Вчера
Дизелови мотриси минаха по нерентабилните жп линии
ПАНАГЮРИЩЕ. Вчера точно 15.10 часа на жп гарата пристигна мотриса, производство на АДТРАНС - дъщерна фирма на "Даймлер-Крайслер". Фирмата направи демонстрации по второстепенни линии и вчера пътува от Пловдив за Панагюрище.
Сред пасажерите на демонстративния курс бе генералния директор на националната компания БДЖ, нашият земляк Владимир Дунчев, представителят на фирмата-производител за България Иван Ботев и кметът на общината инж. Марко Мечев. Посрещнаха ги около 200 панагюрци, които подобно на дядо Йоцо, чакаха жп чудото. Инж.Мечев сподели, че по-комфортно никога не е пътувал.
А влакчето е наистина по германски чисто, с климатична инсталация, стюардеса и кабина за машиниста, която напомня пилотната кабина на модерен самолет. Мотрисата поема 108 пътници, като има възможност за удължаване на пътническия вагон според нуждите на линията. Пригодена е за електрифицирани линии, но работи и с дизелово гориво.
Шефът на НК БДЖ г-н Дунчев сподели, че това е може би единственият вариант за спасяването на малките и нерентабилни жп трасета, каквото е Панагюрище - Пловдив. Представителят на фирмата г-н Ботев каза, че мотрисата би вършила идеална работа, ако се ремонтира трасето на панагюрската железница и най-вече отсечката между Панагюрище и Стрелча и в района на Съединение. В тези отсечки мотрисата, която може да развие до 120 км в час, се е движила с 20 км.
Фирмата АДТРАНС ще се явява на конкурс за внос на мотрисите, където ще спори с гиганти като "Сименс" и "Бомбардие" - най-сериозните фирми, производителки на жп транспортни средства. Моделът, който ни се предлага, е чисто нов и ще влезе в експлоатация в Германия на 8 ноември. Една такава машина струва милион и половина дойче марки, но инвестицията си струва, според представителя на фирмата.
Г-н Мечев каза, че по най-оптимистични прогнози, подобна мотриса може да тръгне по линията Панагюрище - Пловдив от края на май следващата година.
Томи НАПЛАТАНОВ
ПЕЩЕРА. Точно в 10 часа вчера на жп гарата пристигна дизелова мотриса, произведена от германската фирма АДТРАНС. От нея слязоха кметът на общината Георги Петърнейчев, представител на фирмата, журналисти, други пътници. Мотрисата престоя на гара Пещера точно 40 минути.
От този тип мотриси вече са произведени за Австрия, Гърция, Америка и други страни. Има поръчки за още 200, каза германският представител.
Мотрисата е изцяло алуминиева, захранващият модул е в средата, слизането и качването е много удобно, защото подът на вагона е на равнището на перона. Модулът е дизел (може да бъде пригоден за електричество), разходът на гориво е 80 литра на 100 км. Теглото на машината е 79 тона без пътници. Съвременният дизайн е привлекателен за пътниците, а возещите се в нея заявиха, че сякаш са пътували в луксозен автомобил. Тази мотриса е изминала 600 километра в България и досега няма нито едно съобщение за технически проблем, съобщи представителят на фирмата-производителка. Управлението е електронно и елементарно - българските специалисти го усвоили само за 15 минути. Във вагона могат да се возят 123 седящи пътници и още толкова правостоящи.
Радостта на пещерци от видяното е голяма. Всеки който беше на гарата, побърза да разкаже по кафенета и по площада на "непросветените" какво чудо е пристигнало в Пещера и как в скоро време то ще бъде удобното превозно средство до Пловдив.
Може би такова жп вълнение в Пещера не е преживявано от 1936 година, когато цар Борис III и министър-председателят пещерецът Георги Кьосеиванов откриват линията Пещера - Пловдив.
С вяра в следващите 30 години
Днес Пазарджишкият драматичен театър отбелязва 130 години от първото театрално представление в града и 30 години от одържавяването му
За кой ли път пазарджишката театрална общественост ще изпълни до краен предел зрителната зала и ще възнагради с аплодисменти своите любимци - актьорите.
Годините се изнизват една след друга, актьори и режисьори тръгват от тук към големите софийски сцени. Идват други. За да се заговори отново и отново за Пазарджишката театрална школа.
Ден преди юбилея разговаряме с директора на театъра Владлен АЛЕКСАНДРОВ.
- Какво значи да си театрален директор в един град, чиито театрални традиции са на 130 години?
- Струва ми се, че това е голяма отговорност и ангажимент да създадеш такава среда и творчески процес, който да бъде абсолютно ползотворен за колектива в театъра. В същото време трябва да доказваш с всяка постановка, с всеки спектакъл, че това не е случаен колектив, че не е случаен театър, а е театър с традиция, театър на 130 години и ползващ се със завидно име в националния театрален процес.
- Как успя да съхраниш трупата, която стана причина отново да се заговори за пазарджишкия театър?
