Мъртъв пазарджиклия от месец "живее" в компютъра
Мъртъв пазарджичанин от месец "си живее" в компютъра
Но по закон може да го прави и половин година
В Пазарджик преди 77 години се родил Кино Стефанов Керкенеков, но съдбата го е пратила да живее в Австралия. Там и починал.
Керкенеков няма приятели, близки. Общува само с неколцина съседи и точно те са съобщили за смъртта му на роднините в България - преди месец по телефона. За последен път идва в България преди 5 години и здравословното му състояние тогава е, меко казано, недобро. В напреднала форма на диабет и артеросклероза Керкенеков почти не вижда и ходи с чужда помощ.
Искаме да направят промяна в регистрите след смъртта му, но от общината в Пазарджик не ни съдействат, каза племеникът Петър Велков от Пловдив. Ходихме неколкократно, аз работя в Пловдив и ми е трудно да се разкарвам напразно.
По думите на г-н Вeлков негови "десети братовчеди" са се сдобили с пълномощни за част от многото имоти, които вуйчото има в България и има опасност да се използва с користни цели обстоятелството, че още не е признат за мъртъв.
Случаят с г-н Керкенеков не е единствен, но той много бърза. А процедурата изисква повече време, казаха Маргарита Михайлова - началничка на служба ГРАОН към общината, и експертката Ани Йорданова. Нужно е време да пристигне смъртният акт от Австралия дотук. Даже в България в две различни населени места понякога се чака повечко - искаме преписи, а ако няма акт за смърт, караме хората да заведат дело. Затова в закона са предвидени срокове. Не можем без наличие на официален документ да правим промяна в регистъра - освен че не сме сигурни, дали лицето, обявено за мъртво, няма да дойде утре при нас (макар че като се има предвид възрастта, най-вероятно г-н Керкенеков е починал), нямаме и абсолютно никакво право да пипаме регистъра в тази ситуация. Поискахме да запознаем г-н Велков със законовата база, но той не ни изслуша. Посъветвахме го да се обърне към Външно министерство, защото това е пътят, поясниха специалистките от ГРАОН. Според Закона за гражданска регистрация (бр. 67 на Д.В.) близките на починалия трябва да представят в общината заверен препис или извлечение от съставения от съответен орган в чужбина акт за смърт, легализирано със заверен превод на български. Съгласно раздел 7, гражданите могат да поискат съставяне на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически представител (консул), който пък е длъжен да ги снабди със заверен препис или извлечение не по-късно от 6 месеца след съставянето му. Ако консулът (в Австралия примерно) не е получил в 6-месечен срок копие от акта, веднага трябва да се снабди служебно с него, а ако въпросният акт не е съставен, той изисква съставянето по официален път. В срок от 3 месеца представителят на страната ни изпраща заверен препис в нашето МВнР. Фактически пътят гражданин - консул или посланик - Външно министерство - гражданин - община не се минава "на един дъх". Сроковете са дълги, защото нашите представители ползват дипломатическа поща, а честотата на периодичното й изпращане, навсякъде е различна, отговориха г-жа Михайлова и г-жа Йорданова на въпрос на "Знаме".
Законът си е закон. Въпросът е не може ли да се съкратят сроковете до минимум? Нали сме в ерата на Интернет-комуникациите, а традиционните пощенски услуги вече са приоритет на романтично настроените натури. Нима хакерите са по-опасни от евентуална самолетна катастрофа с дипломатическата поща?
Професията ми е изпълнена с радост и страдание
Йосиф СЪРЧАДЖИЕВ пред "Знаме"
Тези дни в Пазарджик гостува известният актьор Йосиф Сърчаджиев. Като член на трупата на Бургаския драматичен театър, той участва в спектакъла "Смъртта на търговския пътник" от Артър Милър. Минути преди представлението гостът даде интервю за "Знаме".
- Защо водещ актьор от трупата на Театъра на армията, какъвто сте Вие, напусна София и отиде в Бургас?
