Раздържавяване
Син на син шеф купи "Пазарджик филм"
Бивш работник обжалва приватизационната сделка
Синът на Илия Траханаров - секретар на СДС в Пазарджик (Асен Илиев Траханаров) придоби акции и стана един от основните собственици на "Пазарджик филм".
Ще припомним, че бащата Илия Траханаров е председател на Съвета на директорите на "Сглобяеми къщи дъщерно "АД, което бе купено от работническо-мениджърско дружество. Синът също е последвал неговия пример и той стана председател на Съвета на директорите, но на друго дружество.
Сделката
Тя започва на 21 януари 1998 година, сочи справка във фирменото отделение на Окръжния съд в Пазарджик. Тогавашният министър на промишлеността Александър Божков уволнява шефа на "Пазарджик филм" ЕООД Петър Пенев и на негово място назначава Запрян Проданов Попов.
И започва трескава работа по приватизация на дружеството. Учредява се работническо-мениджърско дружество. Но в суматохата на десети декември 1998 година управителят на дружеството е глобен с 50 хиляди лева, заради неизпълнение на промяна на капитала.
На 18 януари тази година постъпва молба в Окръжния съд. В нея се сочи, че на втори септември 1999 година се провело общо събрание на "Пазарджик филм". И на 10 май 1999 година бившият министър на промишлеността и вицепремиер Александър Божков сключва договор за продажба на 80 процента от дяловете на държавното дружество. Купува го "Мултиплекс" ООД за сумата 590 хиляди долара.
В договора се сочи, че десет процента от стойността на приватизационната сделка би трябвало да се преведат веднага в Министерството на промишлеността. Останалите долари - на разсрочено плащане в срок до десет години.
Приватизационната програма
В нея е поставено условие приватизираното дружество трябва да се разкрият нови работни места. През 1999 година пет, през тази година две, през следващата година четири и т.н.
Освен това приватизиращото дружество ще трябва да плаща доста пари за реконструкция и модернизация на приватизираното предприятие. Ивестиционният план предвижда в "Пазарджик филм" да се вложат 154 хиляди и 670 долара. И още - трябва да се модернизира и реконструира кино "Култура" в Пазарджик, лятното кино във Велинград (заедно с две киномашини), лятното кино в Брацигово и киното в Пещера.
Според договора за продажба през миналата година в "Пазарджик филм" АД би трябвало да са инвестирани 80 хиляди и 153 долара, през тази година 31 хиляди и 229, през следващата 43 хиляди и 288 долара.
Интересен е фактът, че членове на съвета на директорите на приватизираното дружество вече стават Запрян Проданов Попов, Райна Николова Евтимова и Асен Илиев Траханаров. Изпълнителен директор е Запрян Попов. Председател на съвета на директорите - Асен Траханаров, син на сегашния секретар на СДС Илия Траханаров, който е и председател на съвета на директорите на "Сглобяеми къщи".
Приватизационният спор
Той е отнесен в Окръжната прокуратура. Един от ощетените работници изпрати до магистратите в Пазарджик данни за извършени нарушения (а може би и престъпления) по приватизационната сделка. Човекът сочи, че учредителното събрание на "Мултиплекс" ООД било неправомерно, тъй като липсвал подписът на протоколчик. Освен това началниците Запрян Попов и синът на секретаря на СДС нямат стаж, за да ползват преференциите по приватизационния закон.
При описа на дълготрайните активи на приватизираното дружество липсвали основни средства - киномашини, видеопрожекционно устройство, токоизправители, долби стерео система, струг, кафе-машина, лекотоварен автомобил, електрически агрегат и т.н.
По случая е заведена прокурорска преписка (вх. номер 520 от 21 април 1999 година), но досега отговор няма. Такъв няма и от Министерството на промишлеността, където има отправен друг въпрос с почти същото съдържание.
Дали обаче приватизаторите са внесли 80 хиляди долара през миналата година, пак не става ясно. Същото важи и за работните места.
Любопитно е защо държавните институции не дават отговори на сериозни въпроси. Та нали става въпрос за хиляди долари? Може би това се дължи на факта, че син на син шеф стана един от основните собственици на "Пазарджик филм". А управниците се опитват да ни убедят, че имало следприватизационен контрол. А какво ще кажат новите управници след изборите, е друга тема... Фени ловджийката
СЕСТРИМО. Ако отидете в селото, не може да не научите, че там живее Стефка Сулева - единствената жена-ловджийка, член на Ловно-рибарския съюз в Беловската община още от 1956 година. До старата си къща сама построила малка кокетна двуетажна постройка, която се различава от другите. Боядисана е в резедаво, да й напомня за гората. Лозници ограждат терасите, над тях - фенери от ковано желязо. Всичко е плод на нейното трудолюбие и вкус.
Живее с най-добрия си приятел - Пират, куче-гонче (полубарак). А в ъгъла на страж стои 12-калибровата идеално излъскана немска пушка "Меркел".
Тук живее Фени, както всички й казват. Невисока, скромна, жизнена, с бодър дух. С една дума - мъжко момиче. Наскоро навършила 73 години, но никак не й личат.
Всяка сутрин посреща изгрева и се радва на слънцето, ходи по 3-4 километра до близката планина, като си намира и повод за това - кога за билки и гъби, кога за шишарки. Допирът с природата поддържа нейния дух и здраве. От болежки не се оплаква - краката я слушат, всичките й зъби са здрави. Храни се нормално, не е месоядка, но си гледа прасенце - за всеки случай, ако няма добра слука. Пенсията й е 74 лева - била лаборантка в каскада "Белмекен-Сестримо".
Ловджийството е в кръвта й, произхожда от потомствен ловджийски род. Имала още три сестри и двама братя. Като дете баща й я водел на лов и това занимание й станало любимо. Не обича много да се хвали с ловджийските си успехи, но за тях говорят трофеите във всекидневната й. Все едно, че си в малък ловен музей: глава на глиган, на сърна, препарирани орел, сова, фазан, патица, червенушки, пчелояд. А на свободната стена с маслени бои е изрисувана гора с красив елен и две сърнички - подарък от местния художник бай Кольо. Това прави обстановката приятна и предразполага към ловджийски спомени.
Фени обаче споделя само една от многобройните си случки - уловила с примка чакал и с получените пари си купила електромер за къщата. Гордее се с големите еленски рога още от 1912-а - подарък от приятели. Приятна изненада е макетът по приказката "Косе Босе": препарирана лисица под дърво, на което има гнездо с кос.
В първия ден от ловния сезон за птици ходила на лов с 4-5 колеги, но прелетът бил слаб заради топлото време и липсата на пшенични ниви. Но това не я тревожи. За Стефка Сулева е по-важно да бъде близо до природата, която й вдъхва положителни емоции. А не убиването на диви животни и птици. Макар че се надява на по-добър късмет от 1 октомври, когато започва ловът на животни.
