Животът на ромите - омагьосан кръг
Интегрирането в българското общество трябва да става още от ранното детство
Йосиф НУНЕВ е първият ром в България, назначен на работа във висшата държавна администрация.
Роден и отраснал в Ракитово. Завършва Югозападния университет, има следдипломна квалификация по билингвистика на ромските деца. Съпругата му Диана е с висше икономическо образование, сега учи психология. Големият му син Георги ще бъде в IV клас, малкият Светослав - във II клас.
В трудовата му биография са записани 15 години учителски стаж, заместник-директор, а от 1993-а - директор на на ромското училище в Ракитово. С много обществени ангажименти: експерт по образованието и културата в програма "Рома" на фондация "Отворено общество", в много неправителствени организации.
Преди малко повече от месец започна работа като главен експерт в Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет на Република България.
- Г-н Нунев, как приемате назначението си на тази висока длъжност?
- То не е случайно. Аз постигнах всичко като учител - първи клас квалификация, заместник-директор на училище, директор. Назначаването ми е свързано с активната ми дейност като експерт в няколко неправителствени организации в България и чужбина и активното ми участие в национално значими програми.
- Работите по националната програма за интеграция на ромската общност. Как си представяте нейното осъществяване?
- Интеграцията на ромските деца към българското образование е двустранен процес: от една страна - малцинствата да се отворят към ценностната система, културните завоевания и приоритетите на малцинството, от друга - мнозинството да приеме културните ценности на малцинствата, тяхната ценностна система. Този процес трябва непременно да е свързан със сваляне на негативните стереотипи в двете посоки. А интеграцията на етническите и религиозните общности в българското общество като цяло е свързана с интеграцията на България в европейските структури и европейската ценностна система.
- Известно е, че повечето роми са неграмотни и необразовани, не изпращат децата си в училище, а такива хора трудно се приобщават... - В България на ромите се гледа като на еднообразна общност от безработни, безимотни, неграмотни, криминално проявени, проститутки, бездомни деца, наркомани... Има роми, по-добре интегрирани в обществото от много българи със своето образование, квалификация, социален статус. Повечето обаче не са и трудно ще бъдат интегрирани - живеещите в големите гета като Факултета, Филиповци, Абисиния, Столипиново, Токайто, кварталите във Варна, Добрич, Стара Загора, Сливен. Там хората са в съвсем окаяно положение.
- Какъв е пътят за излизане оттам?
- Това няма да стане с пожелания и решения. Образованието е изключително важно за интеграционните процеси. Но на този етап то не изпълнява никакви интеграционни функции: ромските училища не отговарят на никакви санитарно-хигиенни изисквания, в тях се произвежда неграмотност, образователните изисквания са твърде принизени, липсва конкуренция, цари анархия, незаинтересованост... Условията са такива, че дори завършилите VIII клас ромски деца са полуграмотни и нито могат да продължат образованието си, нито са конкурентоспособни, за да си намерят работа. Но за това не обвинявам учителството: то работи в екстремна ситуация, бързо се амортизира, отчайва и примирява.
- Имате ли обяснение за това състояние на нещата?
- За ромските деца животът е омагьосън кръг: те се раждат в ромски квартал, растат в ромски квартал, учат в ромско училище в същия квартал. Това е омагьосаният кръг, в който те се чувстват уютно. Но излизайки от него, те са твърде неподготвени, неконкурентни, обречени на социално аутсайдерство. Хората в тези гета не познават друга алтернатива на живот.
- Как си представяте излизането от този кръг?
- Смятам, че точно училището е мястото, чрез което реално може да се върви към интеграция. Гетото не може да се премести. Комунистическата партия преди години се опита да интегрира роми чрез разхвърлянето им по жилищни блокове сред българи. Но механичният характер на тази дейност доведе до връщане на ромите в гетото.
- Тогава?
- Идеята е да се подготви реален процес на интеграция и тя да бъде взаимна. На ромските деца да се даде възможност да постъпват в български училища. Това също не трябва да става механично, а много добре планирано във времето като процес.
- Планиран процес?
