От кухнята на образованието
Колкото по-рано ученикът тръгне на частни уроци, толкова по-добре, твърди преподавателката по български език и литература в гимназия "Иван С. Аксаков" Дора АБАДЖИЕВА
Тя има близо 20 години трудов стаж по специалността. Завършила е българска филология във Великотърновския университет с втора специалност "История", но предпочита необятния свят на литературата пред историята. С артистична душа, зодия Риби. И до днес продължава да живее с мотото "Аз вярвам! " и "Доброто ще спаси света". Жена в пълния смисъл на думата, тъй като е родена на... 8 март.
- Трудно ли Ви е да разговаряме за частните уроци?
- Това е наистина щекотлив въпрос, но частни уроци има и дори не е тайна, че явлението се разраства.
- Необходими ли са?
- Те са част от живота на ученика. В различна степен ги има и в началния курс, и в прогимназията. Основната причина за тях е заетостта на родителите. В прогимназията по-големи групи ученици ходят на уроци. Защото тук се чувствуват пропуските от началния курс. И колкото по-рано ученикът тръгне на частни уроци, толкова по-добре. Частният учител го "шлифова". Когато стане в 7 клас, детето трябва да направи крачката, определяща съдбата му - дали да остане в прогимназията или да отиде в елитно училище (където се влиза с приемен изпит). В този момент ученици и родители най-често търсят допълнителна помощ. За тези, които са тръгнали в 5-6-ти клас, нещата са по-лесни, докато в 7 клас вече няма време. За какво да работи учителят: за пунктуационните норми, за правописа, за лексиката? Или тепърва да започне да го учи как се пише литературнонаучно съчинение, за да се утвърждават знанията на детето.
- Кога ученикът трябва да тръгне на частни уроци?
- Най-късно в 7-ми клас, особено за онези, които смятат да се занимават по-задълбочено с литература. И не само те. Новото хилядолетие изисква професионализъм, в чиято основа лежи грамотността. Това е безспорен факт. Учителят съвестно си върши работата в час, но часовете са малко. А и класът е разнороден - по знания, по умения и навици, по амбиции, по теми на работа и интереси. И оттук нататък - кой чул, кой не чул - 45 минути не стигат. Учителят е изправен пред въпроса дали да изпитва, дали да преподава, да беседва с учениците или да работи за езиковата култура.
- Може ли с помощта на специализирана литература ученикът да се справи сам?
- Смятам, че това е доста трудно. Всичките тези помагала са написани на такъв висок стил, че малкият сладък седмокласник не може сам да се ориентира в това огромно море от непрекъснато излизащи критически материали, та камо ли "да открие бисерчето в мидата". Авторите критици пишат на такъв стил, сякаш искат да покажат колко много знаят, да изтъкнат своята начетеност, но не и да помогнат на учениците, на които всичко трябва да им се поднася на достъпен език. Би трябвало авторите да се придържат към правилото на Константин Кирил - Философ, който още в 9 век призовава в "Проглас към евангелието": "с малко думи - много мисли да се кажат". Помагалата, които излизат на книжния пазар, са предназначени по-скоро за учители, кандидат-студенти и студенти, отколкото за малките седмокласничета.
- Тук се намесва частният учител.
- Неговата роля е точно такава: да отсее, да предостави учебния материал на достъпен език, за да не се изплаши ученикът и да избяга от литературата. Идва и трети етап: завършвайки елитното училище, ученикът решава да кандидатства с литература или езикова култура. Тогава шанс да пробият сами имат само изключително талантливите, но и това не е сигурно. Изпитът по литература във ВУЗ е специфичен, оценяването при него е строго субективно - нещо, което допълнително плаши кандидат-студентите. Затова мнозина бягат от изпита по литература и предпочитат изпит по езикова култура.
- С какво е полезен частният учител?
- Не всеки учител има куража да подготвя кандидат-студенти. Отговорността е огромна. Литературата не е точна наука и учебникът не е универсално помагало. Литература не се учи! Или го имаш, или го нямаш. Това не е точно талант: просто имаш някакво зрънце и го чувстваш. Учебникът ти дава първото стъпало, ориентира те, а ролята на частния учител е да ти помогне, да те запознае с цялата библиография по проблема, с най-новото. А и учителят е този, който знае какви знания, умения и отношения трябва да владее ученикът кандидат-студент. За да постигнат успех на приемните изпити, те трябва да владеят основните художествени принципи на литературата, основните елементи в поетиката на художествената творба, езиковите средства; да имат отлична езикова култура; да владеят знанията за нормите на българския книжовен език, да осмислят особеностите на текстовете ; да разширяват познанията, уменията и отношението, свързано с литературния процес за развиване на познавателните и естетическите потребности и вкусовете на ученика. Едва тогава кандидат-студентът трябва да напише сам темите под ръководството на частния учител. Проверката е особено важна част от работата на частния учител с ученика. Аз съм категорично против даването на готови теми и наизустяването им от кандитат-студентите!!! Затова работата на частния учител трябва да бъде повече творческа и методическа: да се приложи методика за вида писмена работа, да се спазва последователността в доказването на главната теза чрез съответната подтеза и т.н. Учителят не трябва да дава шаблони, а да ги учи творчески да прилагат знанията си, като се съобразяват с изискванията на вида писмена работа.
