Благата душа
Не ме питай за родното ми село. Отдавна съм го забравила и не искам да го срамотя. Кога ме майка родила, с мляко не ме е омила, а с гергьовденска роса ме ръсила. Да бъда хубава и гиздава като пролетна дъждовна капка. Но зла орисница ме е орисала хубаво на този свят да не видя.
Мама, Бог да я прости, рано си отиде, остави ме сираче, и баба ме отгледа. Бубайко мащеха доведе, а тя по-зла от селските кумки.
Недай си Боже да те захапи - права си умираш. От нея нищо хубаво не научих. Пратиха ме в сирашки дом, да не подяждам доведените братя и сестри. Лете в бащината си къща се връщах, кравите пасях. От сутрин до вечер по кърищата бродех. Викаха ми гражданката, нали учех в големия град. Вървеше ми училището, но не го завърших. Ще попиташ защо. Вече бях поизкласила и поизпълнила блузката отпред, когато се случи най-лошото. Е, за някои може да е било хубаво, но за мене бе истински кошмар. Беше привечер. Слънцето бе заникнало зад Чуката, когато отидох в магазина вафла да си купя. Ох, още ми горчи пущината! С прекрачването на прага видях ухиленото лице на аго Мехмед, наш комшия. Викам му: Аго Мехмед, дай ми една вафла, че ми се е прияло нещо сладичко. А той, никакавецът му с никакавец, ми рече: Ще ти дам, Фатминко, оти да не ти дам. Щом ти се е приискало нещо сладичко, ще го вкусиш, няма да ти се размине.
И затвори вратата, сетне превъртя ключа
По-нататък се сещай какво стана. Осрамоти ме мръсникът му мръсен. Лепна ми едно петно, което не може да се изтрие. Като тесто в нощви ме мачкаше и насита нямаше. Държа ме цялата нощ при него и утринта ме пусна, като че нищо не е било. Добре, че никой нищо не научи. Баба ме попита къде съм била, но я заглавиках - казах й че съм приспала у мащехата. Повярва ми женицата, какво да прави. А аз от срам никого не смея да погледна. Все кошмари ми се привиждат. От къщи не мога да изляза, хорските очи да срещна. Мислех си, че цялото село е научило какво е станало с мене. Добре, че съм се лъгала. Мина се бая време и се пресрамих, та навънка излязох. Не щеш ли, пак срещнах аго Мехмедя. Той пак се хили и ми прошепна: чакам те довечера пак вафла да си купиш. Да ти опустее и вафлата и намерата - му отвърнах. Но не устоях.
С подсечени крака повторно прекрачих прага на магазина
Още си стоеше в склада разпънатия дюшек и пак ме завъргаля по него. Този мискинин нямаше насита. Заживяхме като мъж и жена, макар че имаше син и дъщеря на моята възраст. Но както са рекли людете, шило в торба не седи, та и нашата излезе наяве. Наду ми се коремът и вместо в пансиона, отидох в родилния дом.
Пръкна се първото ми дете - момченце
Девет месеца го гледах в далечно село, там имаше дом за изоставени деца, та с моето кърмех и чуждите. Майчиното мляко бе кът и докторите не ме пускаха да си отида. А и аз не бързах да си ходя. Там поне хляб имаше и никой не ме закачаше за нищо. Но щом пукна пролетта, си ме изпроводиха. Върнах се в село, все едно, че нищо не е било. Но съм се лъгала. Жените ме одумваха зад плетищата, а мъжете с хихикане ме проследяваха с очи.
Баба ми, Бог да я прости, не бе издържала на срамотиите и вече лежеше отсреща в Пристройката. Мащехата не ме допусна да припаря в двора й и, ща не ща, пак влязох в магазина на аго Мехмед. Смили се човекът, приюти ме у тях, оти жена му го бе изритала като кирлив фес. Не бе минало и месец и пак надух корема. Като усети каква е работата, ме натовари на рейса и пак се озовах на старото си място. Дойде второто ми дете. Свикнах на селските одумки и отново се върнах в село. Като самотна майка ми отпуснаха от общината социална помощ. Взех си и първото момче сама да си ги гледам. Намериха се добри хора, та поизкърпиха бабината ми къщурка и се приютих там. Мислех да заживея като хората, но не ми било писано. Стъмнеше ли се, все някой потропваше на портата. Не се инатях и му отварях. Нали две гърла, а с моето - три, хляб трябваше да ядат. Редуваха се женени, разведени, ергени. Имаше чиновници, млади даскалчета, понякога и старци ме спохождаха.
