Нещата се повтарят
Вили Цанков възстанови своя домашен театър
Специално за "Знаме" големият режисьор, който след 27 години отново е без работа, разказва своята стара нова история
Пазарджишката театрална общественост помни режисьора Вили Цанков от постановките му на наша сцена - "Вампир" от Антон Страшимиров и "Тит Андроник" от Шекспир, едни от най-успешните за нашия театър.
Тези дни стана известно, че големият театрал възстановил своя домашен театър. Подробности за читателите на "Знаме" разказва самият Маестро: Преди 27 години бях санкциониран и почти никъде не ми се разрешаваше да работя. За да удовлетворя своите желания за театър, направих си домашен. Поставих една моя пиеса - казваше се "Сребърната паяжина". Участваха актьорите Анани Явашев, Жоржета Чакърова, Стефан Мавродиев и Снежа Иванова, а представленията бяха в хола на моя дом.
Пиесата беше абстрактна, в нея се разказваше за една нещастна любов и желанието на човека да остане верен на себе си. В нея нямаше нищо политическо и антидържавно. Но фактът, че се прави домашен театър, обезпокои властта. Трябва да припомня, че тогава в Полша такива домашни театри правеха голяма пакост на системата.
След петото представление започнаха да привикват членовете на партията в Градския комитет, а мене, като безпартиен - в кметството, при заместник-кмета Дикин. По-късно разбрах, че той бил генерал от Държавна сигурност. И след разговора с Дикин ми беше забранена тази дейност. Защото навсякъде се говорело, че спектакълът бил гвоздеят на сезона. Не било редно, при наличието на Народен театър, някакво си домашно театърче да бъде събитието на сезона. Ето такива бяха силните доводи... Бях учуден, че в разговора не стана дума за съдържанието на пиесата. По-късно разбрах, че някой от публиката имал микрофон, а отвън в кола се записвало всичко. Последваха санкции към актьорите и към мене.
Ето това беше някога. А сега пак нямам работа. Защо ли? Защото много говоря. И понеже театърът ми липсва, реших да възстановя домашния, да поставя пиесата "Любовният живот на един американски президент" от хърватския драматург Миро Гавран. Това стана по предложение на актрисите Белла Цонева и Катя Иванова. Те предварително се уговорили с директора на Великотърновския театър той да поеме всички разходи за спектакъла. Направихме премиера в моя хол, а втората беше във Велико Търново. Оттук нататък представлението ще се играе там. Ще продължа да работя в моя домашен театър, ако намеря подходяща пиеса и някой, който да помогне финансово.
Както вече казах, на Голямата сцена за мене няма работа, защото и днес властващите не обичат да им се казва истината. Така че след 27 години нещата пак се повтарят... Гражданин не плаща ток 20 години
Над 18 хиляди абоната имат дългове към "Електроснабдяване"
Паралелно със зимната подготовка на съоръженията, "Електроснабдяване" продължава проверките на измервателните уреди. Често се натъква на редица нарушения, при които част от енергията не се отчита. Само за 10-12 дни през ноември са хванати 8 нарушители, всеки от които е нанесъл щета за около 400-500 лева. Най-голяма вреда е нанесъл абонат, който, без да е узаконил и получил официално разрешение, включил в електрозахранването новопостроената си къща и така в продължение на 20 години ползвал ток без да плаща за консумираната електроенергия. Нанесената щета е изчислена на 1 200 000 нови лева. Парите от нарушителите са внесени и са им дадени предписания, които абонатите трябва да изпълнят, за да се избягнат бъдещи недоразумения, каза г-н Димитър Кокаланов, началник район "Градски" в "Електроснабдяване" - Пазарджик.
Заради неплатени сметки на 23 ноември са изключени 40 абонати в района на улиците "Гурко", "Н.Ръжанков" и "Клокотница". Най-фрапиращ е случаят с абоната ЕТ"Даниел Райков", който не си е плащал тока от девет месеца и затова му е демонтиран електромерът заедно със захранващите проводници. На 24 ноември са прекъснати още 20 абоната в района на улиците "В.Левски", "Ст.Караджа" и "Петрохан", които дължат за неплатена енергия 1 784 лв. Общо за периода от 5 до 24 ноември на 400 семейства е дръпнат шалтерът, на платилите захранването е възстановено, но около 70 семейства все още са на тъмно. Абонати с прекъснат ток има и в Алеко Константиново - 25 семейства с борч от 773.52 лв., в Главиница - 18 семейства, дължащи 723 лв. и 7 семейства в Добровница и Звъничево. Общо 340 420 лв. трябва да събере "Електроснабдяване" за консумираната енергия от 18 189 абонати, от които 5976 абонати имат и стари дългове за 72 864 лв. Не по-розово е положението и с големите потребители - промишлените предприятия. Най-големите длъжници от тях с неплатени сметки от м.септември са ДФ"Хебър" - 521.40 лв., "Поделение "Товарни превози", Пловдив - 11 192.40 лв., "Хибриден център", София - 2558.70 лв., "Хранителен комплекс", Пазарджик - 161 лв., "Сортови семена"АД - 1035 лв. Общо 24 предприятия с недобори от 31 554.80 лв. Доживотната присъда
Изкупление за извършените грехове
Чувството за невинност е особено силно у осъдените
В Пазарджишкия затвор 12 човека излежават доживотните си присъди. Повечето от тях са без право на замяна. Това е наименованието, влязло в сила от миналата година, което замени изпълнението на смъртната присъда.
