Като ангел небесен на дяволски мотоциклет
Попът-рокер не обръща много бири, но ударил в земята австрийски граф с нацистка машина
Протойерей Антон е атракция на всеки рокерски събор, в което и да е кътче на родната страна, без да го е искал. И няма как - да четеш неделни служби и да яздиш супермощен мотор с глутница приятели-моторджии (понякога и двете едновременно) е на пръв поглед шокиращо. Как така поп с мотор?! Отде-накъде?? Не се тревожете - и да се повреди моторът, поп Антон има още 3, а търси и пети. Когато не ги яха, подкарва джипа си "Мицубиши Паджеро", но това последното, си е търчане по работа.
Свещеникът на гърмящия огнен кон работи и в делник, и в празник - наскоро освети националната мотосреща край Пазарджик и навярно е единственият поп-моторджия в България. Има ли друг такъв, питаме го. "Може да има. Не е табу. Трябва да има. " Но щом не знае, значи няма - той ги познава всичките. Но какво толкова, някога свещениците са яздили кротки магаренца, сега някои стискат между краката си 800 коня и това даже прави работата им по-плодотворна.
Впрочем, "работа" не е точната дума. Това е призвание. Тъй рече, когато го запитахме дали църквата носи доход. "Зависи как работиш нивата, която са ти дали. Прекопаваш ли я често, има плодове. " Поверената му черква свети от чистота, а нови стенописи, направени с пари от приятели, неволно теглят очите на влезлия. Наистина вътре личи усърдие, упоритост и мистика, а по расото пред нас няма лекета от курбан-чорба и петна от свещи. И от моторно масло "Шел" няма.
Роден е през 1961 г. в Хасково, а съдбата го е запиляла във велинградския квартал "Каменица". Служи като ставрофорен свещенноиконом в църквата "Св. Троица" (строена 1816 г.), една от най-старите в Тракийско. Принадлежи на бялото духовенство, затова е с право на брак. От него има две чудесни момичета - (голямата - Савина, е състезателка по биатлон в ЦСКА), съпругата му пък е бивша ски-спортистка. Попадията не успяхме да видим, но според очевидци, тя въобще не приличала на попадия.
Особено, когато яхне "Интрудера", прегърнала през кръста поп Антон, а расото му се ветрее едва ли не на метри след тях.
Моторите са ми тръпка от много отдавна, казва отецът. Влезли в кръвната му група отпреди 25 години във вид на 50-кубикова "Симсон"-ка. Допълват призванието ми - човек трябва да е между масите, трябва да е сред младите, та да разберат истината за Бога. Което правиш в храма, правиш и тук. А, когато вятърът те духа право в челото, се сещаш, че няма покрив над главата. Летиш и се носиш като ангел небесен и се радваш на звука. Човек е свободен духом - единствената твар, която може да се смее, да обича. Аз правя точно това. Естественият житейски конгломерат съвкуплява в едно духовните измерения и земните съблазни. Заложено е човек спираловидно да се доближава до своя създател. Преди повече от 100 години Стефенсон изобрети парния локомотив, а сега летим в космоса. Вечно се стремим към Бог, а моторът ти дава точно това чувство за пълна свобода и душевна хармония.
Това столетие бе техническо откровение, може би следващото ще е духовно, кой знае. Как се служи извън църквата ли? Българинът тича в нея, когато е в беда, кога е прав, здрав и корав, е на софрата. С момчетата-рокери от "Скорпионите" (пазарджишкият мотоклуб) задължително беседваме на такива теми - кой ще венчаваме, каква кръщенка ще правим. А водосветът е за здраве - да не ги стигат лоши премеждия на пътя.
Вечният стремеж към самоусъвършенстване е да си кажеш: "Ей това лято ще купя никелни решетки, догодина допълнително кормило, куфар, хладилна чанта за багажника, ръчки, фарчета. Неща за оборудване."
Ей, ама не е ли в противоречие този разкош на словото Божие - 800 кубиков "Сузуки Интрудер" тип "Чопър", джип "Мицубиши"... Самото място, теренът, ми налагат потребността от джип, а моторът - човек е свободен по дух и непрестанно търси. Аз пак се оглеждам за нов мотор, нищо, че наскоро си взех една "Ямаха ХТ Ендуро" за гората. Идеален е за пресечена местност (кросовият мотор е с грайфери на гумите като таралежови бодли и е поразглобен). От вкъщи само качвам върха на планината и слизам в Белово.
Къщата под тоя връх впечатлява. Триетажна, с новоамерикански интериор, пречупен през възрожденския ни стил. Просторен хол като на семейство Танер от "Алф", но с отворена съседна трапезария, други помещения, свързани с две-три стъпала и типично български сводове. Стълбите към третия етаж (може би към спалнята) са залепнали на стената като в 4-звездна хижа (ама то такива няма), над огромен телевизор с екран като сладкарска витрина, а до мекия диван се е настанил не по-малък от телевизора древен питос - не се знае дали е пълен с жито или котката спи вътре. По стените всевъзможни колекции - последната тръпка са пафтите, но има и икони, оръжия и ловни трофеи, пластики и картини - дело на отеца-скулптор. Всевъзможни тераси, веранди, обширни задни дворове с кучета и моторна лодка. И много мотоциклети.
