Слушайте патилия
Не купувайте земеделска земя!
Нашите стопани завиждат на чужденците дори затова, че нямат право на роден имот
Винаги в края на лятото - когато зимата може да се "помирише" надвечер, цените на имотите излизат от няколкомесечната дрямка. Собствениците на апартаменти за продан вече поемат глътка свеж въздух, но мрачните прогнози на брокерите за непромененото свито състояние на пазара на земеделските земи още не са опровергани. Пазарът на ниви е ни жив, ни умрял, само хора с техника и много декари можело да се оправят с положението, казват спецове от синия, зеления и н'ам к'ъв си екрани. Отидохме в първото, изпречило се на пътя ни село, за да потърсим поне един щастлив човек, който се храни от земята. Най-малкото да погледнем нещата от другата страна на финансовата (според някои чисто психическа за повечето българи) бариера.
Спряхме в Звъничево, а кметицата Гинка Бонжолова любезно ни посочи най-напредналите хора в "бизнеса". Тръгнахме към най-големия от най-големите - Петър Ангелов Николов. В една от уличките се натъкнахме на сина му Станимир - подкарал трактора може би за последно, тъй като след няколко дни ще пътува за Фрайбург, Германия - първокурсник е по макроикономика. Дали ще се върне някога в България ли? Абсурд. Продължаваме смело напред, но Никола не е в дома си, поправял котела на бившия цех на КК "Марица". През цялото това пътуване виждаме поне 4 трактора (цели и на части), които ръждясват по дворовете или служат за нещо, съвсем различно от обработката на земя. После идва ред на срещата.
Петър Николов (род. 1950 г. в Звъничево) е елтехник по професия, но със земеделие се занимава от времето на промените. Има два трактора, две помпи за поливка, камион "Ифа", ремаркета, плугове, пръскачка, каквато има единствено селската кооперация, а ни посреща с усмивка, по-горчива от течен аналгин. Причината не е във вчерашното увеличение на горивата.
Имам 30 дка овошки, десетина дка зеле, жито - 5, но не мога да завърша годината - свърших парите. Без заем от ДФ "Земеделие" не може да се мине, подадох около 30 документа и ще чакам одобрението на ЦКБ. Не мога да разбера защо са им толкова документи, ама... Една машиносмяна оране е от 80 до 100 лв., но никой вече на търси някой да му оре земята. За цяла година Петър Николов е орал само веднъж на чуждо - нивите на приятел, и то, кажи-речи, по приятелски. Хората нямат пари, а заради магариите като съсипването на доматената реколта от гигантския внос, мнозина оставят пустеещи земи. Келемета.
А Звъничево е първото село в Пазарджишка област, получило земите си. Хората тогава се хвърлиха в огъня и единствените незаети участъци бяха "пригори" и пясъчници - парчета на "чужденци". Огняновци казваха: "Ако не сте вие, ще умрем"... Сега селото от нормално стана наркоманско - в овощната градина е пълно със спринцовки, по дигата..., надлеза... Също. Като нямат пари крадат, наедно с циганите, а това също стъписва земеделеца. Миналата година ми бяха дигнали чушките заедно с корените.
Пак тогава в мястото ми нахлу една бордова "Шкода" с 15 цигани вътре, а ние стояхме и ги гледахме, защото нямахме оръжие. На два пъти ходя в полицията за разрешително, но ми отказват. На пръстите на едната ръка се броят младите, хванали се със земята и то, под натиска на бащите си. Останалите са в кафенето.
Каква е равносметката на края на годината? Не съм гладен, но и в джоба не съм сложил нищо. Навремето си счупих краката от търчане - от търг на търг. Сега продавам. Онзи ден продадох фрезата, чакам купувачи и за дизеловия агрегат "Марица" (поливна помпа, б.р.). Щом не съм купил нищо ново и работя на места като това за 6 лв. надница, може би не съм от прокопсалите. Сега ще продавам една нива, заради сина. Той после ще ми купи 10, смее се човекът с омаслените пръсти.
Пишете, момчета, та ония горе не само да четат, но и да НАПРАВЯТ НАЙ-ПОСЛЕ нещо, заръчва ни накрая.
А ние си мислим за голямата му мечта - да засади 100 дка млади овошки, защото "младата жена ражда". Купил преди 10 г. един свредел точно за тая работа и нямало да го продаде никога, защото е оптимист, че все някога щял да влезе в работа. Мислим си за чужденците, които още 10 г. няма да купуват родна почва (блазе им!) и ни е мъчно, че в аграрната ни ситна родина, който се е хванал за земята, по някое време все е засядал в стойка "партер".
А тогава е много лесно да те изненадват неприятно.