Затворниците с доживотни присъди са лишени от колективен живот и всекидневието им преминава между четирите стени и малкия прозорец с решетки. По час и половина на ден имат право да се разхождат, но отделно от останалите затворници. Защото се водят на т.нар. специален режим.
На лек и общ режим са тези, които са извършили леки провинения и са попаднали в затвора за първи път.
Настаняват са в трудово-поправителни общежития и ходят на работа без охрана. При повторно провинение, независимо от вида на престъплението, ги третират като рецидивисти по чл. 157 от Наказателния кодекс.
Чувството за невинност, особено при затворниците с доживотни присъди, е особено засилено, коментираха служителите в Пазарджишкия затвор.
Психически отклонения се наблюдават предимно след 5-та година.
И това е напълно нормално. Според новите разпоредби, след изтичането на петте години и при добро поведение тези затворници могат да преминат от специалния режим на усилено строг. Но не и да излязат на свобода.
Екип на "Знаме" се срещна с трима от затворниците с доживотни присъди, които споделиха собствените си версии за извършените от тях престъпления и наложената им присъда.
Георги Асенов БАРЧИНСКИ е на 54 години с доживотна присъда без право на замяна за две убийства. Той съжалява за отмяната на смъртното наказание, защото не може да свикне с този живот.
- Не зная защо го направих. То дойде случайно. И първия, и втория път убих съпругите си. Първото убийство извърших преди 20 години. Обичам жените, но те ми изневеряваха. Явно всичко е от ревност. Не мога да понасям това. С първата ми жена бяхме вече семейство, когато я хванах, че се омъжва за втори път, а не бяхме разделени. От нея имам три деца. Сега вече са големи. Така ми казват. Тогава ме осъдиха на 20 години и ги лежах в Софийския затвор. Пуснаха ме на свобода след 11 години, защото работех в шивачницата към затвора, в "Кремиковци" и като миньор в Бобовдол.
През 1984-а се ожених повторно. Тя беше туркиня, руса и много красива. Нямахме деца и си осиновихме момиче. Но след 5 години я хванах в леглото с друг мъж. Той побягна по долни гащи. Не е виновен мъжът, жената е виновна. Тогава грабнах готварския нож и я наръгах. Какво да направя, като не й достигнаха мъже. А все се връщаше при мен и ми казваше, че не може да живее без мен. И тя беше лежала в Сливенския затвор заради опит за убийство на предишния й мъж. Заляла му лицето с киселина. И на мен ми слагаше разни неща в яденото, ама оцелях.
Сега няма кой да ми дойде на свиждане. Момичето го гледа балдъзата в Септември. Често ми идва да се самоубия, но нямам сили за това. По-добре да не бяха отменяли смъртното наказание.
Антон Николов ДИМИТРОВ от Симеоновец очаква потвърждение на доживотната си присъда за убийството на двамата пенсионери от Симеоновец преди години. Присъдата е издадена от Пазарджишкия окръжен съд и в момента се обжалва. Той, обаче, продължава да твърди, че е невинен.
- Не съм извършил убийството. Влязох само да открадна кокошките на двамата старци. Вярно е, че се познавам с Темелко, та нали заедно пихме тогава. Него също го обвиняват за това престъпление. В Симеоновец ме знаят като "кокошкаря". Крадех животни, за да се изхранвам. Ама аз си крадех, още докато бях в казармата. Тогава бягах, за да ходя при жена, и си крадех, но не ме хващаха. А сега невинен чакам присъдата си за нещо, което не съм извършил.
Два дена, след като откраднах тогава кокошките, отидох сам в полицията да се предам, защото ме хвана страх от чорбаджията на къщата, че ще ме обвини в убийството, а те ме задържаха. Но аз преди години само присъствах на едно друго убийство, ама за него нищо не се говори. Само да изляза веднъж оттук, децата им ще убия на тези, които ме вкараха в затвора.
Бисер Николов МАНОЛОВ е от Кюстендил, бивш полицай. При предварителния разговор той бе отказал да говори, но после се съгласи. Доживотната му присъда e издадена през 1997-а от Кюстендилския окръжен съд заради извършен грабеж на обща стойност 2 милиона и 800 хиляди стари лева и убийството на сарафката.
- Задържаха ме на 1 юни 1994-а по обвинение в грабеж и убийство на кюстендилската сарафка. Тогава този случай много нашумя, защото имаше убит човек, и ме изкараха дори чудовище. Но аз съм бивш полицай и за две години съм се сблъскал с какво ли не. Сега съм изпратил документи до Европейския съд. Всичко стана, когато бях охрана на влиятелен човек в Кюстендил. Една вечер ми се обади една жена и ми каза, че са отвлекли мъжа й. Отидох у тях, лампите бяха изгасени, през прозореца тя ми показа колата долу и каза, че е същата, с който е отвлечен. Слязох долу, насочих служебния си пистолет към шофьора и му казах да излезе. Но той не го направи. Започнах да стрелям по колата, но един от куршумите го улучи в гърба. Дойде полицията и се установи, че се провеждала специализирана полицейска акция и съм ранил служител от Националната следствена служба. Заведоха ме в полицията за разпит и повече не излязох. Не съм убивал сарафката.
Животът винаги поднася изненади. Но явно не е лесно да осъзнаеш, че остатъкът от него ще премине в килия, където освен с персонала на затвора, можеш да разговаряш единствено със себе си. Защото идва и моментът, в който преставаш да съзнаваш каквото и да е. Чувството е страшно и може би единственото изкупление за престъпления.
