Дълги години бях забравен
Йордан Биков: Дълги години бях забравен
Йордан Биков е първият български олимпийски шампион по вдигане на тежести - от Мюнхен'72. Спортист &numero; 1 на България за същата година и почетен гражданин на Пазарджик. На 2-о място в класацията на 10-те най-добри спортисти на XX век в Пазарджишка област.
Разговаряме на чашка кафе и първият ми въпрос е:
- Снимката на "Ройтерс", на която беше хванат да скачаш от радост над покорената щанга, обиколи целия свят. Какво чувстваше в този момент?
- Действително това бе една уникална снимка след рекорда ми в трибоя от 485 кг (тогава имаше 3 движения). Спомням си постиженията и в 3-те - 160 + 140 + 185 кг. Това беше миг, който трудно може да се опише с думи. Чувствах се горд, че няколкогодишният ми труд не е отишъл на вятъра. 3 месеца преди олимпийските игри спечелих злато от европейското първенство в Констанца, в кат. до 75 кг. Там изпреварих непобедимия дотогава руснак, светилото на щангите Виктор Кузнецов. Не по-малко радостен бях, че в Мюнхен завоювахме и отборната титла, изпреварвайки състава на тогавашния СССР, както сторихме и през 1974 г. - Кой те откри за вдигането на тежести?
- Първо бях състезател по спортна гимнастика в пазарджишкото училище "Ст. Захариев" при треньора Сп. Соколов. Един ден брат ми Георги ме заведе в спортната зала - един бивш склад за цимент, преустроен за тренировки на щангистите. Намираше се до канцелариите на ОС на БФС, на мястото на сегашното разширение на х-л "Тракия". Годината бе 65-а. Така попаднах в ръцете на покойния Георги Лазаров. Бях упорит и още следващата година заех 3-о място при юношите в страната, а през 67-а - 2-о място. През 69-а спечелих републиканската купа като поставих рекорд в изтласкването в състезание с мъжете, а бях само на 19 години. Участвах в световното и европейското във Варшава и се класирах 9-и в Европа и 12-и в света. През 69-а постъпих в интернат "Олимпийски надежди" в Дианабад-София, където завърших и средното си образование.
- Георги Лазаров ми бе казал: "С Йордан Биков и Атанас Шопов приключи чистият героичен спорт. След това започна масово да се взема допинг."
- Донякъде съм съгласен. В националния, в който бяхме с Младен Кучев, Нораир Нурикян, Андон Николов Атанас Шопов, Румен Русев, Иван Атанасов и др., дойде като старши треньор Иван Абаджиев през 68-69 год. Методиката му се основаваше на няколкоразови тренировки с много труд. Отношенията ми с него се влошиха, тъй като аз исках да гълтам само витамини, а не анаболи. Падах малко аскет и се лишавах от други удоволствия. Това мое упорство ми се отрази зле, когато от Абаджиев зависеше отиването ми като треньор в чужбина. Не даде съгласието си. Затова бях единственият, който не го поздрави на "Вечерта на спортиста", която бе организирана неотдавна в Пазарджик. Вярно е, че когато един състезател, тренирал много, е победен от друг, вдигнал повече от него, си мисли "Значи този е взел нещо! " Затова, поради липсата на съзнание, единственият начин в борбата с допинга е стриктният контрол.
- Обичаш ли да се връщаш в спомените си?
- Нямам този навик. Спортът ми даде много, но и много ми взе, така че горе-долу сме квит.
- Неприятни моменти в спортната ти кариера?
- В спорта радостните и нерадостните моменти вървят ръка за ръка. След спечелването на олимпийската титла получих като награда 800 щ. долара, 200 от тях като командировъчни, а също и лек автомобил "Волга". Но нямах възможност да го регистрирам и го замених с "Москвич", а с разликата от парите направих вноска за апартамент. Обявиха ме за Почетен гражданин на Пазарджик и ми връчиха едно удостоверение (символичен ключ не ми дадоха!). В него пишеше, че имам право да участвам в манифестации, да бъда включван в делегации (така и не бях включен) и да ползвам безплатно услугите на общинските хигиенни заведения (!?!). Дълги години бях забравен от окръжни и общински ръководства, все едно, че не съществувам. Доволен съм, че най-после се сетиха за мене - поканиха ме на "Вечерта на спортиста" и бях награден от организаторите, за което искрено им благодаря.
