Нашенка е най-красивото българско момиче
18-годишната Ваня Пейчева (Ваня) стана "Мис Свят България '2000". Мерките на победителката са 90-61-90, висока е 176 сантиметра.
Ваня, която бе представена от София, всъщност е родена в Пазарджик, живее на ул. "Бузлуджа" 10. Завършва математическата гимназия "Константин Величков" през 1999 година, профил "Химия" с изучаване на немски език.
Синеоката блондинка, зодия Телец, ще представи страната ни на най-престижния конкурс за красота "Мис Свят" в края на ноември в Лондон.
Първата подгласничка на Ваня - 22-годишната Селиме Хюсеинова от Шумен, ще представи България на "Мис Туризъм". 22-годишната софиянка Магдалина Вълчинова, избрана от читателите на в."Дневен Труд", ще участва в "Мис Вселена" на 13 май в Кипър.
С любезното съдействие на г-жа Мария Тодорова, пресаташе на агенция "Визаж Модел Груп", наша репортерка разговаря по телефона с носителката на короната "Мис Свят България" Ваня ПЕЙЧЕВА.
- Как се чувства най-красивото българско момиче, спечелило короната?
- Много съм щастлива, че от всичките хубави момичета избраха мен. Това ме прави особено горда, надявам се всички българи да са доволни от избора. Не че конкурентките не бяха достойни за приза, но пиленцето кацна на моето рамо. Благодаря на журито и на тези, които ме подкрепиха.
- Кога разбрахте, че сте красива?
- Във всеки случай не на самия конкурс. Винаги съм се приемала като хубаво момиче и това е нормално. Нормално е човек да има хубаво мнение за себе си, по-важно е обаче то да има покритие, другите около теб да мислят по същия начин.
- Кога и как тръгнахте към модния подиум?
- От осемгодишна се занимавам с мода. Посещавала съм курс към пловдивска агенция, спомням си само малкото име на организаторката - Виолета. Участвала съм в доста ревюта в Пазарджик. От година и половина, откакто съм в София, имам участия в 3-4 ревюта. Щастлива съм, че получих покана да подпиша договор с "Визаж Модел Груп". И ще го сторя в най-скоро време.
- Оттук насетне?
- Освен заниманията с модата, тази година смятам да кандидатствам в УНСС, специалност "Финанси". Колкото и да са различни двете професии, надявам се успешно да ги съчетавам. Хубаво е човек да има повече възможности за реализация.
- Какво е в живота най-красивото българско момиче?
- В свободното си време предпочитам домашния уют, да гледам телевизия, да слушам музика, да спортувам и да чета книги, повече класическа литература. Обичам новите познанства, самата аз съм общителна. Не обичам самотата, тя още никого не е направила щастлив. Имам чувство за хумор и това ми помага философски да приемам и преживявам някои препънки в живота си, макар и дребни.
- На кой от световните модели искате да приличате?
- Обожавам Наоми Кемпбъл заради красотата и сценичното й поведение. Мечтая поне малко да се докосна до нейното излъчване и можене. Как ще стоиш на модния подиум, зависи от практиката. А тя е невероятно труден и дълъг път... - Мислите ли, че физическата красота е най-важната човешка черта?
- Не, не. На първо място поставям душевната красота. Тя показва кой кой е в обществото, физическата само я допълва. Не, че не е важна от естетическа гледна точка, но не е водеща в живота. Много е вярна народната мъдрост: "По дрехите посрещат, по ума изпращат".
- Вашите приятели как приеха титлата?
- Радваха се заедно с мен и моите родители. Сега разбрах кои са истинските ми приятели. А най-приятното е, че те са страшно много!
- Как ще се браните от момчетата?
- Надявам се - по най-приемливия начин. Нормално е всяко момиче на 18 години да е притесно смятам да се справя. Приятелят ми, който се занимава с бизнес, е най-хубавото нещо, което имам до себе си. Интелигентен е и умее да цени всичко у момичето, което, надявам се, обича. Вярвам в любовта и се прекланям пред нейната сила. Тя съществува в семейството, между приятели и близки хора.
- Какво може да Ви подразни?
- Неистината. Ужасно се разочаровам, като науча нещо, казано за мен, което не е вярно. Лошата дума също. Ненавиждам лицемерието и от такива хора се пазя като от огън. Дано никога не ме докосне.
- От какво се страхувате?
- От нищо. Животът е пред мен, надявам се с много труд и упоритост да постигна всичко, за което мечтая.
- За какво мечтаете?
- Първо да представя достойно моята родина на конкурса "Мис Свят" в Англия. Дай Боже повече ангажименти на модния подиум, за да се наложа като модел. Най-голямата ми мечта е да работя по света и да разнасям българската красота. Признавам си, че искам да работя извън България.
- Официално Ви представиха като софиянка. Вашият коментар?
- Чиста пазарджичанка съм, дойдох да живея в София и не знам защо така ме представиха във всички медии. Не крия родното си място, напротив - гордея се, че съм родена в най-хубавия край на България. Най-съм доволна, че чрез "Знаме" читателите ще научат повече за "Мис България '2000". Благодаря и желая успех на "Знаме"!
Пример за успешна приватизация
Фирма "Вели"
Пример за успешна работническо-мениджърска приватизация
По-голямата част от продукцията отива на Запад, но под марката на чужда фирма
В ония години, които днес наричаме тоталитарни, трябваха много връзки, за да зарадваш детето си с някоя от велинградските дървени играчки. Защото красивите и екологични изделия бяха предназначени предимно за износ - заминаваха за Англия, а по-късно за Холадния, Франция, Германия и в много страни от Близкия Изток. И така бе още от далечната 1955 г. От 1991 година цехът за дървени играчки прераства в самостоятелно предприятие. През 1997 година е обявено за приватизация. Сега фирма "Вели" е изцяло частна, след като бе закупена от РМД-то.