- Когато дойдох преди година и половина, забелязах най-важното нещо - че тук отново има шанс да се създаде добра актьорска трупа със свой почерк и лице. Основната ми цел бе да подбирам такъв тип заглавия и режисьори, които да генерират с градивни идеи тази трупа. Това я подтикна да доказва себе си в новите постановки. Дай Боже и в бъдеще да бъде така. Мисля, че успяхме да създадем един многопластов, мислещ и - най-важното - шарен откъм бои театрален колектив.
- Предполагам, че това ще го демонстрирате в тазвечерната премиера на "Старчето и стрелата". Какво ще кажеш на хората с този спектакъл?
- Първо искам да кажа, че много обичам "Старчето и стрелата". Големият български режисьор Леон Даниел казва, че ако има 10 вечни пиеси в българската драматургия, то "Старчето и стрелата" е една от тях. Може би той е прав, защото пиесата има шекспирово измерение. Този текст носи една своеобразна виталност и атмосфера. Опитахме се с пиесата отново да покажем някои проблеми на днешния ден и на нашето утре. Нас ни интересува изключително много проблема за предателството - личното, междучовешкото, националното, политическото предателство. Никола Русев разсъждава върху проблема, хвърляйки мост от нашето средновековие до съвременността. Общо взето винаги сме били жертва на предателството. Идеята е предателството все по-малко да присъства в нашето ежедневие, в нашите души, в нашите отношения. Този текст ни занимава изключително много с възможността да се докоснем по някакъв начин до нашите собствени съдби и до съдбата на народа ни, т.е. какво се случва с един народ в дни на кризи, в дни на преоткриване на нови ценности и ако перефразирам Еврипид - как се люшка народът в туй море от мъка.
- Ще отшуми празничният ден. И какво следва?
- Смятаме да съсредоточим вниманието си върху организирането на повече представления, да организираме повече срещи със зрителите. Надали ще започнем скоро ново заглавие, поради ред причини, най-важната от които е финансова. Колкото и да се мъчим да съществуваме като нормална трупа, оказа се, че е много тежко. Правим скъпи представления, това е една от моите амбиции. Не мога да си позволя да правим еднодневки. Трябва да кажа, че ние до сега използвахме стария гардероб, стари декори. Но няма вече какво да ползваме, всичко отиде. Затова се постарахме: и "В галерия за жени", и в "Коварство и любов", и в "Старчето и стрелата" да заредим отново театъра с нови пособия, иначе ще стане скучно.
- Какво ще пожелаеш на трупата си?
- Да запазят вярата в себе си и искрящото си желание за творчество, да се опазят от бурята на времето, в което живеем. Да запазят вярата си за следващите 30 години.
Какво задържа актьорите в Пазарджишкия театър?
На този въпрос отговарят Христо Бонин, Иво Русев и Красимира Василева.
Христо БОНИН - актьор, пети сезон в театъра: В този театър ме задържа интересната работа, колегите. И все пак най-важното е, че съм творчески ангажиран за разлика от много колеги, които решиха да останат в София и стоят без работа по кафенетата. Щастлив съм, че за тези пет години участвам в 16 постановки с повече от 20 роли. Ако това е малко... Явно съм показал, че мога и се старая да доказвам всеки път какво и колко мога. Не лежа на стара слава. Искам да подчертая, че държа на този театър.
Иво РУСЕВ - актьор 28 сезона в театъра.
- Защо само в този театър? Защото тук идват начинаещи, стават акттьори и отиват в София. Идват режисьори, стават такива и отиват в София. Тук е една база, която превръща хората в театрали. За какво да вървя другаде, когато екипът тук непрекъснато се сменя. Това значи, че съм се преместил в друг град. А как да оставя приятелите си от Пазарджик? Така че в този театър ми е интересно.
Тази вечер ще се явя в ролята на Телериг. Той сякаш е събрал всички основни качества от предишните ми роли - самоиронията от "Великденско вино", обичта към хората на Пунтила, когато е в нетрезво състояние от "Г-н Пунтила и неговият слуга Мати", мъката на Крал Лир, когото още не съм играл, големия гняв на Ричард III. Цялата пиеса е шекспирова. Може би това е накарало режисьора да я вземе. И в същото време много актуална.
Красимира ВАСИЛЕВА - актриса от 26 сезона в Пазарджик: За мене това е най-хубавият театър и в него единствено съм искала да работя. Дори когато е бил в кризисни ситуации, тук пак е било най-хубаво. Сакаш в него живее вечният Булгарикус бациликус. В театъра винаги има млади хора. Хубаво е да не се чувстваш остарял. Лошото е, че минавам вече за доайен. Иво като играе старчето, може би аз трябваше да играя стрелата... Ставаме сателит на "Левски - Сиконко"
ВЕЧЕ НИ ПИСНА!
