За пореден път осъдиха Панайот Ляков
Състав на Районния съд в Пазарджик определи народният представител инж. Панайот Ляков да плати обезщетение в размер на 1500 лева на бившия кмет на община Брацигово Илия Калинов плюс лихвите от 14 април миналата година. Според съдебното решение, с думите си на пресконференция народният избраник е нанесъл "непозволени увреждания" на Илия Калинов, като го нарекъл "малък диктатор". Бившият кмет се почуставал обиден и поиска обезщетение от две хиляди лева.
Защитникът на депутата - синът му Борис Ляков, заяви пред магистратите, че довереникът му използвал правото си на свободен гражданин и изразил критично отношение към брациговския кмет. Но съдът реши друго.
Съдебната разправия между Ляков и Калинов не е първа. Преди около три месеца Темида осъди депутата да плати три хиляди лева на брациговеца, заради обидни думи, произнесени от парламентарната трибуна.
Председателят на Областния партиен съвет на СДС в Пазарджик май е единственият депутат, който почти всяка година се явява в съда като ответник.
Първи го осъди д-р Стоян Лупов, когото Ляков нарече "срам за лекарското съсловие" и "професионален инвалид". За тези думи магистратите решиха синият лидер да плати на ищеца два милиона стари лева.
Съдебните перипетии на депутата обаче не спират дотук. Той ще трябва да отговаря за разпространени обиди и клевети по адрес на консорциум "Д-р Спасов". Панайот Ляков нарече на пресконференция търговската фирма "черна каса", тъй като фармацевтичното дружество продавало лекарства под себестойност. Шефовете на консорциума се засегнаха и поискаха от съда синият избраник да им плати 26 хиляди лева обезщетение.
Същевременно депутатът съди консорциума за публикации в пресата, които уронвали доброто му име.
Който вярва, идва при мен и намира лек
Твърди 80-годишната баячка леля Инка от село Капитан Димитриево
Дворът на леля Инка от село Капитан Димитриево е преметен от ранни зори. 80-годишната жена ни посрещна на входната врата и любезно ни кани да влезем. Бяхме чули, че е сладкодумна, че е първа самодейка в читалищния фолклорен състав и носителка на златен медал от събора в Копривщица. И още, че е изкусна баячка. И ето ни сега удобно настанени край нея в огрения от топлото слънце двор. Мисълта й е пъргава и прескача от случка на случка.
- Вдовица съм. Ей в тая къща живеем заедно със сина ми. Но той се отказа от мен, оти съм стара. Мъчно ми е, ама какво да правя. Ето тука долу живея в две стаи. Имам две щерки, те идват чат-пат. Трудно ми минава денят. Иначе довада някой човек, та му бая. Пенсията ми е много малка... Баянето го изучих преди 60 години от моята баба, майка на майка ми. Имах голямо желание, но и Бог ми помогна. "Бабо, научи ме" - молех я аз. "Да та науча, оти да не та науча". Но тоя занаят, от мен да знаеш се учи още докато на момичето не е дошъл мензисът. След това не се лови нищо. От 8-годишна баба започна да ма учи. Бях си мераклия и се научих.
Но започнах да бая след като са пенсионирах
Нали одихме по къра и немаше време. Сега довадат от много места хора. Бая за страх, за уроки, за урома. Какво е урома ли? Ами ако те завие ветрушка или нагазиш сапунишка. Лошо е, ако нагазиш сапунишка, особено на обед. Заобикаляй я. Видиш ли ветрушка, бягай и казвай "Аз съм такована" нали са сещаш, какво искам да ти кажа? Мойта баба е разказвала, че във ветрушката е имало нявгаш сватба, невяста е имало... И като минеш край нея, тя се ядосва невястата. Видиш ли ветрушка, спираш се и си закриваш лицето с ръце. Така няма да урадисаш. Па ако урадисаш, ша додеш при мене. Колко такива са довадале. Кой верува - довада и намира помощ.
Всякакви идват при мене - и възрастни, и млади, и катастрофирали. Ама ожулени, потрошени. Щом си идат и ми се обадят: "Бабо, много сме доволни". Още по време на баянето, чувстват, че им олеква.
Ама чакай да ти разправя друго. Ти знаеш ли, че на Копривщица три пъти съм излизала и все златни медали съм взимала. Последният път разказах за обичая "Мартуване". Като отидооме там, яз са облякох в селски дрехи. Ама толкова бях убава, че като ме видяха, казаа: "Лельо, ти ша земеш златен медал". И така са изказах, че много ми харесаха думите, с които посрещнах децата от обичая: "Добре дошли, деца. Да растете като цветя в градинка, да са радват ваште майки, бащи, па и ние, бабите". И там зеха да пляскат, че много убави думи съм си измислила.