На никого не отказвах, заради което ми пришиха прякора Благата душа
За десет години осем момчета родих. На всичките бащите им зная. А и те си ги мясат. Първите две са одрали кожата на аго Мехмед. Третото заченах от селския бирник. Другоселец бе, самотник, и през вечер при мене дохождаше. Най-голямата си любов преживях с едно младо даскалче. По мое време учителите не достигаха и то, горкичкото, току-що завършило гимназия, в село дойде на четмо и писмо да учи децата. Колко ги е научил да четат и пишат не зная, но аз го научих как да се люби. С три години бе по-голям от мен и, макар че имах три деца, много си допаднахме. От него родих четвъртото. И то момче. Щом свърши учебната година, даскалчето си отиде и до ден днешен не съм го ни виждала, ни причувала. Беше пловдивчанче. Може и да ме е забравило вече, но момчето ни е досущ като него. Стройно и хубаво, чернооко и много умно. Сега е професор в университета. Преподава на студентките. Може и той да си има някакво "шумкарче". Петото пък бе от нашенско момче.
Още войниче не беше ходило, но му се бе приискало с жена да преспи
Как ли не го увещавах да не се захваща с мене, а той инатлия. Като рече - с тебе искам поне една вечер да преспя, не устоях и го гушнах в обятията си. Пари не му взех. Изглежда му харесах, та не ме оставяше на мира. След девет месеца пак се пръкна момче. И то хубавко. И как няма да е хубаво, като е правено от млад бубайко. Не бе минало и четиридесет деня, друг потропа на портата. Той пък беше агроном в текезесето. Стар ерген, казваше, че текезесарките му омръзнали и решил да опита Благата ми душа. Рекох му: като си толкова мераклия - опитай, на никого не съм отказала и тебе няма да върна. Пресели се той у нас, с парите му се хранехме, но и той бързо ми се насити и остави последник. Роди се шестият ми син. И то умно дете излезе. Изучи се и отиде в Германия, казват, доктор щял да става. Дали от селските одумки се засрами или по-голяма заплата отиде да търси, агрономът се запиля из полските села и до ден днешен ни вест, ни кост от него. Аз и не го търся, за какво ми е. Макар че позастарях, мераклии още имах
В село ставаше голям събор всяка пролет на Гергьовден. то въртележки, то търговци...от пиле мляко да потърсиш, ще намериш. Вечерта един позакъснял праматарин, така казват на амбулантните търговци в нашия край, потропа на портата и го пуснах да преспи у нас. Услади му се, та остана около три месеца стоката си в село да продава. Като видя, че коремът ми започна да расте, една сутрин си стегна куфарите и запраши, откъдето бе дошъл. От него ми остана седмото - здраво и трудолюбиво момче. Не изучи гимназия, стана строител и що къщи е изградило - то си знае.
Най-малкото, осмото поред, се позабави
Не че мераклиите за благата ми душа бяха свършили, но нещо не хващах. А и бях се позамогнала, назначили ме бяха прислужничка в текезето и на всяко първо число се разписвах за заплата, даваха ми и детски.
Та започнах да отбирам кой прага ми да прекрачи
На края на селото имаше телчарник. За телчар бяха назначили другоселче, та отидох да му занеса някаква бележка. А то, пущината, знаело каква блага душичка нося, и още с влизането ми залости вратата. Бая парички му изядох, ама и той наследник ми остави.
Питаш как съм отгледала осем деца.
Като има кой да ти тропа на портите, пари все се намират
А и държавата помагаше. Тръгнеше ли някое на училище, в пансион го настаняваха. Ученолюбиви излязоха децата ми. Лете рядко се връщаха при мене, предпочитаха да ходят на лагери. И за да не се срамуват от майка си, се преселих в туй пазарджишко село. Задомих се за бездетен вдовец, но щом не ми е писано да живея като хората, злото пак ме споходи. Камион мъжа ми прегази и край на щастието!
Господ не е рекъл децата ми баща да си имат... Добре, че се бе съгласил да осинови и осемте момчета, сега неговото име носят. Иначе в регистрите на моето село всяко е писано като Фатмин. Да са живи и здрави момчетата, добри деца излязоха. Кой се е надявал, като от осем различни мъже са заченати. До един са женени, двайсет и четири внука имам.
Като се омъжих, си смених и името.
В Бачковския манастир ходих да се покръстя
Забравих миналото и сега живея с надеждата Господ да ми опрости греховете. Тридесет години не съм стъпвала в родното си село, вече забравих и пътя към него, а и не искам да си спомням за онази кошмарна вечер, когато отидох да си купя вафла. Аго Мехмед - кучета го яли, умрял самотен и чак след три дни го погребали. Дано костите му в гроба да се не стопят. Ако не бе той - нямаше да срамя името на родното си село с прозвището Благата душа. Дано на никого не се случва да извърви моя път на унижението.
Б.Р. Историята е действителна. Поради твърде личната изповед на тази жена и заради добруването на синовете и внуците й, които вече са устроили своя живот и са създали поколение, не споменаваме родното й село, което се намира високо в Родопите, нито нейното истинско име и фамилия.
