Много се вълнувам, като чуя името Панагюрски
Княз Кубрат
Много се вълнувам, като чуя името Панагюрски!
Д-р Кубрат Сакс Кобург е третият син на цар Симеон II и съпругата му Маргарита. Князът е 35-годишен, по професия коремен хирург. Завършил е в Испания и е специализирал във Великобритания. Работи в престижна частна мадридска клиника. Миналия октомври образователното ни министерство легализира у нас медицинската му диплома. Вчера той бе официално записан в регистрите на Българския лекарски съюз. През 1993 г. князът се ожени за Карла Ройо Вийанова, имат две малки момченца.
- Д-р Сакс Кобург, вълнувате ли се да попаднете в град, чието име носите?
- Повече от 30 години очаквам това посещение, защото, откакто съм се родил, аз нося името княз Панагюрски. Но нервите ми се опънаха от сутринта, като знаех, че ще се срещна с жителите на този град.
- А впечатленията Ви от България?
- Изключително хубави, хората са много гостоприемни, не бих могъл да намеря по-добри думи да се изкажа.
- Запознат ли сте със здравната реформа у нас? Разбрах, че имате желание да станете член на Българския лекарски съюз?
- Идвам да се позаинтересувам за здравната реформа, да се срещна с колеги. Осъзнавам много добре трудностите, които преживява в момента българското здравеопазване. На първо място бих желал да се ориентирам в обстановката, а на второ, да се опитам да сътруднича, да помогна, да предложа и моята гледна точка за някои неща.
- Вашето семейство ревностно следи развитието на България. Смятате ли, че е дошло времето за смяна на политическия модел у нас?
- Както казах, това пътуване е чисто професионално, аз съм лекар, а и сантиментален повод ме доведе тук специално, в Панагюрище. Политическите въпроси моля да ги отправяте към моя баща, тъй като той би отговорил.
- Какво бихте посъветвали младите, които искат да напуснат България?
- Всеки трябва да положи усилия. В цял свят положението е сложно, трябва да се работи много. Дори и аз, след като следвах 16 години, в продължение на година и половина бях в Испания безработен. Защото навсякъде има безработица.
- Освен за прочутото съкровище какво още сте чували за Панагюрище?
- Историята, която всички ние добре познаваме.
- Как се чувствате, когато към Вас се обръщат като княз Кубрат Панагюрски?
- Много развълнуван!
- По какъв начин смятате, че може да се лобира за България?
- Много е важно всички останали страни да погледнат на България като страна с много голям потенциал, с млади хора, които желаят да работят.
- Бихте ли дошли след известен период от време да поживеете в България?
- Винаги за нас ще бъде интересно да живеем тук. Възхитен съм, че съм в България.
- Бихте ли оперирали в Панагюрище?
- Бих бил очарован, но трябва предварително да си подредя нещата, защото не е толкова лесно. Не е коректно един хирург да оперира и да остави пациента си. Той трябва да го проследи в целия процес на възстановяване, та, ако има усложнения, да се вземат мерки.
- Какви са впечатленията Ви от панагюрската болница?
- Условията са прилични, добри. Смятам, че хирурзите са изключителни специалисти. Тази операция, която видях на видеозапис, за мен е престижна и напреднала хирургия.
- Стана ясно, че със съпругата си готвите дарение за Панагюрище.
- Съпругата ми написа книга, която иска да издаде на български. Нейното заглавие е "Лесно е да се държим добре". Хонорарът от авторските права ще бъде дарен изцяло за някоя социална институция в Панагюрище.
- С какво би искала да се занимава княгиня Карла, ако има възможност да бъде в Панагюрище един месец?
Княгинята: Би ми било приятно да бъда повече от един месец. Всичко би ми харесало да правя, но не и да минавам през болницата.
- Как Ви се стори панагюрският тутманик?
Княгинята: Ще бъда очарована да науча как се правят панагюрските специалитети и особено киселото мляко.
- А българското червено вино, добър съперник ли е на испанското?
- Различни са. Една жена може ли да бъде сравнявана с друга?
Моят подарък за Садам бе наистина впечатляващ
Д-р Илия БАТАШКИ: Моят подарък за Садам бе наистина впечатляващ
Пазарджишкият депутат и Жириновски - лично поканени на рожден ден в Багдат
Лична покана от президента на Република Ирак Садам Хюсеин да участва в тържествата от 25 до 30 април по случай рождения му ден получи пазарджишкият депутат д-р Илия Баташки. Тя му бе предадена чрез посолството на Ирак в България, както и на други хора у нас и по света.
За участието си в тържествата, срещите и впечатленията от Ирак разказва д-р Илия БАТАШКИ: На 25 април пристигнах на летището в Аман - Йордания.
Още там ме посрещнаха изключително приятно от иракска страна. След това пътувахме дълго до Багдат с шевролет-джип, осигурен от иракското посолство в Аман. До Багдат се беше проточил дълъг керван от коли.