При срещата с двете машини "БМВ" не дишаме около минута. Модели от 39-а и 59-а - някой колекционер сигурно би убил за тях, а ние се задоволяваме само да изпаднем в тиха завист. Пред тях "чопърът Интрудер" изглежда като детска играчка.
Страшни са, нали?
Участвам с тях на ретропаради, карам ги, когато искам не да бързам, а да усещам пътя, да чувствам движението, въздуха, птичките по дърветата. Страшни са. И немци, зървали ги досега, не могат да се отлепят от тях. Още не мога да се отърва от кандидат-купувачи. Наскоро идва и един австрийски граф и два дни ме моли да му продам мотоциклета от 39-а. R-51 Turing sport е жесток звяр, правен по времето, когато Хитлер е влизал в Полша (нищо чудно и с него да е влязъл). Липсва му само картечницата, иначе има вид на боен изстребител и в момента е разглобен за никелация в гаража. Другият пък е още по-класическа стойка, макар и с 20 години по-млад. Изчистен дизайн, солиден корпус и също такъв красавец и без драскотина. "Купих го от бай Вълчо от Нова Загора, лека му пръст.
Като ми връчи ключа, се разплака
Дядо му бил голям коцкар и чак от Бургас возел булки до уютния си дом. Широка седалка. Огромен резервоар и ослепително чист двигател (Какъвто и път да съм минал, по двигателя няма грам масло). 40 коня, 160 км/ч, голям въртящ момент, бърз диференциал, звукът те радва... " Попът врътва другия ключ и 4-тактовото БМВ R26-250 от 1959 г. забумтява равномерно като швейцарски часовник. Продал му го един пазарджишки старец - по-точно, разочарованият му внук. Нещото, оставено му от завещанието на дядото, било покрито с чаршаф. Дръпнал го внукът и видял... мотор, приличащ на заспал черен бръмбар. Но "страшно мек и те вози като лодка".
Това е свободата. Казва, че състезанията по надпиване с бира и надуване на най-голям презерватив никога не са били стимул, за да отбръмчи до някой мотосъбор. Както сега, на последния в Кюстендил - при "Осоговските ездачи".
Познавам много хора с мотори, които са адвокати, лекари, момчета с голям бизнес и когато се съберем, всеки се хвали каква машина е взел, какво му се е случило от последния път. Клубната култура е чужда на българина и докато свикне с нея, нашето поколение ще побелее, но поне белите косми няма да са само от ядове. Заради такива хубави неща като жените, лова и моторите.
Оня ден отецът води "под строй" пазарджишката мотодружина на излет. Братята-рокери излезли на Белмекен. "Направихме си софричка с пържолки. Както казва цар Давид, човек е пълен с болести, много малко е радостта и трябва да я ценим. Радостта - това е хобито. Ние сме двусъставни - задоволиш ли духовните си ценности, трябва да се насладиш и на телесното, и на трапезата."
Иначе аз обичам да съм във форма. Един ден тичам по няколко часа, друг ден плувам - маршрутът на свещеника не трябва да включва само софри. Сега от 1 август е националният мотосъбор на Обзор - там ще венчаем едно наше момченце с една наша девойка... Самият свещеник е много неща - художник и пластик (завършил скулптура през 80-а).
Кара ски от 25 години и е бивш състезател. Зазими ли мотора (моторите), иде ред на Банско за цялото семейство. Семейството, което кара малки ролерчета, по-големи мотори, и обича да се вози зад таткото, който освен всичко друго е и страстен ловджия. Има няколко двуцевки и предпоследен модел "Смит и Уесън" (с разрешително), направен от титан - сплавта на междузвездните ракети. Но има и антики - сабя от XVIII в., сабя "Солинген" от 1912 г., пушка - сръбски "Маузер" от 1883 г., колекция пистолети (един от тях е белгийски наган - 1888, Лиеж. Руските офицери в началото на Втората световна носят на кръста тулското съответствие на пищова. Този стопроцентово е минал през безброй "руски рулетки".).
Много хора съм изпращал и посрещал от тоя свят.
Това го казва по повод "руската рулетка". А за Апокалипсиса, какво ще кажеш?
Никъде в Светата Библия не пише, че Бог ще унищожи света - това са тълкувания на автори, които и аз не знам защо така говорят. Ами Бог? Как помага на пътя? По неведоми пътища - досега не съм изпадал в екстремни ситуации.
Протойерей Антон не казва, има ли си опозиция сред православните отци. Някой, който да каже: "Братко, ти общуваш с хора, които, щом се съберат, правят конкурси Мистър "Чеп" и Мис "Мокра фланелка", куп щури състезания и се оригват, когато пият бира". Не казва, само цитира Исус, който казва на фарисеите: "Не праведници, а грешници към покаяние призовавам". А за състезанията окото му не трепва. Даже, когато щерка му го моли пред басейна с шоколад в Пловдив: "Тате, пребори се за наградата де! ".