- Необходимо е затопляне на общественото мнение. Чрез специални образователни програми по масмедиите да се обясни на мнозинството, че децата от малцинствата не бива повече да бъдат в изолация от голямото българско училище; а на малцинствата да се обясни, че има и друга алтернатива за живот - българската, т.е. по-нормалната, по-европейската. Когато българските и ромските деца учат под един покрив, при еднакви условия, те са равнопоставени, имат равен старт. Жив пример за този начин на обучение е махалата, в която аз съм израснал - малката махала в Ракитово: открай време ромите учат между български деца, затова от моето и по-новото поколение няма роми без средно образование, дори има полувисшисти и висшисти. Явления като безработица, кражби и всички други негативи почти не се срещат в нашия квартал. Защото тук хората са конкурентоспособни и всички имат работа. Ако аз не бях между българи, едва ли щях да познавам другата алтернатива и едва ли щях да бъда аз.
- Това ли е основното в програмата за интеграция?
- Принципите на интеграцията не са само в образованието. За целта ромските неправителствени организации и българското правителство заедно изработихме за една година програма за интеграция на ромите в българското общество и тя бе приета. Предстои да се изработят програми за интеграция и на другите етнически общности. Осъществяването на тези програми ще даде възможност на малцинствата да бъдат реален политически субект.
- Кой ще осъществява тази програма? Има ли достатъчно специалисти от ромски произход, които да се заемат с трудните задачи?
- Рамковата програма е фундаментален документ. Ще се осъществява от експерти на граждански договори за определена работа. Има отворени процедури за назначаване на роми-експерти в министерства и ведомства: образование, култура, политика, МВР, Националната служба по заетостта... Образовани хора има достатъчно. В областните управи също се отварят процедури за назначаване на щатни експерти по етнически и религиозни въпроси, които ще помагат на областния управител в интегрирането на етническите и религиозните малцинства по места. Към областните управи ще бъдат привлечени регионалните неправителствени организации на малцинствените групи, които заедно с представители на областните ведомства ще образуват областен или регионален съвет по етнически и демографски въпроси. Така наред с националния диалог, който правителството води с малцинствата, такъв ще се води и на регионално равнище.
- Какво може да попречи на осъществяването на програмата?
- Това, което най-много ни липсва в България - да приемем по-различния с всичките му позитиви и негативи. Това, според мене, е големият проблем на интеграцията. Затова отмествам въпроса към образованието: безсмислено е да приучваш възрастния към нови приоритети. Колкото по-кратка история имат зад себе си хората, толкова са по-склонни да се приемат един друг с всичките си различия. Негативизмът, който хранят един към друг мнозинството и малцинството, се дължи на непознаването и на стереотипизацията. Но когато хората се познават, тогава стереотипите падат или се снижават, именно на базата на комшулука.
- Означава ли това, че интегрирането е бъдеще, чиято подготовка трябва да започне днес?
- Да, но първо трябва да създадем възможност на децата да се опознаят от ранното детство и в училище. Това е благоприятният фактор за опазване и размяна на култури и ценностни системи. И да не се забравя, че според психологията човек подлежи на някаква промяна до 35-годишната си възраст. След това е невъзможно.
- С много тежки задачи сте се заели. Как семейството Ви приема Вашата работа?
- Като временно явление обстоятелството, че в работните дни съм в София, а в някои от почивните в Ракитово. А аз приех саможертвата да работя в централната институция на изпълнителната власт с ясното съзнание, че ще дам по-добра възможност и образование на децата си. Живеейки в София, ще можем да задоволяваме по-големи духовни потребности. Това е в личен план. Иначе ще се боря против дискриминацията, за промяна в законодателството. Уникалното в целия този процес е, че роми-експерти предложиха на правителството програма и общото изработване на рамковата програма. Ромските неправителствени организации са много дейни, за което малко ни завиждат турци, арменци, евреи - те са свикнали някой да им свърши работата. Но предстои изработването на рамкови програми и за останалите малцинства.
Заради дрога или... За един месец наркоман задигна 36 автомобила
29-годишният Федя Данов го чака лишаване от свобода от 1 до 10 години
През месеците юни и юли миналата година полицията в Пазарджик бе затрупана от жалби за отмъкнати леки автомобили. Установява се, че се крадат предимно съветски коли от марките ВАЗ и "Москвич". При извършените оперативно-следствени мероприятия е заловен извършителят - Федя Данов, 29-годишен от Пазарджик. Младежът е уличен в множество противозаконни отнемания на моторни превозни средства и срещу него бе заведено следствено дело.
