Аз не търся лека слава
Твърди актрисата Параскева Джукелова
Миналата седмица на срещата на Джукеловия род във Виноградец открихме актрисата Параскева Джукелова, станала особено популярна от рубриката на БНТ "Понеделник 8 и половина". С охота тя отговори на въпроси на "Знаме".
- Това връщане към корените ли е?
-Да, защото човек трябва да знае откъде иде, да знае кой е и оттам нататък да разбере къде иска да отиде. Въпреки че не е моя заслугата за тази среща, баща ми е човекът, който от много години има желание да изследва откъде точно са тръгнали Джукелови и къде са се разпрострели в България. В последните години поднови своите проучвания и успя да събере доста хора на тази среща. Много от тях не познавам.
- Вълнувате ли се от това, което прави баща Ви?
- Да. Но мисля, че човек се интересува от тези проучвания, когато стигне определена възраст. Все още ме увличат по-повърхностни неща.
- В последните години станахте доста популярна. Това тежи ли Ви?
- Не, не. Тази популярност не е такава, че да ми носи негативни последствия. Доста преходна е нашата слава. Когато човек слезе от екран, след два месеца хората вече са забравили лицето и името му. Предаването "Понеделник 8 и половина" е част от желанието ми да бъда актриса. Аз не търся лека, преходна слава. На мене ми се иска да направя стойностни неща в киното и театъра.
- Това ли е основното, което запомнихте от своя учител Стефан Данаилов?
- Те са много неща. Но неговият пример е заразяващ. Защото той е човек с неизтощима енергия. Винаги съм се чудила как успява да отговори на сто ангажимента и в същото време да остава бодър и с чувство за хумор. По някакъв начин човек се опитва да му подражава. Той ни научи на нещо много важно: че нашето изкуство е колективно, то не се прави от егоисти и индивидуалисти. Ако подадеш добре на партньора си, той ще ти отвърне със същото. Това важи и за живота.
- Вашите принципи извън професията?
- Не обичам да се движа праволинейно. Мисля, че човек трябва да импровизира. Старая се да не правя никакви компромиси със себе си.
-Да надникнем в "Понеделник 8 и половина". Как се подбират филмите?
- В началото се чудехме дали да не направим подбор по години, да започнем от началото на развитието на българското кино. Но в един момент решихме, че това ще бъде доста еднопланово. Затова понякога връзваме филмите с определено събитие, с определена личност. Но конкретно правило няма. Редакторът, сценаристът, продуцентът правят примерен списък на филмите, които ще се излъчват в продължение на една година и той се спазва в някакви варианти.
- Контактувайки с режисьори, актьори, с филмите, които гледате, от какво сте впечатлена?
- От ентусиазма, с който хората са правили кино в България. Те са били с вяра, че създават истинско изкуство, работили са с приятели. Не че сега не се твори. Но обстановката е толкова комерсиална, че каквото и да прави човек, трябва да мисли дали то ще се продаде. Тогава не са имали такъв проблем. Може би е било по-добро за творците. Впечатлява ме и това, че са правили своите открития и постижения успоредно с тези на западното кино. Защото не са имали контакт с него. Нашите тогавашни постижения са съотносими на техните.
- Доста добри актриси са участвали в нашето тогавашно кино. Стремите ли се да им подражавате?
- Възхищавам се от тях. Харесвам много роли на Цветана Манева, Невена Коканова, Илка Зафирова. Мисля, че всяка от тях е личност, защото е самата себе си. Иска ми се да присъствам като самата аз. Харесвам тези актриси, но не ги обожествявам.
- Какво играете в театъра?
- В последно време играя в постановка на Николай Поляков в театър "Възраждане". Постановката се казва "Стела"- по една пиеса на Гьоте. С нея участвахме и на "Аполония", надявам се през новия сезон да ни донесе успех. Защото се получи много приятно и интересно представление, с много хумор, какъвто Гьоте е имал.
-Доста чужди режисьори снимат в България. Блазни ли Ви мисълта да се включите в някоя продукция?
