Гражданин осъди държавата
Заради съдебна грешка
Гражданин осъди държавата за 3 хиляди лева
Пострадалият Красимир Добрев обжалва, иска повече пари
Състав на Районния съд в Панагюрище издаде осъдителна присъда в полза на Красимир Иванов Добрев от Пазарджик, живеещ на ул."Хан Кубрат" 2. Според решението на магистратите ищецът трябва да получи три хиляди лева обезщетение. Красимир Добрев обаче не е съгласен с присъдената му сума и подаде жалба в Окръжния съд в Пазарджик.
Случаят
На 25 септември 1984 година непълнолетният тогава Красимир Добрев се опитал да осуети скандал. Но бил обвинен, че бил счупил долната челюст на Тодор Консулов. Бил изготвен обвинилен акт. На негово основание било образувано дело 666/1985 година по описа на Районния съд. На първия процес подсъдимият бил признат за невиновен, оправдан и като че ли случаят бил приключен.
Съдебните перипетии
Районната прокуратура обаче протестирала решението на магистратите пред Окръжния съд. Оправдателната присъда била отменена и делото било върнато за доразследване. Образувано било ново наказателно дело от общ характер 1545/ 1986. С присъда номер 713 от 15 юни 1987 Красимир Добрев повторно бил признат за невиновен и оправдан. Прокуратурата пак протестирала срещу становището на магистратите. Техните окръжни колеги отново отменили оправдателната присъда и върнали делото за разглеждане от друг състав на Районния съд. При третото дело (НОХД 1653/1987) Красимир Добрев бил признат за виновен. На основание чл. 129 от Наказателния кодекс подсъдимият бил осъден на една година лишаване от свобода при тригодишен изпитателен срок. Окръжният съд оставил в сила присъдата. Не така обаче са сторили върховните магистрати. По дело 806 Върховният съд отменил осъдителната присъда и дал указания за отстраняване на допуснатите нарушения. И това било сторено.
На 19 май 1994 година Районният съд признал подсъдимия за невиновен и пак го оправдал. Съдебната санкция не била протестирана и е влязла в законна сила на трети май 1994 година.
Искът на невинния
Красимир Добрев подал жалба в съда, заради причинени вреди и страдания. На основание чл.7 от Конституцията на Република България и Закона за отговорността на държавата пред гражданите той поиска да му се изплатят десет хиляди нови лева.
Мотивите са сериозни. Заради полицейски разпити, следствени очни ставки и експертизи Добрев занижил успеха си като ученик, което му попречило да продължи образованието си във висше учебно заведение. Получил е психическо разстройство, изгубил е доверието на неговите познати. Свидетел на процеса заяви, че по време на съдебните разправии Красимир се е променил. Ограничил е общуванията си с близките, затворил се в себе си, съучениците му започнали да го избягват.
Дори бил изключен от училище.
Присъдата
Служителите на Темида счетоха, че искът на Красимир Добрев срещу държавата е основателен. Признава се, че в продължение на десет години той е претърпял морални страдания.
Магистратите решиха, че неимуществените вреди на ищеца трябва да се оценят на три хиляди лева, заедно с лихвата от десети април 1999 година. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Красимир Добрев обаче не е съгласен с присъденото му обезщетение и подаде нова жалба в Окръжния съд. Сочи, че при десетгодишните съдебни разправии имал мярка за неотклонение, викали са го в следствието на очни ставки, подложен бил и на други репресивни мерки от държавните институции.
Дали Окръжният съд ще уважи иска на Красимир Добрев за обезщетение от десет хиляди лева, ще стане ясно след съдебната ваканция.
Кандидаткурсантката
Осъществената мечта на Димана Зарова
Кандидат курсантката под номер 152 е вече в униформа
Пазарджишкото момиче е едно от шестте девойки, които ще учат във Военноморското училище във Варна
Димана Зарова е завършила 7-и клас в училище "Христо Смирненски", а после и гимназия "Аксаков" с интензивно изучаване на френски език. След абитуриенския бал идва и големият въпрос - а сега накъде? Решението идва спонтанно. И то е нетрадиционно за завършило момиче в профилите история и български език. Защото изборът пада на Военноморското училище в морската столица Варна.
Може би решението на Димана е повлияно от желанието да учи в Симеоново. Но историята и литературата не са от любимите предмети на младата дама. Което е достатъчна причина да я откаже от кандидатстване там. Освен във Варна Димана кандидатства и в много университети, където приемният изпит е математика.
Но от изпит по български не може да се отърве
Месец преди кандидатстването Димана атакува Военното окръжие в Пазарджик, за да разбере какви са условията във Военноморското училище. В наредбата се изисква и полагането на тест по български език. Това е подействало като шок на бъдещия лейтенант. Но пословичният й инат, както тя сама обича да казва, е причината да превъзмогне това препятствие. Защото то не е единственото.
Първият изпит е физическата подготовка
Изискванията са 15 коремни преси за 30 секунди. Следва 100 метра гладко бягане, дисциплината, където Димана поставя свой личен рекорд. Защото ги пробягва за 17,2 секунди. В ад се е превърнало за пазарджишкото ни момиче бягането на 1000 метра по алеите на морската градина. Тя обаче се представя достойно и ги превзема за 4 минути и 44 секунди.
Медицинският преглед е като за казарма
След попълването на медицинския наборен лист, на Димана й се налага да прави пълни изследвания. Психотестът е изцеждащ нервите докрай. Чувствах се подтиснато, си спомня пазарджичанката. Морална подкрепа за нея било присъствието на съученика й Владко, също кандидат. Но за нейно съжаление той отпаднал от класирането. Няколко дни по-късно е било сериозното изпитание за Димана - тестът по български език, включващ 60 въпроса. И най-накраят изпитът по математика, който въпреки че е бил сложен, е положен успешно.
