Дървопреработвателите в Баташката община твърдят, че са ощетени
Дървопреработватели в Баташка община твърдят, че са ощетени
Ако продължават, започваме бойкот и блокираме пътищата, заплашват те
Кръчма накрая на Батак. Вътре хора без костюми, хора работещи. Дървопреработватели са почти всичките. В Батак това е основният поминък - трупите. Иглостните са най-търсени, за буковите "война" не се води, но думата "трупи" (не "трупове"), произнесена тук, вдига кръвното повече от двойно кафе на екс. Хора седят по масите или чакат пред бара и повечето са в този бизнес. Май са с високо кръвно. По разпалените им думи, "трупите" хич ги няма от известно време. Според тях главната причина е в "Баташки снежник" ЕАД, където се преплитали лични интереси. Те обвиняват, че наследникът на горското стопанство в Батак от април 1999 г., дава трупи с предимство на чужди фирми, а е загърбил местните (Батак, Фотиново и Нова махала). Двама били предпочитаните "чужденци" - "Амос"-с. Драгиново, Велинградска община, и "Сокол"-Пещера, понякога и без фактура, само с превозни билети.
Че дават трупи, дават, но по малко, и не ни позволяват рекламация. Трупите не отговарят на асортиментите - плащаме сухата маса на цената на редовните трупи, а в дървесината по поръчка - най-скъпата, слагат редовни, изреждаха собственици на фирми, наставали от съседните маси. Преди изборите най-лошите трупи се пробутваха на фирмите в общината, а след ноември доставките съвсем намаляха и се влошиха, фирмите фалират.
За да бранят интересите си, тружениците в този сектор учредяват сдружение "Карлъка", регистрирано в началото на годината. Поддържа връзки с браншовици от Велинград, Банско, Смолян... В него членуваме над 50 души. Аз например преди работех по 40 кубика на ден. Сега на 2 дена ми дават по 10, казва един от дърводобивниците. Положението е тежко. До септември вземахме месечно по 200-300 кубика материал. Ей го, месецът се преполови, едва 3 коли съм получил, по 10 - 30 кубика.
Мъжете са категорични, че ако това продължава, ще бойкотират изкупуването и ще блокират пътната мрежа за Доспат, Велинград и Пещера.
Според директора на "Баташки снежник" ЕАД Николай Николов положението с трупите е сложно, а обвиненията са несериозни.
Трупите са дефицитна суровина и търсенето обяснимо е голямо, но бъдещите търгове за горските насаждения ще регулират въпроса, казва той. Въпреки това ние продаваме всеки ден минимум по 100 куб.м и оплакването на фирмите е напълно неоснователно, каза директорът. Категорично заявявам, че нямаме предпочитания към никого. Продаваме всеки ден, понякога клиенти почти няма, но общо взето се купува ритмично.
От началото на дейността ни - април 1999 г. досега, сме издали фактури на над 130 фирми от страната, много от тях редовни клиенти и повечето са от Баташка община. Обслужваме и Брацигово и Пещера, които са на територията на "Баташки снежник", но на тях даваме много по-малко материали. Що се отнася до рекламациите и несъответствията в асортиментите на трупите - това е абсолютно невярно. Работим по ДДС, приемаме всякаква рекламация, а самите купувачи преди покупка правят оглед на стоката.
Поискахме от г-н Николов писмено извлечение за продажбите от последно време, той счете, че няма смисъл и ни увери, че: Общо 3000 кубика са продадени за януари, от тях около 350 куб.м бук. 1200 куб.м първокачествена иглолистна дървесина на местни фирми. Твърдя, че това количество задоволява напълно производствените възможности на частниците в общината, приключи въпроса г-н Николов.
И тъй, има ли ощетени фирми и, ако да, колко са? В грешка, ли не, те са тръгнали по верния път, този на сдружението. Евентуални бъдещи протести ще извадят нещата на показ. Трудно, защото хлябът е вътре, но ако има машинации, няма начин гладът да не стане катализатор.