- О, разбира се. Иска ми се да работя в продукция с по-голям бюджет и с повече технически възможности. Не казвам творчески, защото не всички продукции, които идват тук, са на ниво. Те са треторазрядни. Страшно съжалявам, че не узнах навреме за кастинга на "Сивата зона". С удоволствие бих застанала до Харви Кайтал, Стив Бушеми и Мира Сорвино. Проблемът е, че у нас някои от кастингите се правят полутайно и не всички разбират. Макар че аз най-малко мога да се оплаквам, защото узнавам отрано за доста от събитията, които се случват в киното у нас. Всяко нещо с времето си.
- Щастлива ли сте, че сте актриса?
- Да, никога не съм си и помисляла, че мога да правя нещо друго. Хареса ми още от малка. Когато за първи път стъпих във ВИТИЗ, си казах: "Това е моето място". Досега не съм се разочаровала. Вярно е, че няма роли, няма пари. Но в края на краищата тези проблеми не съществуват само в България. Навсякъде по света актьорската професия е рискована. Може да получиш работа, може и да не я получиш. Затова трябва да си винаги нащрек и да търсиш варианти.
- Извън сцената и екрана каква сте?
- Нормална и обикновено не съм високомерна. Мисля, че ако човек много си повярва, лошо ще падне. Разчитам повече на себе си, но и на приятелите си.
- Откъде все пак произлиза това име Джукелова?
- Някога на прадядо ми турците казвали "джукел", куче, което ходи по друмищата. Единствено Джоко Росич знаеше откъде произлиза името ми. Като ме срещне, с много любов ми казва: "Здравей, кучко". И ми е много приятно, че един човек знае за какво става въпрос.
- Посещавате ли често родителите си?
- За съжаление, рядко. Когато остана свободна, хуквам да обикалям България или чужбина. Не е в мой плюс, но... Гимнастичката Цветана Станчева
Как неуспялата учителка по физкултура стана олимпийска героиня
Днес се открива олимпиадата в Сидни. Преди повече от 40 години гимнастичката, която представи България в Мелбърн, е панагюрката Цветана Станчева. Тогава музиката й изиграва лоша шега и тя не успява да се представи на ниво, въпреки че е много по-подготвена от олимпиадата през 52-а. От 1968 г. българката, класирала се шеста на греда в Хелзинки, е треньорка в Испания и изцяло осъвременява гимнастиката там. Неслучайно испанската федерация по гимнастика 6 поредни години поверява националния отбор в нейни ръце.
Пукне ли пролет обаче Цветана започва да боледува по Панагюрище и всяко лято престоява по един месец и не пропуска местността Манзул с неговото вълшебство - залезът. Съпругът й Мартин също е влюбен в това кътче, защото му напомня родната Швеция.
Третото дете на Лушка и Добре Станчеви - Цветана, е най-палавото. Обича да тича след батковците и да се пързаля с дъски от бъчва вместо ски. "Мъжката Яна", както й викат е запалена по спорта от учителя си по физкултура в гимназията Борис Стоянов. Печели злато от републиканско средношколско първенство по лека атлетика от средата на 40-те, преодолявайки 135 см височина. Когато панагюрският Ловен дом се превръща в гимнастически салон, Цветана Станчева е сред най-редовните му посетители. След завършването си момичето учителства по един срок в карловската и стрелчанската гимназии, след това се записва в преподавателски курс по физическо възпитание в Бургас. Но й отказват, защото била... "негодна". Случайно запознанство във влака обръща живота й на 180 градуса. Студент по медицина изпраща пакет документи за кандидатстване във ВИФ, Станчева го попълва и се класира четвърта. Не след дълго влиза в националния отбор и 6 пъти е абсолютен републикански шампион.
На стадион "В. Левски" тренировъчните условия са лоши, има само един комплект уреди, но правнучката на известния от Априлското въстание Рад Клисаря, не се огъва, а тайно тренира в Парка на свободата допълнително. Неслучайно треньорът й Васил Люцканов ще каже: "Ако имах 5 такива като Цветана"... Панагюрката става асистент в СУ, а студентите ще научат за неща като доблест, морал, съвест... Преди много години си мечтаела да стане балерина, тъй като била влюбена в грациозните движения, даже посетила курс при известната Фео Мустакова. Харесва й операта и докато е в София, рядко пропуска спектакъл на музикалния театър "Стефан Македонски". Вкъщи слуша Чайковски, Моцарт, Бетовен, Лист. Кръгозорът й тотално се разминава с насадения през последните години образ на спортист. Обожава литературата - прекланя се пред руските класици, а завършекът на романа на Ремарк "На Западния фронт нищо ново" възпроизвежда в детайли. Като ученичка всеки понеделник се четат нейните съчинения.
