Всичко прекрасно в живота си дължа на пианото
Споделя за "Знаме" Ана-Мария ДАФОВА
Младата пианистка Ана-Мария Дафова е концертирала у нас и в чужбина. Била е солистка на Софийската, Варненската, Русенската, Пловдивската и Бургаската филхармонии, на Българския камерен оркестър - Добрич, на симфоничния оркестър Такарацука - Япония. Има участия в международни фестивали в България, Италия, Норвегия, Швейцария, Япония. Лауреат е на международни конкурси.
Дъщеря е на големия български диригент Йордан Дафов. На Ана-Мария Дафова предстои да се дипломира в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" при проф.Стела Димитрова - Майсторова.
Утре тя ще бъде солистка на Пазарджишкия симфоничен оркестър и под диригентството на Маестро Йордан Дафов ще изпълни Концерт за пиано и оркестър N 2 от Шопен.
- Трудно ли се свири под палката на Вашия баща?
- Изключително лесно, понеже много добре го познавам. Зная как работи, как мисли.
- Той ли е Вашият най-голям съдник?
- Не, по-скоро бих казала, че аз съм си най-големият съдник.
- Лауреат сте на редица международни конкурси. Как виждате бъдещето си?
- Като концертиращ артист и може би като преподавател.
- Защо като преподавател?
- Мисля, че съм научила неща, които искам да предам и на други.
- Пианото разкри пред Вас бляскава кариера. А отне ли Ви нещо?
- Не, в никакъв случай. Всичко прекрасно, което ми се е случило, дължа на него.
- Вие сте млада и красива. Как разделяте времето между пианото и предизвикателствата в живота? Отказвате ли се от някои удоволствия?
- От време на време се налага. Но мисля, че не съм пренебрегнала никого заради пианото.
- Бихте ли свирили на празна зала... Заради един-двама слушатели?
- О, да. Няма никакво значение дали в залата има 3000 души или 3-ма. Човек трябва да свири като за последно.
- Понякога не се ли съмнявате, че Вашето изкуство днес е не нужно на измъчените хора?
- Мъчно ми е, че много млади хора не се интересуват от тази музика. Но мисля, че все още има хляб и в нашето изкуство.
- Предпочитаните от Вас композитори?
- Моцарт, Бетовен... изобщо Виенската класика. Съвременна музика също.
- Музикалните критици казват, че свирите със забележително самообладание, че притежавате музикалност, съчетана с технически възможности, зрялост и устойчивост. Толкова сте млада, кога успяхте да придобиете всички тези качества?
- Майка ми разказва, че съм излязла още 4-5-годишна да свиря пред хора. Може би това има голямо значение. И винаги са ми казвали, че дори и да се притеснявам, изобщо не ми личи. Даже приятели и роднини много повече се притесняват за мене, отколкото аз.
- От малка ли мечтаехте за музиката?
- И двамата ми родители са музиканти, от много малка започнали да ме водят по концерти. И желанието ми е било да свиря на пиано. Това е мой собствен избор и съм доволна от него.
- Случвало ли се е, заради красотата Ви да Ви посрещат с недоверие като музикант?
- Не, по-скоро е обратно. За един актьор по-важно е да притежава душевна красота. Тя винаги проличава на сцената.
- Притеснена ли сте от нещо? Или вглъбена в своята музика, изобщо не обръщате внимание на проблемите около Вас?
- О, всичко това ме засяга. Живея като всички останали и с проблемите на всички останали. Но не обичам да се тревожа за неща, които не зависят от мене. Музиката и сцената са ми един отдушник.
- Музиката ограничи ли приятелския Ви кръг?
- Напротив. Благодарение на нея спечелих много приятели и имам възможност да пътувам в чужбина. Това е голямо щастие за мене.
- В главата Ви само музика ли звучи?
- Когато ми предстои някакво изпълнение, в главата ми звучи това, което работя. А иначе даже си мисля на глас и си говоря сама. Говоря си с котката. Имам си котарак вкъщи и много го обичам.
- Той обича ли да Ви слуша?
- Да. Но съм забелязала, че не обича да слуша Прокофиев. Той е романтичен като мене.
- Вашата професия предполага много пътувания. Не се ли уморявате?
- Обичам много да пътувам. Това ми е голяма страст. Смяната на хотели, срещата с различни хора, с различни градове, култури ми доставя удоволствие. Не се чувствам самотна, навсякъде мога да се почувствам като у дома си.
- В какво вярвате?
- В Господ и в бъдещето на младите.
- Суетна ли сте? Кое Ви доставя най-голяма радост?