Да са върна към баянето. Бая на едно момче за уроки. Слагам си събраните в юмруци ръце върху коленете му и на гърдите му. А той почна да примира и ми вика: "Бабо Инке, от снагата ми лошотията са маща и излиза през главата".
Има хора с лоши очи и те та урочасват. Ако срещнеш такъв човек, няма спасение. Става ти темно и почваш да повръщаш. Една жена идва в 12.00 часа през нощта и ми вика: "Чано, пребай на Станислава. Цяла нощ плаче". Пребаях й и като заспа, няма събуждане. То му олекнало и толкова доволни, че ми дадоха чорапи, плат за рокля, есенция. Ама аз за кога да са мажа. Казах им да й сложат син конец и синьо манисто против уроки.
Виж, от магии не разбирам. Нито правя, нито разтурам.
Знаеш ли кое дете урочасва?
Кога е бозало и майка му го отбила, ама после пак му дава да суче.
Тук имаше един дядо Стоил. Като те погледне и ако не си погледнеш в носа, та ша са пукнеш.
Научих едната щерка да бае. Тя живее в Дебращица. Една жена от пловдивските села все повръщала и от нийде нямала ляк. Една нощ сънува, че някой й казва да отиде в Дебращица и да потърси Петя Баладжовата, щерка ми. Тя само ще й помогне. Преспала, станала и отишла право при Петя. Пребаяла й. След няколко дни се върнала да й благодари, че й олекнало. Никой до днеска не е казал, че не е видял помощ от мене. Даже онзи ден дойдоха две жени със седем момчета. Искаха по два пъти да им бая.
Думите, които ги произнасям кога бая, не са казват високо, оти ша си загуба силата.
Бая си на акъла, стискам в ръцете си по малко брашно и три пъти ги слагам на коленете и гърдите на човека. След това хвърлям брашното през глава върху стена и там се отпечатва всичко - дали човек е урочасан или е катастрофирал. Много ме уважават хората.
Аз много убаво разправям, ама ми е мъка дето не ма показват по телевизията. Все ми викат: "Инко, много убаво стана, много убаво каза... ама имам мерак за телевизията".
Някои от момчетата идват гладни на тренировка
Треньорът на щангистите Живко ЧАКЪРОВ: Някои от момчетата ми идват гладни на тренировки
Живко Чакъров е единствен треньор на щат в клуба по вдигане на тежести "Юнак", но има няколко момчета от мъжкия състав, които поемат функциите му при нужда. Роден е през 1951 г. в Пазарджик, завършил ВИФ, майстор на спорта и заслужил треньор. През ръцете му са минали световни и олимпийски звезди като Митко Гръблев, Борислав Гидиков, Николай Пешалов, Гошо Гърдев. Намираме го в залата, няколко дни след републиканското първенство в София.
- Г-н Чакъров, как ще коментирате представянето на отбора?
- Доволен съм, повече от това не можехме да постигнем, като се имат предвид обстоятелствата в момента. Две трети и две четвърти места постигнахме, а 6 момчета са в шестицата. А в отделните категории съперниците бяха от 13 до 20 на брой.
- А каква е ситуацията в клуба в момента?
- Около 20 души тренират, но материалната база вече е похабена - нямаме уреди, екипировка. Една част от пособията се изпочупиха, други ги изкрадоха. Преди 2 години отмъкнаха поне 8 щанги. Сега не можем да съберем и два комплекта (220 кг), а имахме 14. Разполагаме и с 4 лоста, но те са само спомагателни, не стават за изучаване на техника и класически движения. Нямаме обувки, колани, за анцузи да не говорим. От федерацията обещаха по около 1000 марки на клуб и обувките са най-належащи за нас. От Добрич искат по около 60 лв., тук съм намерил по поръчка за 40. Не обичам думата спонсор, не мога да се моля, но по времето на бившия кмет Георги Терзов ни бяха преотстъпени дърводелската работилница и барчето до комплекса, заедно с борците. Сега се издържаме само от участието в състезания. Отгоре се чуват приказки, че системата за субсидиране ще се променя коренно. Няма да е от КМФВС, както бе досега, а от БФВТ и на базата на представянето.
- Като специалист как преценявате нивото на днешните младежи, които утре ще сменят националите?
