Асфалтът "глътна" водата на величковци
Асфалт "глътна" водата на величковци
А в селото продължават да се чудят къде са парите за водоснабдяване
- Ало, кмете, пак нямаме вода. Обадете се, където трябва. С какво ще мием и чистим? Децата чакат ... Това са всекидневните разправии между шефката на детската градина Янка Маринова и кмета на Величково инж. Николай Чалъков. Причината е известна от години. Тук няма нормално водоснабдяване, тъй като няма помпена станция.
Историята
Тя датира от десетина години. На поредица от заседания на Общинския съвет бяха разпределяни пари за местната помпена станция. Средствата бяха гласувани, парите отчитани по различни парафи, а в селото вода продължава да няма.
И през изминалия мандат Общинският съвет гласува средства за изграждане на помпена станция във Величково. Стойността възлизаше на около 27 хиляди нови лева. После общинарите определиха допълнителна сума и парите за водоснабдяването на Величково станаха 29 хиляди и 736 лева. Бившият кмет на селото Иван Куманов благодари на съветниците, но комай напразно.
Проверката
Кметът на Величково инж. Николай Чалъков твърди, че държавните и общинските пари са похарчени на вятъра. Неговата проверка се натъква на интересни факти. На 13 декември 1999 година кметът на общината д-р Иван Колчаков сключил договор за изграждане на помпена станция във Величково с ЕТ "Делчев -ГД". От отчета на Общинския съвет за миналата година се вижда, че парите са похарчени. По този повод съветникът Кирил Бугов (Български демократичен блок) зададе въпрос в постоянната комисия "Законност и обществен ред" за харчовете, но не получи отговор. На последното заседание на местния парламент проблемът пак не бе поставен и отговор за харчовете не бе получен.
По дирите на изчезналите пари
Кметът инж. Николай Чалъков тръгва да търси изчезналите средства. Общински служители му показали фактури. От тях става ясно, че бившият общински кмет Слави Генов е сключил договор за изграждане на помпената станция с ЕТ "Делчев -ГД". С анекс договорът е продължен от сегашния кмет д-р Иван Колчаков. От фактурите става ясно, че парите били похарчени за така наречените строително-монтажни работи. В други оправдателни документи е записано, че едноличният търговец бил купил водна помпа и хлорапарат.
Заедно с кмета Чалъков на така наречената помпена станция бе екип на "Знаме". Установи се, че тук има две циментирани дупки и закопан 200-метров кабел. Служители на ЕТ "Делчев -ГД" обясниха, че имало закупена помпа. Но тя трябвало да бъде сменена, тъй като не върши работа. Според сондажните изследвания помпата трябвало да бъде забита на около 46 метра под земята, а това засега не е сторено.
На 23 декември едноличният търговец представя фактури в общинската администрация. В оправдателния документ пише, че левчетата са изразходвани за строително-монтажни работи, казва кметът Чалъков. И основателно поставя въпроса как така за две циментирани дупки са похарчени около 30 хиляди нови лева. А помпена станция няма. А и в бюджета за тази година са записани още 10 хиляди лева, и то пак за изграждане на помпена станция във Величково.
Отговорен общинар обяснил на кмета на Величково, че средствата са отклонени за изграждането на ул."Цар Иван Шишман" в Пазарджик. (А познай, читателю, от пръв път кой изгради улицата, кой трябваше да построи помпената станция и кой чисти без конкурс кв."Изток"?
Според юристи общинският кмет (и бившият, и настоящият) няма право да отклонява целеви средства, гласувани от Общинския съвет. А това май е станало. Дали има нарушение, ще трябва да кажат Сметната палата и прокуратурата. Защото едва ли е редно пари за водоснабдяване да се отклоняват за реконструкция на улици. И основателен е въпросът: пият ли величковци асфалт?
Национална награда за превод "Стоян Бакърджиев"
Национална награда за превод "Ст. Бакърджиев"
От тази година община Пазарджик, дружеството на местните писатели, универсална научна библиотека "Никола Фурнаджиев" и Държавният архив учредяват Национална награда за художествен превод "Стоян Бакърджиев". Тя е символ на делото и таланта на един от най-големите преводачи на поезия в България, нашият съгражданин Стоян Бакърджиев. Със своето творчество той направи достояние на български език шедьоври на световната поезия и драматургия на автори като Пушкин, Лермонтов, Мюсе, Лопе де Вега, Молиер, Руставели, Словацки, Мицкевич, Гьоте, Шилер, Дарийо, Хименес и др. Наградата ще се присъжда на всеки три години на български преводач за принос в българското преводаческо изкуство. Петчленно жури от Пазарджишкото дружество на писателите и общинска администрация ще оценява и анализира преводите между две издания на наградата. По изключение тя може да се присъжда за особени заслуги и на чужди преводачи - българисти, дългогодишни радетели за българската култура и изящна словесност. Паричната стойност на наградата е 1000 лева.
За пръв път националната награда за художествен превод ще се връчи на 7 април т.г. в Художествената галерия "Ст. Доспевски". Церемонията по връчването ще включва обявяване на резултатите от средношколския конкурс за превод на стихотворение и есе от руски, английски, немски и френски; представяне на специалното издание на "Тартюф" в превод на Ст. Бакърджиев, отпечатано по случай първото присъждане на наградата; обявяване на първия носител на наградата "Ст. Бакърджиев", рецитал по творби на наградения преводач.