- Не знам, не мога да Ви кажа съвсем категорично защо... Комплекс от причини - неувереност в това, което съм постигнал, дали това е необходимото ниво, дали не ми трябва някакъв друг вид енергия, преумора, омръзване от партньорство с едни и същи хора. Изобщо за мене промяната в живота на един човек е нещо много необходимо, за да може той да осъзнае какво е свършил до този момент и какво трябва нататък да свърши. Това е вид преоценка. Нужни ми бяха нови критерии и ги получих там. Акумулирах енергия. Тази промяна ми беше от полза. Оставих един утъпкан път, за да тръгна по една пътека и да намеря друг път.
- Миналия сезон играхте заедно със своята дъщеря. Това за Вас изпитание ли беше, или предизвикателство?
- Това беше приключение. Във всеки случай - нещо вълнуващо и много отговорно. Не го приемам като шегаджийска работа, то си беше сериозно партньорство. Плюс това тя не е професионална актриса. Исках да си обясня тази късно събудена страст у нея и дали от това дръвче ще излезе свирка. Обнадеждих се. Мисля, че може с нея да работим нататък и да й отворя вратите на тайната стаичка на актьорлъка. Това е бавен и дълъг процес. Засега просто открехнах вратичката и й подадох отрова. Дали тази отрова ще влезе напълно в кръвта й или ще е само временно замайване, не знам. Не искам много да й се меся.
- Вие сам казвате, че актьорлъкът е отрова, а съзнателно я поемате.
- Така е. Вече съм погълнал достатъчна доза от нея, за да се върна назад. За което съжалявам.
- Съжалявате?
- Разбира се. Бих водил друг вид живот. Този е много мъчителен.
- Може би защото всяка роля е тръгване по нов път?
- Това е влизане в друг живот, намеса в психофизика, която не е моя. От себе си изразходвам извънредно много. Разбира се, не с всяка роля е така. Но когато човек си гледа работата както трябва, неминуемо много нещо изчезва от него. Изпитвам голяма радост от професията, но същевременно то си е и страдание.
- Станахте ли по-мъдър от ролите, които направихте?
- Не, не вярвам. Не ролите, а времето си оказва своето. И дали това е мъдрост или оглупяване, един Бог знае. Това човек най-малко може да го каже за себе си.
- Защо казват, че актьорите са като децата?
- Защото в изграждането на една роля игровият процес е основата. Преправянето, преструвката всеки човек ги притежава, но когато това е професия, това значи вдетиняване.
- Искате ли отново да се върнете в София?
- Да, в определен момент го искам.
- Мечтаете ли за определена роля?
- Не, за нищо не мечтая. Мечти нямам. Имам желания. Когато те са силни, ги изпълнявам, когато са колебливи, ги оставям да се утаят. След време ще изкристализира истината.
- Когато получите нова роля, как тръгвате към нея?
- Със страх, ако ролята е сериозна. Винаги съм пристъпвал така. Непроменими са нещата за мен.
- Кога идва увереността?
- След 10-то представление, ако е станало. Ако не е станало, никаква увереност няма.
- Популярността пречи ли Ви?
- Пречи. Пречи в личния живот. Гъделичкащо чувство, но и досадно.
- Какъв репертоар предпочитате - български или от световни автори?
- Пиесата трябва да ме вълнува, проблемите й да са ми близки. Може да са съвсем нови за мен, но по някакъв начин да ги почувствам. Не съм играл в много качествени български пиеси. Не е имало добра драматургия.
- Как смятате, защо днес не се раждат добри драматургични творби?
- Защото времето е много бурно. Всичко ври и кипи. Този процес трябва да затихне, кашата да поизстине и тогава излизат на повърхността вкусните миризми, които творецът може да коментира.
- Когато останете сам със себе си, за какво си говорите?
- За най-различни неща, зависи от ситуацията. Когато човек остане сам със себе си, прави си преоценка, ако има смелост да го направи. Понякога не посмява да прави такова нещо.
- Изпитвате ли страх от утрешния ден?
- Изпитвам, но не от утрешния ден, а от натрупаните минали дни. Има разлика.
- От това състояние какво може да Ви изведе?
- Едно птиче, което е кацнало на прозореца, може да ме изведе от това състояние.
- Самотен ли сте?
- Не, защото винаги съм с много хора. Самотата е нещо, за което не бих , че съществува в мене.