Българо-белгийска фирма върна надеждите за работа
СЪРНИЦА. След много перипетии и съпротива на определени среди, най-после през март министърът на икономиката Петър Жотев реши спора около собствеността на сградите на "Оптикоелектрон" в Сърница.
От миналата година фирмата "Орлино 1", наследник на "Оптикокелектрон", е обявена в ликвидация. Много апетити имаше към нейната собственост, но министър Жотев реши справедливо въпроса и тя бе продадена на българо-белгийската фирма "Стар-Конфекс" ЕООД, регистрирана в Панагюрище и известна като дългогодишен коректен партньор на "Ритон П". Благодарение именно на белгийците, ризите на "Ритон П" намериха добър пазар на Запад.
Представителят на фирмата Франс Битебиер вече посети Сърница. Очарован от природата и селището, белгийският бизнесмен обеща веднага да възстанови на работа в цеха за ризи 100-те съкратени работнички.
До края на годината ще бъдат монтирани нови производствени линии, мисли се и за квалификацията на работничките.
Пазарджишки актьор извоюва място в американски филм
Димитър Кузев в борба с гигантски твари във филма на ужасите "Паяци 2"
Да попаднат в Холивуд е неосъществима засега мечта за българските актьори. След 10 ноември 1989 г. в нейното преследване мнозина тръгнаха през океана, оставили кариера, родина, родители. Но дори и звезди на българското кино не сполучиха да я реализират - най-многото, което постигнаха е да работят в някой ресторант или да бъдат шофьори в транспортна фирма, а да станеш крупие в казино (като Ваня Цветкова) си е направо върхът на сладоледа. През отпуските се връщат в България, гледат старите си филми, някои от които са на европейско, да не кажем на световно ниво, и плачат... Други избраха друга тактика - останаха в България в очакване американското кино да дойде при тях. И то дойде... За да открие като свои актьори няколко българи. Димитър Кузев от Пазарджик е един от тях. ...
Когато няма професионални ангажименти, той изпълнява стриктно съпружеските и бащинските си задължения. И срещайки го по улиците на Пазарджик, бутайки детската количка, в която малкият му син спи или размахва дружелюбно ръчички, човек ще си каже - поредният щастлив татко. Младият мъж не обича много да говори за работата си, но с готовност разказва за известните актьори и режисьори, с които работи.
Преди 14 години
Митко завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на Елка Михайлова и по разпределение играе в михайловградския театър. От 1991 година участва в различни постановки на сцената на театър "Сълза и смях" в София. Но след 4 години сам слага черта на театъра. Принуждават го неизвестностите на безкрайната театрална реформа, мижавото заплащане, отдръпването на зрителите от театъра. Взима решение, че за да издържа семейството си, трябва да си осигури по-сносно заплащане и се посвещава изцяло на киното. Но както се знае българско кино почти няма. Затова трябва да пробие в чуждите продукции, които снимат у нас. Започва да се занимава с културизъм, тренира упорито (и досега), защото е убеден, че това ще му помогне да се пребори с конкуренцията, която е безмилостно жестока, още повече за актьор от провинцията. И улучва печелившата формула. Но трябват не само мускули, а и талант, е убеден 37-годишният актьор от Пазарджик. Явява се на различни кастинги и чуждестранните режисьори забелязват нашенеца.
През 1996 година започват снимките на италианския сериал "Рекет".
Главните роли са поверени на италианския актьор Микеле Плачидо, станал световноизвестен с филма "Октопод", и на любимеца на българите Стефан Данаилов. Режисьор на филма е Луиджи Перели. Това, че ме избраха за този филм бе истинско предизвикателство за мен, казва Димитър Кузев. Не е лесно да играеш заедно с тези големи актьори, си спомня Митко. Защото му се налага почти през цялото време "да диша във врата" на Микеле Плачидо. Филмът е посветен на професията "рекетьор" и е заснет в годините на зараждане на тази дейност в България. Митко играе ролята на египетски емигрант боксьор, който трябва да прибира парите от собственици на ресторантчета и магазини в малко италианско селце. За съжаление филмът така и не се появи на българския екран. Излъчван е по италианските телевизии RAI 1 и RAI 2, но за неговото закупуване нашата телевизия така и не намира пари.
На следващата година Митко отново е поканен в новия филм на Луиджи Перели - "Дълбоко в сърцето".
Следват участия в американските екшъни
"Град на страха" и "Пратеник на кралицата", в които главната роля се изпълнява от известния Гари Даниелс. Но участието на пазарджишкия актьор Димитър Кузев отново остава незабележимо за българския зрител, защото видеокасетите на тези филми все още не са стигнали до българския пазар.
Но съдбата си казва думата. Американският продуцент Дейвид Варод е отново в България заради снимките на поредния му филм "Паяци 2".
