Победа
Победа!
Новият член на "А" РФГ се казва "Хебър '1920"
София, стадион "Георги Аспарухов". От нашия специален пратеник. След драматична 90-минутна игра, нерви и напрежение по терена, вчера "Хебър '1920" екзекутира "Добруджа" в самия край на мача, когато всички очакваха продължения. В 90-ата минута с чудесен пас с пета Иво Тодоров изведе Дъртилов и след комбинация Мариан Стоилов - Нончев, последният разстреля вратаря на "пумите" Свилен Симеонов. Публиката полудя, а играчите хрърлиха фланелките си към своите фенове.
След 1989-а и 1991-а, това е третото ни влизане в елита. Лудата фиеста се пренесе в Пазарджик, където продължи до късно през нощта.
Честито!
Двуличие
Толкова се клеха в Стамболийски, че забравиха за него
Земеделските водачи останаха слепи и глухи за разрухата, обхванала паметните места, свързани с мъчителната смърт на големия българин
СЛАВОВИЦА. Годишнината от гибелта на Александър Стамболийски събра и на този 9 юни в Славовица лидерите на различните БЗНС-та. Всички те произнесоха речи пред своите симпатизанти, възхвалявайки делото му. Но само Милан Дренчев, министърът на земеделието Върбанов, Драгомир Шопов, двама депутати от БЗНС-НС се сетиха да посетят вилата на своя патрон. Останалите, навярно гонещи по-важни задачи, отпътуваха за София.
А кметът Васил Бараков очакваше с такава надежда 9 юни
Защото преди месец изпратил писма до всички лидери на БЗНС-та, в които описал плачевното състояние на вилата на Стамболийски и караулното към нея. Този кметски вопъл бе причината екип на "Знаме" да се върне във вторник отново в Славовица.
Г-н Бараков ни предложи да надникнем във вилата
Пазачът Стоян Радулов отключи вратата и попаднахме в зашумения двор. Ситният чемшир, обграждащ от двете страни алеята, съхне, невидял отдавна вода. Розовите храсти са подивели. Трева е избуяла навсякъде. Изпод нея тъжно надничат "ослепените" три прожектора, кой знае как все още неприбрани от крадците. От страничния вход на вилата грозно стърчат отрязаните краища на кабелите, захранващи с електричество имота. Самата сграда е с олющена мазилка.
Домът ни посреща потънал в тишина. Заслушани в нея, напразно очакваме да чуем стъпките на достолепния му стопанин. Пазачът ни сочи тавана на една от стаите - голямо парче се е откъртило и мястото зее озъбено. Обясняват ни, че от години покривът не е претърсван. Някъде през 80-те години са оправяни капандурите.
Чувстваме негодуванието на селския кмет.
"Ще дойде време, когато ще се срамуваме, заради нехайството си" - неиздържа той. "Счетох за необходимо да уведомя господата от върховете за състоянието на вилата и караулното. Писмата изпратих преди месец, но отговор досега не съм получил. Независимо, че ръководителите на БЗНС-та дойдоха на тържествата, никой от тях не ме потърси поне да ме попита за причината, която ме е накарала да напиша тези писма. Паметникът-костница плаче за ремонт. Захранването и тук е окрадено. Прожекторите изчезнаха. Като дойде време за събор, викаме Енергото и осигуряваме временно елзахранване. Чудя се толкова ли е безсилна полицията, за да хване тези крадци. Та тук е живял министър-председателят на България, а не кой да е. И то какъв министър-председател! Пак повтарям - ще дойде време, ще се срамуваме от тази разруха".
И той ни обяснява, че е занимавал с проблема кой ли не
Например с г-н Петко Илиев оглеждали и описвали трасето до паметника, стълбите и самия паметник, но всичко си останало на книга. Навярно много му беше докривяло на кмета, та изведнъж избухна "Как можеше преди 10 ноември вилата да бъде като кукла, а сега да не могат да се намерят пари за поддръжка. Земеделците днес са във властта, нали са съюзници на СДС-то".
