Баба Ванга поиска хляб и вода от Пазарджик
Баба Ванга поиска вода и хляб от Пазарджик
Разказва Кирил БУГОВ, който с широки пръсти дарява пари на църкви
Коренът ми е македонски
Майка ми е родена в село Куманич, Драмско, баща ми - в Горна Сингартия, Гоцеделчевско. Дядо ми Илия, земеделец и търговец на добитък, в знак на протест през 1905-а запалва къшлата на бея, който събирал данък десятък в много бедни години. Прадядо ми бил четник в четата на Димо Хаджидимов, чието име носи родното ми място.
Тежкият живот в моя край ме накара да потърся поминък за семейството си другаде. Имаше и още една причина - неизвестната тогава националност на тамошното население, което се македончеше. За мене македонец, тракиец, добруджанец са само географски понятия в нашата България и аз се чувствам повече от българин, като предците си.
Тръгнах от язовир "Доспат" и стигнах до язовир "Белмекен". Завършил съм икономически техникум, работа за мен и съпругата ми все се намираше. Един щастлив ден пристигнах в Пазарджик: красив, равнинен, подреден град, тогавашните хали - пълни с какво ли не. Рекох си: тук ще има бъдеще за двете ми деца. И не сбърках.
Откакто съм в Пазарджик, се занимавам с търговия - отначало в държавния сектор, от 1991-а - с частен бизнес. Търгувах с месо и месни продукти, с хранителни стоки, мой беше известният магазин "Сингартия", кръстен на родното село на баща ми. Сега съм собственик на склад за търговия на едро и дистрибутор на бира, на "Кока кола", на минералните води от Михалково и Белово.
Богат не съм, но с Божията помощ живеем спокойно, без финансови затруднения. Прецених, че мога да отделям от моето и да дарявам на другите.
На пазарджишката организация на инвалидите съм дарил 130 кг месни продукти, на сирачетата от Лесичово - храни за 400 хиляди стари лева.
Не съм смятал, но сигурно съм дарил 4-5 милиона стари лева на църквите "Света Богородица", "Света Петка", "Св.Константин и Елена" в Пазарджик, "Св.Неделя" в Дебращица. 1000 марки е участието ми в градежа на новата пазарджишка църква "Свети Георги". Преди дни дарих пари за строителството на църква в Мирянци. На последната сесия се разбра, че общината продава на търг 147 кв.м от мястото, предвидено за храма. Притесних се, че някой богаташ може да плати четворно и да построи кой знае какво. Затова предложих с лични средства да платя обявената цена на мястото - 314 хиляди стари лева и да го даря на Мирянци. А като завършат църквата - ще подаря икона.
Няма да забравя срещата си с игумена на Бачковския манастир през 1996-а. Още с влизането в Божията обител забелязах, че една от портите е в окаяно състояние, и предложих да помогна за възстановяването й. Един калугер ми каза, че като паметник на културата манастирът е под специална закрила и желанието ми не може да бъде изпълнено.
А дядо игумен Наум ме посрещна като скъп гост и ме почерпи с чаша старо манастирско вино. Аз дарих пари, а игуменът даде обяд за мен и съпругата ми. Оттам отнесох и най-скъпия дар - библия, която пазя като реликва, а фамилиятта Бугови ще я пази во веки веков. Щастлив бях, че се оказах вторият човек, имал честта да получи свещената книга от ръката на божия човек. Първият бил бившият ни президент Жельо Желев.
През 1996-а направих дарение за църквата на баба Ванга в местността Рупите. За пръв път потърсих пророчицата през 1988-а - бяха ми се изгубили отчетни документи за много пари. Лежах си вкъщи на спалнята и се чудех какво да правя. Като че ли някакъв глас ми каза да потърся баба Ванга. Станах, запалих веднага жигулата и към 23.30 пристигнах в Петрич, намерих дома й. Бях решил да чакам цяла нощ, за да се добера до нея. Втрещих се, когато след 20 минути тя извика: "Да влезе Киро от Пазарджик". Няма да забравя думите й: "Е, Киро, имаш проблем и си дошъл при мене. Не се кахъри, те ще се решат. Съпругата те чака на терасата с намерените книжа". Така и стана. От благодарност исках да й оставя 40 лева (заплатите бяха по 140), но баба Ванга помоли да оставя половината на иконата на Света Богородица, а другите да си прибера.
След година отново отидох при баба Ванга с проблем със здравето на детето ми. Когато пророчицата отново каза "Да влезе Киро от Пазарджик", изтръпнах. И този път тя ме успокои, че детето ми ще се оправи, ако донеса от Пазарджик литър вода и един хляб. Изпълних заръката и чудото стана само след два дни. Запомних баба Ванга като изключителна жена, Божи дар, направила планини от добрини, раздаваща себе си, за да спаси другите.
Дарявам на църквите заради силната си любов към Бога
Религиозен човек съм, опитвам да помогна за възстановяването на българската духовност, позагубила се през годините. Загуби се и вярата в църквата, оцеляла през изпитанията на вековете. Отклонихме се от човешката доброта и от християнството, сега сме длъжни да върнем българските традиции, та повече млади хора да влизат в божиите храмове. Но това зависи и от свещениците, и от изучаването на вероучение в училище и най-вече - от добродетелта в семейството. Българинът е прекрасен човек, който има потребност да вярва в нещо.