Кражбите са произволни
Обвиненият не е имал предварителен план и не е брънка от организирана автобанда, установяват от полицията и следствието. Федя Данов задигал автомобили, каквито се изпречат пред очите му. Обикновено отварял возилата с обикновена отверка, "събувал" леките коли и гумите продавал на свои познати.
Част от списъка
Пръв "изчезнал" ВАЗ-ът на Димитър Ангелов, служител на ЕТ "Фасада" - Звъничево. На 10 юни автоджамбазинът разбил колата, съединил клемите и потеглил. На ул. "Райко Даскалов" спрял и сменил гумите. Автомобилът покрил с брезент и откраднатото занесъл в работилницата на Димитър Николов, където го продал.
На 16 юни около 21 часа е откраднат "Москвич"-ът на Х. Станков на ул. "Александър Батенберг". По-късно автомобилът е открит на ул."Люлин" без гуми, радиокасетофон, туба, крик. На 17 юни "изчезва" "Москвич" 2140, собственост на Ангел Динков. Липсват вещи за около 361 хиляди стари лева.
На 20 юни е откраднат "Москвич"-ът на Марко Марков от ул. "Антим Първи". Не са открити четири гуми с джанти, ключове и вещи за над 400 хиляди стари пари. Същия ден е отмъкнат "Москвич"-ът на Никола Стоянов. Автомобилът е открит около сградата на ДТ "Константин Величков" без гуми и принадлежности на стойност 440 хиляди лева. На 24 юни Данов успял да разбие "Москвич", собственост на Тодор Георгиев от Добровница. Този път крадецът като че се смилил, тъй като си тръгнал само с акумулатора.
Федя Данов е уличен, че на следващия ден пак посегнал на две возила: ВАЗ на Георги Димитров (липсват гуми, акумулатор и части за над 480 хиляди) и "Москвич 408" на Иван Буюклиев (отново липсват гумите).
На другия ден около 20 часа "изчезва" "Фиат"-ът на Маргарита Клисурска. Полското пътно превозно средство е открито в местността "Капаците" и естествено, пак разкулачено.
На 27 юли е регистрирана кражба на жигулито на Албена Лютакова от Белово. Отмъкнати са авточасти за около 187 хиляди. На 28 юли без "Москвич"-а си остава Григор Тончев. Собственикът намира превозното си средство край "Златното пиле". Задигнатите чаркалаци са оцененени за около 234 хиляди. Юнската "черна" серия от автомобилни кражби престава, но с пълна сила започва и през следващия месец. На 1 юли "изчезва" жигулата на Васил Райков, на 5 юли ВАЗ-ът на Минчо Дъбов, на 8 юли жигулито на Цветанка Манджукова, на следващия ден - лада - та на Георги Дончев, ВАЗ-ът на Тодор Атанасов ... Какво признава автоджамбазинът
Рекапитулацията сочи, че за около месец и няколко дни Федя Данов разбил и задигнал части от 36 леки автомобила. За част от кражбите Данов признава, за други не. На предварителното производство заявява, че част от парите похарчил за дрога.
За да се преустановят посегателствата, на 19 февруари тази година автоджамбазинът е задържан в следствения арест. Там Федя Данов прекарва до 28 юни. Впоследствие мярката за неотклонение "Задържане под стража" е заменена с "Парична гаранция".
Според вещите лица, автокрадецът е нанесъл щети на разбитите от него леки коли за около 251 хиляди лева. Откраднатите вещи се оценяват за около 6 милиона и 270 хиляди стари лева.
Колко е спечелил Федя Данов от кражбите обаче едва ли може да се изчисли, тъй като крадените вещи продавал на произволна цена.
Обвинителният акт срещу може би най-големия пазарджишки автоджамбазин е внесен в съда. Срещу Федя Данов прокуратурата е повдигнала обвинение по чл. 195 от Наказателния кодекс. Ако магистратите го признаят за виновен, 29-годишният пазарджичанин го чака лишаване от свобода от 1 до 10 години.