- Коренна отпреди е разликата в подготовката. Ето, ние нямаме спортно училище, но и в големите градове, без такъв проблем, има свиване в субсидиите, държавата е бедна. Аз помня при нас хранеха по 5 пъти на ден, после по 4, после по 3. Но пак си е друго да ти е топло през зимата и да ходиш на лагер на Белмекен. А при мен всичко е кажи-речи въпрос на доброволни начала. Нямам и голям избор на идващите да тренират. Някои от тях нямат пари - родителите им са безработни, те са ученици и понякога ядат един хамбургер на 2 дена. Когато преди състезание заделим някой лев за храна, веднага се усеща на тренировка. А момчетата са талантливи. Навремето много от златните състезатели попаднаха случайно в щангите. Митко Гръблев искаше да тренира спортна гимнастика, но не го одобриха, Борислав Гидиков не го взеха за футболист и стана олимпийски шампион, Николай Пешалов го искаха борците, но го взехме ние, Георги Гърдев дойде като футболист... Така че сметката е проста. Пари, условия и ясна методика.
Голо желание не стига.
Ученици станаха директори и преподаватели
В деня на 45-годишнината на Техникума по икономика в Пазарджик
Ученици станаха директори и преподаватели
"Ден на самоуправлението" - под този наслов премина вчера празникът, посветен на 45-годишнината от създаването на пазарджишкия Техникум по икономика.
Денят започна с издигането на националното знаме под звуците на Химна на Република България. Директорката Таня Благова приветства ученици, преподаватели и гости и пожела ползотворен учебен ден.
Той бе различен от останалите. Присъстващите наградиха с овации авторите и изпълнителите на сценката "Послание от небесния закон". След връчването на символичния ключ на училището, новото му "ръководство" и "преподавателите" заеха своите кабинети и работни места.
Как се чувства на директорския стол петокурсникът Георги ЧАНЕВ: Щастлив и горд съм, че съучениците по демократичен начин ме посочиха да ги ръководя днес (б.а.вчера). Благодаря им за доверието. Изборът не ме прави човек с по-голямо самочувствие, аз съм един от тях. Ще се опитам да съм директор в истинския смисъл на думата - координиране на програмата за учебния ден е основната ми задача. Първо със заместник-директорите ще обсъдим предложенията им за учебния процес и ще преценя дали да ги подпиша. Ще направя проверка по кабинетите колко интересни и полезни са уроците, подготвени ли са моите съученици. Радвам се, че ръководството на техникума и лично директорката г-жа Благова подкрепиха идеята за Деня на самоуправлението. Началото е добро, усещам желанието на учениците за нещо ново и по-различно. Амбиции за директорско и началническо място в живота нямам. Времето ще покаже какъв ще стана и какво ще работя. Смятам да кандидатствам във ВУЗ с математика, не съм избрал още специалността. Желанието ми е да се реализирам професионално в област, която ми е по сърце, доверява "новият" директор.
"Заместник-директорката по учебната дейност" Веселина ПАВЛОВА, IV "Г" курс: Поемам голяма отговорност за това на какво ниво ще премине учебният процес. Първо ще се запозная с разпределението на часовете и ще проконтролирам как съучениците ми са подготвили уроците си.
"Заместник-директорът по административните въпроси" Станислав КАРАДЖОВ, III "Г" курс: Чувствам се малко странно, но се надявам добре да се справя с ангажиментите си. Ако успеем да докажем моженето си да управляваме и преподаваме, догодина вместо един ден, самоуправлението ще бъде цяла седмица.
Екипът на "Знаме" надникна в часа по информатика в III "Б" курс. Седнали пред компютрите си, учениците внимателно слушаха урока на своя съученик Юрий Грозданов на тема "Сортиране и филтриране на данни чрез използване в мрежа Интернет". Нагледно върху черната дъска показвам най-лесния път за получаване на информация в областта на търговията, обяснява преподавателят за един ден.
Истинският, Йордан Чалъков, приема съвсем насериозно урока на своя ученик. Той смята, че е полезно учениците поне веднъж да влязат в ролята на учителя, та по-добре да го разбират. Доволни от урока са и учениците.