Да не вярва обаче в измислени историци и политици. В тия трудни години вярата ще помогне на българския народ да се обедини.
Ако се обединим около 10-те Божии заповеди, няма да са ни нужни никакви партии
Не съм страхлив, но ме плаши противопоставянето и разединението на хората. Заради дребни партийни страсти добрите съседски отношения в нашия блок се развалиха.
В живота най-много разчитам на семейството си. Кураж ми дават четирите внучета: Елена, Кирилка, Димитрийка и най-малкият - Кирил, който носи и трите ми имена. На 10 месеца го кръстихме в пазарджишката църква "Света Богородица". Благоевградският оркестър "Пирин фолк", Йорданка Варджийска, Иван Дяков и други изпълнители веселиха 150-те гости в ресторанта. Викам си, нека направя подобоващо на един дядо кръщене, че до сватбата има много време... А от многото приятели на пръсти се броят истинските, на които разчитам 24 часа в денонощието.
В бизнеса се надявам полека всичко да си дойде на мястото. Засега с всеки изминат ден дребният, средният и семейният бизнес губят почва.
Отговорността за това е изцяло на правителството, което не помага. Данъците са непосилни и задушават инициативата, преди да се роди. Да започнеш бизнес днес са ти нужни 10-15 хиляди марки, а не се създават условия дори за минимални кредити. Много хора, започнали частен бизнес с кредит, загубиха всичко - апартаменти, дворове, спокойствие... Освен печалбата, основният и неписан закон в бизнеса е този за морала.
Който се размине с него, отива направо в пропастта. Човещина трябва да има във всичко, което правим.
В политиката съм от 1995-а, сега съм координатор на партия Български демократичен блок, основана преди 9 месеца с председател Арлин Антонов. Влязох в политиката, за да помогна: не можеш да живееш в едно общество и да си настрана от него.
Ако е живот и здраве, ще дарявам и в бъдеще. Малко съм избухлив, особено като се натъкна на несправедливост. Но винаги съм готов да помогна. Смятам, че съм човек с отворено за хората сърце... Битият си е бит... Съдията: Боли ме от унижението
Няма колега, който да не е малтретиран на терена
Чували сте рефрена за рефера "Съдията, съдията... ", може и да сте го припявали. Футболните съдии открай време отнасят сочни пожелания - както от запалянковците, така и от играчи и треньори. Неща от сорта на "Все в черно да ходиш" са едни от най-безобидните. А понякога се случва и пердах да ядат. Мъжете в черно абсолютно винаги са нарочени за черните овци на изминатия мач, понякога дори и от облагодетелстваните от резултата. Така стана и сега. Едни борци за справедливост вместо да почерпят арбитъра, взеха, че му се отблагодариха мечешката.
Янко Цветанов е известен съдия с 30-годишен стаж зад гърба си, свирил в "Б" група и в зоните. Името му нашумя след срещата Брацигово - Панагюрище от VI-и кръг в "А" Регионална група миналата събота, когато бе малтретиран от брациговски футболисти. Завършил е НСА, педагогически профил и е учител по професия. Срещнахме се, за да вземем неговата гледна точка по т.нар. случай "Цветанов".
- Г-н Цветанов в пресата се писа, че са Ви съблекли гол. Вярно ли е?
- Това са абсолютни глупости. Писаха го във вестник "Гол", но е лъжа. Писа се и, че съм целият в синини. Вижте ми лицето, питайте колегите - синьо ли е? Аз си пазих главата с ръце.
- Какво се случи всъщност?
- Още от начало имах големи резерви към тази среща, защото беше една от най-трудните, въпреки това си нямах и представа какво ме очаква. Първото полувреме мина идеално. През втората част обаче започнаха грубостите и атаките срещу мен. Стоян Сталев (президент и треньор на Брацигово, б.р. ) на два пъти влиза на терена и ме заплашва. Каза, че ми е приготвил гроб на игрището и ако не победят, ще ме копаят. Едва ли не при всяка свирка ме заобикаляха брациговски футболисти и ме блъскаха, щипеха, ритаха, без да ме удрят по лицето, за да не забележи някой.
- От страх ли отсъдихте дузпа заради връщане с крак?
- Не съм свирил дузпа за това. Секунди преди връщането имаше яко дърпане на фланелка на играч от Брацигово. После той падна. Може и да е театралничил, но дърпането беше факт. Прецених, че е за дузпа и свирих, само че всички казаха, че съм подарил на брациговци втория гол.
- А жълтият картон на вратаря?