- Имаше ли талисман, изпълняваше ли някакъв ритуал, преди излизане на подиума?
- Не, но винаги се стремях да стъпя с левия крак, въпреки че не съм суеверен. Стъпех ли с десния, се връщах обратно. Имах чувството, че няма да ми върви.
- Следиш ли проявите на днешните български щангисти и какво е мнението ти за участие на наши състезатели от името на други държави?
- Колкото и куриозно да звучи - почти не. Освен треньорската школа и ВИФ, завърших и обща педагогика, 10 години (до 85-а) бях треньор в спортното училище и след това се откъснах от спорта. Работих в Драгор, бях в Африка - в Габон, сега съм в ОББ-Пазарджик. А за нашите момчета в чужди страни - ами всичко е свързано с парите. На един наш медалист в двубоя дават 4000 долара, докато в Катар за медал само в едното движение дават 40 000. Сметката е повече от ясна.
- Мнението ти за масовия спорт?
- Аз самият съм започнал от него. Като шлосер в тогавашната книжна фабрика "Тракия". Според мен една от причините за отлива в масовия спорт е точкогонството, преследването на върхови постижения. Но вярвам, че постепенно работническият спорт в Пазарджишката община набира скорост и ще завоюва още по-големи успехи.
От "Млечна промишленост" изчезнаха 67 000 лева
А парите ги няма
От "Млечна промишленост" АД изчезнаха 67 хиляди лева
Шефът инж. Горан Герджиков съди двама търговци, счита, че е измамен
Скандал между сиренар и двама търговци се заформя в пазарджишката търговска общност. Става въпрос за 67 милиона стари лева.
Предисторията
На 15 октомври миналата година Горан Филипов от Мездра, собственик на фирма с внушителното име ЕТ "Атом инженеринг монтаж" (регистрирана във фирменото отделение във Врачанския окръжен съд под номер 252 от 1999 година), подписва запис на заповед. С нея той удостоверява, че се задължава да плати при поискване сумата от 67 хиляди нови лева в полза на "Млечна промишленост" АД - Пазарджик. В документа се сочи, че търговецът от Мездра е получил сирене от пазарджишкото предприятие чрез ЕТ "Ашимпекс - Хартюн Ашикян". В записа на заповед се сочи още, че пазарджишкият търговец е гарант (попечител) по сделката. Сиреч, ако Филипов не може да плати, парите ще трябва да даде Хартюн Ашикян.
Къде са парите?
В уговорения срок обаче сумата не пристига по сметката на "Млечна промишленост" АД. И на 26 октомври миналата година изпълнителният директор на сиренарското предприятие инж. Горан Герджиков пише предупредително писмо до врачанския и пазарджишкия търговец. В него той сочи: "Уведомяваме Ви, че веднага трябва да изплатите паричните си задължения. В противен случай ще предприемем необходимите законови средства."
Според записа на заповед парите трябвало да бъдат преведени по сметката на "Млечна промишленост" в Обединена българска банка, клон - Пазарджик. Но в уговорения срок това не станало. Освен това инж. Горан Герджиков не получил отговор и от своите контрагенти.
Съдебните разправии
Затова той подава молба в Районния съд в Пазарджик. Той моли магистратите да осъдят Горан Филипов и Хартюн Ашикян за дължимата сума. Пазарджишките магистрати приемат жалбата на Горан Герджиков за валидна и осъждат Хартюн Ашикян и Горан Филипов да платят 67 хиляди лева на пазарджишката млекопреработваща фабрика. Съдебното решение е предоставено за изпълнение на съдия-изпълнител. Той нарежда да се запорират всички банкови сметки на ЕТ "Ашимпекс", включително и тази в банка "Биохим". Освен това магистратът нарежда на шефа на Териториалното данъчно управление Димитър Бараков да посочи дали Хартюн Ашикян притежава движими или недвижими имоти, за да ги запорира като обезпечение по дължимите средства. Отговорът обаче се забавя. И докато трае съдебната процедура, Ашикян получава призовка. В нея се казва, че е осъден да плати на "Млечна промишленост" АД сумата от 67 хиляди лева, заедно с 1400 лева разноски и лихвите от сключването на сделката насам.