Директорката Таня БЛАГОВА: Така ще преминат и двете смени. Идеята за деня на самоуправлението дойде от ученическия съвет. Чрез анкета възпитаниците ни избраха ръководство, курсови ръководители и преподаватели. Нетрадиционното отбелязване на празника донесе много емоции и трескава подготовка. Хубаво е, че учениците изнасят уроците така, както биха искали да ги слушат. Те ще бъдат учители, счетоводители, специалисти по информатика, език и други. Полезно е да видим как мислят и разсъждават младите хора, какво ги интересува и тревожи. В учебните часове са предвидени дебати, състезания, натурализирани игри, форми за интеграция между отделните предмети и други. Интересна ще бъде борсовата сесия в четвъртите "А" и "Г" курсове, дискусията "Проблеми на прехода към пазарна икономика" (IV "А" и V "А" курс). В урока "Новости в застраховането" ( IV и V "Б") ще участва специалист от застрахователното дружество "Алианс-България". Заради сериозната учебна програма време за веселба май няма да остане, съжалява г-жа Благова. Иначе денят на самоуправлението ще остане незабравим за учениците със свободомислието и нестандартността си. Встрани от шаблона да докажеш какво и колко можеш - това е смисълът на празника. За провеждането му 100 лева дари софийското издателство "Люрен", чийто президент Владимир Марков ще бъде гост на техникума. Очакваме и Георги Геков от МОН. Също 100 лева предостави фирма "Булмилк" от Калугерово с президент Иван Лазаров. Благодарим им.
Хубаво е, че го има Техникумът по икономика в Пазарджик, дал на обществото изтъкнати специалисти и граждани. Наши възпитаници са проф.Христина Вучева, народната певица Надка Караджова, директори на банки, както и двете "Вицемис България" Кръстина Тоткова и Надежда Бижева. Дай Боже момичетата и момчетата, завършили престижното училище, да се реализират в Пазарджишка област и България, защото имаме нужда от тях, надява се г-жа Благова.
В зоната на здрача
Шосето е истинският дом на Данчо Иглето
Хъкълбери от Бъта метнал даже Арлин Антонов
Всеки автомобилист може да срещне Данчо Иглето. Просто, защото той живее на шосето и от шосето. Стотици водачи вече познават 12-годишното момче, което съчетава невинността на Бъстър Кийтън и сладкодумието на Шехеразада. В комбинация с гаврошовското му облекло, хлапето неминуемо предизвиква съжаление и състрадание. А прякорът му е истинска кръщелна находка, защото Данчо не знае прегради, а фантазията му с едно боцкане може да пусне капка милост дори от паметника на Альоша.
Животът по шосетата всъщност е и най-добрата му алтернатива.
Иглето е роден в Бъта, но семейството не може да му даде това, за което мечтае. За него родният дом не означава нищо повече от случайно място, на което съдбата го е събрала със случайни хора - родителите му и неговите братя и сестри. Данчо предпочита друго - пътешествия, авантюри, свобода... Той е неуловим и неконтролируем. Бяга отвсякъде - от родния си дом, от домовете за деца и юноши, от училище... Но никога не бяга от свободата. Такава, каквато той я усеща.
А свободата за него е удоволствието да пътува, да замръква и осъмва, където свари. Не подбира покрив и възглавка. Утрото му обикновено започва с вдигнат палец край пътното платно. Когато водачът спре, той започва да обяснява как никой не го иска, как обича географията, как сам се е научил да чете и иска да обиколи всички места, за които е прочел в читанките. Тази затрогваща изповед обикновено е увенчана поне с петолевка аванта, а доста често и с препълнена чанта, щедра почерпка, подслон... Невръстният хипар рядко остава ненахранен и недоспал. Като виц звучи срещата му с депутата Арлин Антонов на бензиностанцията край Гелеменово. Иглето разказало поредната си небивалица и изявило желание да отиде в Дома за сираци в Брацигово. Народният избраник размърдал цялата панагюрска администрация и случаят "Иглето" се обсъждал на най-високо общинско ниво. Антонов дал пари на бензинджията, който го нахранил, напоил, подслонил. А на другия ден напълнил джобовете му с пари, натъпкал му и две чанти с провизии, след което го проводил до Панагюрище със супермодерно "Ауди". Хлапето било закарано в Брацигово, но в местния дом се задържало, колкото да каже "Добър ден". Минава със скоростта на торнадото "Ел Ниньо" и през панагюрския пансион, и през този в Розово. Поговорката за шилото и торбата сякаш е измислена за Иглето.
Жертва на нескончаемото му фантазьорство станала и известна бивша учителка по икономика, която приютила Данчо и сестричката му Ганка, която той извел от Бъта, за да види бял свят. Малкият фантазьор обаче явно се позаплел в измислиците си и опитната педагожка го хванала в крачка. Но Иглето е отчел още един ефектен завършек на коронния си номер.
И отново на шосето... Шофьорите са като ято. Нямат свършване нито колите, нито милостивите им водачи. Бездънна е торбата с лъжите на малкото бътовче. Ако утре някое миловидно хлапе ви спре на пътя и отвори дума за география, знайте, че това не е Хъкълбери Фин. Пред вас е Данчо Иглето.
