Брациговци градят параклис
Похвално дело
Брациговци сами градят параклис
АТОЛУКА. По идея на Дружеството за защита на курорта Атолука, започна изграждането на параклис "Света Богородица" на определено от община Брацигово място. Някога там е имало стара църквица.
Първата копка направи кметът д-р Костадин Стрезов. Доброволци от земляческото културно-просветно дружество "Васил Петлешков" в Пловдив и брациговци изкопаха основите и наляха бетона до кота нула. Равногорският свещеник освети мястото на градежа.
През последните два дни 12 човека иззидаха тухлените стени, тази събота и неделя се събира бригада, която ще направи покрива.
Проектът за сградата с площ 21 квадратни метра е дарение от Атанас Китов. Дарени са и строителните материали: тухлите и циментът са от дружество "Васил Петлешков", пясъкът и чакълът - от фирмата на Ангел Гюрганин, варовият разтвор - от БКС Брацигово, мраморните плочи - от "Мрамор и риолит", дограмата - от "Бял бор". Събрани са и над 100 лева.
Двама брациговски художници от Пловдив са изразили готовност да изографисат параклиса. Две икони ще дарят Сергей Боянов и Рая Хаджийска, кръста - Тодор Илиев и Христо Тошков.
Параклисът ще бъде осветен на 15 август, в деня на Пресвета Богородица.
В Пазарджишка област
Златозадка изяжда овошки и гори
Опасна е и за хората
С 19 хиляди и 213 лева разполага тази година Регионалното управление по горите (РУГ) в Пазарджик за борба с вредители и болести в горски разсадници, култури и насаждения на дърветата. От тях 2607 лева ще се използват за авиобиологична борба, 14 хиляди и 696 лева за механична и 1491 лева - за химична борба в горските разсадници.
Златозадката е един от най-опасните вредители през пролетта. С набъбването на пъпките на дървесната и храстовата растителност гъсениците излизат от гнездата и се хранят с листата. При масирано нападение от дървото остават само клоните, след няколко години то изсъхва.
Първите две огнища на златозадката в Пазарджишка област са открити преди 3-4 години в района на сметището в Стрелча и между селата Смилец, Свобода и Цар Асен. Поразените площи в района са 8300 дка. През 1997-а са само 5, следващата - 280 дка.
Напоследък се наблюдава тенденция към бързо развитие на златозадката, уточни инж.Миглена Гунчева, експерт в РУГ.В района на управлението вредителят е нападнал 39 хиляди и 203 дка. Особено тревожен е фактът, че вече са обхванати и крайпътните дървета между Огняново, Хаджиево и Говедаре, пътя Пазарджик - Пловдив, на разклона Велинград - Ракитово и по пътя Звъничево - Братаница. Нападнати са декоративни храсти, шипка, глогинки и други храстови и дървесни видове по всички входни артерии на Пазарджик. Реална е опасността златозадката да нападне овощни дървета и дъбови насаждения. При липса на храна тя се прехвърля и върху иглолистни.
Освен за растенията, златозадката е опасна и за хората. Косъмчетата от гъсениците предизвикат неприятни обриви по кожата, предупреждава инж.Гунчева.
Регионалното управление по горите е предупредило през март областната администрация за опасността тази година да изсъхнат овощни градини и горски насаждения, както и да пострадат хора. С писмото се призовава в борбата срещу златозадката да се включат всички заинтересовани организации, ведомства, общини. Особено важно е да се попречи на вредителя да навлезе в населени места - не само за опазване на дърветата, а и за предпазване на хората от неприятните обриви и сърбежи по кожата.
Инж.Гунчева поясни, че борбата срещу опасния вредител се води по два начина. При механичния се изрязват гнездата, които златозадката свива наесен в листа върху клоните им. Пръскането с биологичен препарат е другият способ. То става, като се пръскат дърветата през пролетта и в началото на август, защото през тези периоди ефектът е най-голям.
Само с общи усилия може да се ограничи разпространението на този опасен за дърветата бич с иначе хубавото име златозадка, категорична е инж.Гунчева.
