповедта е твърде любопитна. Тъй като на 23 октомври бе балотажът в местните избори, дни по-късно Общинската избирателна комисия обяви, че д-р Иван Колчаков е спечелил кметската надпревара и той на първи ноември (понеделник) встъпи в длъжност като кмет на Пазарджик. Пита се кога д-р Колчаков успя внимателно да разгледа искането за реституция, тъй като трябваше вече да гледа пазарджишките общински дела, а не пещерските.
Тамошните общинари също се питат. По този повод те изпращат сигнал до Върховната административна прокуратура. Сочат, че не са получили заповедта по официален път, а научили за нея от наследниците на имота. Че преди да издаде заповедта, областният шеф не бил изследвал проблема около собствеността на сградата на общинската администрация. И се получил парадоксът да се връщат идеални части на партерния етаж от административната сграда. А това било недопустимо.
Оспорената заповед на д-р Иван Колчаков има продължение. От Върховна административна прокуратура препращат сигнала до Окръжната, оттам до Районната прокуратура в Пещера.
Ще дам отговор след седмица, заяви вчера по този повод за "Знаме" районната прокурорка на Пещера Таня Мадина.
Междувременно един от наследниците на реституирания имот Васил Ангелов Василев от София подава в съда искова молба. Иска общинската администрация да му плаща месечен наем от 928 лева и то от 25 февруари 1992 година, заедно с лихвите. Сиреч за оспорената реституция той иска пари, които едва ли могат да бъдат заделени от местната хазна.
Втората и третата реституция
Пак със заповед на Областния управител са възстановени имоти в централния парк и в градинка на ул."Христо Ботев". Сега там има построени алеи, чешми... Кметът Георги Петърнейчев изпраща възражение до арх. Даниел Мирчев. И получава от него отговор,че нареждането е влязло в сила. А претенциите си общината можела да постави в съда. А какво ще прави частникът с алеите и чешмите? Дали пък в Пещера няма да се пръкнат първа частна алея или първа частна чешма?! Сигурно гражданите трябва да плащат на собственика като ходят по алеята или като пият вода?!
Становището на Областната администрация
Експертката от областната институция Галина Кацарова не пожела да коментира как и по какъв начин д-р Иван Колчаков е подписал заповедта за връщане на бивши собственици част от административната сграда. Обясни само, че имало висящо съдебно дело. А за втората и третата реституция каза, че нямало пречка на бившите собственици да им бъдат върнати части от паркове и градски градини.
Явно е, че законите всеки ги тълкува, както му изнася. Вероятно толкова са читави. Защото Областната управа връща идеални части и паркове, а общинарите пък сочат, че това е недопустимо, тъй като имотите били актувани като публична общинска собственост. Тогава за какво местно самоуправление може да се говори, когато държавата с едната ръка дава, а с другата взема.
Явно е, че съдът ще сърба реституционата каша в Пещера. Пита се тогава защо областните чиновници получават заплати от бюджета, след като вземат спорни решения. И дали причина за бърканицата не е фактът, че областната управа е синя, а общинската в Пещера червена?
А то реституция ли е да я опишеш?...
