След Сидни напускам националния
Иван Абаджиев: След Сидни напускам националния
Легендирният треньор на българските щангисти Иван Абаджиев бе гост &numero; 1 на традиционната "Вечер на спортиста" в Пазарджик. През цялото време го обсаждаха журналисти и ловци на автографи. Треньорът бе любезен да даде интервю за читателите на "Знаме"
- Г-н Абаджиев, обявихте, че ще търсите среща с президента Петър Стоянов, успяхте ли вече да се видите с него?
- В понеделник от 17 часа ни е срещата. Малко недоразумение я отложи.
- Какво искате да споделите с него?
- Преди 3 години му намекнах, че могат да се постигнат високи спортни резултати дори и при условията, в които се намира спорта ни - знае се, че сега средствата са жалки. Тогава той ме попита по какъв начин става това, навярно за това ме вика.
- Ще му кажете ли рецептата си?
- Не, тя си остава моя тайна.
- Да не би да е нещо, свързано с бъдещата Ви дейност като старши треньор? Ще ходите ли в Катар?
- За Катар въпросът стои евентуално след олимпиадата, но още отсега съм наясно, че това няма да стане. Едва ли тук ще ме пуснат. Поисках да ме освободят - от федерацията ми казаха, че имат нещо за мене, не знам какви са им идеите. Сигурен съм само, че няма да съм треньор след Сидни. Чувствам невъзможност - при нас стресовият фактор влияе постоянно. А аз съм изморен. Тази година тук идваха французите, финландският отбор. Идваха състезатели от САЩ, от Тунис, Сейшелските острови. Те пречеха на подготовката на отбора, но носеха доходи. Иначе трябваше да разпускаме състезателите да се готвят по клубовете, а те са в много окаяно състояние. Единствено в Асеновград има по-добра база.
- Веднага след световното заявихте, че формата на нашите е спаднала, а то и се видя. Какви са причините?
- Наистина формата не беше на висота - при нас 5 кг за едно движение са много. Като вземем комплексно 10 кг от изхвърлянето и изтласкването стават ужасно много. А в шестицата силите са почти изравнени. Дадохме по-слабата половина на Катар, но спечелените титли преди това успокоиха момчетата - надявам се сега да се стреснат.
- Само дисциплина ли бе причината за слабата форма.
- В Атина дисциплината бе на ниво, но преди това имаше чести нарушения... А и участието в Бундеслигата на някои се отрази зле. При всички случаи щяхме да постигнем по-добър успех, ако бяха в България. При състезателите няма умора - точно обратното - губят натоварването си - пътувания, забавления... А и самата система на тренировки се оказа пагубна, даже и разликата в условията, самата смяна. Но не можем да ги спрем в България, защото нямаме какво да им предложим.
- Това ли попречи на Гошо Гърдев?
- Той е работил преди да дойде при мен по някаква друга програма и не можа да се адаптира 100 процента. Точно затова и получаваше чести травми на тренировки. Почти цялата година бе с травми.
- Какво става с катарците - Яни Марчоков бе казал, че ако има възможност, ще се върне. Какво е настроението при тях?
- Не съм ги чувал още. Те се върнаха преди 3 дни, видях се само с треньора им Златан Иванов и сега (на 14-и) предстои отново съвместен лагер с българските тежкоатлети. Тъй като аз съм ги готвил, от Катар изявиха желание да им стана съветник. Аз съм съветник на кого ли не - на турския, на полския, на гръцкия отбори - на целия свят.
- Но не вземате и лев за това.
- Не, не, не, не съм взел, работя само за благото на нашата федерация по вдигане на тежести и спорта ни.
- На всеки от участниците в празника ("Вечерта на спортиста") бе даден плик с молба да напише и запечата желанието си през новата година. Какво написахте Вие?
- Пожелах да бъда здрав, да изведа отбора в Сидни в максимално добро състояние и да постигна онези цели, които съм си .
- И ние Ви го желаем!
