Опитната станция в Ивайло е нужна на стопаните
Създадена през 1947 година като звено на Селскостопанската академия, Комплексната опитна станция в Ивайло навърши 52 години. Началото е поставено във връзка с изграждането на язовир "Тополница" и изпитанието на напояването на полските култури - царевица, пшеница, соя и други в Пазарджишки и Пловдивски район.
И до ден днешен това е първото и най-важно предназначение на институцията. В научната литература се ползват резултатите от изследванията по напояването. Вчера екип на "Знаме" гостува на станцията в Ивайло. Директорът, ст.н.с. II степен д-р Иван Фурджев поясни колко актуална е тази дейност в централната част на Пазарджишкото поле, където съществува така нареченият "засушлив чадър", валежите падат предимно в планинските райони.
Изследванията показаха, че при поливане добивите от царевицата са два и половина пъти по-високи, при пшеницата - процентът е около 40 по-висок само при една поливка. Поради безпаричието земеделските стопани трудно могат да си позволят да напояват житни растения, наясно е г-н Фурджев. След поземлената реформа, обработваемата площ намаля от 4200 на 1300 декара. Това не е засегнало научната дейност, запазено е звеното от 18 души, 5 от тях са научни работници. Работещите са 50 души.
Изпитваме около 30 сорта пшеница от Садово и Генерал Тошево с цел засаждането им в поливни и неполивни условия в Пазарджишкия край; редуване на културите, екологичното състояние на почвите и чистотата на подпочвените води, замърсени с прекомерното наторяване в минали години.
От две години единствено тук от цялата страната се правят опити оризът да се засява като полска култура, съобщи директорът. Пестицидите, а не водата да е единственото средство за борба с плевелите. Правят се също изследвания за редуване засаждането на ориза с житни растения, люцерна и прилагане на зелено торене, уточняване на сортовете и съобразяване с болестите, които могат да се появят. Жалко, че оризовите поливни системи са почти разрушени. Затова някои фермери могат да отглеждат по-малки площи ориз. Смятаме, че традиционното оризопроизводство в България и в областта ще се възроди. През 1986 година засетите с ориз декари в страната са 160 хиляди, през 1998 намаляват на 40 хиляди, сега са 18 хиляди. В Пазарджишкия край са едва 3-4 хиляди. Смятам, че догодина експериментът ще завърши и ще излезем с научна публикация по темата, надява се г-н Фурджев.
Специалисти от станцията консултират земеделски производители от кооперации, сдружения и еднолични фермери.
Напоследък повече частни стопани търсят нашата помощ.
Провежда се обучения с научна насоченост съвместно с Регионалната служба "Земеделие, гори и аграрна реформа", Съюза на кооперациите и сродни научни институции. Тази година е една от успешните, въпреки неблагоприятните климатични условия за житните култури. Под 450 килограма от декар не сме падали в последните 7-8 години. В момента разполагаме с 50 тона семена от пшеница сорт "Катя" и 100 тона от "Садово 1", 50 тона тритикале "Вихрен", фуражен грах "Мир" - 35 тона и ечемик "Обзор" - 25 тона. Семената са категория "Супер елит" и "Елит". Най-голямо количество изкупуват стопанствата в Огняново, Сбор, Мало Конаре и Левски. Те сами произвеждат семената на базата на закупеното. Не е рентабилно от елитните семена да се засажда пшеница за производство на хляб, защото цената е висока. За 1998-а само 8 процента е отпуснатата държавна субсидия, 92 процента са собствени средства. Надяваме се да ни включат в структурите на Селскостопанската академия, за която се готви нов закон. През всичките 52 години от съществуването си станцията доказа необходимостта да я има, категоричен е г-н Фурджев.
Художникът Методи Пешунов в САЩ
Нашенци зад граница
Художникът
Методи Пешунов в САЩ
Вече втора година известният пазарджишки художник Методи Пешунов живее и твори в Сан Франциско, САЩ.
Близо осем години той не участва в културния живот на Пазарджик и неговото отсъствие се усеща. След като работи известно време в Германия, той замина на остров Малта, където талантът му не остана незабелязан. Сега е в САЩ и реставрира стари картини в прекрасния град на брега на Тихия океан.
Местен бизнесмен предоставил на Пешунов прекрасни условия за усамотение и работа в специализирано ателие за реставраторска дейност, съобщи специално за "Знаме" сестрата на художника г-жа Йорданка Пешунова-Сантони.
Методи често звъни по телефона, живо се интересува от живота в Пазарджик и не пропуска да попита дали още го помнят в родния град. Наскоро синът му Йордан се ожени за избраницата си Людмила Владова и тъй като бащата не присъства на вечерната сватба в ресторант "Елбрус", той през цялото време се интересувал от хода на тържеството и вдигал наздравици чрез мобилния си телефон. За сватбеното тържество бащата Методи Пешунов изпратил 2000 щатски долара.