Бях настанен в хотел "Ал Рашид" - правителствена резиденция, заедно с много гости: Жириновски от Русия, представители на Словакия, Чехия, САЩ, Англия. Чуждестранните гости бяха около 10 хиляди.
Тържествата бяха много добре организирани, в повечето от тях Садам не участвал лично
Още с пристигането си контактувах с комисия от тяхното външно министерство. Хората бяха много и ме записаха за среща с президента, записаха и това, че нося специален подарък.
Участвах в тържествата в родния град на президента
Тиклид, на 150 километра от Багдат. Над 100 хиляди души имаше на добре оформено място - нещо като асфалтирана алея, широка 30 метра. Присъства цялото правителство с изключение на президента. Огромна торта разряза неговият заместник маршал Дюри. Над 100 хиляди души танцуваха, пяха, свириха и скандираха името на Хюсеин и "Свобода, свобода! ", "Независимост! ". Но чувство на подтиснатост не се долавяше, това не бяха хора, малтретирани политически.
Моят подарък наистина впечатляваше
Смятам, че когато мъж прави подарък на друг мъж, той трябва да е специален. Затова избрах уникална карабина, произведена от нашите заводи "Арсенал". Исках да покажа на г-н президента, пък и на целия свят, че в България все още се произвежда висококачествено ловно и всякакво оръжие, способно да конкурира чуждия пазар. Тази карабина е специално изработена с удължена цев, специална муфа, която обира всички странични откати и огньове. Патроните са с аеродинамичен ефект. Дървеният приклад е ръчна изработка и ложе, в което има вплетени златни нишки.
С Иван Славков, също поканен на тържествата, имахме среща с г-н Одей - син на Садам Хюсеин
Председател на Олимпийския комитет и на ловно-рибарския съюз, Одей е третият човек в държавата. Говорихме, че отношенията между нашите две страни са в особен застой. Трябва да създадем нови взаимноизгодни връзки, като спазваме всички ограничения, наложени от ООН.
Обсъдени бяха и спортни проблеми между двата олимпийски комитета, които поддържат непрекъснати контакти.
Направих и няколко неофициални контакти с бизнесмени, които държат България да заеме своето подобаващо място в тази богата страна и този богат пазар. Това е първото нещо, което трябва да се направи, без да се намесва политиката. А двата народа заслужават да живеят добре.
Това не бе първото ми посещение в Ирак
През 1998-а бях включен в делегация от Народното събрание, която посети Ирак. Тогава се запознах по-подробно с тази страна, с това какво й причинява ембаргото. И оттогава проявявам интерес към Ирак, към процесите, които се развиват там. Защото това е една страна, която заслужава да живее по-добре, да бъде с отворени врати към света и светът към нея. Тя е огромен производител на много хранителни стоки и селскостопански култури.
Страна, която може сама да се изхранва
През 1990-а бюджетът й е бил 80 милиарда долара, сега е много по-ограничен и не й позволява да се грижи за своя народ. Парите от иракския петрол, който се източва непрекъснато, се съхраняват от международни банки. Ако някога падне ембаргото, този народ ще подобри своя хал.
Дори американци вече осъждат ембаргото
70 сенатори са внесли питане в конгреса по този повод.
В самия Ирак можеш да видиш офиси на канадски, английски, френски и всякакви западноевропейски фирми. Смятам, че правителството и президентът правят много, за да покажат на света, че те не са агресивна държава, че нямат нищо общо с обвиненията, които им се приписват - за ядрено и химическо оръжие; настоява се страната да унищожи химическата си промишленост. Смятам, че това искане е несъстоятелно.
Основните хранителни продукти се раздават с купони безплатно - захар, брашно, олио, сол, ориз и други варива. Това в известна степен компенсира лишенията на тези хора. За втори път посетих най-голямата детска болница "Садам Хюсеин" и видях, че тежкоболните малки пациенти не излизат живи от нея. Защото липсват лекарства, защото лишенията и мизерията са увеличили болестите, защото липсват ваксини. Смятам, че европейските страни и светът трябва да се замислят, че една държава е поставена на колене само защото не признава начина на живот на друга държава.
В най-близко време ще поискам среща с президента Петър Стоянов, за да докладвам какво съм направил и как Ирак вижда нашето двустранно сътрудничество. Предстои посещение на министър Жотев в тази страна като председател на икономическата група за съдействие между Ирак и България. Беше ми заявено, че ако той не носи ясно послание от нашия държавен глава, ще се върне в България само с една добра усмивка и нищо повече.
Преди години двустранните контакти са били много силни
Около 2000 студенти до 1990-а се обучаваха в България. И оттогава са преустановени всякакви контакти, което носи голяма загуба за двете страни. Над наши 30 фирми до 1990-а са построили внушителни хидросъоръжения, с които всеки българин би се гордял.
Но да не живеем с миналото, нека да мислим за бъдещето. Нека повече хора повярват в това, че Ирак не е агресивна страна. Нека българската общественост да знае, че тя е добронамерена към нас държава, и че не иска нищо друго, освен да получи своите права на международната арена. За което ние, българите, можем да помогнем.
