Велинградският убиец получи 16 години затвор
Престъпление и наказание
Велинградският убиец получи 16 години затвор
Стефан Воденичаров ще трябва да плати 30 хиляди лева на наследниците на убитата Милена Атанасова
Вчера състав на Окръжния съд в Пазарджик призна за виновен 52-годишния Стефан Воденичаров от Велинград и на основание чл. 115 от Наказателния кодекс го осъди на 16 години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване на наказанието.
На 29 юли миналата година Милена Ангелова Атанасова пристигнала във Велинград в дома на Воденичеров на ул."Николай Хрелков". Двамата се познавали отпреди около 20 години, когато са учили заедно в Брацигово.
Същата вечер двамата хапнали и пийнали. Съпругата на Воденичаров не била вкъщи. Вероятно под влияние на алкохола Милена започнала да говори високо. Стефан я хванал и й запушил устата. Страхувал се, че съседите ще кажат на съпругата му, че в нейно отсъствие в къщата имало непозната жена.
Насилникът изглежда силно стискал Милена, защото тя починала след няколко минути. Когато разбрал какво е сторил, убиецът влязъл в кухнята. С два ножа разчленил тялото на удушената. Парчетата от човешка плът напъхал в чувал. През нощта изхвърлил разрязаното тяло в недовършената сграда на Младежкия дом.
На 1 август Николай Каназирев случайно открил чувала и информирал полицията. След няколко дни оперативно-следствена група установила, че тялото е на Милена Атанасова от Брацигово. Следите на убийството довели криминалистите до Воденичаров, който бил арестуван и тикнат в следствения арест.
На предварителното производство, в присъствието на адвокат, Стефан Воденичаров признал, че е удушил и разчленил трупа на своята приятелка.
И допълнил, че не искал да удуши Милена. "Не съм съгласен, че убийството е извършено по особено мъчителен начин и че се отличава с особена жестокост. Други възражения и допълнения нямам", обяснил пред следствието Воденичаров.
Пред съда фактическата обстановка около престъплението се изясни. От обвинителния акт, изготвен от зам.- окръжния прокурор Васил Малинов, стана ясно, че подсъдимият е с лоши характеристични данни - в миналото е осъждан, в момента не работи.
След като изслушаха обвинението и защитата, магистратите произнесоха осъдителна присъда. Освен лишаването от свобода велинградският убиец ще трябва да плати на четиримата наследници на Милена Атанасова общо 30 хиляди лева кръвнина.
Костандовка живее във второто си столетие
Най-старият жител на Пазарджишка област
Костандовка живее във второто си столетие
104-годишната Атидже Юсеинова Кавармова е в добро здраве
Баба Ата ме посреща с топли думи и с радост, че има с кого да се поразговори. Видът й е свеж, паметта й - добра, само слухът й малко е отслабнал, но това не пречи на разговора.
Родена през 1896 година, тя е живата легенда на Костандово. (Бележка на редакцията: Баба Атидже навярно е най-старатаа жена в пазарджишка област. поне на нас не ни е известно да има мъж или жена, по-стари от нея. Ако някой знае, нека ни извести.) От думите й става ясно, че животът й е бил изпълнен с труд. От малка заработила по ниви, ливади и градини, с мерак прела, тъкала и шила. Грижила се за животни, сама хранила, поила и впрягала двата коня на семейството.
Не помни точно на колко години е била, но млада се омъжила за Кемил Кавармов. Той починал преди 55 години... Родила пет деца - двама сина и три дъщери, сега са живи само три от децата й. Нейната утеха и богатство е челядта й - 12 внуци, 22 правнучета, 10 праправнучета.
Тежък бил животът на баба Атидже, помни недоимък, безпаричие... Ама съм живяла с народ - аз им помогна, те ми помогнат...казва столетницата. Тежи й, че сега не може да ходи, вече седем години не излиза от къщи и се радва на всеки, който дойде да я види. Живее при семейството на внука си Кольо Кавармов и не се оплаква от нищо. Яде по малко, предимно постно, обича мляко.
Един-единствен път, през 1954-а, лежала десетина дни в болницата в Пазарджик - лекарят й казал, че няма да я бъде. Оттогава, та досега стомахът я преболява, но е жива и здрава.
Баба Ата е свидетелка на войните, на несгодите на времето и на днешния нелек преход към демокрация, но е запазила волята си за живот и високия си дух. Гледам я отново - погледът й жив и буден, ръцете й - слаби, бръчкави, жилави. Силна и корава жена, трудолюбива и обичлива. Може би от висша сила е с дълголетие...