Обича и българската кухня, липсва й най-много българското сирене, киселото зеле и варената тиква. "И дойда ли, си похапвам, попийвам и се отпускам", смее се жизнерадостно Цветана, която даже завъдила дъхав горски здравец от Средна гора в уютния си мадридски дом.
Пазарджишки огнеборец стана "Пожарникар на годината"
Победителят капитан Иван Фиткаров пред "Знаме"
Кулминацията на националната седмица, посветена на пожарната и аварийна безопасност, безспорно е церемонията по награждаването на спечелилия първо място в националния конкурс "Пожарникар на годината - 2000", който се проведе на 13 септември за седми пореден път. За наша радост и гордост престижната награда дойде в Пазарджик, извоювана достойно от капитан Иван Фиткаров.
Капитан Иван Фиткаров е роден на 1 май 1955 година в село Лесичово. Завършва Икономическия техникум в Пазарджик. След завършването му започва работа в Противопожарната служба като старшина. По-късно завършва двегодишния курс за подготовка на офицери във ВИПОНД - София. През 1985 година е произведен в офицер. Вече 22 години е в бойните звена. Капитан Фиткаров в момента е инспектор на Първа дежурна смяна в РС ПАБ - Пазарджик. Семеен с две дъщери.
Ден, след награждаването, екип на "Знаме" се срещна с огнебореца на годината.
- Капитан Фиткаров, честито! Бихте ли разказали за вълнуващия 13 септември?
- Както знаете, заради инцидента с трагично загиналия наш колега Кръстьо Стоянов, тържествените мероприятия в цялата страна, определени за 14 септември, бяха отменени. Награждаването на номинираните бе ден преди това в зала 2 на НДК. В памет на загиналия колега цялата зала стана на крака и застина в едноминутно мълчание. Освен колеги от цялата страна, присъстваха и вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, премиерът Иван Костов, министър Праматарски. Прочетено бе и поздравлението на президента Петър Стоянов. В двора на Националната ни служба в София преди това патриарх Максим освети новопостроения параклис "Св. Пророк Илия".
- Какво бе усещането в мига, в който разбрахте, че сте обявен за пожарникар на годината?
- Щастие и гордост. Заслужени не само от мен, а от всички колеги, с които работя. И най-вече на момчетата от моята смяна. Уведомителното писмо го получих няколко дни преди трагичния инцидент с Кръстьо. Мислихме да празнуваме, а то какво стана. Според регламента на конкурса всяка от 28-те служби в страната си излъчва свой представител. Той задължително трябва да е спечелил конкурса на регионално ниво, за да има право на учаситие в националния. Има много изисквания, които трябваше да се спазят.
- Вие в кое направление се състезавахте?
- Да. Аз участвах в направление "Пожарогасителна и аварийноспасителна дейност". Т.е. получих награда за работата на целия ми екип на предната линия. Дава се награда и в направление "Държавен противопожарен контрол", която замина за Ловеч.
- Колко пъти съм го молела да се премести в другия отдел и да се занимава с профилактика, се намеси в разговора съпругата Мария. Но той винаги е отказвал. Така, че човекът, който трябваше да се примири, бях аз. Гордея се с него.
- Така ли е, капитан Фиткаров?
- Тази професия е като наркотик. Опариш ли се веднъж, няма отказване за цял живот. Истината може би е в усещането, че не си сам. Работата в екип е задължителна и всеки един от нас го знае. Прекрасното чувство, че в труден момент има на кого да разчиташ. Защото в борбата с огнената стихия е важен не само опитът, но и приятелите около теб.
- Грамотата и купата, връчени Ви лично от директора на Националната служба ПАБ полк. инж. Кирил Войнов, съпроводени ли са с материална награда?
- Само 100 лева. Но парите не са важни. От значение е само, че призът е в Пазарджик.