И той се бори. С грешниците в църквата и извън нея, с далечния път, осеян с огрени от слънцето мотори, с часовете, докато е изграждал двата храма край Велинград, за които нарочно не споменахме, с бесните глигани и ски-лифта. И с пътните полицаи се бори, когато в отговор на благата му усмивка го тупнат по рамото: "Айде, колега. Бегай. Нали си униформен..."
Частници викат полиция срещу протестиращи
Искат си заплатите
Частници викат полиция срещу протестиращи
ТОПОЛИ ДОЛ. Втори ден работниците от фирма "Алекс - 22" ЕООД стачкуват, защото не са си получавали възнагражденията още от април. Вчера те търпеливо чакаха да бъдат пуснати в сградата. Повечето бяха дошли с рейс, тъй като живеят в Пазарджик и съседните на Тополи дол села.
Още щом съзряха репортерския ни екип, протестиращите един през друг заобясняваха: Обърнали сме се на просяци. Висим тук, за да си вземем заработените пари, а дневната ни надница е по 5 лева. Управителят Алексей Йолов за пореден път ни излъга. Или ще ни подхвърли по 50 лева, или нищо. И сега нямаше да ни даде пари, ако предния ден не бяхме блокирали портала с един от тировете. Пълен е с готова продукция, която трябваше да замине за Италия. С какво да си плащаме тока? Идват инкасаторите и като не платим - режат. Снощи (б.а. четвъртък) попитахме г-н Йолов какво ще ядем, след като не получаваме заплати, а той ни отговори "да му ядем... оная работа". Колкото и срамно да звучи, но това са фактите, казаха стачкуващите.
След нощна смяна сме останали тук, за да си искаме полагаемото. Изхвърлиха ни навън, защото нямаме право да стоим дори в двора, след като протестираме. Това било частна собственост. Освен това г-н Йолов заяви, че той с такъв колектив повече не можел да работи. Трудовата книжка и договорът ми са вътре, но като не сме си взели парите, не можем да идем и на трудовата борса, каза млада жена. За юли сме трябвали да чакаме заплатите си чак на 25 август. Дори ни заплаши, че ще мине с тира през нас, ако не се махнем от портала.
Според стачкуващите предишната вечер управителят Алексей Йолов викал дори полиция, обвинявайки струпалите се пред портала хора, че го заплашили с пистолет. Само дето той беше пиян, а не ние, викаха един през друг работниците. Според тях не било редно да се подписват на ордери, а би трябвало да им се предоставят ведомостите. Не било истина и това, че парите за заплатите се били забавили заради съвпадение на имената на две фирми в банката, което довело и до това объркване.
Вече бяха започнали да пускат по един работник вътре, за да си вземе заплатата, когато управителят на фирмата Алексей Йолов застана пред репортерския диктофон на "Знаме" и отговори на поставените му въпроси.
- Г-н Йолов, как ще коментирате стачката на работниците?
- Какво има да коментирам. Те нямат право на това.
- Но твърдят, че си искат заработените заплати.
- Аз ги изплащам - за май и юни.
- И все пак, защо се стигна до протестите?
- Защото ни забавиха връщането на ДДС-то за април. Парите трябваше да пристигнат в понеделник. Аз обещах на хората, че тогава ще давам заплати. Но парите не дойдоха. Има объркване, защото се оказало, че има съвпадение в имената между нашата и още една фирма. Аз не мога да печатам пари, трябва да ги получа.
- Г-н Йолов, контактувате с италианска фирма. Така ли?
- Работим за износ. От фурнир изработваме надматрични рамки за мебели.
- Снощи сте извикали полиция? Защо?
- Ами хвърляха камъни. Първоначално се разбрахме цивилизовано. Но после алкохолът си каза думата. Не можах да разбера дори кой е хвърлял. Но доколкото знам, дори не е от нашите работници.
- След изплащането на заплатите, ще върнете ли всички на работа?
- Не всички.
- На смени ли се работи в цеха?
- Работниците са на петдневна работна седмица. Нощният труд се заплаща по коефициент 1,14, при 3,50 лева базисна цена.
- Стачкуващите протестират, че се подписват на ордери, а не на ведомости. Как ще го коментирате?
- Ведомостта не е готова. Останалите ведомости са в Данъчното управление. Това е причината да се подписват на ордери.
Според управителя Алексей Йолов фирмата е регистрирана в София, а в Тополи дол е нейната производствена част. На въпроса за размера на работните заплати, г-н Йолов заяви, че това е фирмена тайна, но хората отвън конкретизираха сумата 150 лева. Те обаче уточниха, че подписвали договори на минимална работна заплата, а останалите пари получавали по договорка.
След тези два дни стачкуващите са категорични, че няма да останат на работа във фирмата.
