В "Родопи" АД правят мебели за Израел и Финландия
Но частните фирми не спазват договорите за доставка на дървен материал
БЕЛОВО. Едно от най-старите предприятия в страната е дървопреработващата фабрика "Родопи" АД, открита още през 1887 година. Неин изпълнителен директор вече седем години е инж.Иван Баренски.
Приятно впечатление правят чистотата и редът в пространството около фабриката, както и добре поддържаният парк. В него растат редки дървесни видове, сред които има магнолии, блатен кипарис, гинко билоба (видът е съхранен от епохата на динозаврите).
Засега предприятието работи без загуби, затова и не са съкращавани работници. Но анархията в снабдяването с трупи от частните фирми може да принуди ръководството да намали работническия състав. Въпреки че се освобождават много трупи при подготовката за строителството на язовирната стена "Яденица", пазарджишката фирма "Белмекен" не изпълнява договора за снабдяване на "Родопи" АД с дървен материал - доставките не са съобразени с никакви правила, предвидени в договорите. На инж.Баренски му е трудно да преодолява нередовността на доставките от частните фирми. Може би те разпределят трупите по симпатии?
Интересни са договорите, сключени с фирми от Израел и Финландия. В "Родопи" АД изработват детски мебели (малки по размер етажерки, легла, полици, столчета, градински маси). Създадени по модели на клиентите, те представляват пъстра палитра от наситени цветове, които ще радват малчуганите. С изпълнението на тази поръчка работещите във втори цех ще са ангажирани до края на годината. Но реализацията на вътрешния пазар е слаба - продават се само дъски.
Трудно е на изпълнителния директор да осигури материал за работа и се тревожи да не се намали необходимостта от работници.
И те са живи същества
Живи скелети обитават гетото край акумулаторния завод
Наскоро писахме за шестгодишния Митко-Димитър, изпратен с една табела в ръце сам на автогарата в Брацигово. Детето вече е настанено в интерната в с. Розово. Продължихме обаче да търсим корена на злото и го намерихме в циганското гето край акумулаторния завод в Пазарджик. От десетина години там са настанени 30 семейства, а колко са мъжете, жените и децата никой не можа да ни каже, но те никак не са малко, като се има предвид, че най-многолюдното семейство се състои от 18 души, напъхани в помещение наподобяващо "стая". Тук живее майката на Митко Темелка Лукова, която обитава бетонен бункер без врати и прозорци.
Пред прага на един подобен коптор е приседнал Кирил Младенов Николов. Разказва, че преди четири месеца го подгонил някакъв шофьор на лека кола и го осакатил. И той като майката на Митко не може да се движи. Саморъчно си е направил патерици, кракът му е увит в парцали. Опитва се да ремонтира някакъв велосипед. Умирам от глад, проплака несретникът. Комшиите се смилявали над него и му подавали от време на време филийка хляб, когато и те имат, разбира се.
Няма какво да ядем, свалихме керемидите от покривите и ги продадохме, за да купим храна - обяснява Георги Запрянов. Сега посегнахме и на тухлите. Какво да се прави, надвикват се една след друга скупчилите се около него жени. Керемиди и кирпич не се ядат, господине, а няма откъде пари да вземем. Няма работа за младите и те всеки ден ровят по боклуджийските кошове да събират хартия, старо желязо, та да припечелят нещо за хляб на децата. Какво да правя - пита нас или жестоката си орисия Георги Запрянов. Продадох керемидите, за да издържам децата на сина си, докато беше в казармата, сега и той рови из кофите за боклук.
В стремежа си да намери късчета старо желязо Сашо Янев бе започнал да разкопава стар нужник. Издълбал бе огромна яма, дълбока един човешки бой и встрани бе изхвърлил две-три парчета някакви пластмасови остатъци. Гладът какво не прави! За да сложи трохичка хляб в гърлото си този нещастник бе прехвърлил от сутринта над пет кубика пръст, за да се сдобие с така необходимите му "вторични суровини", та белким припечели някоя и друга стотинка.
Млада жена, с увито в извехтяла пелена пеленаче, заизвива като на умряло. Детето ми е на 18 дена, нямам кърма и сигурно ще умре от глад. Няма с какво да купя мляко, за да го нахраня.
И тя обитава съборетина без покрив. Повече от година тези хора прекарват нощите в тъмнина. Преди години гетото е било прикачено към трансформаторите на завода, но от там го отрязали и сега, когато се стъмни, палят свещи, нямат пари за газени лампи. Две деца умряха - разказват по-млади жени, състарени от глада и мъката. Никой не ни обръща внимание. Ще ни изядат въшки, не можем да се измием, да се изперем, краставясахме от мръсотия. Вижте, вижте какви рани има детето ми - пропищява Наталия Стефанова. Не мога нито да го измия, нито да изпера дрешките му.
Станахме съпричастни на огромната човешка мъка. С нищо друго не може да се определи техния живот освен със страшната дума геноцид. Сега около 10-та годишнина от Десети ноември ще се изпишат и изговорят какви ли не неща. Ще се питаме какво постигнахме през годините на безкрайния преход. Отговорът е в живота на тези хора. Преди години те са изкарвали прехраната си с честен труд в транспорта и заводите, работили са по поддръжката на чистотата, грижели са се за зелените площи. Днес те са забравени и обречени на глад и мизерия. Оставени на самоизживяване. Ако оцелеят - добре, ако ли не - Бог да ги прости! Да, но Бог е високо и не вижда мъката им.