Предприемчиви хора
Реклама в "Знаме" привлича инвестиции
В стара приказка се разказва, че един кръчмар преди да склопи очи и поеме пътя към отвъдното, извикал сина си и му доверил семейната тайна, че и от грозде се прави вино. Не зная дали тази притча е измислена от винарите или пък от почитателите на веселието, но в нея има много истина.
Обява, публикувана в страниците на "Знаме" по времето на ликвидационните съвети за продажба на стопански сгради в с. Памидово, привлича вниманието на един млад човек и той решава да опита късмета си. За щастие спечелва търга, напуска бащиния си апартамент в София и се заселва в Памидово.
Той е собственик на верига магазини за алкохолни напитки, но се срамува от доставяните му често ментета в луксозни бутилки от уж реномирани търговски марки и решава да изпълни дядовата му заръка да прави вино от грозде. Преведено на съвременен език това ще рече да се затвори цикълът на производството по веригата добив на грозде, производство на вина и ракии, търговия. Първо се заема да почисти стопанския двор от бурените и змиите, огражда терена и започва строителството на модерна винарска изба от австралийски тип.
Консултира с най-известните специалисти по лозарство и почвознание професорите Бабриков и Пенков и германската фирма SES (Сеньор ексиер сервиз). Нейният представител Петер Дерщапен,един от най-добрите специалисти по лозарството в Европа,специално идва в Памидово и дава своите препоръки на младия бизнесмен. Специалистите са категорични, че никъде другаде няма такива подходящи за лозе почвено-климатични условия, като тези в околностите на Памидово. Германецът с шепи загребвал почвата и по мириса установявал нейните качества - си спомнят свидетели на неговото гостуване. Негова е и препоръката да се внесе посадъчен материал от Сърбия, а не от прехвалената Франция и се започне отглеждането на високодобивни лозя с висококачественото грозде, от което пък се добива висококачествено вино. Стоян Димитров - така се казва преселилият се в Памидово млад бизнесмен, се въодушевява от констатациите на нашите и чужди специалисти и твърдо решава да сътвори едно истинско чудо на съвременната винарска промишленост, чиито богати плодове ще се почувстват още през тази есен и новата производствена година. Германският специалист е препоръчал малкото предприятие да преработва не повече от 1500 тона грозде като още през настоящия сезон ще се стартира с 600-700 тона изкупено от производителите грозде. Стоян Димитров е подбрал висококвалифициран екип от специалисти, за които казва, че са "златни" момчета и момичета.
Репортерски екип на "Знаме" дойде на място да се запознае със сътвореното досега. Някогашният невзрачен стопански двор все още е строителна площадка, но вече са оформени повече от производствените сгради, които блестят от снежна белота и чистота. Готова е винарската изба, ремонтната работилница със специализираните складове към нея, автокантар със специализираната лаборатория, площадката за винификация, пречиствателните съоръжения с охлаждащ басейн, противопожарният водоем, запълнен със 150 куб. м вода. Всичко е по европейските и световни стандарти. Пречиствателната станция е по английски проект, която дава възможност в Тополница да се втичат само биологично чисти води.
Най-важното обаче е, че тук за пръв път се пристъпва у нас към въвеждането на биологически чисто замеделско производство, продуктите от което се предпочитат на пазарите в страните на Европейския съюз, съгласно възприетото европейско законодателство. Винарската изба, носеща фирменото име "Памексвин" ООД, несъмнено ще се утвърди като едно от най-добрите винодобивни предприятия у нас. Предвижда се 30 на сто от продукцията да се изнася зад граница, а останалото количество да се продава на вътрешния пазар. Г-н Стоян Димитров е убеден, че българинът заслужава да консумира най-качествените вина, защото той е потомък на славни деди, които са умеели да ценят хубавото вино. И добавя: във виното има много морал и любов!
Затова потребителят не бива да се трови с "напитки-ментета" бе категоричен нашият събеседник.
Новата винарска изба в Памидово вече пристъпи към създаването на собствен лозов масив от елитни насаждения. За подбора на посадъчния материал е оформено опитно поле с различни сортове лозя. Това обаче не означава, че ще разчита само на свое грозде. Целта е да се възроди лозарството в Памидово и околните села. Затова фирмата възнамерява да създаде собствена машинно-тракторна станция, с която да се подпомогнат лозарите в обработката на лозята. Тя ще подпомага и финансово отделните предпримчиви стопани с оглед засилването на материалния стимул при създаването на новите лозя. А това означава съвсем нов подход във взаимоотношенията производител-потребител. Ние в никакъв случай няма да допуснем да се вихри прекупвачеството. Нека благата от вложения труд да се ползват от тези, които обработват земята, а не от хора, които искат да живеят върху гърба на лозарите - посочва г-н Димитров.