До излизането на резултатите Димана живее като на сън
Когато на 3 август заминава за Варна и открива името си в списъците на приетите курсанти. От притеснение отслабнала няколко килограма. Но пък за нея това не е проблем, защото продължава с физическата подготовка. А за това не се изискват допълнителни килограми, а по-яки мускули. Дори и сега, след като вече е приета, бъдещият лейтенант продължава да тича и да прави коремни преси.
Родителите приемат избора на дъщеря им
Защото те са не само либерални. Нещо повече, те са най-добрите ми приятели, е категорична Димана. Никога не са се намесвали в избора й както в гимназията, така и за следването. Важно е, че те винаги са до нея. Димана също е спокойна, че сбъдването на мечтата й няма да ощети много семейния бюджет. Защото разходите за общежитие, храна и учебни пособия се поемат изцяло от държавата.
Курсантите сключват договор с Министерството на отбраната, че след завършване на следването, те ще бъдат на тяхно подчинение и разпределение. 200 лева на година ще плащат курсантите за обучението си. Но младата дама е щастлива, защото се надява не само да завърши успешно, но и да стъпи на кораб като инженер. Поне ще има работа и няма да попълни бройката на безработните в България. Въпреки че досега не й се е налагало да се качва на плаващ съд, Димана с нетърпение очаква това. Защото обича морето.
Колкото до "войнишкия" живот, това е последната грижа на младата пазарджичанка. Тя е убедена, че ще се справи. А дали ще й бъде мъчно за родния град? Разбира се, като на всеки, напуснал мястото, където са родителите му и приятелите. Все по-чести са срещите на Димана с най-добрата й приятелка. Защото от септември ще се виждат единствено, когата дамата в униформа ще се прибира в Пазарджик по време на кратките си отпуски. Затова Димана й е подарила голяма чаша за кафе. Така ще си спомня за мен и за дългите ни разговори, докато си пием сутрешното кафе, сподели Димана, която вече брои дните до заминаването си във Варна.
Край шосетата в региона
Пазарчетата замират... От няколко години се утвърди традицията от ранна пролет до късна есен по шосето за Пловдив, след Мало Конаре, да виждаме импровизирани пазари. Седят си хората и чакат да спре някоя от профучаващите коли. Всичко има на тези пазари - и плодове, и зеленчуци.
Вчера екип на "Знаме" спря край продавач на дини и пъпеши.
Баш стопанинът Георги подреждаше едрите дини. Той ни обясни, че те били присадени на кратуни, защото така ставали по-трайни. Отглеждали и на семка, но повече за себе си. Тази година бостаните не родили много, защото се случи сушаво време. Георги засадил 5-6 декара, продава дините по 30 стотинки, а на борсата в селото на едро - по 25. Пъпешите вървят по лев за килограм, а на борсата - по 50 стотинки. Ще стоим на пътя, докато премине сезонът на дините и пъпешите. Пък сетне иде ред на ябълките.
Наблизо жриците на любовта съвсем недвусмислено се предлагат на минаващите возила. От движещата се редакционна кола виждаме как млад мъж, вероятно сутеньор, избутва към шосето една от тях.
В Радилово пазарите са на няколко места
На един от тях група жени предлагат домати, зелени и червени чушки, смокини, грозде, краставици. По цял ден висим тука, казват жените, все капва по някой лев, колкото за хляба. Най-едрите домати вървят по 50 стотинки. Има и по 30, и по 20. А пиперът - по лев.
Според най-речовитата от търговките, Елена Млячкова, тази година пазарът замрял, защото хората нямат пари. Народът е беден. Продължение от стр.1.
Днес ако продам един-два килограма, пак съм добре, казва Елена. Вчера изкарах два лева, а по-миналия ден - 50 стотинки. Доматите, които остават непродадени, давам на животните. Фирми минават и искат да изкупуват, но много евтино. Дават по 15 стотинки за килограм, направо без пари.
Запознаваме се с млада продавачка - деветокласничката от Икономическия техникум Радка Иванова. Тя разказва, че зимнината за тяхното семейство вече е готова. И се възмущава, че прекупвачите не си дават сметка колко е труден животът на производителя.
Изглежда, че и днес ще си върна смокините, няма какво да ги правим, обяснява момичето. Вече сварихме сладко, сега козите ще ги ядат. Минават разни с колите си и ни подвикват: "Работете, роби!"
До Радка е седнала Маргарита с момиченцето си. Тя е безработна, мъжът й също. Разчита на това, което продаде. Но то е съвсем малко.
Край търговците спира бял автомобил "Лада-Нива".
Шофьорът се пазари, без да слиза от колата
Искал да купи 150 килограма домати, ама да му ги превозят до Нова махала. Жените го канят да слезе от колата, за да се спазарят сериозно, но той отминава със смях.
Същите неволи споделят и жените от следващото пазарче, само че са разнообразили стоката си с орехи и царевица. Жените питат как е възможно да се внасят зеленчуци от други страни, когато в България расте всичко. Няма никакъв смисъл да седим тук и да прашасваме по цял ден, заключават те, а не можеш да се сърдиш, че хората не купуват. Нямат пари. Но и ние нямаме. И тя става една - не е за приказване.
Скоро пазарчетата с едрите зеленчуци остават зад нас. Напускаме ги със съжаление, защото, както каза една от търговките, вие, гражданите, не знаете какво ядете.
