Бомба в саксия
Бомба в саксия?
Кивито тръгна от Бяга
"Сега ще ви срещна с човека, прекарал в джобовете си няколко бомби през митницата, без да му мигне окото. Спокооооойно, става въпрос за "витаминозната бомба."
По подобен начин преди време е представен в ефира "бомбаджията" от с. Орешец, Пловдивско Любен Кумчев. Роден през 1935 г., бъдещият агроном завършва ВСИ в Пловдив. Председател е на ТКЗС в Ямболско по назначение, после е агроном-ръководител в Бяга, директор по механизацията в АПК "Пещера". Зам.-директор на Института по овощарство в Пловдив 20 години - от 75-а. Сега е пенсионер и само популяризатор на идеята за повсеместен "витаминозен взрив". И експериментатор. Намираме го в двора му в Бяга. Стопли ли се времето, той се връща на село. И цяло лято е тук. За да компенсира малкото място, е сътворил чудеса тук - грозде - 20 сорта, макар че кивито тотално е свило лозите. И още: праскови - 3 сорта, череши - 3, ябълки - 10 (само най-съвременните), круши, дюля, сливи, райски ябълки, маслини (опитах, но още не знам дали са се справили със студа - казва нашият домакин), нар, смокиня - много от тях са събрани на едно дърво - като кайсията и трите вида сливи. Да оставим настрана 30-те лозоподобни кивита, разперили клони над главите ни (500 кг киви на сезон).
Миг преди взрива
Интересът ми към кивито е от 1985 г. Всичко започна с една командирока в Италия. Бях в Рим в качеството си на зам.-директор на Института по овощарство - като гост на тамошния институт, когато за пръв път видях насаждения от половин декар с киви. Идеалната подредба ми грабна окото, в България хората, чули за киви, се брояха на пръсти. Амбицирах се и започнахме да се занимаваме с него. През 89-а сами си произведохме разсад в нашата лаборатория по метод "ин витро". 50-те хил. бройки до последния корен бяха износ за Грузия. Но беше времето на грандиозни промени в СССР и в България и накрая кивито остана неизнесено. Остана и дилемата какво да го правим. Материалът не се изкупи и в началото не се лансираше добре. Започнаха проби в Черноморието и Петричкия район. Препоръките за внедряване на научните сътрудници бяха изключително предпазливи - най-вече по отношение на климатичните условия. Същевременно аз открих голямата си "любов". Кивито измести от сърцето ми прасковата завинаги. Още след Рим бях решил да започна експериментите и насадих 10 бройки.
От тях оцеляха 5 - 2 мъжки и 3 женски. И при кивито има два пола. Торният и майският бръмбар за по-малко от секунда като минибулдозери обират прашеца от мъжкаря и после го пренасят върху листата на женската. Обаче правят и беля. Похапват си, докато пчелите са изключително "съвестни работници".
Минават 6 години и агроном Кумчев констатира, че растенията успешно оцеляват при зимни условия (дори при критичните -18 градуса). Голямата идея идва по това време - да ПОПУЛЯРИЗИРА кивито в България извън оградите на института. И започва тотална кампания - няколкостотин предавания по Радио Пловдив, интервюта за БНТ, Загребската ТВ, по ЮТВ-Пещера. Препоръчва горещо на всеки срещнат новия плод и не се уморява да дава съвети и интервюта като тия в сп. "Овощарство" и "Български фермер". Търсят го откъде ли не.
"Над 20 хил. бройки с киви вече са пръснати в нашия регион за 5 години след първото радиопредаване. " Това изречение се носи в радиоефира на Пловдив на 4 ноември 98-а г.* Оказва се, че разсадът от института все пак е продаден, а опитите и тестовете в Бяга не спират. Точно оттам тръгва великият поход на кивито към вътрешността на страната.
Новият "вирус" излиза навън и започва да разболява и други ентусиасти. Първо комшиите на бай Любен, после чудаците в Капитан Димитриево, Радилово, Козарско,... Црънча, Паталеница, Варвара, Ветрен дол, Брацигово, Семчиново, Симеоновец, Белово... епидемията не е отминала.