След няколко дни ЕТ "Ашимпекс" подава жалба в Районния съд. В нея г-н Хартюн Ашикян твърди, че няма задължения към "Млечна промишленост" АД. Защото проблемният запис на заповед не е подписан от него в качеството си на гарант или попечител.
Друг състав на Районния съд отменя изпълнителното дело и спира изпълнителния лист. В съдебното определение се казва, че то може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от получаването му от спорещите страни.
Пита се обаче защо Горан Герджиков е приел гаранцията на юнашко доверие и какви са му били взаимоотношенията с Хартюн Ашикян. Защото сега връзките им са други - те се съдят. Кой е крив и кой прав - ще каже Темида. Но май ще е валидна приказката за бития... Останалото се знае. Ето как се оказа, че и сиренето може да бъде без пари.
Има ли измама?
В същото време шефът на "Млечна промишленост" АД инж. Горан Герджиков подава жалба в Окръжна прокуратура. В нея той сочи, че е измамен. И както е редно, проверката е възложена на Икономическа полиция. Тя установява, че търговецът от Мездра е собственик на две фирми. Намира се и договор за разсрочено плащане на сирене.
Инж. Горан Герджиков иска неговите длъжници да бъдат подведени под отговорност за измама на основание чл. 209 от Наказателния кодекс. Дали обаче търговците ще бъдат осъдени, едва ли ще стане ясно в близките месеци.
Кой кой е
Ще трябва да припомним, че работническо-мениджърско дружество (РМД) начело с инж. Горан Герджиков приватизира "Млечна промишленост". И ако той не може да прибере парите, ще трябва да отговаря пред своите съдружници и кредитори. Защото РМД-то ще трябва да плаща сериозни суми по раздържавяването и инвестиционната програма.
Търговецът Хартюн Жираир Ашикян (фирмата му е със седалище на ул."Васил Левски") е съветник в Общинския съвет в Пазарджик от листата на БСП.
Неговият ортак пък в Мездра, меко казано, е съмнителна фигура, казват проверяващи. Защото дължи пари на други.
Разправията между търговци и сиренар все още остава висяща. Кой крив и кой прав, засега не може да се установи. Но е факт, че към днешна дата сметката на "Млечна промишленост" АД олекна с 67 хиляди лева, без да броим лихвите и съдебните такси.
Навръх Богоявление
Почетоха рождения ден на царица Маргарита
Вчера в пазарджишкия монархически клуб към федерация "Царство България" почетоха рождения ден на царица Маргарита. Отец Манчо от църквата "Света Богородица" отслужи празничен водосвет за нейно величество. В словото си той благослови царица Маргарита, пожела й здраве и дългоденство и щастлив семеен живот на нея и цар Симеон II.
Клубът пази скъп спомен за гостуването на царица Маргарита на 31 декември 1998-а, каза за "Знаме" Лили Йончева, районен секретар на федерация "Царство България" в Пазарджик. Благодарни сме, че е дарила родината с пет прекрасни деца. Лъчезарната й усмивка, благородството и състраданието й са част от нейната душевност. Тя присъства тук с личната ни кореспонденция и това ни дава самочувствие. За Коледа се чухме и си пожелахме весели и щастливи празници.
Останала кръгъл сирак, малката Маргарита израства в испанския кралски двор в Мадрид, близка родственица е на сегашното кралско семейство на Испания. Там се запознава с цар Симеон и на 21 януари 1962-а двамата се венчават в Лозана. Раждат се Кардам, княз Търновски (1962), Кирил, княз Преславски (1964), Кубрат, княз Панагюрски (1965), Константин Асен, княз Видински (1967) и княгиня Калина (1972).
Рожденият ден на Маргарита царската фамилия отбелязва в семеен кръг, а вчера почитателите на царското семейство в цяла България отбелязаха този празник, допълни г-жа Йончева.
Празникът в монархическия клуб завърши с коктейл, спонсориран от Васил Тодоров, който вече ще обслужва клуб-ресторанта. вдигнаха наздравица за празника на царица Маргарита.