Митко е един от тримата българи, които са одобрени на проведения в началото на годината кастинг. Другите двама са софийските актьори Юрий Савчев и синът на Николай Бинев - Велизар.
34 са снимачните дни. Част от филма се снима в студиото на американската компания "Ню имидж" в София. Останалите ще бъдат заснети следващите седмици във Варна.
Главните роли в "Паяци 2" се изпълняват от Стефани Низник и Грег Кромър. Ролята на Митко е на помощник-капитан на кораб, на който доктор провежда ДНК-експерименти. Налага му се да пусне брада, която трудно изтърпява. След края на снимките веднага ще се обръсна, смее се той. Ролята му е отговорна и по сценарий участието му е в почти всички сцени на смразяващия кръвта филм.
Защото двуметрови паяци излизат от клетките си и разкъсват почти целия екипаж. Малцина успяват да се спасят от кръвожадните твари. Въпреки че това е филм на ужасите, сценарият е интересен и си заслужава "чувството на страх", разказва Димитър Кузев за първата част от снимките. Паяците са огромни с дължина до два метра. Изработени са от силикон и всеки косъм по тях е слаган допълнително на ръка. Отпред стърчат два завити надолу бивника, с които "забождат" жертвата си и я придърпват към устата си. "Хапват" бавно, болезнено и методично. Понякога само разкъсват жертвите си. Това за кръвожадните паяци. Но за да изглеждат толкова страховити на екрана, за тяхното изработване и задвижване се грижи екип от специалисти. Автор на страшните макети е южноафриканецът Уили Бота. В действителност, извън снимачната площадка, тварите могат да се възприемат и като симпатични.
Еспериментите с гадинките се провеждат на кораб.
За целта е построен павилион в студиото на "Ню имидж" (бившия басейн "Славия"), който по нищо не се различава от вътрешността на истински кораб, изграден от пластмаса, PVC и фазер. Според сценария в близост до кораба се поврежда яхта и екипажът спасява мъж и жена. Докторът на кораба, който провежда експериментите с паяците, затворени в клетки, решава да използва мъжа като опитно зайче. Разбирайки за това, жена му се опитва да се скрие и започва дълго преследване. Митко като помощник-капитан на "зловещия кораб" е един от основните преследвачи. Изплашената жена се скрива в машинното отделение и включва шалтера, мислейки че с това ще отвори една врата. Но за съжаление довежда единствено до късо съединение, което отключва вратите на клетките и паяците - убийци плъзват навсякъде.
Героите, които играе Митко по сценарий винаги умират
В "Паяци 2" героят му е разкъсан от гигантския паяк. Сцената е доста ужасяваща. Паяците разкъсват всеки, който срещнат по пътя си. Окървавени крака и ръце се въргалят по земята. Оцелелите бягат по тесен коридор. Нещо капе от тавана на помещението - това е кръв. Поглеждайки нагоре, се вцепеняват. Помощник-капитанът е полуразкъсан, оплетен в паяжина с мъртвешко бяло лице и ококорени очи. От устата ми се стича струйка кръв. По време на снимките имах чувството, че се задушавам, разказа Митко. Не е лесно да играеш мъртвец. Не трябва да дишаш, стоиш неподвижен в дадена поза, а топчето с "кръвта" в устата ти просто засяда на гърлото. Но всяка професия си носи риска. И чакаш режисьорът да извика - "Стоп. Това беше добре. Малко почивка."
Покрих лицето на един от "труповете" със стол, защото изглеждаше прекалено истински, каза Митко. Разядените трупове също са изработени от силикон. За достоверност са отлети макети на трупове от моргата. Защото освен за погрома, нанесен от кръвожадните твари, има и сцена, в която спасената жена отваря хладилното помещение на кораба и вижда закачени на куки трупове, приготвени за експериментите на корабния доктор. Когато съобщава какво е видяла, помощник-капитанът (Митко) "разчиства терена" и успява да я убеди, че вътре има само закачени на куки свински меса за готвене.
Снимачният ден продължава понякога по 12 часа.
Но въпреки умората, за Митко е невероятно удоволствие да работи с режисьора Самюел Фистемберг и сценариста Стивън Брукс. Всеки знае какво трябва да прави. И в повечето случаи са налагат само по няколко дубъла на сцена. Следващата седмица Митко заминава за Варна, където продължават снимките на ужасяващия филм "Паяци 2". Остава да се надяваме, че филмът ще бъде пуснат по нашите видеотеки. И ще стискаме палци на пазарджишкия актьор, защото продуцентът Дейвид Варод ще организира кастинг на български актьори за участие в следващия филм, който ще се снима на родна земя. Според предварителните планове снимките ще продължат 4 седмици, а главните роли ще бъдат поверени на Мира Сорвино и Харви Кайтел.