Само експлозията в епицентъра малко е отшумяла. Интересът в селото не е достатъчен. "Абе хора, от цялата страна ме търсят, вие защо бягате? ", пита местните бай Любен. А те не му отвръщат: "Защото сме от Бяга. " Само повдигат рамене: все пак, байно, от киви винце не става.
Макар че и в селото има и такива, спокойно унищожили част от лозите, за да дадат път на лиановидния висок храст. Но това не е оная "американската леща" на Митя Питето от Чудомировия свят, оная, дето расте надолу.
А чудаците сън ги не лови. По телефона (докато бяхме седнали под чадъра сред зеленината звънкаше през 5 минути и всяка втора дума бе "разсад"), валят въпроси, въпроси... Постепенно еволюират от "Какво е това "киви"? " през "Има ли почва у нас? " до "Ще ми дадеш ли мъжко за женската? " (примерно казано). Всяка първа дума от словореда на домакина обаче бе "нямам". Защото произвеждането на разсада е много трудна работа, обяснява агрономът, докато предлага родна продукция в панерчето. Секунди преди това го питаме нямат ли предубеждения хората към вкуса, но когато ги опитваме, едновременно с отговора на Любен Кумчев "Изберете българското" разбираме за какво иде реч. Няма го стипчиво-блудкавият възкисел вкус на сергийното киви - това тук е сладко, с аромат-хибрид между киви, ягода и къпина. Бомба!
"Хармоничен и много фин аромат, нали?"
Да, хармоничен (механично посягаме за втори път към панера).
Е, затова целта ми е във всеки двор в страната да има киви - там, където е възможно, разбира се, казва експериментаторът.
Онова, което не казва, е, че едничко само успешно кацане на целта върху тераса метър на два е хапче радост за душата на бай Любен.
Той знае как се минават митници.
И някой ден ще спре и до вашия стобор.
Тотално обедняване
По 280 семейства на ден остават без ток
Всеки ден техниците от "Електроснабдяване" - Пазарджик режат жиците на около 280 абонати. На тези, които платят сметките си на дежурната каса в рамките на работния ден до 18 часа, електрозахранването им се възстановява. В електроснабдителното предприятие дежурят екипи, които до 22 часа вечерта възстановяват тока на платилите абонати.
От началото на седмицата само в Пазарджик са останали на тъмно около 640 абонати. Гражданите са много разярени, когато им прекъсваме тока, но пък крутите мерки дават резултат - на ден около 42 хиляди до 50 хиляди лева постъпват в касата на предприятието, внесени от около 1900 абонати, от които 200 са били изключени, каза за "Знаме" г-н Димитър Кокаланов, началник район "Градски" в "Електроснабдяване" - Пазарджик.
Не са малко и семействата, които са с неплатени сметки за консумирана енергия за 2-3 месеца. Длъжници на електроснабдителното предприятие са около 1/3 от абонатите. По-интересното е, че от направените анализи и сравнения от разпечатките за платени и неплатени сметки, се оказва, че неплатилите абонати са все едни и същи. Което показва, че в по-голямата си част това са семейства, които едва свързват двата края. Високият процент безработица и нередовното плащане на заплатите водят до това.
На тъмно има абонати и в Ивайло - 26, в Добровница - 15 и в Звъничево - 13.
Намерил съм си моето упражнение
Най-номинираният културист в България пред "Знаме": Намерил съм си моето упражнение
Освен него Стоил си е намерил и зелена карта много преди Великден
Стоил Стоилов е задълбал в културизма още през 1978 г. Времето, когато имаше и "буржоазни" спортове. Та шестокласникът учудващо започва с много находчивост да навлиза в буржоазната материя твърде успешно. В началото са уредите - с гири културист не се става, а в магазините продават само пружини. Те вършат работа, ако искаш да станеш като розовобузестото момче от популярните едно време лепенки за вредата от тютюнопушенето и алкохола в училище, но... само толкова.
И се почва. Резервни части от автомобили (поне в разговора Стоил не си призна дали не е отмъкнал някоя нерезервна "москвичова" щанга или ресор от КАМАЗ) чудно се нагласят в мазето на 13-годишния тийнейджър - някои от тях и сега са там. Нищо че си има собствена зала, която изхранва семейството. А доста пот се е ляла в това прословуто мазе тогава. "Рецепта няма. Постоянство. Дар Божи. Интелект."
