О, неразумний... Пазарджик остана без фотоархив
Лентите изгоряха на сметището в Капитан Димитриево
За да има бъдеще, тръбва да има минало. Историята е тази, която ни дава представа за събитията, на които не сме били свидетели. Архивите пазят спомена и дават възможност да се обърнем към тях, когато е необходимо. Историята на един град е също част от нашето всекидневие. Но "голите" факти понякога не говорят много, ако към тях няма архивна снимка. Репродукция на стария Пазарджик в момента е практически неоткриваема, защото не съществува. Превърната е на купчинка пепел на сметището на Капитан Димитриево.
Филмотеката в Пазарджик започва да работи през 50-те години под името окръжен фотоцентър. Близо 40 години до 1990 година са заснети всички по-значими събития в бившия Пазарджишки окръг - културни, исторически и политически. За тези години във фотоцентъра се съхраняват близо 10 600 архивни филма с по 20 до 30 кадъра и 6 700 планфилма. Запечатени за бъдещите поколения бяха всички манифестации, чествания на кръгли годишнини, природни и архитектурни забележителности, та дори и всички партийни конгреси и конференции. В крайна сметка и това е част от историческото ни близко минало. Във фотоархива са фигурирали и всички репродукции на редки оригинали на стария Пазарджик, както и портретите на известни личности - родни и чужди.
Вятърът на промяната, обаче, безвъзвратно "издуха" тези ценни материали по посока на сметището. Как се стигна дотук?
Фотоархивът в Пазарджик е на пряко подчинение на дирекцията "Българска фотография" - клон Пловдив. Помещението на бившето студио "Рефлекс" в Пазарджик е продадено на търг от Министерството на промишлеността преди няколко месеца. Подобни търгове се проведоха в цялата страна, което затрудни физически ръководството на пловдивската дирекция по прибирането на архивните материали, каза за "Знаме" управителката на "Българска фотография" в Пловдив г-жа Мария Лантовска. Тъй като този архив е историческа ценност, ние се договорихме с новите собственици да съхраняват материалите, докато организираме тяхното извозване, допълни тя.
Междувременно помещението е обявено от сегашните собственици за продан. Те изнасят техниката си оттам и разчистват помещенията. Без знанието на шефа си, по думите на г-жа Лантовска, работниците изхвърлят негативите, заедно с металните шкафове на бунището край Капитан Димитриево. От "Българска фотография" в Пловдив веднага изпращат писмо до криминалния отдел в Пазарджик с молба за съдействие при издирването на негативите. Неколкократното ходене на сметището, обаче, остава без резултат. Голяма част от фотоархивите са вече изгорени, а друга част са станали притежание на мургави търсачи. Открити са само няколко ленти.
За съжаление, стореното не може да се върне, и то остава в историята. Но и Пазарджик остана без фотоистория, която безславно изгоря на сметището.
Потомък на Мохамед IV стреля по забранени от закона животни
Потомък на султан Мохамед IV - Ловеца
Стреля по забранени от закона животни
Турският индустриалец Риза Ъшък, откупил всички животни за отстрел в баташкото държавно лесничейство "Борово"
В миналото турските завоеватели наричали Баташката планина Доспатдаг. С разнообразния си животински свят тя привлякла вниманието на османските владетели и през 1671-а тук бил построен летен дворец на султан Мохамед IV, известен с прозвището Ловеца. За да ловува спокойно височайшата особа, българското население от Одрин до Доспат е помохамеданчено.
Днес по стъпките на Мохамед IV ходи турският индустриалец Риза Ъшък, който закупи за 4 милиона долара "Целхарт" - най-голямата българска фирма, производителка на целулоза, и си осигури достъп до родопските горски масиви. Затова складовете му са препълнени с иглолистна дървесина, а той ловува в Баташката планина. Нещо повече: чрез своята дъщерна фирма "Ъшаклар туризъм" води свои бизнеспартньори от Египет, където има филиал на турския книжен гигант "Ъшаклар холдинг". Но поне засега той не строи летни резиденции.
