От септември
В града ще живее и работи пратеник на Корпуса на мира
ПАНАГЮРИЩЕ. Днес оттук ще отпътува представителят на Корпуса на мира Кол Гибас. Той бе в града три дни, за да се запознае с особеностите му.
След като в края на август положи клетва пред посланика на САЩ у нас Ричард Майлс, в началото на септември 23-годишният Кол Гибас ще започне работа в общинската администрация. Той ще се занимава с опазването на околната среда. Американецът е един от 69-те доброволци от Корпуса на мира, които ще работят в страната. Те са пристигнали в България преди два месеца и за това време са усвоили елементарно български език.
Г-н Гибас знае, че има проект за изграждане на ново сметище в града. Неговите първи впечатления от Панагюрище са много добри и той смята, че селището е сравнително чисто. Отвъдокеанският гост сподели, че българите са много гостоприемни хора и той с интерес учи езика ни. Българската кухня му допада с изключение на киселото зеле.
Кол Гибас ще бъде в Панагюрище две години и не смята през това време да си ходи в Щатите, освен ако не се случи нещо със семейството му. Съгласно изискванията на Корпуса, общината му осигурява апартамент с най-необходимото за живеене, без никакви екстри. Ако пожелае телефон, ще трябва сам да си плаща сметката. Трудовото му възнаграждение осигурява Корпусът на мира.
В "Тракия Папир" АД
Монтираха оборудване за над 1,5 милиона лева
Амбицията на ръководството е заводът да произвежда 6 хиляди тона велпапе
Модернизацията на техниката в "Тракия Папир" АД продължава. Според шефовете на дружеството тя ще продължи и през следващите години и ще възлезе на около 9 милиона дойче марки.
Заместник-директорът по техническата част инж. Иван Пенов поясни, че реконструкцията на завода ще бъде на три етапа.
Първият е приключил през миналата година. От световноизвестната немска фирма BHS са монтирани преса в бързосменяващи се валове, лепилна машина и спирачки. За новото оборудване са похарчени около три милиона дойче марки и предприятието може да произвежда около три хиляди и 500 тона велпапе.
Вторият етап е приключил към края на миналия месец. Монтирани са тракова ножица, надлъжна резачка и направляващо устройство. Резултатът е, че вече могат да се произвеждат около четири хиляди тона велпапе.
През септември ще се монтират автоматизирани спирачки. Стойността на иновацията за тази година възлиза на около милион и 500 хиляди марки.
Предстои да са извърши и третият етап от ремонта, който ще струва около 3,5 милиона лева. Ще се повиши производителността, която ще достигне до шест хиляди тона велпапе месечно. А цената на монтираните машини ще бъде около 3,5 милиона лева.
Инж. Иван Пенов сочи, че съоръженията са последна дума на техниката. И машините биха могли да бъдат подменени едва след 10-15 години. С производителя (фирма BHS) се поддържа непрекъсната връзка, ако възникне проблем. През септември в дружеството ще пристигнат немски работници, които ще приключат обучението на българските си колеги. Машините са компютъризирани и при проблем на екрана се появява сигнал. Софтуерът е кирилизиран. От монитора всеки момент може да се разбере кога са спрели машините и какви количества велпапе са произведени.
В резултат на амбициозната инвестиционна програма "Тракия Папир" АД стана лидер в страната по производството на велпаве и опаковки. Дори се изнася за Македония и Сърбия.
Може да се каже, че "Тракия Папир" АД е едно от малките предприятия в областта, което влага сериозни средства в мошини и съоръжения. Защото собствениците са решили в Пазарджик да има уникално предприятие.
Ще припомним, че предприятието бе приватизирано от "Гехард" АД. Впоследствие бяха изкупени от акциите, придобити чрез масовата приватизация.
Сега "Гехард" АД държи над 97 на сто от активите на предприятието, останалите акции са собственост на държавата.. Спасяването на българските евреи - политика и историческа истина
Много или малко са 10 години в исторически план? Малко са. А в икономически, политически, социален? Наскоро чух официални мнения, че са малко, недостатъчно. Три години пък били съвсем недостатъчни. А 9 години? Защото не е достатъчно само да закачиш над главата си портрета на един от най-заслужилите, свети, дейни, но и безкористни българи - Апостолът Левски.
Не знам дали съм прав, но повечето от нещата, с които се захванаха и до които се докоснаха "новите" българи или т.н.политическа класа, се окепазиха. (Изключвам една група от стотина и повече хора в сянка, които упорито и професионално натрупват капитал - това са хората от мрежата.) Думата ми е за "обслужващия персонал".
Повод за тези редове е разгорялата се наскоро за пореден път по конкретни обстоятелства полемика - този път за спасяването на българските евреи.
Като правило и тук се проявиха слабости в икономическата и материалната сфера. Пренебрежение към фактите от исторически случки и събития, некомпетентност, емпиричност в оценки и съждения, лъжи, демагогия, политически пристрастия.