Е! Интелект. Чак пък... Далеч преди ВИФ, средношколецът отмаря след тренировка сред купища учебници, липсващи и в извънкласното четене на батковците. Биохимия, физиология, анатомия. Режим. И Интелект.
През 93-а във ВИФ (сега НСА) най-после пускат специалност "Културизъм". Стоил е в първия випуск и след 5-годишно четмо става и един от първите "официални" културисти.
"Не съм културист. Само се занимавам с тоя спорт повече от 20 години и си тренирам по 2 пъти на ден (повечето тренират по 3-4 пъти седмично, б.р.). Въобще много ми е смешно, когато някой каже:"Ей, аз съм културист". А има и други: "Висок съм 190 см, тежа 75 кг и тренирам културизъм". Ама това не е даже самозалъгване. Просто манталитет. " Другият най-често срещан въпрос бил: "Кажи ми най-хубавото упражнение за еди-що си? ".
"Няма такова. И най-тъпото упражнение да е, то е твое, щом ти помага. Аз съм намерил моето упражнение. " Стоил обобщава, че винаги е следвал инстинкта си, но вие не унивайте - може да получите и по-конкретни съвети, стига да сте точни момчета (и момичета - забравихме, че над уредите вече често се трудят и нежните създания) - само минавате покрай протеиновия бар, дръпвате завеската и сте в залата ("Билярд клуба" в глухата уличка срещу зала "Левски").
Дипломната работа на вифаджията е разработка на приспособление за правене на мускули. По време на следването Стоил тренира ("Тренировките ми се отличават рязко от тези на останалите - най-вече по изчанчените упражнения. "), но и учи. И разработва на хартия и практика много новаторски уреди. Един от тях е патентован на негово име, влязъл в БДС - за развитието на горната част на гръбните мускули - "Обединява свободната тежест и специфичното действие на машините върху гърба". Скоро ще праща две нови схемки на списание "Олимп" - безвъзмездно. Така, както дава съвет на всеки, който си поиска. С изключение на "центрове на вниманието" - и такива са пристъпяли в малката зала, оборудвана с уреди-самоделки. Самоделки, ама ефектът от тях се трупа постоянно през годините с бавната методичност на растящата маса у Стоиловото тяло.
"Много сме направили това ние, старото поколение. И личната амбиция винаги е вървяла преди всичко."
Не е лесно да си амбициозен обаче. В началото Стоил е обезсърчен след първия си голям форум. Спира тренировки, заседява се, а килата се топят. "Докато изведнъж си казах: Стоп! И започнах отново."
В София работи като инструктор в зала MLO на стадион "Академик" и дори известната Калина ("Много е досадна тая Калинка") от "Добро утро" го е карала да се поти, докато ахка отстрани и го кара да заема всевъзможни пози със 100-килограмовата щанга. През летата щангата се замества от дългия 4 и половина метра питон. Допреди година обикаля баровете по курортите в страната като артист с номера "Факирски атракцион" - игра на стъкла, пирони, трикове със сабя... И накрая, за да е спортната традиция както трябва, ще споменем неизненадващата-никого-новина, че Стоил заминава за Америка. Като много други преди него (споменахме наскоро за плувците М. Кузев и Рум. Димитров, после за м.с. по конна езда Н. Димитров). Постигнал съм максималния успех в България и тук не мога да направя нещо повече. Има надежда в новото ръководство, но това е капка в морето, властта не е централизирана, организацията не е както трябва. Младите пък най-вече четат к'во казал Дориан Йейтс или Арнолд и правят маса, но не и релеф... "Нямат тая навивка, дето ние я носихме."
Спечелил е зелена карта Стоил. ("Че няма да я спечеля аз я", възкликва в този момент редовият читател и пуска една въздишка средна категория.)
Спокойно, поне за "Българският Великден" Стоил ще е тук. Последното му (може би) състезание е на 30 април. Квалификация за балканско и европейско в Казанлък.
После може би иде ред на Канзас... Ама и на двете места шампиона ще го познаете отдалеч. Въобще как беше онова накрая? Не за протеините и анаболите... А, да!!!
"Състезател съм и не мисля да се отказвам."
Дочо ЧАНЕВ