Но е откупил всичките животни за отстрел в баташкото лесничейство "Борово", чието седалище е в местността Вълча поляна. Отговорникът за лова в баташката фирма "Баташки снежник" г-н Неджет Амзов твърди, че турският бизнесмен, който живее в Париж, останал възхитен от възможността да гърми на воля по глухарите, дивите кози и елените. Дори уцелил глухар и елен за златен медал. С трофеи за златен и бронзов медал се сдобил и приятелят му от страната на пирамидите. И най-важното: високоставените ловци щедро развързвали кесиите си и плащали на часа в зелено.
Хубаво е, че се хвали г-н Неджет Амзов, но той забравя да спомене, че много от видовете, откупени от г-н Риза Ъшък, са вписани в Червената книга на България, а някои са поставени под закрилата на действащото в нашата страна законодателство. Като дивата коза, която в Родопите се среща единствено в биосферните резервати "Дупката" и "Купена" и е защитена със Закона за лова още през 1926-а. Глухарят, който много впечатлил г-н Риза Ъшък, в Баташката планина се среща единствено около върховете Голяма Сютка и Малка Сютка, резерватите "Мантарица", "Дупката", "Васил Коларов", "Беглика" и "Баташки снежник". При токуване птицата изпада в любовен захлас, често напуска постояните си обиталища и попада в прицела на ловните чифтета. А тя също е покровителствана, макар и за определен период от годината, от Закона за лова и забрана за отстрел в териториите, охранявани по Закона за защита на природата, приет през 1962-а.
Да не говорим за другите хвъркати. От 15 вида птици, обитаващи България и застрашени от пълното им изчезване, 10 обитават Родопите. Общо 76 са видовете птици в Орфеевата планина, вписани в Червената книга на България.
Така че, когато г-н Риза Ъшък дойде да ловува в Баташката планина, отговорникът по лова в лесничейство "Борово" г-н Неджет Амзов трябва да си отваря очите на четири и да не допусне убиването на редките видове, каквито високопоставеният ловец, дошъл от Анадола, никога не би срещнал в своята родина. Макар да плаща много скъпо за тях.
Нищо лошо няма привличането на чуждестранни туристи с портфейли, в които кротуват гъсто надиплени зелени гущери. Но те трябва да се съобразяват с действащото у нас законодателство. Иначе може да замирише на безконтролно ограбване на природните ни богатства.
Втората голяма американска инвестиция ще е в гр.Септември
Ако на проекта не му мине котка път... Втората голяма американска инвестиция ще е в Септември
Новият завод за прокат ще заработи до две години
СЕПТЕМВРИ. От една година е готова проектосметната документация за новия завод за прокат, който ще се построи в цеха за горещо валцоване в "Стоманени тръби" АД. Основен инвеститор е американска компания, която е заделила за проекта десетки милиони долара. В бъдещото акционерно дружество българската страна ("Стоманени тръби" АД) ще участва чрез строително-монтажни работи и обособения терен.
Оборудването е готово. То е американско и отговаря на най-високите технологични изисквания. Според запознати, бъдещият завод край Септември ще бъде един от най-модерните в Европа и ще работи с природен газ. Производственият цикъл ще бъде компютъризиран и в новия завод ще бъдат открити около 400 работни места.
В момента техническата документация се превежда на български език и след няколко дни ще бъде на разположение на експертите в "Стоманени тръби" АД.
Причината за американската инвестиция е ясна. Нашата страна има реални шансове да се превърне в енергиен възел на Балканите и вложените инвестиции ще се възвърнат многократно. България е сключила договор с руската компания "Газпром"за разширяване на газопреносната мрежа към Турция. От друга страна тръби за транзитиране на природен газ ще се необходими и за довършване на трасето до Югославия и за ремонти на сега съществуващата газопреносна мрежа. Ако нефтопроводът "Бургас-Александруполис" започне да се строи, отново ще се необходими висококачествени тръби.
Досега производството на септемврийското дружество не бе на висота и предприятието постоянно губеше търгове. Поради тази причина липсваше работа и вече са съкратени 310 работници и служители. В момента дружеството изпълнява единични поръчки. Последната е за Албания, където ще се изнесат водопроводни тръби.
Ако на проекта не му мине котка път, това ще е втората по големина американска инвестиция в България след построяването на завода на "Американ стандарт" край Севлиево. Новият прокатен завод не само ще гарантира нови работни места, но и прилични заплати. А няма да бъде без значение и фактът, че произведените тук тръби ще са конкурентни на световния пазар.
