Преди да имат държавата, българите са имали общини
ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩИНА
Президентът Петър Стоянов: Преди да имат държава, българите са имали общини
Тогава се е избирал и селският пъдар
Честването на Деня на българската община в Пазарджик вчера уважи и президентът Петър Стоянов. Пред сградата на общинската администрация той поздрави представителна военна рота. Войниците с тържествен марш преминаха пред Върховния главнокомандващ.
Последва разговор с граждани. Ето част от диалога:
- Господин Президент, нямаме работа!
- Ще има, но всичко полека, полека... - Господин Президент, кога ще паднат визите за страните от Европейския съюз?
- ... Бизнесмен подари на държавния глава фланелка, на която бе изобразен символът на Пазарджик - Старата поща. Ние се чувстваме като парижани, каза гражданинът... - Пазарджик, Пазарджик, мой малък Париж, шеговито изтананика Петър Стоянов.
- Ние гласувахме за Вас, ръкувайки се, каза на държавния глава член на БЗНС.
Препоръчвам Ви на следващите избори да издигнете пазарджичанин за кандидат-президент, отвърна пак с усмивка Петър Стоянов.
Реч пред 200 общинари
В зала "Маестро Георги Атанасов" председателят на Националното сдружение на българските общини Костадин Паскалев връчи на държавния глава огърлица, която символизира самостоятелността на местната власт.
Петър Стоянов: Радвам се, че днес виждам представители на почти всички общини, събрани на едно място. Радвам се на подаръка (огърлицата), който ще бъде окачен в президентството.
Ние всъщност с вас имаме нещо общо, тъй като кметовете и президентът сме избрани от народа. Трябва да призная, че досега честно се отнасях към вашите проблеми и към идеалите, които вие изповядвате. Вчера (б.р. 11 октомври) разглеждахте темата "Възрожденската традиция в българската община". Ако прегледаме историята ще установим, че се връщаме към онази естествена среда, от която бяхме откъснати: естественото място на България е в Европа и изповядването на европейските ценности също.
Когато България е нямала своя държава, тъй като е била в Османската империя, е имало местно самоуправление, и то без да има закон за това. Българите са формирали общини (без да са били легитимни пред властта), чрез които са избирани управниците. Нещо повече - в българските селища чрез избори са определяни пъдарите, които да опазват имотите. А тези хора не били назначавани с лека ръка, както става по-късно.
Искам да кажа, че зародишът на българското общинско самоуправление трябва да се търси във Възраждането. И то има европейски измерения: избирали са се училищни и читалищни настоятелства, имало е ктитори ... Налага се изводът, че демократизмът на българите не е от вчера или пък е следствие от вдигането на Желязната завеса. Именно чрез местното самоуправление българите са оцелели дори тогава, когато са нямало своя държава.
Не си приписвам заслугата, но в последните месеци има засилен диалог между централната и местните власти. Поставиха се сериозни въпроси и то пред обществото. Затова си мисля, че местните власти се отварят все повече към хората. В резултат на така наречаната "тиха" дипломащия между Муравей Радев и Националното сдружение на българските общини бяха заделени над 120 милиона лева, които бяха похарчени за заплати, ток, парно и т.н. Пак заради този диалог се установи истината: общините оспориха статута на около 1600 частни държавни имоти. После се оказа, че почти половината са общински. Този факт показва, че в страната ни вече има ясно очертани общински интереси, а това означава и повече демократичност. Нещо повече - Националното сдружение, чрез народни представители, сезира Конституционния съд и той отмени закона, който забраняваше на селища от пет хиляди жители да имат аптеки със сто процента общинско участие. Сега пак Конституционният съд ще се произнесе как по-нататък ще се определят местните данъци и такси.
Радвам се, че централната и местните власти споделят един основен държавен приоритет - приобщаването на България към европейските структури.
На брифинга
- Господин Президент, ще подкрепите ли идеята на Националното сдружение на общините местните данъци и такси да се определят от местните парламенти?
- Вече коментирах тази тема. В Конституцията се сочи, че данъците се определят със закон. Но трябва да подчертая, че по този проблем се води ползотворен дебат. Моето мнение изразих още преди две години. Местната власт е най-близко до хората. И ако тя може да реши някои проблеми, защо те трябва да бъдат отнасяни до централната власт?! Надявам се по този проблем институциите да вземат балансирана позиция, която ще позволи на българските общини да постигнат това, което искат, без да бъде нарушавана Конституцията.
- По този спор може ли да бъде променена Конституцията?
- Не съм привърженик на прибързаните решения. Но може тези текстове, които засягат общинските правомощия, да бъдат променени.
- Трябва ли Постановлението на Министерския съвет за командировъчните на видните държавници да бъде секретно?
- Тази сутрин говорих с министър-председателя Иван Костов, макар и не по тази тема. И двамата сме на мнение, че това постановление е напълно ненужно да бъде секретно. Аз дори не знаех този факт.
- Декларирали ли сте Вашите командировъчни?
