На свиждане в затвора
"Знаме" на свиждане в затвора
...или дотам и обратно
Дойде ли събота, в Пазарджик идват много хора отблизо и далеч. Те не са туристи и поводът за гостуването им не е радостен. Дошли са тук да видят роднини и близки, които не могат да им върнат визитата. Защото излежават присъди в пазарджишкия затвор. Екип на "Знаме" се срещна с част от тези хора и заедно с тях влезе "вътре".
Малката групичка пладнуваше пред портала, а човекът зад стъклото - също затворник, записваше с красив почерк една по една вещите в чантите им. Някои бяха опънали софри на тревата и хапваха скромно хляб с диня и сиренце. Гостите, предимно от малцинствата, знаеха процедурата и търпеливо чакаха. Само една от жените вдигна малък скандал, защото не искаха да "пуснат" един стек с цигари в повече. Лелче, знаеш правилата, най-много трийсет кутии пускаме, повече не, обясняваше й мургавият пазач, вдигнал слънчеви очила на челото. Айде бре, пиши ги тях, че моя мъж пуши много, не се даваше лелчето, но в крайна сметка бе разубедена от другите роднини. Докато чакаме реда си, ние се любуваме на семейството щъркели, свили гнездо точно върху вишката само на двайсетина метра от стената с решетъчните прозорци. Виждаме, че и оттам, зад решетките, други също са се вторачили като хипнотизирани в свободолюбивите птици и не свалят поглед от тях. Минаваме бариерата и веднага ни посрещат Апостол Панушев и Иван Црънчев - първият е инспектор по режима, а вторият, инспектор по социална дейност.
Проверките на храната са задължителни, обясняват те. Не очакват да намерят пила в хляба, по-скоро пари. Има много трикове за скриване на пари в храната. Някои навиват банкнотите на руло и ги пъхат в цигарите на мястото на тютюна, други ги слагат във сладкиши, маслини... Имахме и случай на работник в консервен комбинат, който искаше да зарадва чакащия го с чисто нова, запечатана консерва сарми, пълна с... ракия.
Но това е минало, сега нямат пари за себе си, камо ли за затворниците, категорични са и двамата. Преди тълпи са се виели отпред и свиждането винаги е продължавало извънредно. Напоследък идват на малки групички и все по-нарядко.
Питаме ги за условията, в които затворниците излежават присъдите си, и от отговорите на двамата инспектори наистина става ясно, че сега и преди са две различни понятия. В килиите си запрените имат право на телевизор, видео, кабелна ("Телекабел" е направила голям жест към тях), уокмен, транзистор (без устройства за запис), анцузи и гуменки, учебници, книги, домино, шах... Отскоро имат и спортна зала. Преди там имаше 200 легла, казва едрият сержант до нас (тук всички сержанти са изключително едри).
Храната тук е добра
Най-малко четири дни в седмицата са месни, един е рибен и един или два са постни. Лимитът за храната в чантите е 5 кг плюс 5 кг плодове и зеленчуци. След проверката й, кошниците се дават на затворените и те, по време на свиждането, показват на близките си какво са получили. Междувременно става ясно, че затворниците не искат да ги снимаме. Влизаме вътре с поредната групичка от 6-7 души и всички чакаме тях. Стачката е малка, оградена с мрежа (по ъглите й има ламаринени кръпки), а в единия край на мрежата е направена малка вратичка. Тя е за децата, които могат да отидат от другата й страна, при татковците в дочени дрехи. След бунтовете за кратко е нямало мрежа, но практиката е наложила връщането й.
Свиждането трае половин час и вече е започнало, а затворниците още ги няма. Сигурно се притесняват от вас, казва униформеният мъж до нас и секунда по-късно те влизат. Трима са. Мургав мъж на средна възраст, мургав младеж около двайсетте, а третият не е мургав. Нищо престъпно не се излъчва от него. Млад, бял и симпатичен. Точно така изглеждат младите татковци от рекламите на прах за пране. Срещу него има млада жена с малко момиченце. По-късно научаваме, че това е един от коматевските убийци.
Мъжете още не са седнали и разговорите са започнали. Приказва се тихо и бързо. От двете страни на мрежата припламват усмивки, носят се гальовни думи. Стоим няколко минути и побързваме да се изнижем. Не искаме да пречим, макар че никой от тримата не си е дал вид, че ни е забелязал. В коридора разбираме, че свиждането за осъдените е в събота и неделя, а на очакващите присъди - в четвъртък. Че на него нямат право изолираните лица. Показват ни и адвокатската стаичка - срещата с адвоката може да стане по всяко време, стига последният да има пълномощно, че представлява интересите на затворника... Излизаме по обратния път и тежката порта се захлопва подире ни. Въпреки посещението затворът пак си остава една тайна за нас. Дай, Боже, никога да не я научим. Можем само да правим догадки на базата на общото състояние на другите функциониращи затвори в България и на разказите на очевидци с килиен стаж от всякакъв калибър, които сме слушали или чели в пресата.
Първо - затворниците сега живеят по-добре от затворниците преди. И вицепрезидентът го каза, а на него няма как да не вярваш. Освен всички екстри, някои имат право на лавка - тези, които работят по обекти. А много се натискат да работят, защото два дни работа ти се броят за три излежани, вземаш минимална заплата, виждаш свят.
Второ - не е тайна и това, че вътре има "жени", комарджии, снабдители. Че вече не бабанките от филмите, а мангизлиите са босовете. А бабанките пълзят в краката им и се молят за цигари. Че всяка от групите и групичките топят всеки, ей така за актив, а неписаният морален кодекс на голямото семейство е само на кино. Че някои гълтат дръжки на лъжици, за да ги разходят до болницата, а други не могат без килията... Това последното не сме го видели обаче. Видяхме само хора (повечето без пари и нови дрехи), дошли от различни краища на България, да видят други хора, излежаващи тук греховете си.
Трето и най-важно - точно за хората без нови дрехи. Идващите намаляват и обедняват, а стандартът на живот в затвора като че ли започва да става обект на завист от приходящите. Ако животът отвън продължава с "веселите" изненади, нищо чудно опашките пак да започнат да се вихрят пред портала. Като в доброто старо време. Само че вместо с чанти с храна, всеки от чакащите ще държи по малко вързопче и молба за настаняване.
