Искам да бъда различен
Заявява днес на 60-я си рожден ден пазарджишкият художник Марин МАРИНОВ
- Сценограф, живописец, приложник, график. Кое надделява у тебе?
- Мисля, че сценографът, защото това е професията ми, специалността ми. Другото е хоби, сигурно. Налага се сценографът да работи в различни техники. Той трябва да може и да чертае, трябва да разбира и от конструкции. А пък театърът е едно синтетично изкуство. Там е драматургията, режисьорската концепция. Аз съм си казвал, че ще опитвам от всичко, пък каквото излезе. Правел съм плакати, монументална украса, опитвам се да правя живопис, графика. В края на краищата важното е да се опитва, да се търси. В това е смисълът на живота на един художник.
- В тези опити кога си доволен?
- Когато се получи конгломерат, който съдържа емоцията, отправната точка, творческата задача. В повечето случаи съм недоволен. Над мене стои окачен портретът на баща ми, защото много го уважавам като действена личност. Той беше много критичен към мене и към моите работи. Просто човек трябва да внимава. Разбира се, изкуство с прекалено внимание не става. Съгласен съм с Нерон (Димитър Казаков), който навремето казваше, че истинското изкуство се получава, когато художникът започне да си играе с него. Фактически това е най-трудното. Трябва да си се освободил, да си прескочил определена бариера в мисленето, в нагласата. И в края на краищата да не се плашиш от белия лист.
- А плашил ли си се?
- Струва ми се, в началото. След това не се плашех, защото много ги сменях: скъсвах един, слагах друг. И не се притеснявах много.
- Настъпи ли това време, когато започваш да си играеш с изкуството?
- В различните жанрове е по различен начин. Но общо взето вече ми се струва, че имам професионалната и философската основа, за да си позволя да се опитам да играя.
- Значи се чувстваш помъдрял?
- Не знам дали това се нарича помъдряване, но при всички случаи жизненият опит оставя своя отпечатък. И прави човека малко по-солиден.
- Доста години се занимаваш със сценография. Кое според тебе е най-сполучливото ти сценично решение?
- Завърших академията през 1968 година. За тези 32 години имам реализирани над 85 спектакли. В момента се подготвям за сценографска изложба. Сигурно има две-три неща, които много си харесвам. Възпитан съм от моите професори Каракашев и Иванов в това, че ние сме творци на колективното изкуство. И аз не мога да кажа: това е мое, аз съм до тука; или пък този спектакъл е добър, защото сценографията е моя. Винаги съм казвал - сценографията на тази наша пиеса. Първият режисьор, с който работих, бе Чавдар Кръстев, сега вече доцент. Доста работи направих с покойния Евгени Генов. С него се разбирахме много, бяхме добри приятели. Огромна школа за мене беше работата ми с Леон Даниел, с покойния Иван Раев. Това са титани на театъра. Правих 4-5 спектакъла и с Николай Поляков, който също работеше интересно. Ще спомена и режисьора Камен Костов. С него беше последната ми сценография в драматичния театър - "Честна мускетарска" от Валери Петров.
- Твоите живописни платна са населени със старинни къщи и църкви. Това някаква тъга ли е?
- Това е усещането ми за България. Аз съм и ми се иска да бъда твърде много българин. Безкрайно обичам старите български градове. Разхождал съм се из калдъръмените улици на Копривщица, Трявна, Боженци, Велико Търново, манастирите около старопрестолния град. Това е част от мене. Мисля, че още ще обръщам внимание на тази тема.
- Ти направи портрети на твърде интересни личности, свързани с културния живот на града. За съжаление - и двамата покойници - Милен Пенев и проф. Иван Спасов.
- С Милен бяхме тясно свързани. Аз го познавам много добре. Той, както казва известният пазарджишки адвокат Хари Харалампиев, е един неукротим театрал. Работата ми с него винаги е била едно приключение, дори едно пътуване към неизвестното. Той беше непридвидим, но това беше прелестното и интересното.
Приживе все се канех да нарисувам Иван Спасов. Казвах му: "Маестро, нали мога да дойда... ". Той ме канеше на драго сърце. Но така стана, че като беше жив, се разминахме. Трябва да ти кажа, че нарисувах портрета му за 48 часа веднага след неговата смърт. Изпитвах вътрешна необходимост и задължение към себе си. Разбира се, едно е да рисуваш на "живо", а друго - по памет. Но чрез този двоен портрет се опитах да кажа всичко, което мисля за този човек.