Бившият кмет Георги Терзов имал намерение да ликвидира гетото и настани тези семейства в подходящи общински жилища. Наследникът му Слави Генов пък не намерил време да се занимава с този проблем. През предизборната кампания някои от кандидат-кметовете им подхвърлили по едно кебапче, за да сложат кръстче в бюлетината пред имената им. Остава да се види какви мерки ще вземе новоизбраният кмет д-р Колчаков.
Президентът и министър-председателят не пропускат подходящ повод да се похвалят колко много са направили за интегрирането на малцинствата към българското общество. Парламентът ратифицира европейската конвенция за малцинствата. В общинския парламент ще заседават роми, представители на различни политически формации. Каква огромна крачка сме направили в стремежа ни към Европа. Циганското гето край акумулаторния завод обаче продължава да съществува, обитавано от живи скелети.
С тези ли "огромни" успехи ще посрещнем 2000-та година и ще прекрачим прага на двадесет и първия век?
Ромите искат хляб и работа. Зрелищата си ги правят сами!
Иде зима и нещастниците ще измрат от студ и глад, ако новата общинска управа не им помогне.
Френска фирма ще връща славата на нашите вина
Подписан е протокол за сътрудничество между Пазарджишка област и френската фирма "Рихтер"
Както "Знаме" вече съобщи, на тридневно посещение в Пазарджик пристигна г-н Анри Бернабе, президент на френската фирма "Рихтер" от района на Лангдок Русийон, в отговор на поканата на досегашния областен управител д-р Иван Колчаков и Българо-френското сдружение за международно културно сътрудничество в града.
Вчера в областната администрация г-н Бернабе се срещна с журналисти. Присъстваха още Курт Ейлер от Холандия - бизнесмен, работещ от 10 години в България, Васил Ковачев - директор на Опитната станция по лозарство в Септември и сътрудниците му Надя Танева и Стефан Разпопов, заместник-областните управители арх.Даниел Мирчев и Кирил Александров, служители на областната администрация.
Френското сдружение "Рихтер" съществува от 1890-а, специализирано в производство на лозов посадъчен материал. В Монпелие, по време на кризата с филоксерата, в града пристига швейцарецът Рихтер, който си поставя трудната задача да създаде безвирусни лозя. От 1970-а фирмата бележи забележителни постижения и сега е основният износител на посадъчен материал с перфектно качество във всички континенти. В Португалия, Румъния, Испания и Аржентина са създадени съвместни сдружения за тотално възстановяване на лозарството в тези страни. България ще се поучи от постиженията на престижната фирма и ще направи първата стъпка за създаване на българско сдружение на лозари и винари от Пазарджишка област, за да върне на страната ни славата на производителка на чудесните нашенски вина. Васил Ковачев поема ангажимента за учредяване на сдружението. Арх.Мирчев подчерта, че с подписването на протокола между "Рихтер" и областната аадминистрация за съвместна дейност стартира изпълнението на областния план за регионално развитие. Надяваме се и за останалите 9 обекта да има такова успешно начало, каза заместник-областният управител. Пазарджишка област ще се превърне в най-силния регион за производство на безвирусен посадъчен материал. С това ще се задоволят и нуждите на страната от възстановяване и обогатяване на лозовите насаждения.
Васил Ковачев изрази надеждата за възраждане на традициите в производството на лозов материал и създаване на маточни бази от културни сортове "Каберне совиньон", "Мерло", "Мавруд", "Пино ноар" и "Памид".
Срещите със земеделските производители в Септември, Калугерово и Пазарджик дават надежда да се преодолее кризата в лозарството. Те са готови да предоставят земя, сгради, специалисти и собствения си труд за доброто начинание. От френска страна очакваме инвестиции, техническо и технологично оборудване, уточни г-н Ковачев. Важен етап е обучението на българските лозари във френската фирма. Предвижда се от 2000 до 2006 година да се засадят 1000 дка маточни насаждения от културните сортове и 800 дка от маточници.
Силно съм впечатлен от гостоприемството в областната администрация, каза президентът на фирмата Анри Бернабе. Жалко е, че моите сънародници не познават душата на българина и неговата родина. Въпреки че за четвърта година съм в България, за пръв път срещам толкова симпатични и компетентни хора. Тук има чудесен климат, подобен на този във Франция, превъзходна почва и, най-важното - желание за работа и просперитет, подчерта г-н Рихтер. Заедно с производството ще развиваме и научните изследвания, които правят колегите в опитната станция по лозарство в Септември. В края на годината отново ще посетя Пазарджишка област, за да уговорим подробностите за предстоящото сътрудничество, обеща президентът на фирмата.
В бъдеще сдружението за междукултурно сътрудничество в Пазарджик има идея за побратимяване на Лангдок Русийон с Пазарджишка област заради сходството между двата района.
След срещата гостът от Франция отпътува за Велинград на среща със земеделски производители и производители на хмел.