Не е тежко да си сакат физически, тежко на душевно сакатите
Петър КЕКОВ: Не е страшно да си сакат физически, тежко на душевно сакатите
Когато търсим пример да персонифицираме границата на човешките възможности или волевите предели, обикновено се сещаме за някой американски екшън или се завръщаме в света на приказките и легендите. За панагюрци обаче е достатъчно да се вгледат в човека без крака, който енергично върти колелата на саморъчната си триколка, за да открият образа на Силата, Волята и Жизнелюбието, а личността, събрала в себе си тези добродетели, се нарича Петър Кеков.
Петдесетгодишният мъж, който всекидневно се надсмива над съдбата си и със самочувствието на непобедим хвърля в лицето й поредното си предизвикателство, е роден на 22 март 1951 година. Той се шегува, че има да тегли теглилата на четиридесет души, понеже е роден в деня, в който християните честват св.Четиридесет мъченици. А безмерната му упоритост се корени не само в инатливата му зодия Овен, но и в спартанското семейно възпитание. Господ дарил на Петър необикновена жилавост и той едва тригодишен се катерел върху огромни купи сено, а минаваща през Панагюрище циркова трупа искала да го "спазари" с родителите му. Баща му не само не го дал, но и често призовавал "дървения Господ", за да съветва палавия си син. Най-много обичах да ме бие с машите, спомня си Кеков, защото обикновено след боя те се чупеха, а аз си правех от чарковете кънки. Малкият бил тартор в махалата и бил абониран за всички квартални спортни титли. В училище се пробвал в поне двайсетина състезателни дисциплини, като никъде не се е посрамвал. След две трудовашки години в Бухово панагюрецът заяква още повече и веднага е придърпан в отбора по самбо от европейския шампион Иван Докторов.
С панагюрския отбор печели четвърто място на републиканско. В същото време е вратар и на работнически футболен клуб, а в един мач дори застава под гредата със счупена ръка.
През 1973-а Кеков се жени за Стойна, забравя временно за активния спорт и се преселва да живее в Панагюрски колонии. В курортното селище се раждат и трите му деца - Пенка, Костадин и Динчо. Поддържа формата си с туризъм, като не пропуска поход на местното дружество.
Пет години по-късно отново се връща в града и започва работа като железничар. Само за две години се издига до началник влак, а за прецизните му маневри с локомотива още се разказват легенди. Като легенда звучи и един негов "трудов подвиг": за един ден Кеков съумява да разтовари три вагона с брашно, което се равнява на около 100 (сто!) тона тежест.
На релсите го заварва и "този сляп ден" 9 октомври 1986-а
Нелепият миг постоянно минава като кинолента през съзнанието на Петър. Един миг невнимание и коловозът на гара Филипово заприличва на касапница. Локомотив минава през двата крака на панагюреца и ги реже до коленете. Линейката го заварва потънал в кръв, стенещ от болка, с цигара в уста. Миг след това припада, а когато се събужда в реанимацията, осъзнава, че е с около половин метър по-къс.
Тогава изплашва до смърт две смаяни санитарки, на които предлага да "тропнат" ръченица". Те го мислят за превъртял, но Петър знае, че това не е лудост, а жажда за живот. Жаждата, която го кара да забрави, че инвалид за нас, нормалните, обикновено е другото име на "непълноценен". Дори сега, 14 години по-късно, Кеков не приема, че нещо се е променило.
Въпреки сакатлъка, той не спира да работи
Звучи невероятно, но без крака Кеков построява стопанска постройка, маже, облицова стени, обработва нивите си, дори чисти комина на къщата си.
Година след злополуката панагюрецът си изработва протеза с помощта на един сарач и се връща към старата си любов - туризма. Първият му преход е през 1987-а, когато изминава 13 километра. След това закачва на колана си "скалповете" на шестте най-висока български върха (без Мусала).