- Трябва ли според тебе творците да се обгръщат с внимание, въпреки странностите и чудатостите им?
- Да, те имат нужда от подкрепа и повече разбиране. Особено големите личности като Иван Спасов, Димитър Казаков-Нерон. Те може да са изглеждали съвсем иначе в нашите представи. Те бяха големи творци и повече трябваше да се вслушваме в тях, а не да ги гоним. Пазарджик не успя да ги задържи. А имаха нагласата да творят тук.
- Има ли моменти, в които се чувстваш самотен?
- Не. Защото имам своята работа, своето прекрасно семейство, своите колеги. Благодарен съм на семейството ми, което ме оставя свободно да творя. Сега си имам друг критик - моята съпруга. А най-новият критик е синът ми, който също завърши художествената академия и с чието мнение винаги се съобразявам.
- Неусетно ли стигна до 60-те? Задъхваше ли се понякога по пътя?
- Не неусетно, а в галоп достигнах до 60-годишнината си. Както и от 40-годишнината, както и от 50-годишнината, аз лично не се притеснявам от 60-годишнината си. Смятам, че това е просто станцията, на която ще сменя конете.
- Какви коне ще избереш сега?
- Може да не са много бързи, но трябва да са по-мъдри и да ме заведат на места, където не съм бил.
- Какво мислиш, че пропусна за тези 60 години?
- Много бели листове ми останаха в тези години. Но, изглежда, толкова мога. Дай Боже да ги понамаля тези бели листове през следващите години. Не съжалявам за нищо. Мисля, че съм се занимавал с интересни неща. Защото освен с театър, с плакат, с живопис, аз съм се занимавал с пространствено оформление. Харесвам историята и археологията. И работата по музейните експозиции ме е обогатила твърде много. Не всеки може да пие от извора. Така че понякога казвам, че нямам стил. Ами да, защо трябва да имам стил? Ще опитам едно, второ, трето. Просто искам да бъда различен.
- Навлязохме в женския месец. Как гледаш на жената?
- Жената е центърът, огнището, огънят, добрият дух, прекрасната атмосфера в дома. За жената - с внимание и уважение.
- На днешния ти рожден ден кое би ти доставило най-много радост?
- Това, че ще бъда със семейството си, с майка ми. Слава Богу, тя все още е добре и все още се опитва да се грижи много за мене. Синът ми ще пристигне всеки момент. Ще дойдат дъщеря ми, внукът, зетят. С мене и с всички ще бъде моята прекрасна съпруга.
Колективът на БРОКС обяви ефективна стачка заради неплатени задължения
Вчера синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа" в БРОКС ООД изпратиха до кмета на общината д-р Иван Колчаков стачна декларация. В нея се сочи, че на 7 март колективът ще проведе ефективна стачни действия. Причините - нередовно изплащане на заплатите на 300 работници и служители в дружеството и в резултат на неизпълнените борчове на общината към БРОКС ООД, ще бъдат съкратени 200 работници.
Уведомително писмо бе изпратено и до полицията. В него се казва, че на посочената дата ще се проведе протестно шествие. То ще започне от базата на БРОКС ООД (срещу бирената фабрика) и ще продължи по ул."Болнична", ул."Пловдивска" и ще приключи пред сградата на общинската администрация.
В шествието са призовани да се включат семействата на съкратените 200 работници. Призив за подкрепа ще се отправи и към всички, които са недоволни от социалната политика на кмета д-р Иван Колчаков.
От стачния комитет с председател Георги Тодоров уточниха, че техният протест е справедлив и ще се проведе в рамките на закона. Не е изключено към протеста да се присъединят и сметосъбиращи камиони с горящи контейнери. Защото администрацията дължи на сметосъбиращото дружество около 400 хиляди лева. Затова вече втори месец хората работят без да им се изплатят трудовите възнаграждения.
По този повод вчера представители на федерацията по чистотата към КНСБ от София се срещнаха с д-р Иван Колчаков. Той е поел ангажимент да увеличи работните места в почиственето на града с 50 на сто. Казано иначе ангажимента на градоначалника е към 300 работници от чистотата. Как ще стане това, засега не е известно. Но дано обещанието стане факт.
От двете синдикални организации в БРОКС ООД заявиха, че ще си търсят неизплатените заплати. Защото хората не са получавали пари от два месеца, на някои от техните семейства са изключени елекроенергията и водата.
Въпреки обещанията на кмета, протестните действия ще се проведат, заявиха от синдикатите в БРОКС ООД.