- Честно казано, истерията около тази проблематика започна да ме смущава. И то не заради парите, а защото дискусията започна да придобива нездравословен характер. Май че се прекрачва границата на личния живот. И аз трудно ще ви кажа за какво съм харчил командировъчните и за какво заплатата си. И ми е неудобно да давам такива обяснения.... В пилотната Септемврийска община
Скъпото оборудване от Световната банка стои по кашоните
Някои плащат символичен наем за него, други пък чакат обещания ремонт на помещенията
Финансирането на здравната реформа в България се свърза най-много със Световната банка. Защото това е институцията, която влива голяма част от свежите пари. Инвестициите са насочени предимно към оборудване на селските здравни служби с диагностична техника. А парите въобще не са малко. Близо 73 милиона долара бяха приведени за тези цели малко преди старта на Здравноосигурителната каса. Тогава представителят на Световната банка в България Томас О'Брайън обеща следващия транш да бъде двойно по-голям. 120 милиона долара са предвидените инвестиции от Световната банка по проект, който ще се осъществи до края на тази година. Добрите намерения обаче не са безвъзмездни. Става дума не за подарък, а за кредит, който ще се погасява за 20 години при 5-годишен гратисен период.
Пилотната община, която още през юни получи доставките от медицинска апаратура, бе Септемврийската. Инструментариумът и техниката бяха разпределени за нуждите на селските здравни служби във Виноградец, Семчиново, Ковачево, Ветрен, Варвара и за медицинското заведение в Септември. Кметовете на тези селища получиха кашоните и се разписаха за доста големи суми, които варират от 12 до 27 хиляди долара. Финансовата институция си изпълни задълженията по доставките, а общинската администрация в Септември ги разпредели по отделните селища. Но не всичко се оказа толкова безпроблемно.
Защото от джипитата искат наем
Инструментариумът е общинска собственост и кметствата трябва да ги предоставят на семейните лекари срещу определен наем, заявили от общинската управа. А това възпира медиците да го използват. Но от Районния център по здравеопазване пък напомниха, че няма клауза в договора със Световната банка, в която да се говори, че доставената апаратура става общинска собственост и за нея ще се иска наем. Напротив - тя се дава за безвъзмездно ползване на джипитата в малките и непривлекателни за медиците селища. Което трябва да бъде вид стимул.
Засега някои селски служби в Септемврийската община плащат наем, но той е символичен. Такава е ситуацията в Семчиново, където има една лекарска практика. Наемът, който докторът плаща на община Септември за помещението и апаратурата, е 36 лева месечно. Ако наистина ми поискат да плащам по двеста лева за скъпата техника, както се говори, просто няма да издържа финансово, коментира спорния момент д-р Атанасов. Затова и всичко си седи по кашоните така, както е доставено. Населението на селото е около 2300 души, 40 процента от тях са роми. Финансово са зле. Картината е подтискаща, когато дойде при теб за медицинска помощ пациент, който си плаща потребителската такса от 75 стотинки, но не би могъл да поеме скъпоструващото си лечение. Затова се увеличават усложненията, дори след лек вирус. Въпреки че здравният министър д-р Илко Семерджиев непрекъснато доказва, че инфарктите и инсултите били намалели заради успешно стартиралата реформа. В медицината трудно може да се борави с подобни цифри, е категоричен д-р Атанасов, който има зад гърба си повече от 20 години трудов стаж в селските здравни заведения.
В здравната служба във Ветрен работят две джипита и двама специалисти. Те ползват по-голяма част от новата апаратура и досега не са плащали наем за нея. Получили са я още преди първи юли. Същото положение е и във Варвара, където обаче чули наскоро, че може да им се иска наем.
Помещенията все още не са ремонтирани
Това е другият проблем пред медиците, които въпреки желанието си да работят с модерната апаратура, просто нямат необходимите условия за това. На споменатите кметства Световната банка е отпуснала по 3500 долара за ремонт, който е трябвало да бъде направен преди старта на Здравноосигурителната каса. До момента само в Симеоновец са успели да се ремонтират, но със собствени средства. Защото сумите от Световната банка ги няма. Изчезнали са. Тези пари са някъде и с тях се борави много умело, смятат повечето от лекарите.
За ремонтите се заговори още през февруари, каза д-р Атанасов, джипи в Семчиново. Няколко пъти в София се провеждаха търгове, но все никой не печелеше. Последното обещание е свързано с днешната дата. Дано пък като е петък, 13-ти, да ни провърви, защото очаквам от София да се обадят кой е спечелил. Ако това стане , ремонтните дейности могат да започнат още следващата седмица. Но дълбоко се съмнявам.
Задаващата се зима е допълнително притеснение за работещите в селските здравни заведения. Прозорците, поне в Семчиново, се затварят с пирончета и се подпират с камънчета, за да не ги изпочупи по-силният вятър. За отопление с парно въобще не може и да се мисли, защото за целия отоплителен сезон, разходите възлизат на около 3 хиляди лева.
На фона на тази мизерна картинка малко смешно звучи вторият етап от програмата на Световната банка - инвестиции за оборудване за по-добър обмен на информация. Непрекъснато по селските служби идват от РЗОК да ни разясняват новостите. Но не в това е проблемът, според медиците. Според тях тези , които мислят здравните закони, би трябвало поне за седмица да поработят на село. Защото, ако бяха направили това, не би се стигнало до парадокса нито финансовото, нито здравното министерство да не се сетят за чия сметка ще бъдат транспортните разходи.
Ако не пожелаят да помислят за този "дребен" неуреден въпрос, няма да се учудим, ако от здравното министерство ни принудят да боядисаме личните си автомобили в бяло и да изпишем на тях "Линейка", смятат не малка част от семейните лекари.