В търсене на препитание сменя няколко професии. Регистрира своя фирма и започва да продава пуканки. Но явно някой му завидял и за три месеца будката е разбита 13 пъти.
По-късно Кеков става хижар в местността Оборище, захваща частен зидарлък... А в момента е прикачил към количката си ремарке и превозва багаж от гарата. Вече е нахвърлял проекта на уникална рикша, с която да кара пътници.
Към спорта за инвалиди Кеков се насочва през 1993-а, когато от синия екран разбира за съществуването на спортен клуб "Ахил". Свързва се с ръководството и идеята да се върне отново към спорта го обсебва изцяло. Дебютът му е на гребната зала в Пловдив, където спечелва трето място на 20 километра с домашна инвалидна количка.
Кеков бърза да организира състезание и в Панагюрище, като успява да доведе 19 състезатели. Събира инвалиди-ентусиасти и в града, където основава спортен клуб. Кеков бързо се налага като безспорен лидер във всички дисциплини - маратон, полумаратон, вдигане на тежести, гюлле, диск, копие, тенис на маса... Но най-големи са успехите му на най-древната дистанция - маратона.
Само изброяването на титлите му би "изяло" една вестникарска страница
Първият международен старт на Кеков е през 1995-а в испанския град Сидгес. Там той заема осмо място със самоделна количка, която тежи цели 38 килограма. А разликата между возилата е като между "Трабант" и "Мерцедес".
След завръщането си от страната на Сервантес Кеков сваля десет килограма от конструкцията на количката си и вече няма конкуренция на вътрешните състезания. Съперниците редовно му дишат праха по родните шосета, а в София, Пловдив, Съединение, Бургас, Перник, Силистра, Пазарджик и т.н. помнят триумфите му. Кеков обикновено пресича финалната права в компанията на внучката Ива, която е неизменният талисман на дядо си.
Панагюрецът никога няма да забрави участията си на маратона в Ню Йорк през 1995-а и 1996-а
При дебюта си в класическата 42-километрова дистанция Петър финишира шести с време 2.44 часа. На следващата година със самочувствието на "стара кримка" търкаля количката по нюйоркските авенюта и завършва четвърти. Бързо се превръща във всеобщ любимец, а организаторът на състезанието Ричард Траун лично му сервира пица за обяд.
Кеков се включва и в баскетболния турнир, като с интернационален отбор печели второто място в града на Меджик Джонсън.
Същата година, като подготовка за американското приключение, Кеков прави обиколка на България. За 18 дни с един придружител навърта по родните шосета 1764 километра и само изчерпването на "командировъчните" го спира да закове 2000.
За 7 години е конструирал цели
8 колички, в момента работи върху деветата. Нея ще използва, за да осъществи една от големите си мечти - да влезе в книгата на Гинес. Планът му е да измине 1000 километра максимум за 10 дни, като комбинира 36 часа каране с 12 часа сън. При оптимални условия може да се справи за шест денонощия, уверен е Кеков. Вече е съставил график, изготвил е тренировъчен план и единственото, което би го спряло, е липсата на пари.
Планува и друг уникален преход. Панагюрецът иска да се включи в гръцкия супермаратон между Атина и Спарта. Кеков е уверен, че ще премине 250-километровото трасе по стъпките на древните елини за около 25 часа.
Петър ще бъде първият безног човек, дръзнал да приеме подобно предизвикателство. Но и тук голямата въпросителна е свързана с набирането на средства. Предстоят му невероятно напрегнати три-четири месеца, в които редом с тренировките, състезателят ще тропа по тежки бизнесменски порти, за да осъществи проектите си.
Всичко това не го правя за себе си, признава Кеков. Единствената ми цел е да разпаля искрица надежда у останалите несретници, които са "порязани" не само от съдбата, но и от общественото безразличие. Не е страшно да си осакатен физически, тежко на сакатите душевно, допълва панагюрецът.
И се замисля каква ще бъде ръкавица, която ще хвърли в лицето на съдбата.