Оглеждаме и караулното. И то е с изпопадали външни мазилки и падащи керемиди. Вътре - подовете поизкъртени. Наложително е укрепването на стената, на която Стамболийски се е подписал с кръвта си.
За учудване е, че стоящата под навеса бричка все още е "жива и здрава".
Връщайки се по обратния път, научаваме, че паркът на вилата се напоява само, когато вали дъжд. Защото помпата отдавна е открадната. Крадците са хвърлили мерак и на металния барелеф на Ал. Стамболийски, монтиран на чешмата по пътя за вилата. "Но засега усилията им са напразни, защото той е здраво закрепен, но е силно очукан и повреден. Такива ми ти работи стават в нашата България" - изпъшква г-н Бараков на раздяла.
В Пазарджик се срещаме с директора на Историческия музей Димитър Митрев. Тъй като преди 10 ноември 1989 музеят беше със статут на окръжен, то обектите от Славовица - родната къща, вилата и паметникът-костница на Стамболийски, се числяха към него. Това положение не е променено и до наши дни.
Община Пазарджик има грижата за издръжката им, но няма законово основание да ги поддържа тъй като не са на нейна територия. Славовица е в Септемврийската община. Дошло е време те да бъдат прехвърлени към тази община. Но пазарджишкият музей не е вдигнал ръце от Славовица, ни уверява директорът. През годините сме търсили съдействие от земеделските лидери, от Жан Виденов когато беше премиер, сега на министър Върбанов. През 1998 година с пазарджишкото ръководство на БЗНС - НС е правен оглед за необходимите ремонтни работи. Дори с Постоянното присъствие бе открита набираема банкова сметка за средства за ремонт. Но нямаме информация събрани ли са суми по тази сметка - казва г-н Митрев.
Миналата година по време на местните избори ОДС от Септември дариха на музея 1000 лева за консервационна и реставрационна дейност във вилата и караулното. Пак през миналата година Министерството на културата е превело на пазарджишкия музей 2300 лева. С тях е претърсен покривът и оправена входната врата на родната къща на Александър Стамболийски. За разлика от вилата къщата е в значително по-добро състоянние. Освен това специалисти от Националния център за художествена реставрация са направили изследване на кървавия надпис.
Предписанието е да се укрепи стената, на която се намира надписът. За това ще са необходими около 500 лева.
Г-н Митрев ни увери, че всяка година пазарджишкият музей дава заявка в културното министерство за необходимите средства за ремонт на вилата, но тя не влизала в плановете му. По предварителна информация и тази година обектите от Славовица не са включени в титулния списък на министерството. Но все още у г-н Митрев тлее надежда, че те ще намерят място в него, тъй като все още документът не е пристигнал в музея.
А средствата за пълен ремонт на вилата възлизат на 18 хиляди лева.
Според г-н Митрев у ръководството на община Септември има вече нагласа да направи съответните предложения за прехвърляне на обектите към тях. По този повод вчера направихме опит да се свържем с кмета г-н Никола Попов. Тъй като той отсъстваше от града, разговаряхме с председателя на общинската комисия "Култура" Георги Веселинов. Разбрахме, че на вчерашното си заседание комисията е разгледала предложението на пазарджишкия кмет д-р Иван Колчаков за прехвърлянето на обектите. Решило се е да се предложи на общинската сесия да утвърди този акт, за да се извършат съответните постъпки пред Министерството на културата. Според Георги Веселинов кметът Никола Попов е дал съгласието си за решаване на проблема. Дори още с встъпването си на този пост, той предприел стъпки за създаване на фондация "Ал. Стамболийски". Но меракът му бил охладен от известието, че подобна фондация вече съществува. "Макар че ние не сме почувствали все още нейното съществуване" - вметна Георги Веселинов.
И така, засега само Министерството на културата заделя средства, макар и незначителни за този обект от национално значение. А нароилите се БЗНС-та развяват името на Александър Стамболийски като знаме само по време на предизборни кампании и на митингите на Янини грамади. Представяте ли си какво би станало, ако си подадат ръце дори само заради занемарената вила на своя патрон? Тя за нула време отново ще се превърне в кукла, както казва кметът на Славовица Васил Бараков.