- Апостолов спря топката кажи-речи на центъра. Зад него нямаше никой. Имаше много подобни ситуации, когато брациговската половина бе празна и мрежата им "увисваше". В такъв момент наистина трябваше да го изгоня и това бе най-основателната причина съдийската колегия да ми наложи наказание. Но натискът върху мен беше огромен и не успявах да действам сто процента адекватно. Сталев пак влезе и рече: "Внимавай какво ще свириш. " Инстинктът за самосъхранение взе надмощие над професионалния дълг. Искам да кажа две думи и за дузпата, която отсъдих за панагюрци и после отмених. Бях далеч, макар че все още ми се струва, че нарушението беше вътре в пеналта. Свирих, но помощникът ми каза, че дузпа няма. Той бе много по-близо, затова отсъдих пряк свободен удар.
- Помощниците не забелязаха ли нещо нередно в тия чести скупчвания около Вас?
- Забелязаха, разбира се, но всеки си траеше, даже и после, когато ме нападнаха в съдийската стая. Дежурният секретар Найден Найденов също не взе никакво отношение. Може би на тяхно място и аз щях да постъпя така, не знам... Получиха се и доста конфузни ситуации на мой гръб, без да съм виновен. Например Вальо Пашев вдига флаг за засада, аз свиря, той сваля ръка и вика: "Давай, давай."
- Какво стана в съдийската стая?
- Сталев, Чомпалов, братя Манови и други играчи взеха да викат, че съм взел пари, да ме удрят. Аз клекнах и пазех само главата си. Сталев смачка на топка протокола, той се разпокъса, а Сталев крещеше да излизам вън и да продължавам мача, защото съм го прекратил с 8 минути по-рано.
- Така ли беше?
- Свирих последен сигнал точно в 90-а минута. Не дадох никакво продължение, защото не виждах смисъл да продължавам играта - тя ставаше все по-груба и арогантна. Веднага след края Сталев каза, че оставали още 3 минути, после 5, после 8... Никой от колегите ми не отрече, че съм свирил в 90-а минута, нито пък "ощетените" брациговци са подали жалба досега. В съдийската стая мелето продължи, но не болката, а унижението беше огромно. Тридесет години съм свирил по терените, а то какво стана... - Къде беше полицията, не се ли намеси?
- Имаше само един полицай и той безучастно пазеше вратата, за да не избягам навън.
- Няма ли да подадете жалба срещу него? Срещу някой от побойниците?
- Подал съм жалба в полицията, оттам обещаха да търст съдействието на РДВР-Пещера и да издирят въпросния полицай, но нали знаете - битият си е бит... - Разбра се, че са Ви заплашвали по телефона да мълчите.
- Да, анонимен глас каза, че близките ми ще пострадат, ако проговоря за случая, но аз съм предал всичко това в полицията. В момента там вземат мерки по въпроса.
- Колко взехте от този злополучен мач?
- 18 нови лева, една безсънна нощ, унижението... - А подкуп?
- Това са мръсни лъжи. Домакините си търсеха повод. Видя се, че съм чист.
- Често ли се случват такива инциденти при вас, съдиите?
- Всеки ден. Нямам колега, който да не е бит. Кой в Сарая, кой в Пищигово или Мененкьово... В "Б" Окръжна е абсолютна страхотия. Боят при нас е неизбежен. Затова и младите момчета вече не се натискат да стават съдии, а много, които са започнали, се отказват. За съжаление простащината трайно се настани в спорта. И в спорта.
Дочо ЧАНЕВ
Тарифи за ръководене на среща от "А" Регионална група: главен съдия - 20 лв., помощник-съдия - 15 лв. "Б" Окръжна група - 12 лв. за главен съдия и 8 за помощника му.
По наши сведения в "А" и "Б" професионалните групи възнагражденията скачат съответно до 100 - 80 и 80 - 60 лв. Забележка: В тарифите не е включена 10 процента удръжка.
Събрани са по-малко здравно-осигурителни вноски
Здравното осигуряване
Събрани са по-малко от очакваните вноски
В работно време и на работното си място служител води политическа агитация
Вчера д-р Атанас Дончев, директор на Районната здравноосигурителна каса в Пазарджик, събра журналисти, за да представи програмата на ОДС за здравеопазването и по-точно - да ги запознае с ангажиментите на бъдещата синя общинска администрация в преструктурирането на здравеопазването.
Пита се има ли право служител в работно време да занимава медиите с политическа агитация в полза на една политическа сила? Прието е тези прояви да стават в съответните клубове и предизборни щабове.
Освен предизборната агитация, д-р Дончев уточни, че Световната банка е оценила положително направеното досега в България по отношение на здравната реформа, но все още не достигат финансовите ресурси. Отлагане и спиране на реформата няма да има, окончателно решение се очаква в най-скоро време. Все още проблем е събирането на здравноосигурителните вноски. От 1 юли досега в районното управление "Социално осигуряване" са събрани около 2 милиона нови лева - 70 процента от дължимите вноски, което е песимистичният процент - оптимистичният е 80-90 процента, уточни д-р Дончев.
В националния рамков договор са предложени четири варианта за цените на медицинския пакет услуги. Предвижда се тяхната конкретизация да става в областната администрация. Все още не са отпечатани 317-те хиляди здравни книжки за областта.
Д-р Дончев изрази съжаление, че много хора се отнасят негативно към здравната реформа. Но връщане назад няма да има, бе категоричен директорът.
