Гражданин съди държавата за 150 000 лева
Заради съдебна грешка
Гражданин съди държавата за 150 хиляди лева
29-годишният Петър Терзов от Септември лежал невинен 15 месеца в затвора, жена му иска развод
На 29 февруари в Районния съд в Пазарджик е насрочено бракоразводно дело. Ответник е Петър Благоев Терзов, ищец - неговата съпруга.
Без вина в затвора
През 1996 година септемвриецът е уличен, че заедно с още две лица е извършил грабеж в особено големи размери. И тъй като "нападателите" били въоръжени, е повдигнато обвинение, в което се предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 години или доживотен затвор.
Срещу уличения е определена мярка за неотклонение "Задържане под стража" и на 4 юни 1996 година той е тикнат в Софийския следствен арест.
Жалбата
"В арестното помещение бяхме подложени на нечовешки и унизителни условия на живот, пише Терзов до съда. "Не ни пускаха до тоалетната, в килиите имаше кофи, които използвахме по нужда. Килията бе пренаселена, храната недостатъчна и с лошо качество. По-късно бях преместен в затвора в Бобов дол. И тук условията бяха същите. Помещението, в което бях държан, бе под нивото на земята. Срещу мен имаше изрична забрана от прокуратурата за свиждане и извеждане "на каре". Бях обявен за опасен престъпник, който може да избяга. По време на принудителния ми престой в затвора отслабнах с 40 килограма. От нервното напрежение ми окапаха зъбите. Бях малтретиран и физически, и психически. Още при първоначалното ми задържане бях бит от маскирани полицаи и изнудван да направя самопризнания. Мярката за неотклонение "Задържане под стража" обжалвах три пъти, но съдът не ме освободи.
Следствието и прокурорското постановление
Следственото дело срещу Петър Терзов е приключено чак на 3 ноември 1997година.
Но прокуратурата го връща за доразследване заради допуснати процесуални нарушения.
На 27 декември 1997 година Районната прокуратура в Пазарджик издава постановление за прекратяване на наказателното производство срещу Петър Терзов от Септември и Александър Георгиев от София. Прокуратурата установява, че срещу двамата е предявено обвинение за престъпления по чл.199 и чл.345 от Наказателния кодекс, извършени на 16 и 20 май 1996 година на територията на град Септември. Първото обвинение - подмяна на държавен контролен номер на лек автомобил, се прекратява по давност. Обвинението за въоръжен грабеж също не се доказва.
На свобода
На 17 септември 1997 година Петър Терзов е пуснат от затвора срещу "Парична гаранция". После мярката за неотклонение е променена в "Подписка". След това и последната мярка е отменена. Оневиненият се връща в Септември с разклатено здраве и психически разстроен. Неговите съграждани не са знаели, че той е невинен и че срещу него е допусната съдебна грешка.
Напротив - разпространява се слухът, че е извършил тежко криминално престъпление, лежал е в ареста и затвора. Жертвата на съдебната машина остава безработен, тъй като работодателите му нямат доверие. С какво сега Терзов изхранва семейството си, е друга тема.
Вследствие на съдебната грешка се влошават и отношенията в семейството. Съпругата на Терзов е студентка по право и сметнала, че неговите перипетии могат да попречат на кариерата й. И разводът ще се реши след два дни.
Исковата молба
Петър Терзов е подал искова молба в Окръжния съд в Пазарджик на основание чл.7-и от Конституцията на Република България и Закона за отговорността на държавата. Ощетеният иска пазарджишките магистрати да признаят за виновни прокуратурата в България, Столичната следствена служба и Софийския градски съд. И за изтърпените унижения и тормоз иска обезщетение от 150 хиляди лева. Какво ще решат пазарджишките магистрати, не може да се каже, тъй като съдебният процес все още не е насрочен.
Експерименти в галерия "Георги Машев"
В петък в галерия "Г. Машев" дружеството на пазарджишките художници подреди поредната си изложба, този път под наслов "Експерименти". 25 автори са представили живопис, графика, скулптура, приложни творби. И щом ще е експерименти, ръководството реши по нетрадиционен начин експериментално да открие новата експозиция от трима посетители - Благо Солов, Димитър Попов и Иван Есенски. От различен ъгъл те погледнаха на изложбата.
Благо СОЛОВ: Прието е политици, кметове и интелектуалци да откриват изложби. А аз съм търговец. Но искам да кажа, че експериментът е страхотен. Да не си мислят корифеите на четката, че ще я карат, както досега. Младото поколение вече им диша във вратовете. Тук има много смели, много интересни и хубави неща. Някои неща не ми харесват, много са мрачни и тъжни. Но като не ми харесват, аз започвам да се замислям и се опитвам да ги разбера. И установявам, че като се опитвам да разбера нещо, макар и да не ми харесва, в крайна сметка разбирам себе си. На добър час!
Димитър ПОПОВ: Когато идвам на изложби, очаквам да видя нещо ново, което да извиси моята душа. Първо ме шокира думата есперименти. Тя е чужда дума в българския език. Имаме си хубава - опити. Смути ме и това, че виждам едно голямо разностилие. Малко неща са стилни. Всеки автор се персонифицира чрез това, което излага. Няма нужда ние да му правим характеристика. От покойния велик бай Илия Бешков съм запомнил една много вярна мисъл: картината не се обяснява. Ние нямаме право да отричаме опита, т.е. експеримента. Аз съм за това - да се работи. Но просветено да се работи, с натрупани знания. Това обаче не го виждам. Професионализмът предполага и много силна академична и обща културна подготовка. Желанието ми е към нея да се стремите и никой не знае докъде ще стигне. На добър час!
Иван ЕСЕНСКИ: Като гледам нещата в тази изложба, подписани с имената на мои приятели, трудно бих казал, че са далеч от мене. Защото винаги сме били заедно. Едно подобно предизвикателство спокойно бихме могли да го наречем традиционно по отношение на миналото време. Силата на всеки експеримент, на всеки опит, според мен се състои в това, че там има необходимост да нокаутира традицията, за да вземе нейното място. И по силата на тази логика - утре да стане традиция. Изкуството обаче има една йезуитска хитрост, на която залагаме и като политиците непрекъснато я пускаме - като въдицата на шарана. Само че на тая въдица никога няма стръв. Тя просто е бляскава и на нея обикновено се ловят зрители, хора, ненаивни. Те се ловят, защото на тая въдица има една много странна магия. Става дума за това, което ние наричаме експеримент и сигурен съм, че ще става дума за него и когато нас няма да ни има. Но той ще остане вече като класика, която ще породи следващия.
Отново в нашия град, както преди 20-ина години, започна да се възражда една традиция - традицията да се експериментира. Дали формата ще подразни някого, това няма никакво значение. Формата винаги е дразнила някого. Някой винаги се е съпротивлявал и ние винаги сме му се ядосвали, винаги сме го наричали глупак, некадърник.
Като казвам "На добър час! " на моите приятели, мисля, че тук изложеното трябва да го видим като бъдеща класика, дай Боже да го видят и другите поколения.