(Тези думи не се отнасят за кукловодите, те са наясно с фактите, но разиграват сценария за разделяне на хората на базата на измислени плашила, комунизъм, антикомунизъм. Така хора с еднакви или близки икономически и социални интереси действаха разнопосочно и против интересите си. Принципът "Разделяй и владей" е с хилядолетна давност.)
На хора, които биха ме упрекнали, че използвам силни и неточни думи, ще приведа факти. Какво друго, ако не дивотия е твърдението, че българският народ не можел да се сочи за спасител на българските евреи. Ами вижте отношението на други европейски народи в периода 1933-1944-а към евреите. Вижте част от историята на трагедията в Освиенцим и Бухенвалд. (Аз съм ги видял.) Обаче и сега има хора с влияние в немалко страни в Европа, които казват, че това са измислици, че нямало концлагери за унищожаване на евреи.
Нека видим нещата в дълбочина. Гонения на евреи има не само през XX век.
Как е в България и в българските земи?
В Пловдив са намерени останки от една от най-старите синагоги в света - от III век. Пак в Пловдив християнска общност е основана от апостол Ерг само 4 години след разпъването на Исус на кръста!
Данни за съжителство на българи и евреи има в писмени източници от времето на княз Борис I - 866 година. По това време в Европа има само още 2 държави. Писмени източници има и за това как папа Григорий клевети цар Иван Асен пред тъста му - унгарския крал Бела, заради благосклонното отношение на българския цар към евреите. Майката на цар Иван Шишман е еврейката Сара.
Така е било и след като българското правителство приема в края на 1940 година античовешкия Закон за защита на нацията.
Повечето българи не променят отношението си към евреите
Имало е, разбира се, и друго отношение на част от българите - било от простотия, било от нагаждачество, било под външен натиск, а много често и поради лакомия и материално облагодетелстване. Част от имотите и парите на евреите са взети главно от хора, свързани с властта. (Днес как е?!)
Сега този проблем за народа и паметна плоча в негова чест е свързан с другия - за ролята на цар Борис III.
Черно-белите оценки в историята, общо казано, най-често са неверни. Така и към историческата оценка на Борис III не бива да подхождаме в черно-бяло. Истината е, че неговата роля се оценява различно в емигрантската общност на евреите в Израел.
Да оставим настрана оценките в България. Макар че трябва да се има предвид и отношението на една Анастасия Мозер по случая, защото то също е показателно. В тази връзка си спомням, че през студентските години, по време на сесии и тежки семинарни теми, се заседявах в библиотеката. По това време, не знам как и защо, един от библиотекарите беше и Петър Морфов - бивш секретар на Борис III, съден от Народния съд.
Човек с богата култура, владеещ няколко езика, той често ме насочваше и към допълнителни източници. Използвах несъзнателно може би неговата благосклонност и понякога си позволявах да го питам за негово мнение и оценка за факти и събития от новата история. Спомням си, че на един семинар стана дума и за еврейския въпрос. Неговото мнение бе, че законът и отношението към евреите на царя и правителството са били следствие на силен германски натиск, но и на официални виждания на царя и членовете на кабинета.
Преди 2 години, на 24 ноември, в."Знаме" публикува моя статия за акцията на Григор Чешмеджиев и Съюза на българските писатели в защита на евреите в България. Тогава в редакцията поставиха подзаглавие: "Хората, които спряха Хитлер, не бяха един и двама".
Което си е самата истина и отговор на въпросите, разисквани напоследък. В полемиката и политици, и политолози, а и някои журналисти, пренебрегваха тази историческа истина. Според мене не само поради незнание, а и умишлено. Защо например не се изтъква достойното държание и поведение в парламента на проф.Петко Стайнов? Има дневници с изказванията му срещу закона. Спомена се Елин Пелин - правилно. Но не се спомена Григор Чешмеджиев и още 19 членове на Съюза на българските писатели.
Когато преди време разговарях със сина на Григор Чешмеджиев - Иван Чешмеджиев (лека му пръст, той почина) по темата за спасяването на българските евреи, той ми разказа, че искал да види паметна плоча на къщата или по някакъв начин да се остави знак във времето.
Беше писал на президента Желю Желев, на израелското посолство. Даде ми част от материалите. В тези документи има отговор и на фалшивата теза с днешна дата, че някой е в състояние да повлияе на официалната израелска власт по тези сложни проблеми. И на двете му писма израелското посолство отвръща, че не могат да се намесват, и го препраща към имигрантската общност на българските евреи в Израел.
Другата част на отговорите следва да се търси в развоя на събитията от войната на СССР, САЩ и Англия срещу хитлеристка Германия. Така отговори на мой въпрос по тази тема и евреинът Давид Овадия при едно от посещенията си в Пазарджик. Той смяташе, че разгромът на немците при Сталинград е причина за завоя в политиката на цар Борис III към евреите в България.