Предприятието е едно от малкото в
Пазарджишка област, което не затъна в блатото на следприватизационните конфликти. Подписаната с Министерството на икономиката инвестиционна програма до този момент, въпреки трудностите, се изпълнява. Въведени са много новости. В момента се пуска барабанно боядисване с екологично чисти бои, съобразени с европейските стандарти. С него значително се увеличава производителността на труда.
99 процента от продукцията е за външния пазар. Най-големият клиент е фирма "Симба" в Германия. Правят се опити за пробиване и на други пазари, но е изключително трудно. Защото никой все още не приема на сериозно българския производител, независимо че качеството на продукцията е високо и играчките се налагат на германския пазар. Нямаме утвърдено име на Запад, но това са последиците от нестабилните позиции на държавата ни на световните пазари. Затова се налага "Вели" да изнася чрез посредничеството и под марката на чужди фирми.
Поръчките определят броя на работниците
Поръчките са месец за месец, и това е основата за формиране на числения състав в предприятието. Ръководството непрекъснато се старае да върви напред и да осигурява работа на повече хора. В момента се търсят нови технологии, разработват се съвместни проекти, заедно с представителството на партниращата германска фирма и българското Министерство на икономиката. Усилията са насочени към обучението на мениджърския екип на фирмата, за да се достигне западното ниво.
Разработени са около 200 модела дървени играчки
Повечето от тях са по предложение на западните клиенти. Закупени са нови машини в изпълнение на подписания приватизационен план. За да се направи икономия от отоплението, мениджърският съвет взима решение да се премине от мазут към отопление във всеки един от цеховете със самостоятелно изработени котлета, като се използва отпадъчната дървесина.
След приватизацията административният персонал е съкратен
Само няколко души се занимават с ръководство на производството, експедицията на продукцията и счетоводната отчетност. Фирмата може да послужи за пример как се оцелява в днешните трудни условия. Успехите са общо дело на всичките 130 души персонал, които изработват с голяма любов играчките за малчуганите. Но основният проблем е дървесината - бял бор, смърч и ела, шперплат и дървесни влакна. В предприятието има специално построени сушилни и приготвените в момента количества дървен материал ще стигнат за близките два, три месеца. Целият технологичен процес е затворен кръг, като се започне от сушилните до готовата продукция.
Изработването на играчките е най-трудемко в мебелното производство
В детската дървена играчка има около 40 детайла, които са с различна конфигурация и размери. Ръчният труд е много, особено при сглобяването на отделните части. Затова се разчита особено много на опита и уменията на работниците, повечето от които са с 30-годишен стаж в предприятието. Защото само за един месец се изработват милиони детайли. Производството е разделено на два цеха. В единия се изработват едновременно 10 модела играчки, а другият е специализиран само за един артикул - наречен детски магазин.
В изложбената зала на фирмата са събрани всички модели, изработени в продължение на 20 години.
Човешката фантазия е безгранична и от сръчните ръце на майсторите, на бял свят са се появили влакчета, камиончета, ферми, черни дъски. Изложен е и модел за обзавеждане на детски градини, но поради финансови проблеми вече няма кой да купи дървената къщичка, в която децата да играят.
Дървените изделия не приличат на Лего-то
Но за сметка на това са невероятно красиви, оцветени в плътни багри от жълто, червено и синьо. И ако човек се замисли, тази на вид по-груба играчка, е много по-безопасна от малките сглобяеми дейтайли на западните конструктори. Но държейки камиончето в ръка, надали някой се замисля колко труд е вложен за неговото производство.
При барабанното боядисване се използват кайсиеви костилки.
Заедно с детайлите в боята се поставят и костилките, за да може при въртенето на барабаните, те да не се слепват една в друга. Особено при по-малките. При по-големите се използва щприц-пръскането. Проблем за фирмата се оказало намирането на костилки и те били доставени чак от Дупница. След което всяка част се сглобява ръчно. 3000 основи на камиончета чакаха да бъдат сглобени и натоварени на камионите за Германия.
На опаковката обаче никъде не пише къде са произведени.
Германската фирма "Симба" е сключила договор с чешката фирма за опаковки "Айхорн". И така българската продукция заминава за западните пазари, където никой не знае къде е произведена. Цената на всеки артикул е фиксирана от германския купувач, което в даден момент не покрива разходите на велинградската фирма и те произвеждат на загуба. Едно дървено камионче, за да бъде сглобено, са необходими 13 детайла, а фиксираната цена е 4 марки. В Германия цената е тройна и четворна. А най-куриозното е, че български търговци купуват тези играчки в чужбина и наново ги пускат на българския пазар, но с надценка върху западната цена. А от това страдат както крайните потребители. Както и тези, които по цял ден режат, шлифоват и лакират дървения материал, гълтат прахоляка и вредните изпарения, големия шум от машините. Но това е истината за българската икономика - за нас трудът и вредностите (и пак добре, ако ги има), за западните ни "приятели" и партньори - парите!
Харесва ли ви при нас?
С този въпрос се обръща всеки един от работниците към посетителите, дошли да видят производството на играчки. Въпреки ниските заплати, които получават, са доволни - едно че имат работа, и второ, че създават с ръцете си нещо красиво и то за най-малките. Тези хора вършат това вече 30 години и ще продължават да го правят, ако Господ им даде здраве, както те сами се шегуват.