Ставаме сателит на "Левски-Сиконко" и така ще е по-добре, казват треньорите Надка Даньова и Георги Бояджиев
Часове преди старта на волейболното първенство репорер на "Знаме" се срещна с двамата наставници на юноши, девойки и мъже във ВК "Хебър" Надка Даньова и м .с. Георги Бояджиев. Зала "Хебър" се тресеше от разнопосочни топовни изстрели, посрещания и забиви. Докато девойките тренираха, "мъжката" половина търпеливо се гъчкаше по дългите пейки.
- И така, имате ли готовност срещу "Локо" и "Металург", г-н Бояджиев?
- Нямам никаква готовност. Е, сигурно ще се справим, но вече и аз не виждам смисъл. Времето за подготовка е смешно. Играя в елитната група срещу 7 спортни училища - "Левски" и "Левски-Сиконко", ЦСКА, "Славия", "Септември" (Сф), "Локо" (Пд) и Разлог - все утвърдени школи, които тренират пълноценно. Категоричен съм, че ние почти НЕ ТРЕНИРАМЕ. С г-жа Даньова сме си поделили по час и половина от полагащото ни се време за ползване на залата и едновременно работим с по 3 представителни и 1 подготвителен отбор - 4 отбора от 15,30 до 17 часа! Вижте колко са по пейките, и колко място има за тия в игрището - колкото половин носна кърпа.
- Защо е този претоварен график? Толкова много спортисти ли тренират тук?
- Нещата отдавна можеше да се уравновесят. Защо дават на Ученическата спортна школа залата сутрин, когато от Школата могат спокойно да тренират в училищата. Защо предоставиха (безплатно!!!) зала "В. Левски" на новия ВК "Бенковски"? Верно е, че те са лицензиран клуб, но не носят точки за Пазарджик, не участват в първенството. А ние можехме да им дадем поне 5 добри играчи. Миналата година на финала на момичетата плащахме по 5 хил. лв. на час. Отделно графикът в зала "Левски" изобщо не е уплътнен. Състезателите ни бягат. Трима вече са в "Родопа" (См), един в "Локо" (Пд) и един в Монтана. А имаме добри момчета - Станимир Босаков и Йото Стоянов играят в младежкия национален отбор. Изпълнителният директор на "Левски-Сиконко" онзи ден бе тук и иска децата ни. Съгласувал е всичко със зам-шефа на федерацията Данчо Лазаров. Предложиха ни да станем сателит на "Левски-Сиконко". Чоров ще налива пари и ще взима таланти. И така ще е по-добре - ако те пък имат играчи в излишък, ще ги отстъпват на нас. Ще стане нещо като взаимоотношенията "Интер" - "Виченца" в калчото.
(Б. р.: Междувременно Надка Даньова свършва с тренировките и за да не се губи ценно време, събеседниците ни светкавично се сменят).
- Г-жо Даньова имате ли надежда, че волейболните проблеми ще свършат?
- Не знам. Правим състезатели, а после тук ги няма. В цяла България са, само в Пазарджик не ги виждам. Превърнали сме се в люпилня, но след като миналата година завърши последната спортна паралелка, сега е някакъв ад и в люпилнята. Кажете как да се борим със спортните училища? Принудихме се да тренираме и в неделя. Едно време в спортното училище имаше деца на индивидуална подготовка, съобразена с тренировките им, а сега дори идват в противоположни часове. Минимум час и половина трябва за тренировка само на един отбор. Децата бягат. Разпределителката Анета Стоименова завърши миналата година и отиде в "Левски-Сиконко" при другата наша - Елена Ненковска. Татяна Спасова играе в "Академик" (Сф).
- Общината не ви ли помогна с нещо все пак?
- Шегувате ли се? Да са живи и здрави родителите и спонсорите. Вижте колко е олющен коридорът. С децата събрахме пари и боядисахме съблекалнята. Миналата година на финала ние бяхме гостите в тази зала. Не бяхме тренирали. Както сега. Не знам за какво работим - славата не ни я признават, чували сме и всякакви приказки по наш адрес. Площадките отзад буренясват, но не ни ги дадоха - искахме да насипем пясък и да се играе плажен волейбол. Когато "Славия" тренира тук, се направиха хубави фланелки. Отидохме с г-н Бояджиев да молим като просяци екипи за състезателите, а те ни дадоха по една на мен и на него, а останалите отидоха в училищата. За какво са им на учениците такива фланелки? Домакинството на последния ученически финал бе дадено на момчетата, въпреки че само момичетата бяха се класирали, въобще дивотии... На новото ръководство искам да изкрещя - ПОГЛЕДНЕТЕ НАСАМ! ТЕЗИ ДЕЦА СА НА ЦЕЛИЯ ГРАД!!!
Все пак, надявам се да станем поне втори с тях, за да можем да отидем на квалификации. Девойките старша възраст участват в републиканския турнир за финал, заедно с "Марица" (Пд), Стара Загора, Димитровград и Брезник - мисля, че и те ще се представят достойно.
