Мераци
В Мирянци искат американската фабрика
В писмо до областния управител в Пазарджик д-р Иван Колчаков, кметът на Мирянци Павел Димитров предлага два терена в землището на селото, върху които било подходящо да се изгради високотехнологичната американска фабрика.
И двата терена са по 50 декара - единият е в местността Мараша, вторият - в Ливадата. И двата са общинска собственост и напълно отговарят на изискванията, поставени от фирмата: площта да е равна, да е близо до транспортни магистрали, да има канализация, електрификация и газификация.
Очаква се до месец американски специалисти да посетят предложените в областта терени и да направят своя избор, уточни кметът Димитров.
Макар че никой не казва какво ще се прави в американската фабрика, която предстои да бъде изградена, всеки иска тя да бъде на негова територия. Все си е полезно - производство, работни места, отчисления... Когато амбицията те тегли, си струва да живееш
Петъчен гост: Художникът Борис КОСТОВ: "Когато амбицията те тегли, си струва да живееш!"
Определено домът на Борис Костов грабва с уникалността си още отвън. Причудливи орнаменти по оградите, статуи на милоска и нашенска Венера, както и огромен древен питос красят уютното дворче, а току до вратата е изправена мраморната глава на Ботев. Тук е живял и бащата на Николай Гяуров Георги. Борис Костов живее и твори във Велинград. От Академията в София вятърът на унгарските събития го е отвял чак в Сливен, където 2 години е рисувал за тамошния театър. Скитал е къде ли не по света, но не само като художник. Той е и майстор-фотограф, а в илюзионното изкуство има трикове, с които засенчва и Астор, и Орфи. Всичко това научихме, докато го разпитвахме за главната цел на посещението ни (поне до срещата ни си мислехме, че е главна) - купите. Защото освен всичко останало, Борис Костов е майстор на всякакви спортни трофеи.
- Живописец, пластик, а от албума пред нас виждаме, че си страхотен фотограф - как ти хрумна да правиш купи? Те са скъпички... - Отдавна се занимавам с това. Изработил съм хиляди спортни призове. Въпросът не е в прехраната, макар че наистина ми носят пари. Амбицията ме води. Да покажа, че и ние можем. В момента на пазара има 2-3 фирми с вековни традиции, които се занимават с подобни неща, но в много случаи им куцат художествените стойности - като пропорции, чистота. Всеки детайл трябва да диша, да намери своя обем. А аз им правя дъмпинг. Мои плакети, трофеи, купи и медали има във всеки спортен музей в Европа. В момента разработвам над 70 модела за предстоящата ми изложба в края на септември в София, във фоайето на БСФС и сега правя каталог. Аз изработих трофеите на световното първенство по ориентиране, провело се съвсем наскоро във Варна, а сега работя над моделите за европейското по конен спорт... - Но не правиш само спортни призове?
- Не, изработвам и други пластики и статуетки. През 1993 година бях поканен в град Гмюнд, в Австрия, на Международно изложение на изкуството "Артекс". Там бяха представени 11 вида изкуства и аз трябваше да изработя 11-те приза-уникати за наградените. Ключът на Пазарджик също е мое дело.
- Явно работиш на много места. Така ли се противопоставяш на бездуховността във времето и в изкуството?
- Който си има заряд и потребност, независимо от условията, той не може да спре. Времето ще отсее плявата от сеното и ако сега критерият е по-нисък, той ще се вдигне. Няма шаблон за правене. В изкуството може да правиш експерименти, но не под маската на некадърността.
- А какво е истинското изкуство - масово ли е или му се радват само шепа хора?
- Да си представим, че попаднем на друга планета. Каква оценка биха дали извънземните на нашата цивилизация? В изкуството с голямо И трябва да го има чувството елемент във времето, в което живее художникът. Тази среда ни действа и ние сме длъжни да я изразим. Някой ще каже, че твори с 1 век напред, има го и този момент, но творчеството му наистина трябва да е силно. Само че много малко са пророците. От 100 художника, всеки, който има претенции за такъв ще те нарисува реалистично, в натура, почти като на снимка. Истинският художник ще драсне няколко щрихи и ти ще си ти - по форма, настроение, движение, характер... "Средното" изкуство може да е кич, ако критерият стане по-висок.
- От какво се зареждаш?
- От самия труд, от самото натоварване. Работя по 14-16 часа без почивка, а в момента целта ми е да оставя зад гърба си вековните производители на трофеи.
- Кой ще бъде следващият връх за покоряване?
- О, те са много. Галванопластиката силно ме е заинтригувала. Якоби я е извадил на бял свят преди 160 години, но малко са хората, които я познават. Малко са и книгите по този въпрос, но ще експериментирам. Ще се върна на любовта си към медалите - искам да съм по-гъвкав в правенето им, а не ми се удава. А истинският връх, който ме чака, е Острец в Родопите. Имам 6 проекта за 30-метров стоманен стилизиран кръст, сглобяема конструкция, който трябва да се издигне там в чест на 2000 години от рождението на Христос. Правя го като дарение, безвъзмездно. Комисия от 8 души го одобри. Питам се какъв човек е дарителят - глупак или наивник? За 50-годишнината на Велинград подарих един стъклен приз, но никой не ми каза "Мерси". Имам и проект за календар... Докато я има амбицията, си струва да живееш. Ако всеки се стреми да бъде всеки път по-добър в своята област, ще живеем като в рая. И метач да си, да си кажеш: Ама аз мога да мета с по-широка метла, така ще чистя по-бързо. Повярвайте ми, тегли ли ни амбицията, животът носи радост.
На тръгване домакинът ни показва стаята-механа приютявала известни личности като Хайтов, космонавта Рукавишников, Георги Стоилов, Кирил Коцев, Константин Коцев, "разни министри", Николай Джамбазов и много други. Правил съм я осем години, казва Борис Костов и посочва безкрайните върволици дърворезба по стените. Отваряме дневника на механата - в него са се подписвали всички, празнували тук. На последната страница пишеше следното: "Да превърнеш изкуството си в бит - това може би е най-великото изкуство! Удивляваме ви се, Лили и Борис! " Ст. Цанев, Доротея."
Също и ние!
Мостът на Марица
Ремонтът може да започне
В брой 120 "Знаме" информира читателите си за намеренията на Главно пътно управление да ремонтира поостарелия мост над река Марица в Пазарджик.
Възстановяването на съоръжението може да започне още тази година, каза началникът на Пазарджишкото пътно управление инж.Иван Дишков. Специалисти от Главно управление на пътищата, Централна лаборатория на пътища и мостове, "Пътпроект" и френска фирма няколко пъти посетиха обекта и прецениха състоянието му. Последното посещение бе на 15 юли. Очаква се обследването на съоръжението да приключи след 15 септември, уточни началникът. След изготвяне на документацията Пътно управление, съгласно закона за обществените поръчки, чрез търг ще възложи изпълнението на ремонта.
Укрепването да започне през второто полугодие на 1999-а, това обяви и вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Изместването на движението и още редица сериозни проблеми трябва да се решат до началото на ремонта, смята инж.Дишков.
Преди няколко дни той е посетил моста и смята, че въпреки годините, съоръжението е в сравнително добро състояние. Нито водачи на моторни превозни средства, нито пешеходци имат основание за притеснение.
Сигурно специалистите са прави. Само оздравяването на това важно съоръжение ще отмени въпроса читав ли е или не пазарджишкият мост над река Марица.