Памидовци вече го имат като свой човек и вярват в неговата предприемчивост. Защото той с делата си доказва, че с новото предприятие се възражда старият поминък на земеделските стопани. И най-важното: разкриват се нови работни места и започва възраждането на лозарството в селото, което носи името на най-хубавото грозде. А що се отнася до потребителите, те могат да опитат от ракията, която се произвежда в тукашната ракиджийница-дистиларна, която по мнението на специалистите е най-добрата в Южна България.
Тази огнена течност още няма марково название, но дегустаторите й твърдят, че се отличава с причудлив вкус и цвят, дължащ се на добавения екстрат от местна билка, чието наименование фирмата пази в тайна. Обмислят се и названията на марковите вина, които вероятно ще бъдат потърсени в корените на тракийското винопроизводство. Този млад и амбициозен човек доказва, че с труд и предприемчивост и в днешна България може да се произвежда качествено. Дай Боже повече такива хора, за да се възроди родната икономика и излезе от хаоса, който ни съпътствува повече от десетилетие.
И книгата на Гинес ще мълчи
Юрист осъди РДВР за 0,001 лева
Адвокатът от пазарджишката адвокатска колегия Валентин Табаков бил уличен, че взел без договор за правна помощ 60 хиляди стари лева от ромка от село Априлци.
Случаят е елементарен.
Съпругът на циганката бил рецидивист и за пореден път бил задържан в ареста на Районното полицейско управление в Септември.
Съпругата му взела инициативата в свои ръце. На първи октомври 1997 година тя отишла при адвоката Валентин Табаков. Обяснила случая и поискала правна помощ - мъжът й да бъде освободен от ареста с парична гаранция или подписка.
Юристът казал, че услугата ще струва 120 лева. Парите били платени. Валентин Табаков проверил фактите около ареста. Оказало се, че казусът е сложен и адвокатът трябвало да положи допълнителни усилия. И поискал още 60 лева.
Мургавата априлка обаче останала недоволна. И решила да се жалва в полицията. Отишла при свой познат офицер в полицията и казала за претенциите на юриста. Униформеният решил, че имало основание да се проведе полицейско разследване за подкуп. Последвало белязване на парите. Те били 60 (стари) лева.
С разрешение на бившата районна прокурорка Вяра Келчева в кантората на Табаков е извършен обиск. В дома му - претърсване:
- Дойдоха в кантората и поискаха парите. Извадих ги от портфейла и ги предадох, казва уличеният в престъпление адвокат. И допълва: разпитваха ме няколко часа и непрекъснато ме питаха защо съм взел подкуп. Адвокат съм, обясних, не съм длъжностно лице и да искам не мога да взема подкуп.
Валентин Табаков бил задържан в ареста за 24 часа. Случаят стигна в съда. Пазарджишки магистрати масово си дадоха отвод и делото "Табаков срещу РДВР - Пазарджик" се гледа в Окръжния съд в Пловдив.
Магистратите уважиха иска на адвоката Валентин Табаков и осъдиха Регионалната дирекция на вътрешните работи в Пазарджик да плати обезщетение в размер на един стар лев. А след като влезе в сила законът за деноминацията, полицията ще трябва да плати 0,001 лева на пострадалия. Решението на пловдивските магистрати е окончателно и не подлежи на обжалване.
Друг е въпросът как касиерите в РДВР ще платят на ощетения адвокат. Защото такава монета от 0,001 лева няма.
Вероятно заради полицейския произвол темата "Табаков срещу РДВР" ще има продължение. Тъй като ощетеният е завел и други дела заради пропуснати ползи и други щети... Иначе случаят е за книгата на Гинес, но и тя ще мълчи. Защото не става ясно с каква монета РДВР - Пазарджик ще плати на ощетения адвокат. А според съдебното решение трябва да плати.
