Произвеждат газсигнални ключодържатели - менте
Конструкторът Виктор Стаев се жалва
Произвеждат газсигнални ключодържатели-менте
Световноизвестният пазарджишки оръжеен конструктор Виктор Стаев, заедно със свои колеги, подаде жалба в Районната прокуратура. Рационализаторът се жалва, че в две предприятия в областта се произвеждат без съответния патент неговото изобретение "Оса". Иновацията представлява ключодържател, който може да стреля с два газови патрона, без да нарани човек.
Изобретението на нашия оръжеен талант бе разследвано от американските специални служби по летищата из света и бе одобрено за използване. Щатските специалисти се произнесоха, че ключодържателят не може да се използва успешно от терористи, тъй като няма опасност да бъде наранен човек.
В България обаче се оказа, че Виктор Стаев има зловистници, които искат да печелят на негов гръб.
Прокуратурата вече е образувала следствено дело, което е дадено за разследване на Икономическа полиция. Дали обаче полицаите ще намерят мошениците, е друг въпрос.
Остава да се надяваме, че случаят ще се разреши в полза на пазарджишкия конструктор. Защото той си вади хляба с акъла, а не както неговите "конкуренти" - с интелектуална кражба.
Усмивката не се измерва с банкови сметки
Димитър Туджаров - ШКУМБАТА пред "Знаме"
Вчера известният комик беше в Пазарджик, искаше да провери как вървят работите за насрочения за 21 септември спектакъл "Светът на Шкумбата". Тогава го залови наш репортерски екип и веднага му зададе няколко въпроса.
- Що за псевдоним е Шкумбата? На мене ми звучи като нещо ръбато, чепато... - Аз съм от Петрич, по нашия край така наричат синджирчето на 64-градусовата ракия. Означава нещо серт, така че сте на прав път.
- Не се ли уморихте да осмивате пошлостта, простотията и всички други отрицателни черти на обществото?
- Уморих се, но няма да престана. Защото осмиването на всички тези недъзи и на обществото, и на отделните персони, може би ни помага да премахнем това, което ни души, да се отърсим от всичко и с усмивка да го преодоляваме. Тепърва ще пътувам, ще ръся "глупости" (така ги наричат някои) и ще разсмивам хората. Защото българинът забрави да се усмихва истински. Пред БНТ има кофа за боклук. Тичах миналата седмица, за да заснема вицовете за "Добро утро", и видях възрастна жена, която се навеждаше, за да вземе една хвърлена баничка. Иззад кофата изскочи куче, последва борба и...кучето си замина с баничката. Купих две банички на жената, подарих й ги, тя заплака: "Не можеш да подариш на всички, чедо! ". Затова пък мога да подаря усмивки на всички, които все още могат да се усмихват. Това е един вид лечение. И не се измерва в килограми и банкови сметки. Правя 20 години творческа дейност и пътувам с мой моноспектакъл "Светът на Шкумбата" - час и половина смях. В това време не съм на себе си. Не чувствам никаква умора, ако ще да сме пътували 5 часа. Но това мога и това ще правя.
- Когато поднасяте своите текстове, лицето Ви е непроницаемо. Това ли е Вашата маска за защита от всичко пошло?
- Да, мисля, че смешните неща могат да се казват и със сериозно лице. Не искам да правя мимики, за да подсилвам това, което казвам. По-важна е същността на изреченото. И ако хората те разбират, ефектът е достатъчен.
- Кой Ви пише текстовете?
- Сам. Питат ме как издирвам толкова много вицове. Ходейки по пазарите, срещайки се с хората, научавам много истории. Ровя се в литература на 3-4 езика. От 1000 английски вица например си вземам 100, които пресъздавам, пречупвам. Всеки ден работя по 4-5 часа (нощем) върху това. Другото вземам от ситутации в магазините и по опашките. От джакпота на ТОТО-то страшно много идеи изплуваха.
- Какъв човек е Шкумбата извън сцената?
- Страшно тъжен. Понякога съм строг баща на децата, вместо да ги разсмивам. Нямам достатъчно време за тях. Като се прибера, гледам да си почина. Може би съм антипод на този от сцената.
- Споменахте, че хората Ви познават по улицата.
- Много ми е приятно, когато ме срещнат и се усмихват. И моята усмивка веднага цъфва и започваме да си говорим за нещо весело. Обикновено жени ме спират и ми благодарят, че съм предотвратил семейна кавга с моите вицове.
- Колегите Ви какво казват?
- Ние от т.н. шоубизнес сме си особена пасмина. Често зад гърба се говорят неща, които ме е срам да споделям. Жалко е, че всички сме в един кюп.
- За подобна сценична изява ли мечтаехте преди 20 години?
- Преди 20 години като инженер мечтаех да направя нещо, с което да ме запомнят. Но още тогава се заядоха с мен, че не съм стандартен. През първия ми работен ден в база за внедряване и развитие поздравих колегите с "Добро утро". Никой не ми отговори. Аз казах: "Браво. Утре ще ви псувам". На другия ден ги напсувах. Те скочиха: "Защо ни псуваш? ". Казах: "Пожелах ви добро утро, никой не отговори, благодаря ви, че сега реагирате". Където и да отидех, ставаше нещо по-нестандартно и рефлектираше върху мен. А съм си мечтал за такава дейност още от раждането си. От 5-6-годишен се мъкнех по сцените, участвах в художествената самодейност по читалища и оперети. И още си мечтая да направя шоупредаване. Такова заснехме, но не беше пуснато от Националната телевизия, защото не съм свързан финансово с никого и съм си сам. Ако бях вързан за някоя финансова къща или групировка, сигурно щяха да ме пускат. И това шоу от типа на Бени Хил си стои. Обаче изисква страшно много сили и средства. Ще изненадам зрителите с една моя песен "Цар Футбол", която подарих на телевизията. Без да искам авторски права, без да искам и стотинка. След което хора от Българската телевизия ми казаха: "Да, ама колко ще ни дадеш за това, че ще ти правим реклама? ". Чакам добри времена с бъдещата национална частна телевизия.
- Със спектакли ли ще отбележите тази 20-годишна сценична дейност?
- Да, аз пътувам много. Предстои ми да обиколя всички градчета от типа на моя роден град. Да видят всички спектакъла ми. Има много смях, това вече е проверено. Има достатъчно изненади, особено за малките. Оказва се, че те си разказват много вицове и обръщат внимание на това, за което ние, възрастните, не се сещаме. Затова отделям 15 минути от спектакъла за контакти с децата или възрастните. Тези мои обиколки ще продължат в 2000 година. След това ще мисля за 21 век.
- Желая Ви здраве и успех.
- Здраве и "Знаме"-то да не се сваля и да не бъде бяло, да не се предавате.