- Да, суетна съм. Най-много ме радва приятелско писмо. Обичам да пиша писма и да получавам. Вече това е много по-лесно благодарение на компютрите и на Интернет. Но за мене по-романтично е да получавам писма.
- Смятате ли, че хората от 21 век ще чувстват необходимост от музиката на 19 и 18 век?
- Да. Според мен хората трябва да запазят нещо от романтиката на миналите векове.
- Какво Ви предстои в най-близко време, освен дипломирането?
- Освен дипломирането ми предстоят два концерта на фестивала "Софийско лято". Ще изпълня камерни програми с участието на цигуларката Велика Цонкова и с челиста Христо Танев.
Извадиха 12-килограмов тумор
В Районната болница извадиха от жена 12-килограмов тумор
Тумор, голям колкото глава на мъж, отстраниха от корема на пациентка вчера лекарите от Второ хирургическо отделение на Районната болница в Пазарджик. Операцията бе извършена от завеждащия д-р Васил Вълчев, д-р Дойчев и анестезиолога д-р Андонов.
В самата операция няма нищо уникално, каза за "Знаме" д-р Вълчев. Уникален е размерът на туморното образувание, който заедно с течността тежеше 12 килограма. Жената е от село Аканджиево, Беловска община, и постъпи със силни болки в корема. От направените изследвания докторите са констатирали, че оперативната намеса е неизбежна. Следоперативният период е преминал нормално и пациентката се възстановява.
И в СОУ "Д. Гачев"
Кооперацията - пътят за по-добро училище
Чорби, скара и джобове по поръчка ще спонсорират школската каса
Наскоро съветниците в местния парламент гласуваха училищната кооперация в СОУ "Д. Гачев" в Пазарджик да извършва дейността, предвидена при създаването й - търговия със закуски и безалкохолни напитки, курсове и т.н. Това е второто училище в региона след ЕГ "Б. Брехт", предпочело собствена организация на търговска дейност пред външни фирми. Засега работи само лавката в училището.
Павилионът е собственост на СОУ "Д. Гачев", а не на кооперацията, каза пред "Знаме" директорът Кирил Димитров. Родителски дарения, средства, събрани от учители и ученици, направиха реалност една идея. Вече всичко е прозрачно и колкото и да е чудно печелим на цени, много по-ниски от някои други училища, където с такава дейност са се захванали частни фирми. Надценката ни е 20-22 процента.
Самата структура на кооперацията е прозрачна, ученическият съвет взема активно участие в управлението, информацията е достъпна до всеки. От павилиона оборотът ни на ден е 250 лв. От тези 50 лв. печалба издържаме двама продавачи (единият е на половин щат), които се отчитат в края на всеки работен ден. Плащаме си наема - от общината ни дадоха 4-месечен гратисен период. Предстои да назначим касиер-домакин, да открием стола, а и магазин в старата сладкарница. От друга страна децата знаят какво консумират, ние също знаем, че са защитени. Сега ще търсим КК "Марица" за съдействие относно доставка на консервирани храни. А няма време - абитуриентите се стягат, малките ще свършат учението на 30 май и реално ще започнем от 15 септември - супа, скара, джобове по заявка, магазин за продажба на безалкохолно в квартала. Целите са стимул пред ръководството и членовете, а останалите училища могат да последват примера ни. Още повече, че базата им едва ли е била в незавидно състояние като нашето, допълва г-н Димитров.
В някои училища надценката далеч надхвърля 20-те процента, сочи проучване на "Знаме". В частни столове кебапче (цена 17 ст.) може да се хапне за 35 ст. Вярно, че е калкулиран и токът, но в този случай фурната би трябвало да е включена за няколко кебапчета при печалба 100 процента. Или учениците не обичат кебапчета и мераклиите трябва да покрият харча за пускането на скарата, или собствениците обичат да плащат предварително на НЕК. В и покрай много училища павилионите предлагат хамбургери и джобове - те са на относително по-ниски цени в сравнение с тези от централната част (0,60 - 1 лв. към 0,90 - 1,20 лв.), но ако централните печелят по 100 процента (каквато е практиката на българския търговец), пак излиза, че ученическата кооперация е за предпочитане. Че е най-добре ученици, педагози и родители сами да се разпореждат в територията си и да вкарват активи в касата на училището, ще отговори импулсивно всеки от горните три групи. Въпросът е в желанието, повечкото смелост, ясната стратегия, началният капиталец. Видя се, че общината е благосклонно настроена, но другояче не би и трябвало да бъде.