- Как се работи с частните ученици? Има ли определена система или това зависи от конкретния ученик?
- Работата зависи от конкретния ученик. Преподавателят се съобразява изцяло с уменията и възможностите на ученика и изработва своя методика за подготовката му. Безспорно по-лесно се работи с деца, които имат повече от средния минимум знания. Особено ако се подготвят за кандидатстване. Методиката на учителя зависи от изискванията и претенциите на самия ученик. Ако е за конкурсен изпит - на конкурсно ниво, ако е за текуща подготовка, се съобразяваш с учебника, с текущия материал.
- Какво бъдеще предричате на частните уроци?
- Все по-голямо бъдеще. Защото на курсове и школи се работи с група ученици и индивидуалният контакт е ощетен, често направо липсва. С усложняването на учебния материал, с новите изисквания, въведени в новите учебници, нуждата от частни уроци нараства и става все по-необходима. Който иска да знае, трябва просто навреме да се ориентира към допълнителни занимания.
- Какво ще пожелаете на онези, които искат да успеят в конкурсните изпити по български език и литература?
- Да обичат литературата. Да познават историята и обществения живот, защото всичко това е тясно свързано. Да четат много, но целенасочено. Да познават класиката; да четат и новата литература; да имат свой поглед върху проблемите, който обаче ще се базира на прочетените критически материали и статии; да разчитат на себе си и само ако се налага, да потърсят помощта на частните учители.
- Частните уроци имат ли негативна страна?
- Само за учениците, които нямат изразен интерес към предмета; в час те не внимават, мързеливи са защото разчитат, че частният учител ще им разясни учебния материал. Обикновено става дума за богаташки дечица.
- Може ли частният учител да прави чудеса?
- Не може! Защото ученикът трябва да учи. Няма ли мотивация, никой не може да му помогне.
Интервюто взе Милен СПАСОВ
Бележка на редакцията: Готови сме да дадем и други мнения по въпроса. Само бихме искали да вметнем, че учебният час в България винаги е бил 45 минути. Преди 20 години обаче той стигаше на учителите да напълнят със знания главите на своите ученици и нещо по-важно - да ги научат да мислят самостоятелно. Цели класове влизаха да учат във висшите учебни заведения, без да вземат частни уроци за кандидат-студентските изпити. Въпросът явно не е в тези 45 минути учебен час, а в мотивацията. При учителите днес тя е малко над нулата - при тези мизерни и нередовно получавани заплати. При учениците също - като виждат, че в живота добре са не учените, а тарикатите и мошениците. А иначе няма нищо лошо в частните уроци - стига да има морал в тях - учителите да не си прехвърлят един на друг учениците само заради парата и да си плащат данъците върху заработените суми.
Ловци стягат протест срещу лесничейството
ВЕЛИНГРАД. Новият сезон за лов на едър дивеч поднесе неприятни изненади на местните ловци. Оказа се, че местното Държавно лесничейство е съкратило ловните излети, въпреки че има достатъчно диви свине.
Според ръководството на ловно-рибарското дружество, действията на лесничейството са умишлени и тенденциозни. По този начин се ощетяват ловците, които са платили високи такси и са изпълнили всички стопански мероприятия в горите. Според ловците, това решение създава условия за увеличаване на бракониерството и излишно напрежение между ловно-рибарското дружество и лесничейството.
За създалата се ситуация местното дружество сигнализира ЦС на Съюза на ловно-рибарските дружества и Националното и Регионалното управления на горите. Националното управление на горите светкавично изпрати отговор, в който неговият началник инж.Кръстев разпорежда ловните излети да се извършват съгласно плана. Това са и исканията на ловците.
Във велинградското лесничейство до края на миналата седмица не приемаха исканията на ловците с твърдението, че са спазени всички нормативни изисквания при определяне броя на разрешените за отстрел диви свине.
Вчера ловците бяха готови да протестират пред административната сграда на лесничейството, за което имаха разрешение от кмета на общината. Но смяната на директора на лесничейството инж.Петър Костов, който стана шеф на "Чепинолес" ЕАД (както "Знаме" вече съобщи) промени решението им за ефективен протест. Ръководството на ловно-рибарското дружество ще проведе разговор с новия директор инж.Славчо Василев и ако отново не срещнат разбиране, готовността за протест си остава.
Създалата се ситуация лиши от тръпката на първия за сезона лов много дружинки - от общо 17 излязоха само 9. В местността Милеви скали дорковската дружинка отстреля 3 вълка - точен бе мерникът на Александър Делсизов и Милен Баръмов. В първия ловен излет са 8 лисици.