Когато потребителят стане по-богат
Старият добър вкус на колбасите ще се върне
Единодушни са управителят на фирма "Борекс" Нейчо Вълков и д-р Любомир Кулински от ДВСК
До края на годината месо- и млекопреработвателните предприятия у нас трябва да се приведат съобразно изискванията на ЕС. Този въпрос все повече ще мъчи производителите в бранша. От 1 април до 1 септември евроветеринари ще оглеждат кланиците и колбасарските цехове. Целта е да се вместим в обнародваните през 1998 г. наредби номер 22 и 28 (за ветеринарно-санитарните изисквания за работа на кланиците), чието изпълнение има гратисен 2-годишен период. Те определят движението на суровините и готовата продукция и разположението на отделните помещения в месарските предприятия. Екип на "Знаме" бе в Мало Конаре, където е цехът на фирма "Борекс" и се срещна с управителя на фирмата Нейчо Вълков.
- Г-н Вълков, споделяте ли мнението на някои Ваши колеги, че по-добре е да се строи наново, вместо да се преобразува съобразно европейските изисквания?
- Новото е по-добро от старото, но повече пари ще трябват за строеж на голо място и за проект. Председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев изчисли, че средно 3 млн. марки ще отидат за вдигане на предприятие от среден калибър, съобразно изискванията.
- Какво е положението при Вас? Какво трябва да преустроите?
- Бяхме под наем тук и преди година закупихме сградата. Тя отговаря в известна степен на изискванията, защото е била и месарски цех още преди да влезем в нея. Масивна е и има възможност за преустройване. Затова от март 1999 г., започнахме да работим по наредбата. Продължаваме с вътрешната реконструкция и модернизация на помещенията - под, стени, таван, дезинфекционни площадки... - Машините?
- Не можем да си позволим най-скъпото, но машините ни отговарят на стандартите за качество в хранително-вкусовата промишленост. Нямаме проблем и с месото, макар че в нашия регион почти няма свине - работим със свинекомплексите в Шумен, Слънчево - Варненско, Стара Загора, Троян, Сливен. Работим и същевременно ремонтираме цеха, а стремежът ни е да се вместим в сроковете. Предполагам, че ако до 1 октомври сме свършили 60-70 процента от необходимото, ще ни се даде шанс да продължим. Има такива податки от специалисти.
- Има и някои неясноти в наредбите - например автоматичните тоалетни за работниците... - Наистина има неясни постановки, затова работим съвместно с ДВСК, а наредбата ни е като настолна книга. Д-р Кулински непрекъснато е при нас, прави предписания и заедно тълкуваме алинеите.
Д-р Любомир Кулински от ДВСК-Пазарджик:
- Сградата е стара и имаше проблем със собствеността, затова преустройството тук започна малко по-късно, но пък "върви" интензивно. Аз лично съм направил поне 15 конкретни предписания, които са изпълнени. Трудността идва от съвместяването на производството и ремонта, целта е да се прави в почивните дни, но не винаги се получава. Затова всеки ден се взимат проби от продукцията и засега всичко е в нормата на БДС.
- Появиха се мнения на специалисти в месопреработвателния бранш, че БДС е остарял в сравнение със западните стандарти.
Н. Вълков: Не смятам, че е така. По отношение на колбасите, пресните и варено-пушените меса, стандартът ни е чудесен. Тези рецепти са изпитвани дълги години. Сега ДВСК ни дава възможност да разработваме собствени продукти, след като ги защитим, но мисля че няма фирма, която да не стъпва на технологиите на старите майстори. Друг е въпросът, че ако се спазва наистина БДС, салам "Камчия" няма да струва 2 лв. в "Търговия на едро". Затова умишлено нашата фирма не влиза там. Елементарната сметка показва, че бутът и полутлъстото месо, заедно с труда, не могат да го направят по-евтин от 3.20 лв. за кг.
Д-р Кулински: БДС е много ценен и в друго отношение. Нашият е един от стандартите в Европа, които пази най-много клиента. Допускат се много малко вредни вещества. Немският стандарт например допуска много по-високо водно съдържание, оцветители, масленост и сухо вещество. Естествено вкусовете по света са различни, но нашите колбаси много се тачат в Европа. Не само като микробиология и биохимия, но и като рецептура БДС е един от най-добрите.
- Не само на мен като потребител ми прави впечатление, че го няма добрият стар вкус на колбасите. Възможно ли е да се спазва БДС, но да се заобикалят някои съставки за сметка на други?
Д-р Кулински: Възможно е. Има чужди адетиви, които са създадени точно затова. Те не променят сухото вещество, но използват и добавка, която надига водното съдържание. Някои влагат повече такива добавки за сметка на месото. Микробиологичните показатели са си същите, няма опасност за здравето, но продуктът е друг като вкус. Щом е безвреден, ние не можем да го санкционираме. Трябва пазарът да си каже думата.
Н. Вълков: За съжаление потребителят е беден. Той си дава сметка, че това, което консумира не е месо, но не може да отдели пари за повече. Спомнете си продукцията на някогашното ДСО "Родопа" - в България имаше страхотни колбаси. А сега прави впечатление, че на пазара рязко спада предлагането на дълготрайни колбаси, защото те носят рискове и бавно връщат парите. Не всеки иска да държи повече от месец в сушилнята "затворени" 4-5 хил. лв. Иначе, ако хората имат добри доходи, гарантирам ви, че едновремешният вкус ще се върне в колбасите.
