Вчера
Откриха гроба на Макрия Фръчковски
Легендарният майстор-резбар на уникалния иконостас почива до олтара на църквата "Света Богородица"
В 9.30 сутринта при изкопни работи в северната част на олтара на пазарджишката църква "Света Богородица" бяха открити останки от погребания през 1849 година майстор-дърворезбар Макрия Фръчковски.
Излятата циментова урна с дължина 70 сантиметра, ширина 30 сантиметра и дълбочина 40 сантиметра е открита на 12 сантиметра под плочника. Покрита е с мраморна плочка, върху която е изписано: "Макрия Негриев Фръчковски от с.Галичник, Дебърско - Македония. Майстор копаничар-резбар на иконостаса в църква "Св.Богородица" в Пазарджик. Починал тук през 1849 г.". Същият текст е изписан върху външната страна на облицовката на олтара.
Урната намерил на един метър от северния престол на олтара отвън работникът Ангел Асенов: Кирката удари на твърдо и извиках свещениците. Сигурен бях, че става дума за светиня. Предупредени сме да работим внимателно, тъй като църквата е паметник на културата. Щастлив съм, че точно на мен се падна късметът да открия толкова значимо нещо, радва се работникът.
Отец Лука и отец Станоя, свещеници в пазарджишката църква, били чували, че Макрия е погребан в храма, но това било повече като легенда. Дори по-възрастните свещеници не знаели нищо за вероятното място на гроба. Явно при минали укрепителни работи на храма благочестиви християни са съхранили и препогребали костите. Нямаме сведения и кога е издълбан надписът върху стената, който се оказа поставен и над гроба. За съжаление, няма никаква следа за Макрия Фръчковски и в летописната книга на храма. Приятно сме изненадани от откритието, продължават свещениците.
Предположенията за препогребване на тленните останки на известния резбар са няколко. Ганка Радулова, бивша уредничка на къща-музей "Станислав Доспевски", допуска, че това е станало през 1856-1857 година при голямото наводнение, "когато дошла голямата вълна".
Версията на свещеници от храма е, че може да е станало по време на голямото чирпанско земетресение през 1928-а. След него на места са правени частични укрепвания, следи от които се откриват при сегашната реставрация.
Най-неприемливо е предположението, че препогребването е станало през 1956-а, след другото голямо наводнение на църквата. Ако е станало в тази година, по-старите свещеници би трябвало да знаят, каза отец Лука Марински. Покойният отец Бараков работи в храма от 1945-а, отец Георги Константинов от 1930-а.
Архиерейският наместник Лука Марински иска компетентна оценка на специалисти. След завършване на укрепителните работи саркофагът ще се върне на същото място. От първоначалния оглед на място Даниела Катинчарова, археоложка в Историчесдкия музей в Пазарджик смята, че мраморната плочка върху саркофага е старата - от погребението. Мотивите й са, че тя е по-малка от отвора и затова костите са покрити с пръст. Тепърва предстои изследване на находката, уточни г-жа Катинчарова.
Лебедовата песен на Макрия
На Макрия Фръчковски дължим най-голямата пазарджишка гордост - неповторимият иконостас на катедралния храм . Под негово ръководство иконостасът се изработвал от варено орехово дърво с 40 вида инструменти в църковния двор, ограден с триметрова ограда, за да не могат любопитните хорски очи да пречат на тайнството. Преданието разказва, че Макрия бил много болен. За да бъде при резбарите и да им дава наставления, му направили люлка и го люлеели за облекчаване на страданията му. Тук била цялата му рода - синове, племенници и други роднини. Макрия умира, преди да види работата си завършена. Когато иконостасът бил готов, учениците му не посмели да изпишат неговото име. Иначе винаги в долния край на иконостаса той издълбавал името си.
Иконостасът в Пазарджик е лебедовата песен на Макрия, работен от 1845-а до 1855-а. Преди него е изваял още три - в храмове в Скопие, Призрен и Дебър. Пазарджишкият е най-голям: дължината му е 22.7 метра, в най-високата си част достига 6 метра.
Кой е Макрия Негриев Фръчковски?
Дърворезбарят Макрия е роден в село Галичник - селище, разположено на север от Охридското езеро. То води началото си от 10-то столетие и е дало на България осем зографски фамилии. Най-многобройната е Фръчковската. Нейният прякор идва от турската дума фърча - четка, Четковци. Само от 1800-а насам тяхната ръка е изваяла светите образи в над 300 църкви и манастири на Балканския полуостров. Предполагаемата година на раждане на големия резбар е 1800-а. Дядо му Блаже и баща му Негрия също били резбари. Той учил занаята от най-големия тогавашен майстор Петре Гарка, с когото заедно резбоват Бигорския манастир, църкви и тавани. Макрия Фръчковски резбовал и джамии, подобно на други резбари от Дебърско. Близостта на Италия дава възможност на Макрия да ходи заедно с други резбари да "видят терк" от тамошните майстори.
Когато идва в Пазарджик, марангозинът Макрия Фръчковски е почти на 60 години. В сътворяването на църквата "Света Богородица" той вложил всичкия си талант и голямата си любов.
Дърворезбата е оформена по всички изисквания и канони на изкуството. Композицията е съвършена. Обаянието и огромното въздействие на дърворезбата идва от нейната монументалност, от фино изваяните цветя и листа и образа от дърво.
Синовете му Траян, Гюрчин и Макрия са зографи и резбари. Един от правнуците на Макрия Фръчковски - Апостол Христев, посочва в официално писмо, че дядо му Макрия, заедно с братята си Гюрчин и Траян украсявали конаците на Амзи паша в Скопие, били препоръчани на пазарджишките бейове да украсят Чарши джамия в Пазарджик. Като завършили работата си в джамията, резбарите начело с Макрия били поканени от настоятелите на черквата "Света Богородица" да измайсторят иконостаса.
Единственият портрет на Макрия Фръчковски е автопортретът му върху едно от китабетата на скопската църква "Свети Спас". Има запазена снимка на сина му Христо Макриев, който бил известен резбар.
Пазарджишката катедралната църква с великолепния си иконостас е прочута не само в България, но и в Европа. Тя за кой ли път ни кара да се прекланяме пред строителите и дебърските майстори-резбари.
