Заради земеразделяне
Алековци погребват мъртвите си в Главиница
Собствениците на земи и техните наследници в Алеко Константиново са изумени от продължаващата да се точи поземлена реформа. Някои си получили земите, други пък проклинат земеразделители, тъй като им връщат бащинията в други местности.
Но най-парадоксален е случаят с 480 дка, които сега се намират в землището на Главиница. А в този парцел попада и селският гробищен парк. И сега алековци погребват своите близки в Главиница.
Преди години
Един от най-старите жители на Алеко Константиново Петко Трошанов разказва, че спорната земя не е на Главиница. През 30-те години парцелът се обработвал от алековци. Земята била общинска и се раздавала под аренда. И тогава имало крамоли между двете села. Атанас Прококов отишъл да си оре нивата, но бил прогонен и бит от главинчани. Намесил се тогавашният народен представител Георги Петраков. Спорът бил уреден и парцелът останал на алековци. После бившата селска мера била раздадена за оземляване на местни, които влизат в ТКЗС.
Сега земята е върната, ама... Връщането на земята тук приключи през 1994 година, но разправиите продължават. Пример за това са земите на църковното настоятелство на храм "Възнесение Христово".
Преди шест години Поземлената комисия (ПЗ) праща писмо до настоятелството. В него земеразделите пишат, че отказват да върнат 32 дка земя в местността Малкия Герен. Мотивите са, че ПЗ е отменила свое старо решение поради новооткрити документи: с протокол от 11 октомври 1946 било извършено оземляване.
На 29 декември 1999 г. пазарджишката поземлена комисия признава в стари реални граници пет ниви на църковното настоятелство. Първите два парцела са в местността Малкия Герен, третата нива е от три дка, четвъртата от 5 дка е в квартал 11. Поземлената комисия отказала да възстанови нива от осем дка в местността Малкия Герен, заради съдебно решение от 1994 година. И още 18 дка ливади пак заради съдебни решения.
Членовете на църковното настоятелство останали недоволни и подали жалба в съда. Ощетените искат земята да им бъде върната в реални граници и сочат доказателства. Делото било насрочено за седми март тази година, но някой май скрил призовката, казва Петко Трошанов. Магистратите насрочили същото дело за друга дата, но за зла участ, представителят на църковното настоятелство починал.
Ощетените отишли до земеделското министерство, показали документи, но проблемът пак останал висящ.
На 15 септември миналата година Поземлената комисия издава регистър на земеделските земи в Алеко Константиново. И в тях нашите земи ги няма, казват потърпевши.
Сегашното състояние
То е уникално за реституцията на земята и бившите имоти на ТКЗС. Защото гробищният парк продължава да е в землището на друго село, а кой ще плаща за наем или за други разходи, това засега не е известно.
Жители на Алеко Константиново сочат, че са ощетени от бивши и настоящи управници. Защото от години те не могат да си ползват бащинията. Защото част от законовите разпоредби за връщането на земята противоречат сами на себе си.
Куриозите
Най-фрапиращ е фактът, че почти всички пенсионери от селото са ощетени. Защото са изчезнали архивите на бившето ТКЗС. Заради това стотици възрастни не могат да си получат пълния размер на пенсиите. А те въобще не са виновни, а по този въпрос няма и осъдени. Макар че има документирано престъпление. А съвсем не е приятен фактът и че ще ги погребват в чуждо землище.
Като капак на неразбориите се сочи, че срещу кмета на селото Велко Златев е образувана прокурорска преписка за престъпление по служба на основание чл.282, ал.1 от Наказателния кодекс.
Дали селският кмет ще бъде осъден, хората не ги интересува. Те си искат бащинията и заслужените пенсии.
Но съдебните дела се бавят и справедливостта може би ще възтържествува тогава, когато ощетените няма да ги има на този свят. А те искат парите и земята сега. Тъй като си ги заработили... Куриозите в Алеко Константиново ще продължават, тъй като управниците решиха да бъде така. Законът за земята претърпя около 20 промени и седем конституционни корекции. На практика той стана неприложим по места. От всичко това потърпевши са обикновените хора. А защо няма виновни за нанесените щети, може би ще стане ясно на следващите избори... Кой знае?!
Режат всички филиали
Ако местната власт не се ангажира със защита на педагогическия колеж, няма кой да го направи
По повод публикация във в. "Знаме" от бр. 111 от 8 юни т.г. относно съдбата на Пазарджишкия педагогически колеж, д-р Иван Колчаков заяви във факс до редакцията: "Аз винаги съм се интересувал от съдбата на колежа. Наличието на филиали на университети само може да бъде от полза за града ни. Вече Варненският технически университет и университет "Св. Св. Кирил и Методий" във Велико Търново, имат филиали в града. Преговаря се и с Нов български университет за откриването на филиал по екология. Но трябва да се отбележи, че филиалите на който и да е университет не са общинска собственост, за да се категоризират от медиите като задължение на общината.
От дирекция "Правно-нормативно обслужване" към община Пазарджик подтвърдиха, че Общината няма правомощия да изпрати писмо до Министерството на образованието и науката относно промени в програмата на колежа. Това може да направи ПУ "Паисий Хилендарски" или доц. Иванова, директор на колежа."
Ден след като получихме от д-р Колчаков този факс, министърът на образованието Димитър Димитров обяви, че всички филиали на университетите ще бъдат закрити, защото качеството на обучението в тях било лошо, а и университетите нямали пари да ги издържат (б.р. - последното заяви за педагогическия колеж и ректорът на Пловдивския университет проф. Огнян Сапарев). Студентите, които в момента учат във филиалите, ще бъдат прехвърлени в основните факултети. Най-много филиали имали Университетът за национално и световно стопанство, Великотърновският университет и Техническият университет във Варна. Така че техните филиали ще минат "под ножа" първи.
От което излиза, че Пазарджик ще се раздели с всички филиали. Случаят с педагогическия колеж обаче е по-особен. Той не е от вчера, както повечето от останалите филиали, които действително се откриват предимно с печелбарска цел - да печелят университетите и преподавателите да заработват повече лекторски. Затова и сноват като Матей Миткалото от град на град.
Педагогическият колеж присъства вече 27 години в Пазарджик. Повечето от тези години той бе самостоятелно учебно заведение. Знае се, че не е общинска собственост и добре, че е така. Защото още кметът Терзов щеше да го закрие. Колежът притежава много хубава материална база, а мераклии за нея колкото щеш. Но и друго е вярно - ако преди 27 години местната власт не бе настоявала и ходатайствала пред централната, то в Пазарджик никога нямаше да има висше учебно заведение.
Затова администрацията на кмета Колчаков нека не бъде толкова свенлива. Никой няма да я изправи до стената, ако изпрати писмо до Министерството на образованието и науката с настояване колежът да не се закрива, да му се намери някакъв нов облик. Нека да бъде ясно, че ако местната власт не се ангажира със защита на колежа, няма кой да го направи - пловдивчани гледат как да се отърват от него, а основната и осигурена работа на директорката му доц. Иванова е в Пловдивския университет. Защо да не настояваме той отново да стане самостоятелно учебно заведение.
Все пак нека не забравяме, че колежът осигурява работни места за пазарджичани, а някои местни хора си повишават доходите като дават квартири на студентите. В тези трудни времена това не е малко. Да не говорим, че духовната атмосфера в един град е друга, когато в него има висше учебно заведение.
