България е фирма, командвана от МВФ
Скандалният ревизор Емил Димитров пред "Знаме": България е фирма, командвана от МВФ
А аз съм ревизор в дълга финансова почивка
Преди броени дни ексревизорът Емил Димитров, прочул се със скандалните си разкрития за незаконни сделки на високо ниво, посети Пазарджик. И след като, благодарение на разкритията си, се оказа в принудителна почивка, той стана председател на "Гражданското обединение за борба с корупцията".
"Притеснен", както сам се изрази, от всенародната любов, Емил Димитров се озова в Пазарджик без традиционните бодигардове, които по принцип съпътстват известните на нашето време. За да не остане движението по-назад, Емил Димитров оповести, че ще се основат в близко бъдеще две фондации - "Други ценности" и "Друго отворено общество". Защото келепирът бил голям, особено, ако на фондацията й се даде рамо от високо. А това, според ексревизора, е добре изпитан вече метод да се сдобиеш с пари за изборите. Та нали и занапред ще има такива и пари пак ще трябват.
Щом никой до момента не е наказан за икономическата криза в страната, значи съм категоричен, че никога не е имало такава, каза патетично скандалният ревизор. Разговор на четири очи Емил Димитров проведе с репортерка на "Знаме", но с уверението, че няма да й издава ревизионен протокол, ако реши да публикува интервюто.
- Между бирник и ревизор има разлика. Но все пак кое е общото между тях?
- Ами с една дума - лош. Бирникът е данъчен служител. Той се занимава с приходите в държавния бюджет и в миналото е бил на най-ниската в йерархията длъжност, но с широки правомощия. На практика така трябва и да бъде. Една държава няма ли постъпления, не може да има разходи. Което означава, че няма и държава. Това е личността, която е в пряк досег с народа. Но както знаете Андрешко си е позволил едно време единствено да остави бирника в блатото, за да може да предупреди останалите. Сега, ако имаше възможност, Адрешко би го убил. Макар че днес се подхожда много по-рационално - плащат на бирника, за да не се налага той да излиза от блатото.
А ревизорът е човек, който се интересува както от приходите, така и от разходите. Но карай, важното е, че са под общ знаменател - лош.
- Тъй като политика се родее с най-древната професия, кои са героите на розовите серии в момента?
- Да, много древна професия, но наистина хич не й е лесно. Предлагам ви нещо друго. Тъй като сега са избори, балотажи и всякакви боричкания, а виждате пътната мрежа в страната колко е окаяна, затова предлагам всички дупки да се напълнят с предизборните обещания. И съм уверен, че ще стигнат. Толкова много се лъже, т.е. толкова много се обещава - сгреших думичката. Има една много хубава поговорка - никой не може да ви даде толкова, колкото аз мога да ви обещая. Затова трябва да сме по-внимателни и разумни в живота.
- Чувствате ли се хъш?
- По душа да. Защото хъш означава чужденец в собствената родина. В България явно е тясно за моята душа. Я ме погледнете. Къде ще ме вземат на работа. На държавно ли? Те ще ме уволнят. На частно? Ами управляващите ще разкъсат фирмата на парчета. Ако взема, че изляза да продавам на сергия - тежко ми и горко ми. Да взема да ида в гората, но и там ще дойде горският и ще ме ревизира какво правя в общинската мера с думите - внимавай в картинката, плащай или взимам козата.
- Какъв е по душа Емил Димитров?
- Абе, то душа не остана от толкова грижи. Но съм човек, който се надява, че все пак ще има в този живот малко справедливост. Не може толкова бой, толкова проблеми и всичко да е било на халос. Трябва да има справедливост. Трябва най-после управляващите да почнат да се потят. Ние бяхме райска градина. В България от 50 години не е имало война. А в момента, откъдето и да го погледнеш, сме по-зле и от най-губещата страна. Иначе сме на кръстопът - оттук минават тръбопроводи, газопроводи, ошфорни, безмитни зони, пътни магистрали. Трябва да се оправим, защото в крайна сметка - за 50 години нищо.
- Все пак нещо промени ли се?
- Какво да се промени. Последните 10 години са показателни. Колко жертви, колко проблеми, а външният ни дълг беше 10 милиарда и си остана пак толкова. Управлението си беше партийно, продължава да си е партийно. Отгоре на всичко това не е и управление, защото от 10 хиляди километра ни управляват чрез валутен борд. Ние сме фирма, намираща се в географското разположение на територията на Балканския полуостров, казваща се България, командвана от МВФ. Направо срамота.
Перспективата е да си плащаме дълговете и да се чудим как да свързваме двата края. Пък после се чудим защо хората напускат страната. Те не са емигранти, ами хора дето са се спасили. И то какво стана накрая, който остана в България, стана хъш - чужденец в собствената си страна.
